/Какъв явен знак съм подминала в самото начало, не е истина/ С бившия ми мъж се запознахме в една дискотека. Аз млада-зелена студентка, той - на гости на сестра си. Сваля се там, питиета праща по сервитьорката /колко изтъркано като се замисля сега, умори жената да я разкарва със съобщенията си/. Нямаше как да не му обърна внимание, беше си голям симпатяга, за това не мога да си кривя душата. Та, кани ме на среща следващия ден. Аз уклончиво обещавам, уж. Не му дадох телефонния си номер, а той упорит - щял де ме чака еди-къде си...Много се двоумях. Живеех наблизо до мястото и по-скоро от любопитство реших да отида, а той говедото не дойде.
НО пратил, моля ти се, сестра си да ми каже, че спешно му се наложило да се върне в родния си град по работа. А и да ми вземе телефона.
Не знам и аз защо го дадох, май в личен разговор исках да му кажа две -три приказки, колко съм му се "зарадвала" на появата. И започнаха едни телефонни "серенади", едни глупости, от които на онази възраст, явно съм се впечатлявала. Връщайки се назад, не бих отишла на тази "среща", от друга страна колко да е голяма грешката, заради която имам най-прекрасното дете на света?!
Как не го цапнах незнам. Станах, обляках якето си и тръгнах, а нашият не посмя да ме последва без панталон... 


Съвсем сериозно си го казала, да си знае 
А то лято, 41° жега, аз по къси панталонки и потник с тънки презрамки, ни трибуквеник ми се вижда, ни гръд. Аз тогава млада и неопитна се бях притеснила как да се облека, че да ме хареса жената. По други причини така и не се стигна до запознанство с нея....и слава Богу 
, един от спирката искаше да ми помага с багажа до вкъщи. Не се съгласих естествено, макар че имаше приличен вид. Ех, сега и място в автобуса не ми отстъпват, променят се времената
Два-три пъти са ме спирали на улицата да ме канят на кафе. Ама такива случайности, рисково е. Препоръчани теми