Ужасни, смешни срещи

Първа и безславно завършира среща с един адвокат. Предопредели я  репликата: "Избрах това заведение, защото отгоре е хотел и знаеш ли дават стаи  за по час"    На сегашния си акъл бих прихнала да се хиля, но тогава само започнах да мигам на парцали опулено. Мисля, че по физиономията ми разбра точно кога ще го огрее...

Бих му лиснала кафето в лицето на тоя.

Да бе, да ме съди после за лека телесна повреда

Моята най-куриозна среща беше преди 5 години, и на въпросния мъж му бях обяснила 100 пъти как да стигне до мен, но нашия от притеснение ли, не знам се объркал и се заврял до едни много стари постройки, после по незнайна за мен причина, се забутал още по-навътре в града, и се наложи около час да го търся. Попитах го "Къде си, какво виждаш около себе си" и като ми отговори "Комин" щях да падна...    Още няколко месеца ще станат 5 години и половина съвместно съжителство.

ДА, гледам филчетата на децата, вече в сериите Барби спасява Кен, а не Кен да спасява Барби.... Някак обърка се света 

Със сегашната ми половинка се запознаваме по интернет. Наред с други съвпадения се оказва, че живеем на 2 минути един от друг. Аз тъкмо съм сменила квартала.
Уговаряме си среща пред един голям супермаркет. Да ама супермаркетът с два входа. Седя аз, чакам вечерта в студа (януари е), чакам, чакам, бре, никой не идва, студ, пусто.  И си тръгвам към къщи супер ядосана. Нямах телефон тогава и няма как да звънна. Тръгвам си и на ъгъла го блъскам- той чакал пред главния вход, пък аз идея си нямам, че имало два входа и чакам на този който си знам.
Отиваме да пием по нещо. Още не говоря езика добре и не разбирам добре. Само клатя глава, викам oui, oui и се хиля, правейки се, че разбирам какво ми се говори. Реално схващам 60%.
Сгаджосахме се де и след време вече той ми обяснява как нищо не ми разбирал оная вечер, правел се, че разбира, че аз като се смея и той се смеел и трагедия пълна.

Една друга среща няма да забравя. С руснак. Разхождаме се, а човекът почти не говори, дава някакви едносрични отговори и до там. Викам "тоя няма да го бъде". Отиваме да ядем...в макдоналдс....той предложи, викам си "хубаво, а после си тръгвам". Сядаме и като започна да приказва тоя човек. Целия живот си разказа, житие и битие грешного Софрония. 3 часа изкарахме в Макдоналдс. Казах си, че явно се е отпуснал и реших, че няма да си ходя. Да ама като излязохме пак тая. Не мога една думичка да откъсна. Вече наричам Макдоналдс "изповедалнята"

Имам уговорка с мъж да се чакаме пред верига барове във града ни, единия е много близко до нас и аз решавам, че пред него. Стоя аз и чакам, чакам.... звъня му и след въпрос “къде си” той отговаря “е, как къде, пред заведението”, казвам че и аз съм там... а той глупчото е в другия край на града пред другото заведение 😁

Последната кориозна среща за която си спомням беше с един грък.Не го харесвах особено,но той все настояваше да излезем.Един ден ми предложи да ме вземе от работа и да пием по кафе в моя квартал.Съгласих се,тамън нямаше да се разкарвам по рейсове.Иии така,взе ме той,отидохме на кафе и когато се качихме в колата да ме прибира беше голямото шоу.Спира той на червен светофар и се опитва да ме целуне,при което аз се дръпнах.Но момчето много му се иска, разкопчава панталона,вади си атрибута и ми казва  "Хапни малко,моля" ... Бях в пълен шок,незнаех да се ядосвам или да се смея.Казах му да отбие след светофара да сляза..Повече не го видях,нито чух,но дълго време с приятелки се шегувахме с въпросното "Хапни малко"

Със сълзи се смях на „Хапни малко”.

"..., моля!"

Да ,мога да кажа,че поне беше учтиво момчето

Еееее, не! Това истина ли е, хахахахахахаха:joy:

Аз имам доста комични срещи, но се сещам за две на прима виста. И двете от запознанства в интернет - без снимки, за да нямам предразсъдъци (така си мислех тогава).
Среща 1, преди 20 години сигурно ... Чака ме младежа пред кино Витоша (вече го няма това кино) и според описанието само един от чакащите отговаря на описанието .. казах си олеле, наведох глава и продължих ... Обаче греда той ме извика по име и аз нямаше как някак да подмина съвсем, казах му че ей сега идвам ... Стана ми тъпо и се върнах ... Срещата беше една от най-досадните, на които съм била ... не спря да говори, естествено помолих по спешност да ми звъннат да се прибера ... Излишно е да казвам, че плати само неговата част от сметката
Среща 2, преди около 5 години ... Бях поканена в сладкарница България .. още тогава трябваше да ми светне лампата, че ми предстои среща с миналото ... Хора, момчето на моите години .. Облечен като от абитуриентския ми бал, който беше '96г., прическата и тя от тогава ... златен пръстен с червен камък и безапелационния ми фаворит - хигиенен нокът на кутрето ... Като изваден от нафталина ... Пих едно кафе ... и пак по спешност ме извикаха ... Never, ever срещи на сляпо, ако ми се наложи .. Пу-пу недай Боже

Самата истина хаха..Случката беше преди около 3-4 години.Бях е забравила,ама сега докато четях темата се подсетих за нея,та викам чакай и вие да се посмеете малко..

Най-ужасната ми среща с мъж е от преди 12 години. Бях се разделила с тогавашния ми приятел, лято е, почти никой няма в София и аз решавам да се пробвам в интернет. Запознавам се с един господин, намираме общи теми, но така мимоходом докато си говорим, той все намира да обясни, че не е добре финансово. На въпроса ми, защо работи някаква нископлатена и загубена работа при положение, че е завършил архитектура ми отговаря, че защото била държавна и се работело до 16:30. Но аз съм си на моменти с български реотани и хич не загрявам, че тук нещо не е както трябва. Идва денят на великата първа среща, аз предлагам заведения, той категорично отказва, защото били "скъпи", предпочита места тип лафка. Категорично отказвам и намираме уж компромисен вариант. Сядаме ние, аз си поръчвам коктейл, той кафе за 1.19лв. Идва време за сметката, той директно вади една шепа жълти монети от джоба, ръсва ги на масата и отброява точно 1.19. На финала ме пита кога ще се видим пак, а аз смотолевих нещо от типа "скоро може би". Повече не му се обадих.

Любимият ми спомен от неочаквано запознанство е на улицата преди доста години. На улицата ме спря един мъж и  ме попита  за местоположението на едно кино. Отговорих, че има две кина по улицата, просто да провери, кое точно е това, което търси и продължих. По едно време усетих, че и той крачи до мен (бяхме в една посока), разсмях се, той също. И вместо кино, дойде с мен да види залеза. Беше дяволски красив, взел най-хубавите гени на баща европеец и майка азиатка. Така се разговорихме, че без да усетим вече беше минало полунощ. Беше по работа в града и след два дни си тръгваше. В деня на заминаването си бях в съседно градче, имаше проливен дъжд, а той искаше да се видим преди да замине. Прекара повече от час в бурята да търси заведението в което съм с моята приятелка. Няма да забравя как между телефонните разговори с цел да го упътя, убеждавах моята приятелка колко е красив, а тя вряла и кипяла ми обясняваше, че влюбените очи винаги виждат нещата преувеличени. И в момента в който той влезе в заведението, ченето й падна, точно както в анимационните филми. Въпреки, че се познавахме от три дни, това беше най-емоционалната раздяла, която съм имала. В един момент той спря да ме търси. До ден днешен си мисля, че го направи с цел да ме предпази, защото се сдобих с инфо, което ме кара да мисля, че имаше нещо тъмно зад гърба си и се опитваше да започне на чисто. А преди няколко години разбрах, че е загинал в катастрофа:(