Ужасни, смешни срещи

  • 300 024
  • 1 575
  •   1
Отговори
# 1 305
  • Мнения: 26 437
Ама много им четкате егото на подобни комплексарчета.
По-добре да беше му писала нещо от този род:

Скрит текст:
Съжалявам, но не мога да изляза с теб, колкото и да искам. След като ме заряза, аз от мъка се утешавах известно време с алкохол, торти и сладоледи, алкохол, торти и сладоледи... В резултат задникът ми порасна с 1 дка. И един ден, както си вървя по улицата, срещам един мъж, ама як българин, който като ме видя, плесна с ръце и рече: „Ох, мамо, откога те търся! Добър майстор на голям тезгях работи!“ и като ме почна... Секс, секс, секс, чак отслабнах от секс. Той пък взе, че се притесни да не ме е повредил нещо. Заключи ме у тях и не ме пуска да изляза, докато не кача поне 20 кг. Само ме тъпче с тортички, шоколади и сладолед, но понеже ме и скъсва от секс, наддаването трудно става, та... С две думи, не мога да изляза сега. Като надебелея, ще ти се обадя да се видим някой ден. Само имай предвид, че моят е много ревнив и не мога да гарантирам физическата и моралната ти цялост, ако разбере, че ще се срещаме.

# 1 306
  • Варна
  • Мнения: 5 644
И аз съм от тези, които биха блокирали, без да сийнат даже. Преди няколко години си писах с един от Тиндър. Доста го бях харесала, но така и не се стигна до среща дори. Чатовете се поразредиха, започна да отговаря вяло с по 2 - 3 думи, 2 часа след като му пиша. Викам си - ясна работата, пичът няма интерес. Престанах да му пиша. Не съм блокирвала и трила нищо, защото забравих за него. След време срещнах мъжа ми и някъде година след като се събрахме, оня от нищото започна да ми пише. Хей, как си, какво ще правиш днес... сякаш сме първи приятели. Писа, писа, аз не му отговарях, той продължаваше да пише няколко дни и накрая просто го блокирах. Присетил се... Аз като го исках, той къде беше? Joy

# 1 307
  • Мнения: 9 871
Ама много им четкате егото на подобни комплексарчета.
По-добре да беше му писала нещо от този род:

Скрит текст:
Съжалявам, но не мога да изляза с теб, колкото и да искам. След като ме заряза, аз от мъка се утешавах известно време с алкохол, торти и сладоледи, алкохол, торти и сладоледи... В резултат задникът ми порасна с 1 дка. И един ден, както си вървя по улицата, срещам един мъж, ама як българин, който като ме видя, плесна с ръце и рече: „Ох, мамо, откога те търся! Добър майстор на голям тезгях работи!“ и като ме почна... Секс, секс, секс, чак отслабнах от секс. Той пък взе, че се притесни да не ме е повредил нещо. Заключи ме у тях и не ме пуска да изляза, докато не кача поне 20 кг. Само ме тъпче с тортички, шоколади и сладолед, но понеже ме и скъсва от секс, наддаването трудно става, та... С две думи, не мога да изляза сега. Като надебелея, ще ти се обадя да се видим някой ден. Само имай предвид, че моят е много ревнив и не мога да гарантирам физическата и моралната ти цялост, ако разбере, че ще се срещаме.

Мисля, че подобен отговор показва незрялост и висока доза комплексираност.
Просто игнор и толкова. Всичко друго му подхранва егото.

# 1 308
  • Мнения: 16 460
Не заслужава внимание наистина. Най-много някое лаконично изречене че не проявяваш интерес и му стига, даже му е много...
Това и за двата случая от последните постове. Сетили се... те жените само тях са седнали да чакат нали.
Това за отговаряне не баш веднага донякъде го разбирам, случва се, не може всеки да е нонстоп на разположение и се дразня ако го очакват от мен по всяко време. Стига да не са всички разговори такива, не би ми било проблем.
Ама някой да се сети от нищото за мен след година и да ми се пробва, независимо дали е имало нещо преди - хич не си представям как му отделям време тепърва.

# 1 309
  • Мнения: 127
Аз преди години се запознах с едно момче- не помня в коя социална мрежа беше. Започнахме да излизаме, станахме гаджета и се почна един вял интерес от негова страна. Вечно беше някъде, че имал работа, нямаше време за мен и се разделихме след известно време. Той ми се разсърди тогава, защото по същото време един мой бивш се опита да се среща с мен и ми каза "Хубаво се разделяме, но ти с този няма да бъдеш". Прав беше.
След няколко месеца възстанових комуникацията си с едно момче-учехме в една гимназия и преди сме си писали и т.н., но общи неща. Започнахме всеки ден да се търсим, срещнахме се и от тогава- вече 12 години сме ръка за ръка и сега чакаме бебче.
Този въпросен "пророк" се сети да ме търси някъде около втората ни годишнина с ММ. Да се видим, да си поговорим, не бил ме забравил.. Директно си му казах - съжалявам, щастлива съм и имам мъж до себе си. Не искам да се виждам с теб. Аз продължих напред, продължи и ти.
Не съм го блокирала, просто спрях да му отговарям.
 По същото време и още един бивш се сети да ме търси - и него отрязах.
Когато си наредиш живота и си щастлив, вечно такива лепки те търсят, за да ти развалят щастието. Те не се променят. Веднъж да те спечелят отново и се започва старата песен на нов глас.

# 1 310
  • Варна
  • Мнения: 5 644
...Това за отговаряне не баш веднага донякъде го разбирам, случва се, не може всеки да е нонстоп на разположение и се дразня ако го очакват от мен по всяко време. Стига да не са всички разговори такива...
Точно за всички разговори да са такива, ставаше въпрос в моя случай. Естествено че не очаквам от никого да ми е на разположение денонощно, но това продължи 2 - 3 седмици. Видно беше, че не съм му достатъчно вълнуваща. Нормално е и моят интерес да се изпари.

# 1 311
  • Мнения: 2 247
Мисля, че всяка жена има по един такъв бивш, който се връща постоянно през различни интервали и то баш в момент на хубава връзка. Пробват се хората, ако върже, върже.
Не се сърдете, че извадих от нафталина толкова стара тема, но ми е една от любимите.

# 1 312
  • Мнения: 4 493
Не ми го побира акъла как след това, което е написал има очи да се пробва пак. Гьонсурат. Пази боже от мъж комплексар. Ти се чудиш как да си по-диликатна за да не го обидиш, нараниш, то добичето с рогата напред. На такива не трябва да им се дава никакъв шанс. След второто изречение ставаш и казваш "не си мой тип, няма да стане, чао" и си тръгваш, а после блок веднага.

# 1 313
  • Мнения: 16 460
Екстра си е темата, наскоро се сещах за нея и се учудих че не ми се е мяркала от много време. Съмнявам се да са се свършили льольовците Grinning
А на днешно време както и много от запознанствата не са очи в очи, сигурно още повече щуротии се оказват накрая, някои поне сме от поколението дето е хойкало и преди да има каквито и да е социални мрежи онлайн и виждаме разликата Joy

Сетих се за един момък, по някое време миналата година ще да е било, може би лятото. Работи младежът на място където се спирам често, малко преди това се бях преместила наблизо. Разменят се там усмивки и закачки, кой знае какъв разговор няма повечето пъти, ама пък личи някаква симпатия там. Чат-пат се случваше да мина от там и да не е толкова зает а да пуши отвън и да се заприказваме за малко. Опознавателни въпроси - как си, що си, откъде си и т.н., до тук добре, даже се оказа че сме от един град. Следва кавалерско предложение ако някога ми трябва помощ за нещо, да го потърся. Не че при това направи опит да ми даде координати за целта де. Не си знаем имената даже. И какво мислите? Попита ме за ФБ профила ми, а не за името ми Joy Очи в очи си говорим, буквално на една ръка разстояние. Неговото така и не си направи труда да ми го каже, а аз се озовах в един от редките случаи когато не знам веднага какво да кажа Grinning
ОК, младежът видимо по-млад от мен беше, ама не искате да знаете колко дърта се почувствах, честно ви казвам Grinning

# 1 314
  • Варна
  • Мнения: 5 644
То Фейсбук вече е за дъртите. Младите са в Инстаграм и Тик ток. Grinning

# 1 315
  • Мнения: 31 500
То Фейсбук вече е за дъртите. Младите са в Инстаграм и Тик ток. Grinning

Уф, ужас са ми и двете.....ама, мода, кво да прайш!?!?

# 1 316
  • Мнения: 16 460
Няма лошо социални мрежи и прочие... ама да си говориш с някого от толкова близо че да му подаваш огънче за цигарата и вместо да си кажете имената като нормални хора да питаш за ФБ и дали съм "обвързана" ми дойде малко в повече Grinning
Предполагам няма нужда да довършвам разказа че координати така и не си разменихме с тоя момък, нито пък даже имената си научихме един на друг точно тогава Grinning Продължаваме да се поздравяваме и шегуваме като минавам от там, даже впоследствие си беше хванал приятелка с която работихме известно време на едно и също място, обаче стига ми толкова комуникация там...

# 1 317
  • Мнения: 26 437
Чакай сега, закъде си се разбързала и ти? Днес дори сексът не е повод за запознанство, камо ли пък огънче за цигарата. Simple Smile
А ако бяха потръгнали нещата между вас, все щеше да му прочетеш някой ден името в удостоверението за раждане на детето ви. Laughing

А най-вероятно младежът е знаел как се казваш и е предположил, че ти също знаеш неговото име. Особено ако се изживява като голям сваляч и чаровник, сигурно си е мислил, че всички момичета наоколо са разпитвали за него.

# 1 318
  • Мнения: 16 460
А, чак кой знае какви големи мераци не съм му и имала, наистина е много по-млад от мен, ама много. Но ми стана смешен начинът на запознанство... или незапознанство Grinning Бях ги забравила тези случки, присетих се покрай последните публикации и споменаването на социални мрежи.

# 1 319
  • Мнения: 31 500
Добре, че, като бях млада, нямаше социални мрежи. Че поне от време навреме се запознавахме с живи хора, не с онлайн профили....

Общи условия

Активация на акаунт