Пускам тема в клюкарника с надежда повече потребители да се включат със съвет.
Проблемът е там, че след негативен опит в работата не знам как да се мотивирам и да започна отначало.
Случи ми си следното- след много дълго търсене на работа, сивита, интервюта, и тн. най-накрая намерих подходящ пост. Търсеха млад, мотивиран човек, дори и без опит, за да върши квалифицирана работа.
Харесаха ме, назначиха ме. За мен беше перфектен пост, близо до дома ми, по специалността ми и най-накрая си помислих, че нещата започват да се нареждат.
Започнах преди няма и две седмици, още съм в пробен период, но днес шефът идва и ми казва, че не мога да продължа,тъй като не можел да си позволи да плаща още една заплата. Та ме освобождава от поста.
Усетих голямото ала-бала за това с плащането, за мен просто не е останал доволен от работата ми, но не иска да ми го каже направо. Макар, че ми каза, че не е лично, не е заради мен или заради работата ми. Но аз усещам друго.
Признавам, че постът беше прекалено сложен, дадох ясно да се разбере, че съм начинаещ и искам да се уча. Така или иначе в обявата пишеше, че се търсят начинаещи на моето ниво, говорено е за това на интервютата.
Направих няколко сериозни грешки още в началото, признавам, че като за начало никак не бях на ниво, ама никак.
Но оставам с чувството, че не ми дадоха шанс просто. Няма и две седмици работа и съм вън.
Не мога да се мотивирам да продължа с търсенето. Оставам с кофти опит и с чувството, че съм издънка щом дори не ме оставиха да свикна и да се приспособя.
Как да продължа? Как де се продавам на работодателите, след като нямам никакво самочувствие вече? Загубих хъс защото се считам за кръгла нула, мисля си, че дори и пак някой да ме назначи аз няма да мога да се справя и ще разочаровам.
Не искам да се завъртя в порочен кръг. Дайте ми съвети как да избегна същия опит.
Заплатата беше много ниска, но си казах, че си струва заради опита и квалификациято която можех да придобия. Нямам претенции, знам, че тепърва започвам и не очаквам голямо заплащане от самото начало.
Сигурно звуча глупаво и знам,че има и по-лоши нища в живота. Не може без разочарования. Но работата е нещо важно, а аз искам да избегна попадането в дупка само заради един негативен опит.
Случвало ли ви се е подобно нещо? Как се справихте без да загубите самочувствие?
Проблемът е там, че след негативен опит в работата не знам как да се мотивирам и да започна отначало.
Случи ми си следното- след много дълго търсене на работа, сивита, интервюта, и тн. най-накрая намерих подходящ пост. Търсеха млад, мотивиран човек, дори и без опит, за да върши квалифицирана работа.
Харесаха ме, назначиха ме. За мен беше перфектен пост, близо до дома ми, по специалността ми и най-накрая си помислих, че нещата започват да се нареждат.
Започнах преди няма и две седмици, още съм в пробен период, но днес шефът идва и ми казва, че не мога да продължа,тъй като не можел да си позволи да плаща още една заплата. Та ме освобождава от поста.
Усетих голямото ала-бала за това с плащането, за мен просто не е останал доволен от работата ми, но не иска да ми го каже направо. Макар, че ми каза, че не е лично, не е заради мен или заради работата ми. Но аз усещам друго.
Признавам, че постът беше прекалено сложен, дадох ясно да се разбере, че съм начинаещ и искам да се уча. Така или иначе в обявата пишеше, че се търсят начинаещи на моето ниво, говорено е за това на интервютата.
Направих няколко сериозни грешки още в началото, признавам, че като за начало никак не бях на ниво, ама никак.
Но оставам с чувството, че не ми дадоха шанс просто. Няма и две седмици работа и съм вън.
Не мога да се мотивирам да продължа с търсенето. Оставам с кофти опит и с чувството, че съм издънка щом дори не ме оставиха да свикна и да се приспособя.
Как да продължа? Как де се продавам на работодателите, след като нямам никакво самочувствие вече? Загубих хъс защото се считам за кръгла нула, мисля си, че дори и пак някой да ме назначи аз няма да мога да се справя и ще разочаровам.
Не искам да се завъртя в порочен кръг. Дайте ми съвети как да избегна същия опит.
Заплатата беше много ниска, но си казах, че си струва заради опита и квалификациято която можех да придобия. Нямам претенции, знам, че тепърва започвам и не очаквам голямо заплащане от самото начало.
Сигурно звуча глупаво и знам,че има и по-лоши нища в живота. Не може без разочарования. Но работата е нещо важно, а аз искам да избегна попадането в дупка само заради един негативен опит.
Случвало ли ви се е подобно нещо? Как се справихте без да загубите самочувствие?
Ще си намериш работа, но трябва да си вярваш, за да ти повярват! 
