Демотивация след професионално разочарование

Имала съм две-три разочарования през последните години. На едната работа бях 4 месеца и едвам издържах, също нова и с малко опит,в министерство. Аз сама напуснах.  Освобождавали са ме след изпитатателен срок,защото си потърсих правата след забавяне на заплатата, десетки хора са излъгани в тази фирма. Веднъж един клиент ме подведе сериозно, в следствие на което допуснах грешка. Фирмата също беше ала бала, постоянно ме заплашваха с господари на ефира... И без това нямаше да издържа и щях да напусна. Един ден отидох на работа и ми връчиха молбата.
Няма да обяснявам как се почувствах. Беше ми много трудно. Чувствах се по същия начин като теб. Изпаднах почти в депресия. Дълго време търсих следващата работа. Подбирах много внимателно. И до ден днешен помня този горчив опит в първите ми години от започване на работа. Все нямах късмет. Мислех, че аз съм виновна. Трудно го преживях. Но сега вече няколко години по-късно го приемам само като опит, като поука. Знам, че не са били моите места там, и го приемам като научен урок. И знам, че не съм некадърна, въпреки, че и това си мислех по едно време.
На сегашната ми работа също ми беше много трудно докато свикна, но вече си знаех урока, заинатих се и останах. Но тук и хората са съвсем различни-за всичко ми се  помага, отношението е перфектно и приятелско, работим в задружна атмосфера. В началото ходех с хапчета за нерви и не можех да спя по цели нощи.Имах проблеми с колежката ми,която постоянно се държеше кофти с мен,тя е там от 20 години с приз за най-добър служител,и все ме критикуваше, отнасяше се зле. Въпреки,че се справях много добре, все не признаваше. Това продължи известно време. Чувствах се зле. В последснвие й направих една услуга и отношението й коренно се промени,сега сме първи дружки. И дори съм благодарна,че живота ме срещна с нея,за да науча и този урок.
Та така,горе главата. Всичко отминава.

Имахме един случай на предишното ми работно място, в който за отрицателно време освободиха от работа една много съвестна и инициативна колежка. Без всякакво предупреждение и обяснение й казаха да си събира нещата. Това беше в рамките на изпитателния й срок. Но, естествено, й стана обидно, че нещата са се случили по този начин. Сума време след това се чудеше за толкова некадърна ли са я сметнали и какво толкова е направила, че да заслужи подобно отношение. Истината беше, че в желанието си да улесни своята работа и тази на колегите, беше започнала да събира база данни с контакти на клиенти на фирмата, които после да предостави на всеки търговец. Началникът ни беше сметнал, че това не е редно и че не иска всеки да знае всичко, за да има във фирмата единоборство. И факта, че се е заела с това без да поиска разрешение му се беше сторил непростимо нарушение. Това обаче така и не й го каза на нея. Може би притеснен от вероятността, че от яд, че я освобождават може да разпространи така конфиденциалната информация.
Това го давам просто като пример, за да не страда авторката, че освобождаването й непременно  се дължи на некадърност и неумение да се справи.

Въобще не смятам,че освобождаването е непременно,защото авторката не се е справяла. Кой знае какво му е изникнало в главата на тоя шеф,така са шефовете, правят си каквото искат. За 2 седмици какво ще я прецени, периода е прекалено кратък  най-вероятно си има друга причина. Съветвам я да не се терзае.

Очевидно във Вашия живот са се случили поредица събития, които по един или друг начин, са Ви накарали да се почувствате отхвърлена, различна и недостойна на това общество. След натрупания болезнен споменат от освобождаването, изпитвате страх, че това ще се повтаря непрекъснато, дори и да опитате да започнете нова работа. Сама сте си поставила стагнация, че няма да се справяте с начинанията и предизвикателствата на живота, поради което се затваряте и отказвате да опитате каквото и да било, което е довело до сриването на самооценката Ви. Много добра идея би било да се захванете с някакви нови, дребни начинания, които да бъдат предизвикателства за Вас, като например някакъв курс, спорт, еднократни ангажименти свързани с работата, писане, ако имате литературен интерес или нещо от този сорт. След като успеете макар и веднъж с тях, бавно ще започнете да възвръщате увереността в себе си. Добра идея е и да потърсите психотерапевт. Не е ясно дали професионалната Ви квалификация е подходящата за Вашия темперамент и дали не би било добра идея да се ориентирате към някакъв тип обучение за придобиване на различна или по-висока квалификация, но това е в по-широка перспектива. Не сте описала какъв е семейния Ви живот и дали сте обвързана, тъй като това има отношение. Заемете се с малки и прости неща за повишаване на самочувствието, например отидете на козметик, фризьор или нещо друго, което да Ви накара да изпитате удоволствие и да се повиши себеоценката.

Аз също не мисля, че вината е в теб, така че горе главата. Приеми го като трупане на опит, а не като провал.
Да не говорим, че ми се вижда непрофесионално  да ти прехвърлят задачи, които очевидно изискват някакви компетенции, а ти си начинаещ и те са били наясно с този факт. Успех с търсенето на нова работа!

saveur значи имаш една възможност и то не да казваш как не са ти дали шанс, а да си направиш ретроспекция на всичко преживяно, казано и направено и да си направиш равносметка > можеш ли го изобщо, за теб ли е, ще се справиш ли, ще можеш ли да поправиш грешките , там ли ти е силата и ... ако не да поогледаш за друго приложение на уменията ти. Т.е. има абсолютно начинаещи в области в които имат интерес и въпреки грешките се вижда потенциала. Има и такива със заучени способности и желание за работа, но без интерес и способности в областта. което автоматично изключва креативност, идеи, подем, вдълбочаване и предполага съвем различна политика на напредване която не е конструктивна за фирмата.
НЕ знам дали ме разбра, но според мен прецени дали си бил за това място и за тази работа и дали да не опиташ друго. Има толкова мого възможности. Всеки има способности. Дай шанс на твоите. Защото дори да се промъкнеш през тази цедка в някоя по-голяма фирма те очаква дълги години на незадоволство и недоразбиране защо @не ти е дадена възможност@ за това или за онова.

Това според мен. Аз не съм нещо мениджър или подобни, а обикн. служител, но имам дълъг и разнообразен стаж и анализирам ситуации. За себе си.

И аз това искам- да се опитам да разбера това за мен ли е или не.
Работата включваше много неща,които едно диплома не може да обхване и се иска обучение в движение.
Явно това им е практика защото същото се беше случило със счетоводителката на фирмата- взимат я зя счетоводител и в последствие започват да прехвърлят и HR задачите. И тя на място се оправяше както може. Но е факт, че се справяше.
 
Не знам, по-бих предпочела да си ми кажат наистина защо ме освобождават, за да мога аз да си направя реална преценка и да се ориентирам правилно за в бъдеще.

Имаше въпрос за семейния ми статус- обвързана съм, имам дългогодишна половинка, нямаме брак,скоро ще заживеем заедно и всичко ни е наред. Нямам проблеми във връзката.
 Блатодаря на тези които сподиха собствен опит. Дори и на момента положението да изглежда отчайващо, с времето си даваме сметка, че всъщност всичко е за добро.

Никога няма да го направят. Може да се ползва срещу тях.  Научи се сама да наблюдаваш и да мислиш и по възможност самокритично, но само за собствени изводи го дръж , ннавън не се критикувай . Също си научи правата.

Е, може да са намерили незастрашена от майчинство. НЕ го казвай другя път. Кажи за сега първо мисля ъа рабоатта си и кариерата си.
Иначе правиш грешки, обучават те и ти отиваш да си гледаш децата и след това в друга фирма ... е не са навити.

За семейния статус, ако те питат следващия път, казвай лаконично "неомъжена" и толкоз, без да навлизаш в разни подробности. И без това малко работодатели чак толкова се интересуват от личния ти живот, стига да не ти пречи на работата. Много ги грее тях, че имаш дългогодишен приятел. Чунким утре ако имате някакъв семеен казус със него, много ще ти влязат в положение.

Но не се учудвам, че питат, макар и да не им влиза много в работата. Навремето случайно видях записките на бившата шефка, с която бяхме интервюирали кандидати за работа и си беше записала някакви безумни подробности за семейството на кандидатстващите, от рода на : "баща му починал; един син на майка" ...олеле, малеле, не ми се мисли за какво пък точно щеше да й послужи тази информация.

Питали са те точно заради вероятността скоро да излезеш в майчинство. Мен на интервю директно са ме питали дали ще забременявам,мисля ли за деца,веднага след като им казах че ще се омъжвам.
Изчакаха да се върна от меден месец в чужбина и на др.ден ме освободиха,като излязоха с идеята",да съм си изкарала спокойно почивкат"а....представете си.
На въпроса ми защо ме освобождават-не посочиха причини. Не ми казаха нищо, питах ги-не била причината в мен едва ли не,да не се ядосвам,ще си намеря по-хубава работа. Схемата се оказа,че просто са ме ползвали за летния сезон,да си имат човек да покрива отпуските и хайде...докато намерят следващия за следващите 6 м да им работи,да не дават пари редовно и така до безкрай.
Има много нагли хора. Затова казвам, че причината може да не е в нея. Не се знае и на тези каква им е работата.

Мис Бингли, тия наистина са били много нагли. Боже, какъв аргумент: да си си изкарала добре почивката. Ама супер почивка ще бъде с мисълта, че оставаш безработна.

Да,и освен това едва ли не го изкараха колко са добри били,да не ми кажат по-рано,за да не ми се развали настроението.
Освен това ме накараха да подпиша декларация,че ако съм бременна(или при болест) съм длъжна веднага да ги уведомя. А първи от въпросите беше дали плануваме деца. Вече си имам едно наум. Чуя ли го този въпрос-ясна работа.

Ужасс...
И мен са ме питали навремето за работа във видеотека дали планувам да забременея от приятеля си.
Отговорих им подобаващо: Божа работа! ))))
Ми тъй де. Вие може да не планирате и да се случи. А може да планирате и да не се случи година, две. И какво - няма да ходиш на работа, щото може да забременееш ли?

На интервюто нямаше въпроси за семейния ми статус.
Написах го защото имаше въпрос от потребителка по-назад. Иначе си знам да отговарям с " неомъжена". Но до сега не са ме питали по интервютата.

Боже, тези с приятната отпуска ме разбиха.
Ето Ви молбата, да си прекарате хубава почивка...

А обучение преди започване на самата дейност имаше ли?  Ако не е имало, въобще не мисля, че можеш да виниш себе си за грешките си.