Демотивация след професионално разочарование

Вместо да те демотивира, това трябва да те мотивира ! Започнала си работа при малко заплащане с желание за развитие. Преодоляла си бариерата от интервюта. Знаеш как вече да се справяш. Така че няма място за излишни драми ами смело напред.

Не се фрустрирай излишно, може би това не е било твоето място. Поизтупваш се, дай си седмица за отрезвяване от емоциите. И пак започни да търсиш. Всички грешим и няма какво толкова да се скапваш. За всяка работа си има хора и всяко работно място е различно – със собствена среда, атмосфера, начин на работа, общуване. Слагаш провалът в графа поука и опит, и даваш натам.

Отговорността за ситуацията не е само твоя. Може би шефът ти не е преценил правилно, че начинаещ трябва да върши работата. Може би след като си сгрешила е решил, че е било по-добре да наеме опитен човек, който да навлезе и да поеме работата по-бързо. При такъв кратък срок не бих казала, че вината е само на служителя. Трудовите отношения са двустранни и двете страни носят по равно отговорност и всяка страна трябва да даде максималното от себе си, за да се случат нещата. Назначаващият на работа също трябва добре да прецени кандидатите и да избере правилният.
От друга страна казваш, че заплатата е била ниска. Друг вариант е шефът наистина да няма възможност и да е решил да върши той тази работа или някой друг служител да съвместява две дейности и така той да не се налага да плаща повече за опитен и обучен човек.
Може би никога няма да научиш истинската причина.
Недей да се депресираш твърде много. Явно това не е било твоето място. Позволи си да размислиш няколко дни върху ситуацията и после давай смело напред! Ще си намериш работа, но трябва да си вярваш, за да ти повярват!

Не унивай. Понякога работодателят има съображения, които просто си спестява пред служителят. Как да си признае прибързана преценка или че не знае какво иска? Това не значи непременно, че ти си некадърна. Повярвай ми, че ако грешката беше наистина в теб, нямаше да пропуснат да го отбележат. Или не им трябва спешно човек на тази позиция, или въпросът опира до симпатии. Може и да не харесват носа ти, примерно, но това е техен проблем и достатъчно неоснователна причина, за да могат разумно да я обяснят.

Благодаря за отговорите!
Защото ми помагат да видя ситуацията от страни.

Аз самата не искам да съм кон с капаци, поемам си моята отговорност за грешките. Наистина едната можеше да е фатална и да се изпусне възможност за сключване на изгоден договор. Плюс липса на компетентност в две,три други ситуации и цъфнах точно като мега начинаещ.
Но бих предпочела да знам реалната причина. Ако не съм правилният човек то да ми го кажат.

Видях, че работата е страшно много, преди шефът я е вършел и вече физически е невъзможно един човек да се справя. Със сигурност имат нужда да наемат някого. Затова си мисля, че просто ме махат заради некадърност.
Каквато и да е причината със сигурност случилото се ми действа отчайващо. Естествено ще продължа с търсенето, но вече ще съм още по-притеснена на интервютата. А точно това искам да избегна, да не мисля за това какво е станало и да гледам напред.

Няма да униваш, та ти вече си по-добра и по-опитна в сравнение с нивото си преди две седмици. Грешките са безценен и много тежък опит, но и те ни изграждат, всъщност поуките от тях, които си вадим.
Афектирана си защото си дала всичко от себе си да се справиш, но резултатът не е положителен. И това се случва.
Аз за себе си съм се убедила, че както аз себе си юркам и тормозя, никой не го прави спрямо мен, а след години ми дойде на ум, че е излишно и хич нямам полза от такова поведение. Лафа за тиквения медал вярвам, че го знаеш ...
Не се подлудявай сама и не се прецаквай с черни мисли и демотивация. В тази секунда никой не вижда ситуацията в такива черни краски, освен теб. Продължавай нататък и в следващото интервю в прав текст питаш/коментираш сложността на оперативните задачи и кой носи отговорността.
Аз ти стискам палци и ти пожелавам успех

Я горе главата! Наемала съм млади хора без опит, за 2 седмици е абсурд да оцениш умения и потенциал. Причината за освобождаването е друга и не е в теб, освен ако не си записала наистина огромен гаф (с големи загуби).  Радвай се, че си се отървала от шеф със скромни мениджърски качества, при такъв едва ли ще имаш реален шанс за развитие.

Не се притеснявай. Жената на шефа е видяла, че освен умна си и хубава, и го е накарала да те освободи 😉

Сега сериозно. Нищо не е станало. Малко или много две седмици също са си опит. Просто не е било твоето място.
Горе главата и успех 🤗

Благодаря ви, мили момичета !

Не ни благодари, а се усмихни и горе главата
Под секрет да ти кажа, че всички сме се скофтвали заради фалове Нормално и разбираемо реагираш, ама недей отделя много време и емоции да се тормозиш

На мен ми се е случвало, хем вече бях с достатъчно опит. Исках по-висока позиция, а когато я получих, открих, че изобщо не ми харесва. Изкарах четири кошмарни месеца, докато осъзная, че проблемът не е у мен, а у прекия ми ръководител. Впоследствие той направи точно нещата, които аз непрекъснато му повтарях, че трябва да се направят, сигурно си приписа и заслугите, а момичето, което започна след мен, също не се задържа дълго. Продължаваш напред, това просто не е била твоята работа!

Сега дори и да искам не мога да отделя много време и емоции и това може би ще е в моя полза.
Защото все пак трябва бързо да намеря друга работа, за да мога малко от малко да си оправя финансите.
Може би това ще е повод за си намеря нещо с по-високо заплащане.

Народът го е казал - всяко зло за добро. Помисли си хубаво дали би искала да работиш години наред с хора, които се отмятат от думата си толкова лесно или пък те баламосват с празни оправдания. Какво значи, че не може да си позволи да ти плаща, като те е наемал да не би да си е мислел, че няма да ти плаща всеки месец това, за което сте се договорили.
За мен шефът ти е искал специалист, ама да не му плаща много - затова е взел някой с диплома и без опит.
Продължавай да си търсиш работа и не се сдухвай от това, че си направила грешки - всеки прави грешки, дори и най-добрите. Успех!

Спокойно. Аз не мисля, че вината е в теб.  Имам дълъг и горчив опит с започване на работа. Много работодатели даже не са наясно какво искат. Ще направим еди-каква си позиция, защото ... всички така правят. След месец - ау, ама дали ни трябва тази позиция. Дали да не си спестя парите?

Имала съм две-три разочарования през последните години. На едната работа бях 4 месеца и едвам издържах, също нова и с малко опит,в министерство. Аз сама напуснах.  Освобождавали са ме след изпитатателен срок,защото си потърсих правата след забавяне на заплатата, десетки хора са излъгани в тази фирма. Веднъж един клиент ме подведе сериозно, в следствие на което допуснах грешка. Фирмата също беше ала бала, постоянно ме заплашваха с господари на ефира... И без това нямаше да издържа и щях да напусна. Един ден отидох на работа и ми връчиха молбата.
Няма да обяснявам как се почувствах. Беше ми много трудно. Чувствах се по същия начин като теб. Изпаднах почти в депресия. Дълго време търсих следващата работа. Подбирах много внимателно. И до ден днешен помня този горчив опит в първите ми години от започване на работа. Все нямах късмет. Мислех, че аз съм виновна. Трудно го преживях. Но сега вече няколко години по-късно го приемам само като опит, като поука. Знам, че не са били моите места там, и го приемам като научен урок. И знам, че не съм некадърна, въпреки, че и това си мислех по едно време.
На сегашната ми работа също ми беше много трудно докато свикна, но вече си знаех урока, заинатих се и останах. Но тук и хората са съвсем различни-за всичко ми се  помага, отношението е перфектно и приятелско, работим в задружна атмосфера. В началото ходех с хапчета за нерви и не можех да спя по цели нощи.Имах проблеми с колежката ми,която постоянно се държеше кофти с мен,тя е там от 20 години с приз за най-добър служител,и все ме критикуваше, отнасяше се зле. Въпреки,че се справях много добре, все не признаваше. Това продължи известно време. Чувствах се зле. В последснвие й направих една услуга и отношението й коренно се промени,сега сме първи дружки. И дори съм благодарна,че живота ме срещна с нея,за да науча и този урок.
Та така,горе главата. Всичко отминава.

Имахме един случай на предишното ми работно място, в който за отрицателно време освободиха от работа една много съвестна и инициативна колежка. Без всякакво предупреждение и обяснение й казаха да си събира нещата. Това беше в рамките на изпитателния й срок. Но, естествено, й стана обидно, че нещата са се случили по този начин. Сума време след това се чудеше за толкова некадърна ли са я сметнали и какво толкова е направила, че да заслужи подобно отношение. Истината беше, че в желанието си да улесни своята работа и тази на колегите, беше започнала да събира база данни с контакти на клиенти на фирмата, които после да предостави на всеки търговец. Началникът ни беше сметнал, че това не е редно и че не иска всеки да знае всичко, за да има във фирмата единоборство. И факта, че се е заела с това без да поиска разрешение му се беше сторил непростимо нарушение. Това обаче така и не й го каза на нея. Може би притеснен от вероятността, че от яд, че я освобождават може да разпространи така конфиденциалната информация.
Това го давам просто като пример, за да не страда авторката, че освобождаването й непременно  се дължи на некадърност и неумение да се справи.

Въобще не смятам,че освобождаването е непременно,защото авторката не се е справяла. Кой знае какво му е изникнало в главата на тоя шеф,така са шефовете, правят си каквото искат. За 2 седмици какво ще я прецени, периода е прекалено кратък  най-вероятно си има друга причина. Съветвам я да не се терзае.

Очевидно във Вашия живот са се случили поредица събития, които по един или друг начин, са Ви накарали да се почувствате отхвърлена, различна и недостойна на това общество. След натрупания болезнен споменат от освобождаването, изпитвате страх, че това ще се повтаря непрекъснато, дори и да опитате да започнете нова работа. Сама сте си поставила стагнация, че няма да се справяте с начинанията и предизвикателствата на живота, поради което се затваряте и отказвате да опитате каквото и да било, което е довело до сриването на самооценката Ви. Много добра идея би било да се захванете с някакви нови, дребни начинания, които да бъдат предизвикателства за Вас, като например някакъв курс, спорт, еднократни ангажименти свързани с работата, писане, ако имате литературен интерес или нещо от този сорт. След като успеете макар и веднъж с тях, бавно ще започнете да възвръщате увереността в себе си. Добра идея е и да потърсите психотерапевт. Не е ясно дали професионалната Ви квалификация е подходящата за Вашия темперамент и дали не би било добра идея да се ориентирате към някакъв тип обучение за придобиване на различна или по-висока квалификация, но това е в по-широка перспектива. Не сте описала какъв е семейния Ви живот и дали сте обвързана, тъй като това има отношение. Заемете се с малки и прости неща за повишаване на самочувствието, например отидете на козметик, фризьор или нещо друго, което да Ви накара да изпитате удоволствие и да се повиши себеоценката.

Аз също не мисля, че вината е в теб, така че горе главата. Приеми го като трупане на опит, а не като провал.
Да не говорим, че ми се вижда непрофесионално  да ти прехвърлят задачи, които очевидно изискват някакви компетенции, а ти си начинаещ и те са били наясно с този факт. Успех с търсенето на нова работа!

saveur значи имаш една възможност и то не да казваш как не са ти дали шанс, а да си направиш ретроспекция на всичко преживяно, казано и направено и да си направиш равносметка > можеш ли го изобщо, за теб ли е, ще се справиш ли, ще можеш ли да поправиш грешките , там ли ти е силата и ... ако не да поогледаш за друго приложение на уменията ти. Т.е. има абсолютно начинаещи в области в които имат интерес и въпреки грешките се вижда потенциала. Има и такива със заучени способности и желание за работа, но без интерес и способности в областта. което автоматично изключва креативност, идеи, подем, вдълбочаване и предполага съвем различна политика на напредване която не е конструктивна за фирмата.
НЕ знам дали ме разбра, но според мен прецени дали си бил за това място и за тази работа и дали да не опиташ друго. Има толкова мого възможности. Всеки има способности. Дай шанс на твоите. Защото дори да се промъкнеш през тази цедка в някоя по-голяма фирма те очаква дълги години на незадоволство и недоразбиране защо @не ти е дадена възможност@ за това или за онова.

Това според мен. Аз не съм нещо мениджър или подобни, а обикн. служител, но имам дълъг и разнообразен стаж и анализирам ситуации. За себе си.

И аз това искам- да се опитам да разбера това за мен ли е или не.
Работата включваше много неща,които едно диплома не може да обхване и се иска обучение в движение.
Явно това им е практика защото същото се беше случило със счетоводителката на фирмата- взимат я зя счетоводител и в последствие започват да прехвърлят и HR задачите. И тя на място се оправяше както може. Но е факт, че се справяше.
 
Не знам, по-бих предпочела да си ми кажат наистина защо ме освобождават, за да мога аз да си направя реална преценка и да се ориентирам правилно за в бъдеще.

Имаше въпрос за семейния ми статус- обвързана съм, имам дългогодишна половинка, нямаме брак,скоро ще заживеем заедно и всичко ни е наред. Нямам проблеми във връзката.
 Блатодаря на тези които сподиха собствен опит. Дори и на момента положението да изглежда отчайващо, с времето си даваме сметка, че всъщност всичко е за добро.

Никога няма да го направят. Може да се ползва срещу тях.  Научи се сама да наблюдаваш и да мислиш и по възможност самокритично, но само за собствени изводи го дръж , ннавън не се критикувай . Също си научи правата.

Е, може да са намерили незастрашена от майчинство. НЕ го казвай другя път. Кажи за сега първо мисля ъа рабоатта си и кариерата си.
Иначе правиш грешки, обучават те и ти отиваш да си гледаш децата и след това в друга фирма ... е не са навити.

За семейния статус, ако те питат следващия път, казвай лаконично "неомъжена" и толкоз, без да навлизаш в разни подробности. И без това малко работодатели чак толкова се интересуват от личния ти живот, стига да не ти пречи на работата. Много ги грее тях, че имаш дългогодишен приятел. Чунким утре ако имате някакъв семеен казус със него, много ще ти влязат в положение.

Но не се учудвам, че питат, макар и да не им влиза много в работата. Навремето случайно видях записките на бившата шефка, с която бяхме интервюирали кандидати за работа и си беше записала някакви безумни подробности за семейството на кандидатстващите, от рода на : "баща му починал; един син на майка" ...олеле, малеле, не ми се мисли за какво пък точно щеше да й послужи тази информация.

Питали са те точно заради вероятността скоро да излезеш в майчинство. Мен на интервю директно са ме питали дали ще забременявам,мисля ли за деца,веднага след като им казах че ще се омъжвам.
Изчакаха да се върна от меден месец в чужбина и на др.ден ме освободиха,като излязоха с идеята",да съм си изкарала спокойно почивкат"а....представете си.
На въпроса ми защо ме освобождават-не посочиха причини. Не ми казаха нищо, питах ги-не била причината в мен едва ли не,да не се ядосвам,ще си намеря по-хубава работа. Схемата се оказа,че просто са ме ползвали за летния сезон,да си имат човек да покрива отпуските и хайде...докато намерят следващия за следващите 6 м да им работи,да не дават пари редовно и така до безкрай.
Има много нагли хора. Затова казвам, че причината може да не е в нея. Не се знае и на тези каква им е работата.

Мис Бингли, тия наистина са били много нагли. Боже, какъв аргумент: да си си изкарала добре почивката. Ама супер почивка ще бъде с мисълта, че оставаш безработна.

Да,и освен това едва ли не го изкараха колко са добри били,да не ми кажат по-рано,за да не ми се развали настроението.
Освен това ме накараха да подпиша декларация,че ако съм бременна(или при болест) съм длъжна веднага да ги уведомя. А първи от въпросите беше дали плануваме деца. Вече си имам едно наум. Чуя ли го този въпрос-ясна работа.

Ужасс...
И мен са ме питали навремето за работа във видеотека дали планувам да забременея от приятеля си.
Отговорих им подобаващо: Божа работа! ))))
Ми тъй де. Вие може да не планирате и да се случи. А може да планирате и да не се случи година, две. И какво - няма да ходиш на работа, щото може да забременееш ли?

На интервюто нямаше въпроси за семейния ми статус.
Написах го защото имаше въпрос от потребителка по-назад. Иначе си знам да отговарям с " неомъжена". Но до сега не са ме питали по интервютата.

Боже, тези с приятната отпуска ме разбиха.
Ето Ви молбата, да си прекарате хубава почивка...

А обучение преди започване на самата дейност имаше ли?  Ако не е имало, въобще не мисля, че можеш да виниш себе си за грешките си.

Не, нямаше обучение.
Като цяло не знам и дали е възможно защото задачите са токова различни, че не се знае утре какво ще трябва да се прави.
А и преди само шефът се е занимавал с това, а той почти не стоеше в офиса, тъй че нямаше кой друг да ми обяснява по-техничните неща.

Настрой се, че тепърва ти предстои да се срещаш с идиоти. Ама всякакви. И, разбира се, и много качествени хора. Учи се да отсяваш едните от другите и винаги дръж на себе си. Няма нужда да се самоизмъчваш, да си посипваш главата с пепел и да изпадаш в депресии заради нечии решения, мотивите за които са само в неговата глава.
Аз дълги години работех в една фирма - голяма, шефовете с претенции да са каймакът в професията, клиентите - само най-платежоспособните и т.н. И като забременях, ела да видиш отношение! Все едно не бях човек, а ненужен предмет, който създава неудобства във великия перфектен офис. Свалиха ме от големите проекти, спряха ми бонусите, наредиха ми да не ходя на лични срещи с клиентите (за да не ги притеснявам с вида си!), а топ ръководството започна да ме подминава безмълвно, та по едно време ходех на работа като на турско гробище. Сега като се замисля що нерви, енергия и 24/7 работно време инвестирах в тия, ми се ще ако можех да се върна на интервюто си за работа, да викам с цяло гърло, че не ща да ме наемат

e, там е проблема . имаш 5х8 или за колкото са те наели. останалото няма за какво.

Това е

Две седмици е нищо. Напълно недостатъчно за оценка на каквито и да било компетентности.
Работодател, който не е готов да инвестира време, пари и ресурси в обучение на хората си, е кръгла нула. С 24-годишния си професионален опит съм се нагледала - дори шефове с безспорни други качества се дънят в тази част. Просто нямаме традиции у нас и туйто. Обаче има само един начин да си отгледаш подготвени и лоялни служители. С трици маймуни не се ловят.
А ти ще намериш нещо друго, по-добро. Едва в началото на пътя си. Пожелавам ти успех!

Тъй де. Но аз млад идеалист (като авторката) - наивно вярвах, че ако си честен, лоялен и работлив, ще се докажеш, ще те забележат и оценят като професионалист. Да, бе, да. Яхат те като магаре и смучат докато могат

Изобщо не изпадай в депресия и отчаяние.За съжаление живеем в такава държава, че след крадливинте ни политици, "бизнесменчетата" и "работодателчетата" са главните виновници масово младите хора да се махат от тук.
Аз също работех една година за един, не знам и аз как да го нарека, който ме правеше на маймуна.Като започнем с това, че на интервюто ми беше казал една заплата, но след въпрос дали мога да работя на Photoshop и Coreldraw (което не беше споменато в обявата), последва мой отговор, че не мога.Реакцията му беше, че ще ме запише на двумесечен курс, като за целта ще ми намали първоначалната заплата с 100 лева, докато ми траят курсовете.Така и курсове не видях, всичко което научих по тези две програми, беше благодарение на един отзивчив колега, но заплата ми си остана по-ниската.Нито можех да излезна нормална отпуска, нито нормален болничен, да не говорим, че официалните празници не ми се заплащаха, нищо че се водех на стандартен трудов договор. Върхът на всичко дойде, когато един ден дойде при мен и последва дълъг разговор той колко недоволен бил от мен, как нямало смисъл да се занивам повече с това, как видял, че нищо не става, но понеже бил много милостив, ме пращал на склада, където реално почти половин година, той не можа да си намери човек, и за това реши да изпрати някой, вече работещ във фирмата. Аз отказах, и от за постоянно на склада, смени версията на "само докато си намери човек, не повече от два месеца", но въпреки това аз категорично отказах и си подадох молбата. И докато ми течеше предизвестието едно колежка напусна със скандал, и така той изпадна в положение, че нямаше хора за три позиции, а отделно си търсеше и продавач-консултант. И тъй като, аз така или иначе щях да напускам, дори и да не беше станало това с преместването на склада, ми оставаха 3 месеца до едно друго нещо, с което трябваше да се захвана, и за да не си търся работа за три месеца, го попитах дали може да ме направи продавач-консултант (демек да ме понижи), след като толкова не е доволен от представянето ми на сегашната позиция. За мой най-голям шок, то ми предложи да ме остави на същата позизия.Е, добре де, до преди няклоко дена ми говореше колко не бил доволен и за да не ме уволни ме праща на склада, но като му опря ножа до кокала изведнъж стана много доволен. Съгласих се, но след няколко седмици реших, че няма да ми издържат нервите, тъй като всичко си беше по старому и напуснах.
Разказвам всичко това, за да си направите сметка какви работодатели има, и тези хора как заспиват спокойно всяка вечер, при положение, че знаят как буквално се гаврят с хората. Повтарям се, но след 10-15 години нормални хора няма да останат в тази държава. Има и изключения от правилото, но са еденици.

Явно има проблем и за двете страни.
Работодателите се оплакват как няма адекватни служители, служителите се оплакват как няма адекватни работодатели
В крайна сметка и едните недоволни и другите.
Аз си признавам, че работата беше супер.  Не съм от тези на които гроздето им става кисело ако не го стигнат. Точно с това исках да започна кариера, екипът все млади и отзивчиви. Нормални работни условия. Шафът не беше лош, не е типичният шеф при чието идване всички треперят. Личеше си по служителите, че са отпуснати и че са добре мотивирани от средата.

За това си казвам честно, че съм разочарована, че не се получи.
 

Нищо. Имало да става. Другият път ще се получи. Не можеш да върнеш времето назад,станалото, станало. Вземи си поука и не се ядосвай.

Така е, Мис!

Не знам доколко ще те мотивирам, но още разочарования те чакат. Всеки от нас ги е имал в началото и не само тогава. Те ни каляват и ни правят по-добри.  Аз колко съм ревала за работата... Така е понякога в живота, има и падения. За да оцелееш обаче трябва да си приспособима и силна психически. И нали знаеш, това което не ни убива ни прави по-силни учи се от грешките и от проблемите и само напред и нагоре. И да не ти пука.

Да  опитвам се да се наглася, че разочарования тепърва предстоят и не може всичко да е по мед и масло (за жалост ).
Успокоявя ме като чета, тези които споделят подобен  опит, важнотое, че сте били още по-силни след това

по-силни няма да те топли, но ако е по-умни ще е голяма полза.

Е, Bandiera rossa, то нали умът се включва в силата хахах

Да де Така да се подразбира.

То за две седмици не можеш да разбереш още къде се намираш, да не говорим за вършене на всички задачи. Затова има изпитателен срок, когато се учиш и навлизаш в работата. Дори и за хора със стаж има навлизане в нова работа, понеже всяка фирма е различна, с различни документи, процедури, ако щеш и отношения.

Не се ядосвай, ами си продължавай с търсенето, все някъде ще е твоето място.

А този, който ти е бил шеф, как си представя, че ще поемеш цялата негова работа. Ми то в този случай по-добре да си работиш за себе си или за мениджърска позиция и заплата.

Мен ако питаш е огледал дали тя има маниера за тази работа. Вероятно си е представял друго поведение и отношение към хората и работата. Не знам дали ме разбираш. Не е гледал грешките, а реакции и поведение.

Да, де, ама едно момиченце, току що слязло от скамейката в университета, не може да има хъс и умения, каквито той е търсел /ако е така/.
Според мен, четейки написаното по темата, той иска с трици маймуни да лови - за минимална заплата някой да му върти бизнеса. Как да се получи?

Да не си помислиш, че си само ти? повечето хора са го изживявали и то не само с първото работно място.

Може, но той я е видял и според мен е искал да види как ще стои на мястото. Защото ако му трябва човек за тази работа дали тя или друга ще е все заплата ще даде. Ако се е показала без самочувствие, объркана, несигурна и снеспокойна ... ами ако той си е търсил по-авторитетно и уверено оправяща се с нещата ...  Има различен тип хора. Има млади , тъкмо завършили и доста уверени. Може да правят грешки в конкретната ситуация и пак да не ти висят на врата като куче да го потупаш за одобрение. Има различни хора за различен тип работа. Затова и казах да си премисли за себе си. Не казвам , че той е прав или че е както казвам. Нито пък ти знаеш. ТЯ трябва да знае и да премисли какво може и как го може за следващи кандидатствания.

да. а и много хора са имали следващ по-добър избор.

Bandiera rossa , възможно е и така да е било....

Здравей, никога не знаеш цялата истина защо са те освободили. Ако се случи веднъж или дори 2 пъти не обвинявай себе си. Не знаеш дали не се е обадила някоя братовчедка на шефа и е казала че тя търси спешно работа или наистина фирмата е в лошо финансово състояние в момента и не може да си позволи някои плащания. Извади си твоите изводи, но не си накърнявай самочувствието - ти си ценен кадър и дори без опит имаш образование и мотивация и ще станат нещата.

Наистина бих предпочела в такъв случай да ми го каже направо " Виж сега, имам виждане относно това какъв трябва да е човекът заемащ поста, а ти не се вписваш според моите представи. Не си...." и да последва обяснение какво иска (мотивирана, нахъсана, отракана, сигурна и тн.).
Аз пък може да съм точно такава, но да не съм го показала в началото.

Вие бихте предпочели да чуете истината или някаква измишльотина, за да не се подкопава самочувствието?

Именно затова не мисля, че причината е в теб. Две седмици са прекалено малко време, за да покажеш каква си и какво можеш. 

Няма как да очакваш някой да ти каже истината. Никога не се прави. Отношенията са делови и това предполага известно и задължително лицемерие. Подобни признания и откровения са характерни са лични отношения.
И това ти предстои да научиш – деловите отношения са често и дори задължително куртоазни. Никой не се интересува от личността ти като характер, като човек, ти си там, за да запълваш някакви нужди на фирмата. И съответно се гледа на теб като на "Дани, която вкарва данните и пуска фактурите". Съответно трябва да бъдеш готова и да бъдеш приемана като човекът, който пуска фактурите и да не задълбаваш толкова каква те искат.

Като ги знам що за работодатели са повечето, варианти има. Я е спал накриво, я жена му те е видяла и е решила, че не я кефиш, я счетоводителката му е звъннала и е казала, че нещата са зле и още куп мога да ти изредя.
Не се фиксирай на "каква трябва да бъда", а давай напред.

Аз моите кандидати за работа ги викам 2 пъти да дойдат пробно на работа за по няколко часа. Обяснявам почти всичко (при нас 90% са рутина) и го оставям (постепенно) да видя как се справя, как се държи с клиентите, как реагира под стрес (т.е. ако има 2-3 неща наведнъж да свърши - например клиент пита нещо, телефонът звъни и на вратата се звъни или аз искам нещо еднoвременно), какво прави когато няма клиент при себе си - дали си намира др. работа (при мен винаги има нещо за подреждане, за пробиране и т.н.) или си играе на телефона или си клюкарства с другата асистентка, докато аз не знам накъде да се обърна от стрес. След тези 2 пъти решавам кандидатът става ли за моите нужди или не. Досега интуицията не ме е излъгала.
Много ми е неприятно (лично на мен), ако нещо от нарежданията кандидатът не е разбрал и не ме е попитал за разяснение, а после работата не е така, както съм искала. А също така и ако помоля нещо да бъде свършено (и ев. повторя дори), пак да не е свършено. Просто ме побърква ако трябва да следя дали нещо е свършено след като съм го казала 2 пъти и да мисля вместо нея.
На моите служители казвам винаги - ти си тук, за да ме облекчиш в работата, а не да имам повече работа с теб (покрай теб), защото тогава ще си свърша всичко сама и ти не ми трябваш (и ще си спестя нервите да гледам след теб и да дооправям нещата и парите съответно съответно ще си спестя).

И аз бях пробно на една работа преди месец, мина добре, но три пробни дни не ми ги платиха защото били пробни, а аз, че си свърших каквото трябваше да свърша не се брои. Сама отказах да продължа поради други причини,  но като се добави и неплащането съвсем лошо впечатление ми направиха.

Иначе да, явно няма нищо искрено в работните отношения, шефове и служитили се надлъгват, куртоазно надлъгване, коета не ми си струва продуктивно, но така да бъде.
Поне ми обещаха да ми напишат положителна препоръка, но не мисля дори да ги слагам в СVто тези 10 дена.

да. като свеки да ти дойде на гости и да иска да ти помогне като сготви в твоята кухня ... ама пита за вяко нещо къде е и може ли да го ползва

Не, този просто я е наел с идеята, да плаща по-малка заплата, защото човек без опит няма как да има претенции за заплата, докато човек с опит може, пък ще се върши една с съща работа, ако естствено човекът без опит навлезе бързо в нещата, което е почти невъзможно. Обаче явно в последствие е разбрал, че това е грешка и то негова, а не на момичето, защото който и човек без опит да е на нейно място,  нещата ще са по този начин.Така че, няма за какво да се обвинява сама себе си.

Ангел не е въпроса да се обвинява, а въпроса е да си извади изводите. Колко работодателя не биха постъпили така и как да се справя със ситуацията .

След като не ти казват да е по твоя вина, няма защо да си втълпяваш.
Нямат причина да ти цепят басма. Ако са разочаровани, ще те изгонят и ще те овикат.
Мислили са си, че имат пари и потребност от работник, прецакала им се е някаква сделка или някакъв клиент ги е напуснал и ето, виждат, че няма да могат с настоящите приходи да ти плащат.
Не се считай за нула, понеже вече си единица: имаш опит в интервю и даже успешно си преминала. Назначена си, работила си 2 седмици - това е все положителен опит.

А това, че си допуснала грешки, е също плюс - положителен опит, защото който не работи, не греши и човек се учи от грешките, а не като гледа отстрани.

Приеми го като много полезен стаж - както си е. Смело напред!

Ако си сигурна, че това е твоето призвание,  че тази работа ти доставя удоволствие, удовлетворение, вършиш я със сравнителна лекота и те прави щастлива НЕ се отказвай. Един провал не значи абсолютно нищо - напротив - човек учи най-много от провалите си, така че трябва да е благодарен за тях. Понякога когато сме добри в нещо можем да се заблудим, че това е призванието ни. Но ако пътят в гоненето му ни изисква прекалено много нерви, усилия и непрекъснато се появява непреодолим проблем тогава трябва да се замислим дали не сме сбъркали пътя. Лично аз поради тази причина в момента на 40+ карам трето образование и продължавам да си търся призванието. Реших най-после да се вслушам в знаците на съдбата. Защото и хороскоп ми беше напавен преди много години където директно ми се казва, че не е това моята професия, но аз тъпо и упорито си доказвах, че е. Освен разочарование, скъсани нерви, влошено здраве и загубено време друго не излезе. Убедих се, че не трябва да блъскам стената с глава, а да си дам шанс да ми се случи това, което трябва да ми се случи. Остани сама със себе си и се вслушай само и единствено във вътрешния си глас. Не прави сметки какви ползи и изгоди може да имаш от тази работа, а дали наистина в сърцето си я искаш точно нея. Ако не я искаш си помисли какво всъщност искаш и действай в съответната посока. Успех

Хей, спокойно и горе главата! Всеки е минал през това. Никой не се е родил научен. Добрия мениджър трябваше да ти каже какви точно са то недостатъците, за да те мотивира да ги отстраниш, а и пробния период трябва да е най-малко 3 месеца, зада те разбере дали ставаш или не. Това с нежеланието да плаща втора заплата, при положение че има обява за поста и интервюта, е глупаво и непрофесионално.
Сега дори трябва да си по-мотивирана да покажеш спосбностите си на професионалисти, които знаят как да ценят служителите си. Успех ти желая! 💗

Благодаря ви, за милите отговори!

Случи се да попадна на обява за същата работа, тъй като продължавам да търся усилено, та попаднах на ''моята'' обява, но малко префасонирана.
Търсят нов човек за поста, само че този път е написано, че искат да е с опит. Така, че явно това е бил проблемът. За 10тте дена в които я ми даваха нещо да работя, я не, са разбрали, че им трябва по-опитен, но заплатата е същата като тази на която ме назначиха мен  
Едва ли и те знаят какво искат.

Аз продължавам да си търся. Дори и в други сфери да намеря не ми е проблем.
Не знам за призвание, до като не започна дадена работа няма как да знам.
Дано следващия път ми дадат повече шанс, само това искам.

Ех...тази обява може и повече пъти да я видиш пусната. Някои фирми се оказват доста проветриви места.

За съжаление не просто някои, ами доста фирми са така. Такова е положението в държавата, че хората нямат голям избор на работа, работодателите се възползват от това и условията, които предлагат са доста занишени, а пък търсещите работа са принудени да се съобразят с тях. Въобще получава се един омагьосан кръг.

Да не ти пука!
И аз имах подобна случка и то не в България.
Навсякъде положението е едно и също. Работодателите искат да си с опит, ама ако може да ти плащат минималната. А кандидатите водят война за един пост.

И аз тъкмо започнах нова работа, и да- оказа се, че работодателите и те не знаят какво искат. Хем да си млад и без опит, та да не искаш голяма заплата. Хем пък в същото време да имаш умения на супер кадър.
Първо ми обясняваха каква е работата (влизаше ми перфектно в специалността), после се оказа, че всъщност включва и една камара други специалности за които се иска по един  магистър да изкараш за всяка специалност. И се очакваше да съм тип-топ по всеки въпрос.
А инициално се бяхме разбрали, че ще ме обучават. Ама шефът по цял ден го няма, само праща имейл сутринта какво трябва да се прави и никакви разяснения. Аз се моля на колеги да ми обяснят малко как стоят нещта във фирмата, но пък и те са в друг сектор и не знаят нещата които ме интересува.
А след 3 седмици изпитателен срок ми казват '' Няма как да ви задържим защото не можем да си го позволим финансово'' (да знаеш, че това е универсалното извинение).
После обявата цъфва пак в интернет, за същия пост. Много се смях как са я редактирали- търсят човек, хем да има основни умения по всяка специалност, хем и да се е специализирал в 5-6 сектора, които са тотално различни и се иска поне по две години учене за всеки сектор. Заплатата естествено минимална.
Поне да имат топки да кажат ''Съжаляваме, но според нас не сте на ниво за поста защото ви липсва опит''. Ама няма как да си признаят, че са направили гершка при назначаването и не са ме преценили правилно.
На всичкото отгоре и препоръка ми обещаха. Отивам да си взимам документите и питам секретарката къде е препоръката. Тя мига на парцали и ми обяснява, че шефът не я бил подписал. Аз си знам, че той даже на я е и написал, та зарязах да си търся препоръката и се махнах с 200.

И аз бях много ядосана ама карай,  да върви. Виж, че на всеки се случват подобни раочарования, в живота има по-сериозни проблеми.
Кажи си, че е за добро и не се отказвай!

     "Бедния" български работодател се опитва с трици маймуни да лови, при това с малко трици да хване голямо шимпанзе. Е няма как да стане това. Понеже такива индивиди в последствие ( през изпитателния срок ) се опитват да се правят на много умни големи шефове, всезнаещи, всеможещи и са голямата работа а на практика са въздух под налягане. В момента има бум на две неща :
1. Хора добрали се до пари ( най-често от проект ) искат бързо да бъде свършен проекта, като парите вече са усвоени.При това нямат идея кое как е, искат хора които могат всичко и да работят за без пари.
2. Хора с фирми, повечето персонал в които е назначен по приятелско-роднинска линия и са с ръчички затъкнати на тъмно и топло. Те искат да върви бизнеса, защото има някакъв потенциал, но всичката тази "рода" не само че не работи, дърпа всичко назад, дава акъл и не я уволнява за да не се скара с някой роднина/приятел.
   От тези неща си пати работата, клиентите и всичко свързано с тях. Да намериш и събереш добър екип е много трудна работа, особено от знаещи и можещи. Ако работата се състои в разширяване на екипа, не някаква външна HR фирма трябва да прави подбора, ами самия собственик, понеже той най-добре познава тима и неговите плюсове/минуси. И там е разковничето - ако види че някой на интервютата пасва и има потенциал, то за това е изпитателния срок - за научаване и сработване. Ако не става - да, търси се отново. Кадри не се интервюират, кадри се крадът ! Даже се крадът цели екипи, но това е друга работа и тема
   Така че няма какво да се сърди човек - или не става за работата или шефа не е успял да го оцени правилно. И в двата случея това не трябва да намалява ентусиазма в търсещия работа. Ще се появи подходящо място - въпрос на време, здрава работа и търсене. 

 

Ама като не ставаш поне да ти го кажат в очите.
Защото е тъпо да трябва да усъвършенстваш нещо, ама да не ти казват какво.
Става още по-тъпо като видиш наново обявата и започваш вече съвсем да се сдухваш и да си казваш, че си зле и не те бива.
Млади сме, по трудния начин ще разберем, че коректността е рядкост в отношенията работодател/работник (не само в България).

'Иначе 'няма мат'риял'' важи и за двете страни

И да, като искаш добри кадри или ще си ги откраднеш, или ще си ги обучиш. Никой не иска да обучава и чака на краденето

Да Lan_7, така е.
И не ми пречи, че ще търся отново. Като не става- не става. Но наистина просто се получава глупаво- лъжат те, после виждаш нова обява. Разбираш, че нещо не си направил както трябва. Много важно, правим грешки, дори и по-опитните правят. Но за мен е глупаво да не ти кажат ''така и така, за това и това те освобождаваме''. Нали се учим сега, нали се усъвършенстваме. Ми искам да знам над какво да работя и да стана по-добра за следващия път.

Както беше казал един колега за бившия ми шеф "Търси някой, който да може всичко и да не иска нищо".
Жалко, че точно преди няколки дни махнаха обявата от jobs-а (моято бивша позиция), явно са си намерили поредният шаран, за да ви покажа как търси човек с икономическо образование, да говори перфектен английски, ако говори и немски е предимство, да може да работи с Photoshop и Corel draw, когато няма работа в офиса да подпомага работата с крайните клиенти (тоест да слиза в магазина и да продава) и всичко това за 700 лева, като болничен и отпуска се плащат по 5 лева на ден. Е кой нормален човек, притежаващ всички тези качества би се навил на подобно нещо?
За съжаление това не е единичен случай, а е масово в България.

Вижте сега, няма как да разберат дали ставате за една работа без да ви тестват. За това е пробния период. Много малко обаче са работодателите, които смеят да се изправят очи в очи и да кажат на служителя къде има пропуски и какви. Лошото е, че не се тетират хората като личности, а се гледа на тях като на поредния бачкатор. Всеки има добри и лощи страни. Работата на ръководителя екип ,този който тества за определения срок човека е да може да ги извади навън. Това е трудна работа и много често е на ръба на конфликта.
   Не защитавам нито работодателите нито работещите за тях. Оценката трябва да е безпристрастна. НО човешкия фактор не трябва да се подценява. Да всеки прави грешки, даже през изпитателния срок са повече - поради стрес, нерви - но отстраняването им е работа и на двете страни. Работника да каже кое го притеснява и защо, а наблюдаващия да разясни и помогне да ги преодолее. Ако работника не се справи след такава помощ - ами явно трябва да натрупа още опит и до тогава трябва да потърси друга работа. Ако ги преодолее спънките, наблюдаващия работата му знае къде и как се справя, оценява силни и слаби страни и на база това преценява как ще се впише във формирания екип. Това обаче не изключва, въпреки че може да се справи със задачите, да не може да работи в екип. Това да си намериш правилната работа и да се впишеш в колектива изисква постоянство и някой компромиси. Много често компромиси не се правят поради неразбиране, незачитане, начин на мислене, его и т.н.
    Когато ми се е налагало да правя събеседване винаги съм бил директен, без театри и сложни психологически казуси и въпросчета. Понеже всеки се е готвил за интервю, никой не очаква такъв директен подход. Няма маски, няма фалш. Разбира се веднага кой за какво се бори и какво иска. Но всичко опира до човека. Така че дерзайте, бъдете себе си и не изневерявайте на принципите си. Останалото е здрав труд и известна доза късмет.

Как да й кажат, че не ставала, като те самите не стават?  Щяха ли иначе постоянно да пускат обяви с огромни изисквания срещу жълти стотинки?
Мисля, че понякога кандидатстващите за дадена работа, от желание да започнат някъде, изобщо не се сещат да проверят работодателя читав ли е. Навремето като си търсех работа и след като вече се бях опарила веднъж-дваж, такива фирми, които през седмица пускат обяви за нови едни и същи длъжности, съвсем ги пропусках. А веднъж в една фирма, след като бях чувала някои неща за ситуацията там, направо ги питах ще могат ли да плащат редовно заплати, при което много бързо взеха да се обясняват каква била ситуацията и че по-добре да не си рискувам сигурната работа, местейки се при тях. Слава Богу, че попаднах на съвестен човек на интервюто. Иначе можеше и да ме метнат на върбата.

Според мен не е много ползотворно за момичето да и се разправя как само работодателя е виновен. Тя няма опит и прави грешки, ами това няма да изчезне от самосебе си с @другия ми е виновен@. Т.е. не е зле да се погледне реалистично и да си види къде може да се подобри и да използва опита.
Колко от вас биха наели служител, който не върши работа, особено ако ви трябва някой да свърши работа и би се заел да го обучава отгоре на това и да му плаща заплата ... особено ако има други проблеми и му трябва някой да му помогне в същност, а не да му виси с невинен поглед и да иска едно -друго. Аз се съмнявам, че даващите съвети тук биха постъпили по друг начин, но на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Аз и мои колеги наемаме такива хора. Имаме големи изисквания към работата, но ни е ясно, че е специфична. Първите 1-2 години наетите не носят никакви пари, но това е инвестиция - докъм третата година ще започнат да носят приходи, да работят самостоятелно и да развиват мрежата си от контакти. Обучението коства не само пари, но и лично време и енергия на всички в екипа. Често се е случвало да загубя почти цял ден, за да показвам, проверявам и обяснявам, а после да си отработвам през нощта. Но засега имаме само един напуснал служител, по-скоро “откраднат“ от голяма консултантска компания, която му предложи възможности, каквито не можем да му осигурим. С подбраните хора сме заедно от години, текучество няма никакво.

sylviana нали ти е ясно, че не са много предприятията в България, които могат да си позволят да предложат на работниците си условия, с които да си гарантират 0 текучество? Ти и колегите ти сте служители във фирма, която осигурява тези условия, но ако вие сте собственици на малка фирма, която се бори за оцеляване ... ами не вярвам да сте толкова широкоскроени та да си отделите залъка, часовете за семейството и себе си и изобщо да споделите всичко с начинаещия ... амо и само да му дадете добър старт и то само защото искате да правите на другите добро.

Нали си наясно, че пишеш от позиция от която най-вероятно случката не може да се погледне. Явно авторката не е попаднала на вашата фирма, на теб и колегите ти или на подобни на вас .

А ако сте така добри защо не и предложиш едно място, опит и обучение при вас? Сигурно един ден няма да напусне, ще остане и ще ви носи профити?

Bandiera rossa, не опира само до финансовата възможност, а и до отношение към хората, които наемаш. Понеже имам много горчив опит като подчинен служител, си бях решила, че когато аз наемам хора, ще се държа с тях като с хора, не като с говеда. Предлагаме работно място само когато наистина имаме нужда и можем да си го позволим - финансово, времево и т.н. Не се гаврим с току-що завършили деца на принципа “дай да го видим тоя, пък може и да докара някой лев“. Да наемеш човек е отговорност, а от тая отговорност повечето работодатели бягат като дявол от тамян. Пак казвам, не е само финансовата част.

sylviana много си права. Но и явно имаш възможности, които други нямат. Защото не съм убедена, че е много приятно и лесно да се държиш с хората като с говеда . Аз предполагам, че на всеки би му било добре да му е широко и да може да си позволи с обучително работно място с продължение 2 години и то циклично.

Както виждаш имаш възможност и го рпавиш. Според мен който има възможността ще го направи. Няма да се занимава с глупости и по цял ден да чете св та да интервюира кой ли не ... и това само за да @се изгаври@ 2 седмици и после пак. Голям кеф, наистина , ... аз си мсиля, че нещо не е паснала авторката . Тя пише, че се налагало да върши работа, която иначе шефа уреждал, ами иска се увереност дори при реализирани грешки . Има хора и хора. А ако са си мислили ,че ще успее да пасне защо си играят на нови обяви , интервюта и пр. глупости.
Аз както чета от самото начало то и самата тя не е уверена точно какво иска и какво може и се пробва тук, пробва се там и това и се сторило интересно, ама дали го искала и можела не знаела ... Е , ако имаш мегнан то занимавай се с такъв начинаещ, но ако си под пара и ти трябва някой да ти помага ... взимаш по-уверен в себе си и целенасочен човек .
Има одста отракани начинаещи, които знаят какво искат и не гледат като зайци при грешки. Оправят си ги/

  Какво означава "че не са много предприятията в България, които могат да си позволят да предложат на работниците си условия, с които да си гарантират 0 текучество" ? - всяка фирма която държи на реномето и работата си не иска да има текучество. Текучеството не е някакъв лукс, че да си го позволява работодателя.
  Именно собствениците на малки фирми с 3-4 души персонал имат възможност веднага като наемат човек на пробен период да видят дали се справя или не - там няма отдели, размиване на отговорност просто всичко директно се вижда.
  Има и още нещо което се пропуска - наемането на нов човек е риск, който произхожда от необходимост за правилното функциониране на работата във фирмата. Този риск се планира, заделят се съответните средства за заплати, обучение и т.н. Наемането на човек не е непредвидимо действие а съвсем планиран процес. Така че няма какво да се подскача, ако човека не се се е справил и трябва да напусне и това е довело до загуба на пари и време. Това са нормални и контролируеми неща, т.е. наемаш човек, който в който виждаш качества на пробен период с идеята да се синхронизира и да стане част от екипа, но едновременно с това имаш едно на ум, че има вероятност това да не стане, като в същото време трябва да може да се овладее процеса във фирмата все едно човека не е бил там.

Означава да нямаш конкуренция като работодател.

За две седмици не може да се прецени дали човекът "става" за работата. Прекалено е малко времето. Ако я бяха махнали на втория-третия месец, тогава е различно. 

Това зависи от работата за която кандидатства. Има длъжности при които трябва да може определени неща. Дават му се да ги направи и се вижда може или не може да се справи. Най-елементарния пример е за инженерна позиция може ли да измерва със шублер и микрометър. И веднага се вижда.

Понякога и за два дни се вижда дали даден човек става или не става. Ако виждаш, че го мързи и само гледа да се скатае, ако не се интересува от работата... Не говоря за конкретния случай, който явно не е такъв. Както има кофти служители, така има и кофти работодатели. Има в джобса такива, дето сякаш са абонирани - през седмица пускат обяви, аз като търсех работа, такива направо ги прескачах, за да има такова голямо текучество, явно нещо куца. Авторката да не се отчайва и да не спира да търси, това е!

Bandierra rossa, аз мисля, че пробелмът тук е ясен. От фирмата са искали евтина работна ръка. Евтина работна ръка е човек, без опит и необходимите квалификации. Обаче явно са стигнали до изводът, че за въпросната позиция трябва да си бръкнат по-надълбоко в джоба и да наемат някой, който няма да обучават тепърва. Тоест за мен в случая момичето е било подведено, защото от въпросната фирма не знаят какво искат.
На мен наскоро ми се случи нещо много абсурдно, което не знам дали може да се случи някъде другъде освен в БГ.
Викнаха ме на едно интервю за офис асистент. Отидох, уж всичко точно, много доволни и ми казаха, че ще ми се обадят за второ интервю след около две седмици, което ще бъде с баш шефа (грък).
Минават две, три седмици. Звънят ми от фирмата, питат ме дали си търся още работа и ме канят на второ интервю, но нищо повече не казаха. Отивам аз, сядам на стола, ама нещо баш шефа го няма. И тоя дето ме интервюираше почна да си мрънка видимо притеснено под носа, като не смееше изобщо да ме погледне в очите. И си измрънка, че си всъщност за позицията, която съм кандидаствал си търсили жена, но на мен можели да ми предложат позиция на търговски представител. Няма да казвам, че търговскте представители са доста по-ниско заплатени, пък и аз съм в такава фаза, че не си търся просто някаква работа, каквато дойде, а искам да се развивам в сферата, в която съм учил. Значи те ми губят времето, не ми съобщават още по телефона, че става въпрос за нещо съвсем друго, за да мога да преценя дали имам интерес, ами и накрая излиза, че то още от самото начало е било ясно, че няма да ме наемат на позицията, защото очевидно не съм жена, а само объркват тотално плановете ми, защото за да отида на въпросните две интервюта в тази фирма, аз съм отказал други.
И после ходи ми обяснявай за работодателите. Пак казвам, това са хора, които се възползват от положението, в което се намира страната ни.   

Ангел Кьосев според мен момичето би било подведено само ако е било сигурно какво иска и какво може.
А тя както писа е харесала мястото, но не е била сигурна дали е за нея, дали ще се справи и дали наистина това иска. Върни се на някое от началните и мнения, не първото или второто мисля, но го имаше.

Тя самата се пробва, но работодателя не може да я пробва?

Тук ако не са си казали дай да се пробваме то и двете страни се подвеждат една друга. Обикн. така става по интервютата. Никой не е искрен и просто се интересува от позицията, но не и от отсрещната страна.

По повод случката с теб. Да ти кажа така правят и то масово. Отварят една събирателна позиция, но им трябват повечко хора. Няма кой да се занимава да отсява на дребно по няколко канала. Мой съвет е следния> гледаш позицията и ако се търсят качества извън общите за позицията на място питаш > само едно място ли отварят или имат повече позиции и какви са те. Да ти изброят. И тогава казваш за кои именно се интересуваш ти и за кои изобщо да не ти се обаждат.
Това можеш да го правиш и в случай , че не те одобрят за нещо. Питай имат ли други отворени позиции и какви . Т.е. ползвай и ти интервюто за информация  . Ти не си там само да даваш информация.
Но е дорбе да имаш самочувствие в собствените си способности. Ако нямаш се усеща веднага.

По случката с Ангел Кьосев- аз вече не отказвам интервюта от други места и дори и да са ми казали от някоя фирма на 100 %, че например ще започна работа след 2 седмици. Всъщност нищо не е сигурно, за това се иска презастраховане.

Най-ме е яд като ми губят времето.

На мен пък ми се случи да отида на интервю и едва там да ми кажат, че търсят човек, който от вторник до петък да е в град на 250 км от моя. Според мен, беше редно да го напишат това още в обявата и да не губят времето на хората.
Както те те избират, така и ти ги избираш.

Точно! Ние също нямаме време за губене!

Като кандидатствах преди, отварях да гледам адреса на фирмата, за да се ориентирам като местоположение дали ще ми е удобно. Звънят ми за интервю и ми казват - адреса е Равно поле. Отговорих, че няма смисъл да си губим времето. Госпожата настоява - Ама, елате, да видите какво точно предлагаме. Рекох ѝ, че, освен ако не дават заплата над 5 хил.лв., просто няма да почна в Равно поле. Питах я за адреса, при което тя ми отговори, че наистина имат адрес еди къде си, просто това е изнесен офис в Равно поле, а в София е само за получаване на поща и подобни. 

Извинявай, но къде и какво се учи за офис асистент, ако не е тайна? Тази професия могат да я работят хора със всякакво образование, но с нужни знания за конкретни неща. И трябва да ти е пределно ясно, че 90% от работодателите ще наемат жена, както и 90% от работодателите търсят мъж за търговски представител.
Според мен не си се ориентирал правилно. Обадили са ти се именно, защото имаш някакви качества явно, но за друга длъжност. И аз бих направила така.

Първо - офис асистент е доста общо казано, тъй като длъжнастта включваше хем счетоводство, хем логистика и т.н. Не беше просто вдигане на телефона и водене на някаква коренспонденция. Така поне ми обясниха на интервюто. Тоест искаше се някакъв опит със счетоводни документи, опит на логистина длъжност и т.н.
Второ - ок, нека си наемат жена, мен не ме бърка, ако искат и от третия пол да си наемат някой. Некоректно е, че ме викат на интервю при положение, че са търсили жена. Некоректно е, че ми звънят за второ интервю и не ми казаха, че става въпрос за нещо съвсем различно. И не са ми го казали с умисъл. Те самите си знаят, че условията, които предлагат за позицията търговски представител не са ок. Аз не съм туко що завършил гимназията, за да се хвана на първото, което ми изкочи. Явно са си мислели, че по телефона ще ги резна директно, пък в офиса ще могат да ми замажат очите. Да, ама не.
И другото нещо, което ми направи лошо впечатление е, че тъй като се ядосах и си тръгнах, и не успях да попитам жената, която ми звънна (тъй като жената за чието място търсеха човек звънеше за интервютата, а нещо като управител на фирмата ги водеше). Та не успях да я питам на място и и звънах съвсем културно да я питам защо още по телефона не ми е казала, а отговора и беше - ами сега от вас разбирам за какво става въпрос, аз не знам, че са ви викали за друга длъжност. Моляяяяяяя...тя не знае, че вече са намерили жена за нейната позиция. Да не говорим, че в офиса са тя, управителя, счетоводител и двама търговски представитела. Иска да ми каже, че 5 човека не си предават информация. Да не говорим, че офисът им е две стаи и тя много добре чу какво се случи, защото тя беше в едната, ние в другата стая и имаше широко отворена врата. Върха на нахалството и наглостта е това. Наистина не им се сърдя, че не ме наеха, направиха ми огромна услуга, ама огромна.

Обикн. е така. ако не те вземат на едно място, значи те си се познават, виждат те ... ясно е че няма да им паснеш ... ами по-добре за теб а не те вземат. Иначе става историята на авторката и пак сръдни и пак не пасна ...
Ако си пасвате ще се вземете дето се вика.

Да, така е. Няма място за сръдни. Не са ме харесали, не са ме взели. Никой на никого не е длъжен. Ядът ми беше, че просто явно умишлено са ми изгубили времето, де да знам какво да си мисля. Не виждам логика, някой да си търси съвсем ясно жена, пък да вика мъж на интервю.

Теб от кое точно те хвана яд? Че не са те взели или че са ти загубили времето?

Приеми го философски - ако не беше отишъл на второто интервю, щеше да се питаш какво ли биха ти предложили. Ако пък те бяха взели, вероятно нямаше да се сработите, ако наистина искат жена /макар и неофициално изискване/ и тогава щеше да ти е още по-гадно.

Аз лично не бих искала обяснение, камо ли да звъня, защо са ме поканили, щом търсят друг, какво са ми предложили и т.н.

По скоро да попита дали няма 2 позиции, кото да са от желаните за него . Т.е. жената само нея ли я търсят или още някой желаната област. Защото ясно, в нежеланата търсят мъж, но пък може да търсят мъж и за друга позиция.

Да, да, така става. Но той е звънял да се разправя:

Аз казах вече, яд ме беше, че ми изгубиха времето и то умишлено, не че не са ме наели. Фирмата сама по себе не беше нищо особено. В София бол от такива малки фирми.
Колкото до второто интервю, не виждам какъв беше проблемът да ми кажат още по телефона за какво иде реч. Не беше нужно цялото това упражнение и губене на време, както и на други оферти. Щях още по телефона да си им кажа, че не ме устройва търговски представител и всеки по живо по здраво.
Не съм се разправял, въпрки че заслужаваха. Държах се съвсем културно и просто попитах. Защо да не искам обяснение за собственото ми изгубено време?

Искай си обяснение, твое право си е. Аз лично не бих го направила.

Минала съм през много интервюта. Имах случай, където минах през три такива, вкл. цял ден тестове и препитване. Накрая ми връчиха списък с документи за започване и ми сервираха, че всъщност заплатата не е тази, която искам, а по-ниска, но какво пък толкова....трябвало да го приема като чест да работя за тази фирма. 

Не работих там, разбира се, но не съм се и разправяла. Винаги ще има такива фирми....