Демотивация след професионално разочарование

sylviana нали ти е ясно, че не са много предприятията в България, които могат да си позволят да предложат на работниците си условия, с които да си гарантират 0 текучество? Ти и колегите ти сте служители във фирма, която осигурява тези условия, но ако вие сте собственици на малка фирма, която се бори за оцеляване ... ами не вярвам да сте толкова широкоскроени та да си отделите залъка, часовете за семейството и себе си и изобщо да споделите всичко с начинаещия ... амо и само да му дадете добър старт и то само защото искате да правите на другите добро.

Нали си наясно, че пишеш от позиция от която най-вероятно случката не може да се погледне. Явно авторката не е попаднала на вашата фирма, на теб и колегите ти или на подобни на вас .

А ако сте така добри защо не и предложиш едно място, опит и обучение при вас? Сигурно един ден няма да напусне, ще остане и ще ви носи профити?

Bandiera rossa, не опира само до финансовата възможност, а и до отношение към хората, които наемаш. Понеже имам много горчив опит като подчинен служител, си бях решила, че когато аз наемам хора, ще се държа с тях като с хора, не като с говеда. Предлагаме работно място само когато наистина имаме нужда и можем да си го позволим - финансово, времево и т.н. Не се гаврим с току-що завършили деца на принципа “дай да го видим тоя, пък може и да докара някой лев“. Да наемеш човек е отговорност, а от тая отговорност повечето работодатели бягат като дявол от тамян. Пак казвам, не е само финансовата част.

sylviana много си права. Но и явно имаш възможности, които други нямат. Защото не съм убедена, че е много приятно и лесно да се държиш с хората като с говеда . Аз предполагам, че на всеки би му било добре да му е широко и да може да си позволи с обучително работно място с продължение 2 години и то циклично.

Както виждаш имаш възможност и го рпавиш. Според мен който има възможността ще го направи. Няма да се занимава с глупости и по цял ден да чете св та да интервюира кой ли не ... и това само за да @се изгаври@ 2 седмици и после пак. Голям кеф, наистина , ... аз си мсиля, че нещо не е паснала авторката . Тя пише, че се налагало да върши работа, която иначе шефа уреждал, ами иска се увереност дори при реализирани грешки . Има хора и хора. А ако са си мислили ,че ще успее да пасне защо си играят на нови обяви , интервюта и пр. глупости.
Аз както чета от самото начало то и самата тя не е уверена точно какво иска и какво може и се пробва тук, пробва се там и това и се сторило интересно, ама дали го искала и можела не знаела ... Е , ако имаш мегнан то занимавай се с такъв начинаещ, но ако си под пара и ти трябва някой да ти помага ... взимаш по-уверен в себе си и целенасочен човек .
Има одста отракани начинаещи, които знаят какво искат и не гледат като зайци при грешки. Оправят си ги/

  Какво означава "че не са много предприятията в България, които могат да си позволят да предложат на работниците си условия, с които да си гарантират 0 текучество" ? - всяка фирма която държи на реномето и работата си не иска да има текучество. Текучеството не е някакъв лукс, че да си го позволява работодателя.
  Именно собствениците на малки фирми с 3-4 души персонал имат възможност веднага като наемат човек на пробен период да видят дали се справя или не - там няма отдели, размиване на отговорност просто всичко директно се вижда.
  Има и още нещо което се пропуска - наемането на нов човек е риск, който произхожда от необходимост за правилното функциониране на работата във фирмата. Този риск се планира, заделят се съответните средства за заплати, обучение и т.н. Наемането на човек не е непредвидимо действие а съвсем планиран процес. Така че няма какво да се подскача, ако човека не се се е справил и трябва да напусне и това е довело до загуба на пари и време. Това са нормални и контролируеми неща, т.е. наемаш човек, който в който виждаш качества на пробен период с идеята да се синхронизира и да стане част от екипа, но едновременно с това имаш едно на ум, че има вероятност това да не стане, като в същото време трябва да може да се овладее процеса във фирмата все едно човека не е бил там.

Означава да нямаш конкуренция като работодател.

За две седмици не може да се прецени дали човекът "става" за работата. Прекалено е малко времето. Ако я бяха махнали на втория-третия месец, тогава е различно. 

Това зависи от работата за която кандидатства. Има длъжности при които трябва да може определени неща. Дават му се да ги направи и се вижда може или не може да се справи. Най-елементарния пример е за инженерна позиция може ли да измерва със шублер и микрометър. И веднага се вижда.

Понякога и за два дни се вижда дали даден човек става или не става. Ако виждаш, че го мързи и само гледа да се скатае, ако не се интересува от работата... Не говоря за конкретния случай, който явно не е такъв. Както има кофти служители, така има и кофти работодатели. Има в джобса такива, дето сякаш са абонирани - през седмица пускат обяви, аз като търсех работа, такива направо ги прескачах, за да има такова голямо текучество, явно нещо куца. Авторката да не се отчайва и да не спира да търси, това е!

Bandierra rossa, аз мисля, че пробелмът тук е ясен. От фирмата са искали евтина работна ръка. Евтина работна ръка е човек, без опит и необходимите квалификации. Обаче явно са стигнали до изводът, че за въпросната позиция трябва да си бръкнат по-надълбоко в джоба и да наемат някой, който няма да обучават тепърва. Тоест за мен в случая момичето е било подведено, защото от въпросната фирма не знаят какво искат.
На мен наскоро ми се случи нещо много абсурдно, което не знам дали може да се случи някъде другъде освен в БГ.
Викнаха ме на едно интервю за офис асистент. Отидох, уж всичко точно, много доволни и ми казаха, че ще ми се обадят за второ интервю след около две седмици, което ще бъде с баш шефа (грък).
Минават две, три седмици. Звънят ми от фирмата, питат ме дали си търся още работа и ме канят на второ интервю, но нищо повече не казаха. Отивам аз, сядам на стола, ама нещо баш шефа го няма. И тоя дето ме интервюираше почна да си мрънка видимо притеснено под носа, като не смееше изобщо да ме погледне в очите. И си измрънка, че си всъщност за позицията, която съм кандидаствал си търсили жена, но на мен можели да ми предложат позиция на търговски представител. Няма да казвам, че търговскте представители са доста по-ниско заплатени, пък и аз съм в такава фаза, че не си търся просто някаква работа, каквато дойде, а искам да се развивам в сферата, в която съм учил. Значи те ми губят времето, не ми съобщават още по телефона, че става въпрос за нещо съвсем друго, за да мога да преценя дали имам интерес, ами и накрая излиза, че то още от самото начало е било ясно, че няма да ме наемат на позицията, защото очевидно не съм жена, а само объркват тотално плановете ми, защото за да отида на въпросните две интервюта в тази фирма, аз съм отказал други.
И после ходи ми обяснявай за работодателите. Пак казвам, това са хора, които се възползват от положението, в което се намира страната ни.   

Ангел Кьосев според мен момичето би било подведено само ако е било сигурно какво иска и какво може.
А тя както писа е харесала мястото, но не е била сигурна дали е за нея, дали ще се справи и дали наистина това иска. Върни се на някое от началните и мнения, не първото или второто мисля, но го имаше.

Тя самата се пробва, но работодателя не може да я пробва?

Тук ако не са си казали дай да се пробваме то и двете страни се подвеждат една друга. Обикн. така става по интервютата. Никой не е искрен и просто се интересува от позицията, но не и от отсрещната страна.

По повод случката с теб. Да ти кажа така правят и то масово. Отварят една събирателна позиция, но им трябват повечко хора. Няма кой да се занимава да отсява на дребно по няколко канала. Мой съвет е следния> гледаш позицията и ако се търсят качества извън общите за позицията на място питаш > само едно място ли отварят или имат повече позиции и какви са те. Да ти изброят. И тогава казваш за кои именно се интересуваш ти и за кои изобщо да не ти се обаждат.
Това можеш да го правиш и в случай , че не те одобрят за нещо. Питай имат ли други отворени позиции и какви . Т.е. ползвай и ти интервюто за информация  . Ти не си там само да даваш информация.
Но е дорбе да имаш самочувствие в собствените си способности. Ако нямаш се усеща веднага.

По случката с Ангел Кьосев- аз вече не отказвам интервюта от други места и дори и да са ми казали от някоя фирма на 100 %, че например ще започна работа след 2 седмици. Всъщност нищо не е сигурно, за това се иска презастраховане.

Най-ме е яд като ми губят времето.

На мен пък ми се случи да отида на интервю и едва там да ми кажат, че търсят човек, който от вторник до петък да е в град на 250 км от моя. Според мен, беше редно да го напишат това още в обявата и да не губят времето на хората.
Както те те избират, така и ти ги избираш.

Точно! Ние също нямаме време за губене!

Като кандидатствах преди, отварях да гледам адреса на фирмата, за да се ориентирам като местоположение дали ще ми е удобно. Звънят ми за интервю и ми казват - адреса е Равно поле. Отговорих, че няма смисъл да си губим времето. Госпожата настоява - Ама, елате, да видите какво точно предлагаме. Рекох ѝ, че, освен ако не дават заплата над 5 хил.лв., просто няма да почна в Равно поле. Питах я за адреса, при което тя ми отговори, че наистина имат адрес еди къде си, просто това е изнесен офис в Равно поле, а в София е само за получаване на поща и подобни. 

Извинявай, но къде и какво се учи за офис асистент, ако не е тайна? Тази професия могат да я работят хора със всякакво образование, но с нужни знания за конкретни неща. И трябва да ти е пределно ясно, че 90% от работодателите ще наемат жена, както и 90% от работодателите търсят мъж за търговски представител.
Според мен не си се ориентирал правилно. Обадили са ти се именно, защото имаш някакви качества явно, но за друга длъжност. И аз бих направила така.

Първо - офис асистент е доста общо казано, тъй като длъжнастта включваше хем счетоводство, хем логистика и т.н. Не беше просто вдигане на телефона и водене на някаква коренспонденция. Така поне ми обясниха на интервюто. Тоест искаше се някакъв опит със счетоводни документи, опит на логистина длъжност и т.н.
Второ - ок, нека си наемат жена, мен не ме бърка, ако искат и от третия пол да си наемат някой. Некоректно е, че ме викат на интервю при положение, че са търсили жена. Некоректно е, че ми звънят за второ интервю и не ми казаха, че става въпрос за нещо съвсем различно. И не са ми го казали с умисъл. Те самите си знаят, че условията, които предлагат за позицията търговски представител не са ок. Аз не съм туко що завършил гимназията, за да се хвана на първото, което ми изкочи. Явно са си мислели, че по телефона ще ги резна директно, пък в офиса ще могат да ми замажат очите. Да, ама не.
И другото нещо, което ми направи лошо впечатление е, че тъй като се ядосах и си тръгнах, и не успях да попитам жената, която ми звънна (тъй като жената за чието място търсеха човек звънеше за интервютата, а нещо като управител на фирмата ги водеше). Та не успях да я питам на място и и звънах съвсем културно да я питам защо още по телефона не ми е казала, а отговора и беше - ами сега от вас разбирам за какво става въпрос, аз не знам, че са ви викали за друга длъжност. Моляяяяяяя...тя не знае, че вече са намерили жена за нейната позиция. Да не говорим, че в офиса са тя, управителя, счетоводител и двама търговски представитела. Иска да ми каже, че 5 човека не си предават информация. Да не говорим, че офисът им е две стаи и тя много добре чу какво се случи, защото тя беше в едната, ние в другата стая и имаше широко отворена врата. Върха на нахалството и наглостта е това. Наистина не им се сърдя, че не ме наеха, направиха ми огромна услуга, ама огромна.