Демотивация след професионално разочарование

Не, нямаше обучение.
Като цяло не знам и дали е възможно защото задачите са токова различни, че не се знае утре какво ще трябва да се прави.
А и преди само шефът се е занимавал с това, а той почти не стоеше в офиса, тъй че нямаше кой друг да ми обяснява по-техничните неща.

Настрой се, че тепърва ти предстои да се срещаш с идиоти. Ама всякакви. И, разбира се, и много качествени хора. Учи се да отсяваш едните от другите и винаги дръж на себе си. Няма нужда да се самоизмъчваш, да си посипваш главата с пепел и да изпадаш в депресии заради нечии решения, мотивите за които са само в неговата глава.
Аз дълги години работех в една фирма - голяма, шефовете с претенции да са каймакът в професията, клиентите - само най-платежоспособните и т.н. И като забременях, ела да видиш отношение! Все едно не бях човек, а ненужен предмет, който създава неудобства във великия перфектен офис. Свалиха ме от големите проекти, спряха ми бонусите, наредиха ми да не ходя на лични срещи с клиентите (за да не ги притеснявам с вида си!), а топ ръководството започна да ме подминава безмълвно, та по едно време ходех на работа като на турско гробище. Сега като се замисля що нерви, енергия и 24/7 работно време инвестирах в тия, ми се ще ако можех да се върна на интервюто си за работа, да викам с цяло гърло, че не ща да ме наемат

e, там е проблема . имаш 5х8 или за колкото са те наели. останалото няма за какво.

Това е

Две седмици е нищо. Напълно недостатъчно за оценка на каквито и да било компетентности.
Работодател, който не е готов да инвестира време, пари и ресурси в обучение на хората си, е кръгла нула. С 24-годишния си професионален опит съм се нагледала - дори шефове с безспорни други качества се дънят в тази част. Просто нямаме традиции у нас и туйто. Обаче има само един начин да си отгледаш подготвени и лоялни служители. С трици маймуни не се ловят.
А ти ще намериш нещо друго, по-добро. Едва в началото на пътя си. Пожелавам ти успех!

Тъй де. Но аз млад идеалист (като авторката) - наивно вярвах, че ако си честен, лоялен и работлив, ще се докажеш, ще те забележат и оценят като професионалист. Да, бе, да. Яхат те като магаре и смучат докато могат

Изобщо не изпадай в депресия и отчаяние.За съжаление живеем в такава държава, че след крадливинте ни политици, "бизнесменчетата" и "работодателчетата" са главните виновници масово младите хора да се махат от тук.
Аз също работех една година за един, не знам и аз как да го нарека, който ме правеше на маймуна.Като започнем с това, че на интервюто ми беше казал една заплата, но след въпрос дали мога да работя на Photoshop и Coreldraw (което не беше споменато в обявата), последва мой отговор, че не мога.Реакцията му беше, че ще ме запише на двумесечен курс, като за целта ще ми намали първоначалната заплата с 100 лева, докато ми траят курсовете.Така и курсове не видях, всичко което научих по тези две програми, беше благодарение на един отзивчив колега, но заплата ми си остана по-ниската.Нито можех да излезна нормална отпуска, нито нормален болничен, да не говорим, че официалните празници не ми се заплащаха, нищо че се водех на стандартен трудов договор. Върхът на всичко дойде, когато един ден дойде при мен и последва дълъг разговор той колко недоволен бил от мен, как нямало смисъл да се занивам повече с това, как видял, че нищо не става, но понеже бил много милостив, ме пращал на склада, където реално почти половин година, той не можа да си намери човек, и за това реши да изпрати някой, вече работещ във фирмата. Аз отказах, и от за постоянно на склада, смени версията на "само докато си намери човек, не повече от два месеца", но въпреки това аз категорично отказах и си подадох молбата. И докато ми течеше предизвестието едно колежка напусна със скандал, и така той изпадна в положение, че нямаше хора за три позиции, а отделно си търсеше и продавач-консултант. И тъй като, аз така или иначе щях да напускам, дори и да не беше станало това с преместването на склада, ми оставаха 3 месеца до едно друго нещо, с което трябваше да се захвана, и за да не си търся работа за три месеца, го попитах дали може да ме направи продавач-консултант (демек да ме понижи), след като толкова не е доволен от представянето ми на сегашната позиция. За мой най-голям шок, то ми предложи да ме остави на същата позизия.Е, добре де, до преди няклоко дена ми говореше колко не бил доволен и за да не ме уволни ме праща на склада, но като му опря ножа до кокала изведнъж стана много доволен. Съгласих се, но след няколко седмици реших, че няма да ми издържат нервите, тъй като всичко си беше по старому и напуснах.
Разказвам всичко това, за да си направите сметка какви работодатели има, и тези хора как заспиват спокойно всяка вечер, при положение, че знаят как буквално се гаврят с хората. Повтарям се, но след 10-15 години нормални хора няма да останат в тази държава. Има и изключения от правилото, но са еденици.

Явно има проблем и за двете страни.
Работодателите се оплакват как няма адекватни служители, служителите се оплакват как няма адекватни работодатели
В крайна сметка и едните недоволни и другите.
Аз си признавам, че работата беше супер.  Не съм от тези на които гроздето им става кисело ако не го стигнат. Точно с това исках да започна кариера, екипът все млади и отзивчиви. Нормални работни условия. Шафът не беше лош, не е типичният шеф при чието идване всички треперят. Личеше си по служителите, че са отпуснати и че са добре мотивирани от средата.

За това си казвам честно, че съм разочарована, че не се получи.
 

Нищо. Имало да става. Другият път ще се получи. Не можеш да върнеш времето назад,станалото, станало. Вземи си поука и не се ядосвай.

Така е, Мис!

Не знам доколко ще те мотивирам, но още разочарования те чакат. Всеки от нас ги е имал в началото и не само тогава. Те ни каляват и ни правят по-добри.  Аз колко съм ревала за работата... Така е понякога в живота, има и падения. За да оцелееш обаче трябва да си приспособима и силна психически. И нали знаеш, това което не ни убива ни прави по-силни учи се от грешките и от проблемите и само напред и нагоре. И да не ти пука.

Да  опитвам се да се наглася, че разочарования тепърва предстоят и не може всичко да е по мед и масло (за жалост ).
Успокоявя ме като чета, тези които споделят подобен  опит, важнотое, че сте били още по-силни след това

по-силни няма да те топли, но ако е по-умни ще е голяма полза.

Е, Bandiera rossa, то нали умът се включва в силата хахах

Да де Така да се подразбира.

То за две седмици не можеш да разбереш още къде се намираш, да не говорим за вършене на всички задачи. Затова има изпитателен срок, когато се учиш и навлизаш в работата. Дори и за хора със стаж има навлизане в нова работа, понеже всяка фирма е различна, с различни документи, процедури, ако щеш и отношения.

Не се ядосвай, ами си продължавай с търсенето, все някъде ще е твоето място.

А този, който ти е бил шеф, как си представя, че ще поемеш цялата негова работа. Ми то в този случай по-добре да си работиш за себе си или за мениджърска позиция и заплата.