Демотивация след професионално разочарование

След като не ти казват да е по твоя вина, няма защо да си втълпяваш.
Нямат причина да ти цепят басма. Ако са разочаровани, ще те изгонят и ще те овикат.
Мислили са си, че имат пари и потребност от работник, прецакала им се е някаква сделка или някакъв клиент ги е напуснал и ето, виждат, че няма да могат с настоящите приходи да ти плащат.
Не се считай за нула, понеже вече си единица: имаш опит в интервю и даже успешно си преминала. Назначена си, работила си 2 седмици - това е все положителен опит.

А това, че си допуснала грешки, е също плюс - положителен опит, защото който не работи, не греши и човек се учи от грешките, а не като гледа отстрани.

Приеми го като много полезен стаж - както си е. Смело напред!

Ако си сигурна, че това е твоето призвание,  че тази работа ти доставя удоволствие, удовлетворение, вършиш я със сравнителна лекота и те прави щастлива НЕ се отказвай. Един провал не значи абсолютно нищо - напротив - човек учи най-много от провалите си, така че трябва да е благодарен за тях. Понякога когато сме добри в нещо можем да се заблудим, че това е призванието ни. Но ако пътят в гоненето му ни изисква прекалено много нерви, усилия и непрекъснато се появява непреодолим проблем тогава трябва да се замислим дали не сме сбъркали пътя. Лично аз поради тази причина в момента на 40+ карам трето образование и продължавам да си търся призванието. Реших най-после да се вслушам в знаците на съдбата. Защото и хороскоп ми беше напавен преди много години където директно ми се казва, че не е това моята професия, но аз тъпо и упорито си доказвах, че е. Освен разочарование, скъсани нерви, влошено здраве и загубено време друго не излезе. Убедих се, че не трябва да блъскам стената с глава, а да си дам шанс да ми се случи това, което трябва да ми се случи. Остани сама със себе си и се вслушай само и единствено във вътрешния си глас. Не прави сметки какви ползи и изгоди може да имаш от тази работа, а дали наистина в сърцето си я искаш точно нея. Ако не я искаш си помисли какво всъщност искаш и действай в съответната посока. Успех

Хей, спокойно и горе главата! Всеки е минал през това. Никой не се е родил научен. Добрия мениджър трябваше да ти каже какви точно са то недостатъците, за да те мотивира да ги отстраниш, а и пробния период трябва да е най-малко 3 месеца, зада те разбере дали ставаш или не. Това с нежеланието да плаща втора заплата, при положение че има обява за поста и интервюта, е глупаво и непрофесионално.
Сега дори трябва да си по-мотивирана да покажеш спосбностите си на професионалисти, които знаят как да ценят служителите си. Успех ти желая! 💗

Благодаря ви, за милите отговори!

Случи се да попадна на обява за същата работа, тъй като продължавам да търся усилено, та попаднах на ''моята'' обява, но малко префасонирана.
Търсят нов човек за поста, само че този път е написано, че искат да е с опит. Така, че явно това е бил проблемът. За 10тте дена в които я ми даваха нещо да работя, я не, са разбрали, че им трябва по-опитен, но заплатата е същата като тази на която ме назначиха мен  
Едва ли и те знаят какво искат.

Аз продължавам да си търся. Дори и в други сфери да намеря не ми е проблем.
Не знам за призвание, до като не започна дадена работа няма как да знам.
Дано следващия път ми дадат повече шанс, само това искам.

Ех...тази обява може и повече пъти да я видиш пусната. Някои фирми се оказват доста проветриви места.

За съжаление не просто някои, ами доста фирми са така. Такова е положението в държавата, че хората нямат голям избор на работа, работодателите се възползват от това и условията, които предлагат са доста занишени, а пък търсещите работа са принудени да се съобразят с тях. Въобще получава се един омагьосан кръг.

Да не ти пука!
И аз имах подобна случка и то не в България.
Навсякъде положението е едно и също. Работодателите искат да си с опит, ама ако може да ти плащат минималната. А кандидатите водят война за един пост.

И аз тъкмо започнах нова работа, и да- оказа се, че работодателите и те не знаят какво искат. Хем да си млад и без опит, та да не искаш голяма заплата. Хем пък в същото време да имаш умения на супер кадър.
Първо ми обясняваха каква е работата (влизаше ми перфектно в специалността), после се оказа, че всъщност включва и една камара други специалности за които се иска по един  магистър да изкараш за всяка специалност. И се очакваше да съм тип-топ по всеки въпрос.
А инициално се бяхме разбрали, че ще ме обучават. Ама шефът по цял ден го няма, само праща имейл сутринта какво трябва да се прави и никакви разяснения. Аз се моля на колеги да ми обяснят малко как стоят нещта във фирмата, но пък и те са в друг сектор и не знаят нещата които ме интересува.
А след 3 седмици изпитателен срок ми казват '' Няма как да ви задържим защото не можем да си го позволим финансово'' (да знаеш, че това е универсалното извинение).
После обявата цъфва пак в интернет, за същия пост. Много се смях как са я редактирали- търсят човек, хем да има основни умения по всяка специалност, хем и да се е специализирал в 5-6 сектора, които са тотално различни и се иска поне по две години учене за всеки сектор. Заплатата естествено минимална.
Поне да имат топки да кажат ''Съжаляваме, но според нас не сте на ниво за поста защото ви липсва опит''. Ама няма как да си признаят, че са направили гершка при назначаването и не са ме преценили правилно.
На всичкото отгоре и препоръка ми обещаха. Отивам да си взимам документите и питам секретарката къде е препоръката. Тя мига на парцали и ми обяснява, че шефът не я бил подписал. Аз си знам, че той даже на я е и написал, та зарязах да си търся препоръката и се махнах с 200.

И аз бях много ядосана ама карай,  да върви. Виж, че на всеки се случват подобни раочарования, в живота има по-сериозни проблеми.
Кажи си, че е за добро и не се отказвай!

     "Бедния" български работодател се опитва с трици маймуни да лови, при това с малко трици да хване голямо шимпанзе. Е няма как да стане това. Понеже такива индивиди в последствие ( през изпитателния срок ) се опитват да се правят на много умни големи шефове, всезнаещи, всеможещи и са голямата работа а на практика са въздух под налягане. В момента има бум на две неща :
1. Хора добрали се до пари ( най-често от проект ) искат бързо да бъде свършен проекта, като парите вече са усвоени.При това нямат идея кое как е, искат хора които могат всичко и да работят за без пари.
2. Хора с фирми, повечето персонал в които е назначен по приятелско-роднинска линия и са с ръчички затъкнати на тъмно и топло. Те искат да върви бизнеса, защото има някакъв потенциал, но всичката тази "рода" не само че не работи, дърпа всичко назад, дава акъл и не я уволнява за да не се скара с някой роднина/приятел.
   От тези неща си пати работата, клиентите и всичко свързано с тях. Да намериш и събереш добър екип е много трудна работа, особено от знаещи и можещи. Ако работата се състои в разширяване на екипа, не някаква външна HR фирма трябва да прави подбора, ами самия собственик, понеже той най-добре познава тима и неговите плюсове/минуси. И там е разковничето - ако види че някой на интервютата пасва и има потенциал, то за това е изпитателния срок - за научаване и сработване. Ако не става - да, търси се отново. Кадри не се интервюират, кадри се крадът ! Даже се крадът цели екипи, но това е друга работа и тема
   Така че няма какво да се сърди човек - или не става за работата или шефа не е успял да го оцени правилно. И в двата случея това не трябва да намалява ентусиазма в търсещия работа. Ще се появи подходящо място - въпрос на време, здрава работа и търсене. 

 

Ама като не ставаш поне да ти го кажат в очите.
Защото е тъпо да трябва да усъвършенстваш нещо, ама да не ти казват какво.
Става още по-тъпо като видиш наново обявата и започваш вече съвсем да се сдухваш и да си казваш, че си зле и не те бива.
Млади сме, по трудния начин ще разберем, че коректността е рядкост в отношенията работодател/работник (не само в България).

'Иначе 'няма мат'риял'' важи и за двете страни

И да, като искаш добри кадри или ще си ги откраднеш, или ще си ги обучиш. Никой не иска да обучава и чака на краденето

Да Lan_7, така е.
И не ми пречи, че ще търся отново. Като не става- не става. Но наистина просто се получава глупаво- лъжат те, после виждаш нова обява. Разбираш, че нещо не си направил както трябва. Много важно, правим грешки, дори и по-опитните правят. Но за мен е глупаво да не ти кажат ''така и така, за това и това те освобождаваме''. Нали се учим сега, нали се усъвършенстваме. Ми искам да знам над какво да работя и да стана по-добра за следващия път.

Както беше казал един колега за бившия ми шеф "Търси някой, който да може всичко и да не иска нищо".
Жалко, че точно преди няколки дни махнаха обявата от jobs-а (моято бивша позиция), явно са си намерили поредният шаран, за да ви покажа как търси човек с икономическо образование, да говори перфектен английски, ако говори и немски е предимство, да може да работи с Photoshop и Corel draw, когато няма работа в офиса да подпомага работата с крайните клиенти (тоест да слиза в магазина и да продава) и всичко това за 700 лева, като болничен и отпуска се плащат по 5 лева на ден. Е кой нормален човек, притежаващ всички тези качества би се навил на подобно нещо?
За съжаление това не е единичен случай, а е масово в България.

Вижте сега, няма как да разберат дали ставате за една работа без да ви тестват. За това е пробния период. Много малко обаче са работодателите, които смеят да се изправят очи в очи и да кажат на служителя къде има пропуски и какви. Лошото е, че не се тетират хората като личности, а се гледа на тях като на поредния бачкатор. Всеки има добри и лощи страни. Работата на ръководителя екип ,този който тества за определения срок човека е да може да ги извади навън. Това е трудна работа и много често е на ръба на конфликта.
   Не защитавам нито работодателите нито работещите за тях. Оценката трябва да е безпристрастна. НО човешкия фактор не трябва да се подценява. Да всеки прави грешки, даже през изпитателния срок са повече - поради стрес, нерви - но отстраняването им е работа и на двете страни. Работника да каже кое го притеснява и защо, а наблюдаващия да разясни и помогне да ги преодолее. Ако работника не се справи след такава помощ - ами явно трябва да натрупа още опит и до тогава трябва да потърси друга работа. Ако ги преодолее спънките, наблюдаващия работата му знае къде и как се справя, оценява силни и слаби страни и на база това преценява как ще се впише във формирания екип. Това обаче не изключва, въпреки че може да се справи със задачите, да не може да работи в екип. Това да си намериш правилната работа и да се впишеш в колектива изисква постоянство и някой компромиси. Много често компромиси не се правят поради неразбиране, незачитане, начин на мислене, его и т.н.
    Когато ми се е налагало да правя събеседване винаги съм бил директен, без театри и сложни психологически казуси и въпросчета. Понеже всеки се е готвил за интервю, никой не очаква такъв директен подход. Няма маски, няма фалш. Разбира се веднага кой за какво се бори и какво иска. Но всичко опира до човека. Така че дерзайте, бъдете себе си и не изневерявайте на принципите си. Останалото е здрав труд и известна доза късмет.

Как да й кажат, че не ставала, като те самите не стават?  Щяха ли иначе постоянно да пускат обяви с огромни изисквания срещу жълти стотинки?
Мисля, че понякога кандидатстващите за дадена работа, от желание да започнат някъде, изобщо не се сещат да проверят работодателя читав ли е. Навремето като си търсех работа и след като вече се бях опарила веднъж-дваж, такива фирми, които през седмица пускат обяви за нови едни и същи длъжности, съвсем ги пропусках. А веднъж в една фирма, след като бях чувала някои неща за ситуацията там, направо ги питах ще могат ли да плащат редовно заплати, при което много бързо взеха да се обясняват каква била ситуацията и че по-добре да не си рискувам сигурната работа, местейки се при тях. Слава Богу, че попаднах на съвестен човек на интервюто. Иначе можеше и да ме метнат на върбата.

Според мен не е много ползотворно за момичето да и се разправя как само работодателя е виновен. Тя няма опит и прави грешки, ами това няма да изчезне от самосебе си с @другия ми е виновен@. Т.е. не е зле да се погледне реалистично и да си види къде може да се подобри и да използва опита.
Колко от вас биха наели служител, който не върши работа, особено ако ви трябва някой да свърши работа и би се заел да го обучава отгоре на това и да му плаща заплата ... особено ако има други проблеми и му трябва някой да му помогне в същност, а не да му виси с невинен поглед и да иска едно -друго. Аз се съмнявам, че даващите съвети тук биха постъпили по друг начин, но на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Аз и мои колеги наемаме такива хора. Имаме големи изисквания към работата, но ни е ясно, че е специфична. Първите 1-2 години наетите не носят никакви пари, но това е инвестиция - докъм третата година ще започнат да носят приходи, да работят самостоятелно и да развиват мрежата си от контакти. Обучението коства не само пари, но и лично време и енергия на всички в екипа. Често се е случвало да загубя почти цял ден, за да показвам, проверявам и обяснявам, а после да си отработвам през нощта. Но засега имаме само един напуснал служител, по-скоро “откраднат“ от голяма консултантска компания, която му предложи възможности, каквито не можем да му осигурим. С подбраните хора сме заедно от години, текучество няма никакво.