Според мен смисъл винаги има, докато човек и здрав и имащ желание за живот, без значение на възрастта, но се замислих и върху рационалните доводи... все пак не всичко е романтика.
Оосбенно след една определена възраст...
Не мисля,че на 50 г. е късно за ново начало,разбира се,че не,но първо бих си дала време за да видя сигурна ли съм,че точно това искам - "новото начало" или просто съм емоционално наранена и това оказва влияние върху разсъдъка ми.Ако мъжът продължава да се разкайва,и ако принципно е бил добър партньор,и не говорим за тенденциозно изневеряване,а някакъв глупав епизод,бих го писала в графа "криза на средната възраст" и не бих си го слагала толкова на сърце..И да си развалям рахата и комфорта.
А пък и..Колко е удобно да живееш с мъж с гузна съвест ..Има да ми "носи кафе в леглото сутрин",та ум ще му зайде..