Ако проследиш мненията си (или на някого му се занимава да ти ги проследи), ще забележиш, че в 100% от случаите отговорността за грешката я слагаш у другия. Както казваше един симпатяга от нета: slo4aenoz? en imsla...
Вината двама души, които не са били един за друг, да свършат по този начин, е и на двамата. Пак ще го кажа, хайде: защото в началото на връзката пеперудите в стомаха явно са толкова много, че стигат чааааааак до устната кухина и запушват устата, та хората не смеят да си я отворят: да не би пеперудите да излетят. И след 10 години се усещат, че хем перепудите излетели, хем те осъмнали с три деца и с коцкар на гърба.
@mimi.7299
Напълно валиден казус, случва се често. Влюбваш се в някакъв човек, праскате се. Оттам нататък какво следва? Искаш да сте заедно с този човек, искаш да се праснете пак? Да се чОкате още неопределен брой пъти? Да го вкараш в семейството? Варианти много. И когато преди да е започнал основната си връзка човек е обсъждал тежки теми като не-моногамността, той ще има някаква представа коя от горните опции му е... опция. Ама за да може сега да повдигне тази тема отново, трябва преди това вече да я е повдигал. Иначе става малко криво...

УжасТ!

(разбирам какво искаш да кажеш, просто се заяждам на дребно)