Ми това да не ти отговорят на месиджа адски дразни някои хора.
- Публикувана: 11 апр. 2018, 22:23 ч.
- Последно мнение: 27 апр. 2018, 15:58 ч.
Наранени чувства/eго/достойнство или каквото е там...
Ако имаш намерение да спасяваш и помагаш на някого да преоткрие себе си и т.н " душевни белези " прецени доколко имаш свободно време, защото докато се стигне до взаимност с тях , последните само вземат от теб. Грубо е поведението им и не мисля , че е правилно някой с "толкова голямо его" да влиза във връзка и да наранява хората около себе си.
от разказа оставам с впечатление, че онзи си е ръб, но все пак я е свалял, тя явно "не му е пуснала", правейки се на недостъпна и човека (явно нямал планове за Менделсон), се преориентирал. Тя сега страда, вместо да се радва, че не пише тук как Х време били заедно и кви ли не акробатики правела, пък той не се оженил/ходел с други и тн. С емоционални инвалиди друго освен да си късаш нервите няма да стане. Те си вярват, че жените трябва всякакви храбрости да показват, да преглъщат и тн, за да бъдат с тях - Невероятниците.
Гледай себе си, какво ти искаш и какво ти е приятно.
оставам с впечатлението, че на нея й е приятно той да й се връти на пети, а той вече няма желание, но въпреки всичко е учтив - не разбирам защо той трябва да е лошият - от женска солидарност?
и какво лошо има жените да се интересуват от него, а той от тях - не?
ако се интересуваше от вниманието им - "женкар" и т. н., всички знаем СО-репертоара
Имах предвид да гледа себе си, а за него да забрави.
Всъщност и аз, без да съм с кой знае колко голямо его, като приключа с някого нещо, което даже не съм имала, никак не се чувствам длъжна да поддържам контакти с него. Даже, ако много ми досажда бивша "тръпка", която си мисли, че ми е била тръпка, а аз не съм знаела, нямам грам угризения и да го блокирам, след като не се усеща, че нямам желание да отговарям на провокации.
В случая май авторката е тази с нараненото достойнство, но се опитва да се залъже, че тя е наранила мъжа, тъй като не желае да приеме, че той просто не се интересува от нея.
Всъщност случвало ми се е да ме блокира в социалните мрежи човек, който е имал желание за близост с мен, след като е видял, че не му отговарям със същото. Много смешно ми стана, тъй като аз по никакъв начин не съм го притеснявала. Най-вероятно просто не е искал да му се мяркам във виртуала и да го дразня с публикациите си.
Всъщност и аз, без да съм с кой знае колко голямо его, като приключа с някого нещо, което даже не съм имала, никак не се чувствам длъжна да поддържам контакти с него. Даже, ако много ми досажда бивша "тръпка", която си мисли, че ми е била тръпка, а аз не съм знаела, нямам грам угризения и да го блокирам, след като не се усеща, че нямам желание да отговарям на провокации.
В случая май авторката е тази с нараненото достойнство, но се опитва да се залъже, че тя е наранила мъжа, тъй като не желае да приеме, че той просто не се интересува от нея.
Всъщност случвало ми се е да ме блокира в социалните мрежи човек, който е имал желание за близост с мен, след като е видял, че не му отговарям със същото. Много смешно ми стана, тъй като аз по никакъв начин не съм го притеснявала. Най-вероятно просто не е искал да му се мяркам във виртуала и да го дразня с публикациите си.
Леле, колко много отговори.
Така. И двамата са сбъркани - това е ясно. Не само мъжът, но и жената е с доста голямо его, което е и причина да се отдръпват един от друг при най-малката пречка, да се гонят като котка и мишка и все да не се стигат. Случвало се е даже и умишлено да се нараняват взаимно /не физически
/.
Може би проблемът възлиза оттам, че са прекалено еднакви, а неслучайно хората са казали, че противоположностите се привличат.
Не знам.
Но сега девойката се чувства като в небрано лозе, защото докато се кани да превъзмогне егото и да действа, той се отказа и замина далеч за няколко месеца.
Имало е чувства и от негова страна - да приемем хипотезата, че това е сигурно. Затова питането ми беше главно по отношение реакцията му - дали е присъща на наранен човек, който бяга или по-скоро на човек, на когото вече действително не му пука. Търси се сламка, за която да се хване, отговор на въпроса дали си заслужава да започне да се бори и да действа (вече няма какво да губи, въпрос на избор е дали ще се видят някога пак) или да го забрави и да продължи напред.
Затова исках хора, които са се сблъсквали с подобни типове да споделят мнение, защото аз до този момент не бях.
Така. И двамата са сбъркани - това е ясно. Не само мъжът, но и жената е с доста голямо его, което е и причина да се отдръпват един от друг при най-малката пречка, да се гонят като котка и мишка и все да не се стигат. Случвало се е даже и умишлено да се нараняват взаимно /не физически
/.Може би проблемът възлиза оттам, че са прекалено еднакви, а неслучайно хората са казали, че противоположностите се привличат.
Не знам.
Но сега девойката се чувства като в небрано лозе, защото докато се кани да превъзмогне егото и да действа, той се отказа и замина далеч за няколко месеца.
Имало е чувства и от негова страна - да приемем хипотезата, че това е сигурно. Затова питането ми беше главно по отношение реакцията му - дали е присъща на наранен човек, който бяга или по-скоро на човек, на когото вече действително не му пука. Търси се сламка, за която да се хване, отговор на въпроса дали си заслужава да започне да се бори и да действа (вече няма какво да губи, въпрос на избор е дали ще се видят някога пак) или да го забрави и да продължи напред.
Затова исках хора, които са се сблъсквали с подобни типове да споделят мнение, защото аз до този момент не бях.
ех, добре, че пусна втория си пост, тъй като от първия тотално нищо не ставаше ясно. познавам една такава "девойка". Години! Години!!!! по-късно тя продължава да си мисли, че Х не ѝ пише и не ѝ отговаря, защото всъщност я обича и още го боли от това, че го е отрязала. и тотално не може да приеме възможността, че той просто е отпътувал и тя е минало за него. пълна трагедия и неистово желание да се живее в някаква измислена драма.
и най-забавното е как полудява от бяс, ако някой ѝ каже, че е напълно възможно този човек въобще да не мисли за нея и тя да е просто един спомен, наред с много други спомени
и най-забавното е как полудява от бяс, ако някой ѝ каже, че е напълно възможно този човек въобще да не мисли за нея и тя да е просто един спомен, наред с много други спомени
Имало е чувства и от негова страна - да приемем хипотезата, че това е сигурно. Затова питането ми беше главно по отношение реакцията му - дали е присъща на наранен човек, който бяга или по-скоро на човек, на когото вече действително не му пука.
Затова исках хора, които са се сблъсквали с подобни типове да споделят мнение, защото аз до този момент не бях.
Толкова противоречиво и загадъчно започва темата, та ме увлече да чета дотук, за да разбера за какво става дума. Сега е мъничко по-ясно. И по въпросите - първия за реакцията му – „по-скоро на човек, на когото вече действително не му пука”. Според мен това е най-вероятно. Все щеше да отговори на толкова съобщения, ако имаше мерак. Следващият е „дали си заслужава да започне да се бори и да действа” – ами май не. За какво сега да се бори… Това нали го е изпробвала вече? Нали се била задействала по някое време, ама той вече не отговарял на съобщенията, държал се само възпитано и т.н.... няма никой тука. И да е имал нещо в началото, вече изглежда изстинал. Ако този мъж НАИСТИНА още иска тази жена, щеше вече да е с нея, нали? Това, че я игнорира и избягва, означава, че я игнорира и избягва. А не, че той всъщност тайно я обича, но, понеже бил наранен, сега си крие чувствата. Много е коварна такава митология. Съблазнителна, но коварна!
Здравейте,
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
Здравей.
За такъв мъж се омъжих.
Той не се интересува наистина как съм - просто задава въпроса.
Когато той обаче не се чувства добре, аз трябва да съм до него, да бъда там, когато има нужда от мен.
Той не обича да ми дава обяснения, но аз на него съм длъжна да го правя.
Когато страдам, той не е до мен, за да ме утеши. Той просто ме игнорира, докато страданието ми свърши, за да може на другият ден отново да си бъда старото "аз", което той харесва. Нараненото "аз" не е за него.
Той не е човек, който показва заинтересованост от мен.
Би ме нагрубил във всеки един възможен момент, в който се почувства малко притиснат, наранен, или засегнат.
Това просто е човек, който няма уважение.
Не мисля, че споменатото от теб е нещо по-различно.
Здравейте,
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
Здравей.
За такъв мъж се омъжих.
Той не се интересува наистина как съм - просто задава въпроса.
Когато той обаче не се чувства добре, аз трябва да съм до него, да бъда там, когато има нужда от мен.
Той не обича да ми дава обяснения, но аз на него съм длъжна да го правя.
Когато страдам, той не е до мен, за да ме утеши. Той просто ме игнорира, докато страданието ми свърши, за да може на другият ден отново да си бъда старото "аз", което той харесва. Нараненото "аз" не е за него.
Той не е човек, който показва заинтересованост от мен.
Би ме нагрубил във всеки един възможен момент, в който се почувства малко притиснат, наранен, или засегнат.
Това просто е човек, който няма уважение.
Не мисля, че споменатото от теб е нещо по-различно.
Това е ужасно...
Как се справяш и как издържаш ?
Мислех, че издържам. Вече имам тема ввъ форума за помощ, тъй като съм на кръстопът какво да правя с живота си.
Издържах единствено, защото го обичам.
Не заради друго.
И всъщност попаднах на един много добър израз наскоро:
"Той не осъзнаваше, но с държанието си всъщност ме учеше как да живея без него."
Неприятно чувство е , когато най-близкият ти човек едва ли не не те брои за жив, не се интересува наистина от теб, от нуждите ти и от желанията ти. Разбира се, има някаки проблясъци някъде там, светлина в тунела го наречи, но това е само заблуда.
Но мога да кажа само, че станах много , много силен човек. Именно заради това.
Защото многократно се чувствах сама, изоставена, дори физически да не беше така. (;
Или ставаш силен , или се предаваш.
Издържах единствено, защото го обичам.
Не заради друго.
И всъщност попаднах на един много добър израз наскоро:
"Той не осъзнаваше, но с държанието си всъщност ме учеше как да живея без него."
Неприятно чувство е , когато най-близкият ти човек едва ли не не те брои за жив, не се интересува наистина от теб, от нуждите ти и от желанията ти. Разбира се, има някаки проблясъци някъде там, светлина в тунела го наречи, но това е само заблуда.
Но мога да кажа само, че станах много , много силен човек. Именно заради това.
Защото многократно се чувствах сама, изоставена, дори физически да не беше така. (;
Или ставаш силен , или се предаваш.