Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си

Ако уважаваш себе си, ще сложиш край на тая драма. Даже да ти кажа, не те разбирам как така се страхуваш повече от "белега (?) разведена", отколкото от това да жертваш бременността си. Все пак нещата не са непоправими и това зависи от теб.

Това си е чист мазохизъм-как може да търпиш, психически да те тормози. В началото на брака се държи така, помисли за бъдещето си. Имам само един въпрос: -Смяташ ли, че можеш да остарееш с този човек?
Нямате деца и ако си разведена, какво от това. Да не би да ти го пише на челото. Горе главата и не се отчайвай.
Живота продължава и не трябва да се съсипваш. Какво значи да се благодариш, че си жива?

Ама и да го пише на челото, аз не схващам причината за срама! Много жени се гордеят, че са щастливо разведени с някой мухъл.

Да бе, и да ти кажа, че табелката действа антисептично срещу нови мухъли, особено ако си гордо разведена, а не се свиваш. Ако се свиваш и си търсиш да си нечия изтривалка, пак ще се завърти някой подтисник. Но ако не - разведена, това звучи гордо. След това доста по-малко неща в живота ти клатят шапката, докато другите се ужасяват, ти си крачиш със своите си крачки.

В нашият век никой не го интересува дали сте разведена, самотна, женена или неженена! Вземайте багажа и бягайте! Доказал е, че и баща не може да бъде! Какво повече очаквате?! Няма да се промени, не се залъгвайте! Доколкото разбирам, може да разчитате на близките си. Ще Ви е тежко, но ще мине! Обичайте себе си, не някой, който не заслужава!!! Всъщност, големи ревльовци станаха някои мъже ...

Явно в малките градчета даже много се интересуват...

Като толкова се интересуват да го вземат в техния дом.
Колко по-лошо трябва да се държи този, за да си отвори очите авторката?

Ама тя не е някое плахо провинциално врабченце, била е в чужбина, видяла е свят, защо ще се връзва на селските клюкарки? Да продава, каквото има там, и да хваща по вятъра.

О, ама на мен изобщо не ми пука кой какво мисли на село. За съжаление това беше неколкократно изтъкнат аргумент от страна на авторката - какво щели да кажат хората. А ето че и собствените й родители се държат дивашки.

Правилно. Хорските уста не можеш да ги затвориш, а и авторката не плаща данък обществено мнение. Както е казано -всяко чудо за 3 дни, кучетата ще си лаят, а кервана ще си върви. Не и трябва такова магаре- да се чуди да го дърпа ли, да го влачи ли, да го сеца ли, къде да го дене....
 

Мили хора,

основният проблем е , че аз просто не знам как да му го кажа. Обяснявала съм хиляди пъти, че не съм щастлива и той ако може да промени нещо, и той обещава, че ще се постарае. Първите няколко дни всичко е песен, след това пак по старо му. Разбира се , аз знам, че той няма да се промени. Той ми каза, че си е щастлив, а аз просто все съм недоволна.

Просто аз не знам какво да кажа.
Един път казах, че не мога повече и искам да се разделим, и той започна с това, че съм си намерила друг, че заради това искам да го махна, че много ми е пораснала работата, понеже имам апартамент и добра работа, и какво ли още не.
Накара ме да се почувствам егати и боклука.
От тогава просто замлъкнах.
Споменавах само, че не съм щастлива и че така няма да се продължи дълго. Той пък от своя страна, все ми обяснява, че аз много искам, че мечтая за някакво невъзможно семейство, което не съществува в реалният живот.

Аз в момента разбирам абсолютно всичко, манипулирана съм, заради някакво чувство за вина в себе си съм се съобразявала, но просто ... аз не си представям, как му го казвам, и не си връщам думите назад.
Защото той започва друго да върти на пръста си, друго да обяснява и така ... аз пак стигам до едно място, в което си казвам, е аз досега все с него съм била, къде съм тръгнала и аз?

Просто не си го представям, как да го кажа, как да го направя...
Знам, че трябва много ама много смелост някаква да усетя, че да не поддам на нападките, защото такива има.

Лошото е и това, че това, дето родителите ми ми казаха, просто не можах да повярвам тогава, но ... непознатите хора направо ще ме изядът с дрехите.
А не очаквах семейството ми така да постъпи. Те знаят, доста от нещата, които са се случили, и някакси пак ... ме изкараха егати и неблагодарницата, че каквото и да правят за мен аз все не оценявам, все нещо искам.
ЧЕ като съм избрала него, с него да си живея и какво ли още не.
Иска ми се да остана сама, ама наистина сама и да помисля, но я няма тази опция, защото семейството ми постоянно иска да знае какво правя, мъжът ми е прекалено ревнив, че дори да ме остави да преспя при някоя приятелка...
Някакси ... той не се радва на моето щастие.
Излизам с приятелки навън, само жени, той ме кара до ресторанта примерно където се събираме и той ме взима, но като се прибера се започва - какво толкова прави, ти дом нямаш ли си та само ходиш?
И така нататък ...

Не знам наистина трябва да съм напълно ... смела.
Защото ... повдигна ли въпроса, той изсипе ли си нещата, които винаги казва, аз пак .... ще поддам просто.
Защото досега винаги съм.
И някакси, не ме е страх от него, но може би от това, каква ще ме изкара ... а аз толкова ще съм се постарала ...
Старах се, за всичко, поне това с ръка на сърцето мога да кажа.
Този брак и тази връзка като цяло, не се е провалила заради мен.
Но и то ... животът ми е един и същ от много време...
На работа и у нас, и пак на работа.
Не се излиза често, той не обича.
Не се разхождам, не правя неща, които обичам, понеже на него не му харесват.
КАто сме заедно не ми обръща внимание, но като ме няма някакси ...
явно просто иска да съм там, за да ме вижда.

И не знам как, как да събера тази сила ...
ДА не ми пука, нито за него, нито за родителите ми, и за това което говорят, нито за хората и за това, което след това ще говорят ...

Ти си умна жена, разбираш от психология. Не виждаш ли примитивната манипулация?
Ми много ясно, че си ГОЛЯМАТА РАБОТА! Да, точно така е и трябва да се гордееш с това, а не да се чувстваш боклук. Да, имаш апартамент и добра работа и тоя паразит наистина не те заслужава! Да, заслужава да си намериш друг вместо него! Да, превъзхождаш го в пъти, защото е некадърен лигльо и душевен вампир!

Докарал те е дотам да се чувстваш виновна, че си по-добрата от двама ви. Ами тупни се в гърдите, изправи глава, наистина си по-добрата.

Какво да му кажеш ли?

Ако искаш нищо не му казвай. Направо прати адвоката си при него.
Ако искаш му напиши писмо - със срокове, в които да се изнесе.
Ако искаш му кажи в прав текст: до 1 седмица да те няма. След което смени бравите. И си покани някого временно у вас, защото тоя кърлеж ще ти създава проблеми.

За вашите - лъжат те и те манипулират по същия начин. Щели да те изядат хората. Пълни глупости! Вие да не сте в някоя арабска страна?

Чувствам се наистина като в някоя от страните, в които господстват някакви такива наложени норми и догми.
Поне родителите ми така ме карат да се чувствам.
Мислила съм за това с писмото.
Да му го напиша , тъй като съм убедена, че ако е лице в лице ще се откажа и няма да продължа да говоря, защото просто ... колкото и да е странно, аз нямам високо мнение за себе си.
А пък и той многократно ми го е рушал.
И с годините някакси .. повече и повече е допринасял за това аз да не се имам за някакъв силен, значим човек.
Сама си правя всичко, от гледна точка на това за мнението на хората, за това че за мен развода е алената буква на челото, това ок, това е така, не отричам нищо.
Но наистина не знам как да направя нещата, по простата причина, че само с писмо няма да стане.
Ще има и разговор лице в лице, и той ще започне да ми обяснява, как аз съм била еди каква си.
Не мога да повярвам как е така той с лека ръка става и си заминава - визирам когато си събра багажа - а пък аз, стоя, мисля, мъдря, с часове, не спя, не ям и какви ли не тормози си налагам, само за да му кажа едно просто и ясно - аз бях до тук.
Затова казвам, че смелост нямам.
Смелост.

Имаш ли приятелки?
Помоли ги да са с тебе за кураж!
Ако има някой мъж, още по-добре.

Най-лесно ще ти е с адвокат. Той ще те посъветва как точно да стане всичко и как ще е най-изгодно за тебе.

Начертай си собствен план със срокове:
1. Писмо. Няма нужда да му се обясняваш и да му се извиняваш. Искаш да прекратите брака си, искаш да се разкара от жилището и живота ти, даваш му срок. Може да го заплашиш и с полиция, ако упорства.
2. Срещаш се с адвокат за административните подробности.
3. След изтичането на дадения от тебе срок, му събираш багажа, оставяш го пред блока и сменяш бравите. И си каниш някого вкъщи поне за 1 седмица, докато се успокоят нещата.

Е, много ясно, той на това разчита. Знае, че си мека Мария и ти набива канчето, демек - мачка те. То ние е и да си говорим тук, няма как да дойдем да го изгоним вместо тебе. Не му мисли толкова много, щом вече си го премисляла хиляди пъти, просто действай. Няма как да стане иначе, това е за теб и касае теб. Той няма да те "усети" и да ти каже "ок, моето момиче, щом не ме искаш си тръгвам. бъди щастлива" и тихо, кротко да си събере багажа.
Трябва да се бориш и да извоюваш себе си, това е твоята битка и тя ти е най-важна. После ще се чувстваш много по-уверена в себе си.