Един ден ще се обърнеш назад, вече на 50 плюс години, без деца и с мъж, когото не понасяш, нито пък той теб. Родителите ти може и да не са вече между живите. И тогава? Дали на някой друг, освен на теб самата, ще му пука за това, че си си пропиляла живота безвъзвратно? Какво точно ще те топли, че не си се развела и не си влязла в хорските усти, след като ти няма да си излизала от тях, но по други причини? Осъзнай се, жена, и то на време.
- Публикувана: 12 апр. 2018, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2018, 10:49 ч.
Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си
Абе да върви на майната си тоя психопат!
Не се ли замисляш, че ако беше той на твое място отдавна да те е наритал. Баси колко сме добрички жените понякога...
и аз бях до преди година и половина в грозна връзка с психопат, но осъзнах след 3 години, че като мина "любовта" нищо кой знае какво не остана. Помолих го да си събира нещата и да върви на майната си. Същия непрокопсаник, мързелив и егоист. Изнесе се след много мрънкане и уговорки. Казах му да взема каквото си иска и просто да му видя гърба исках. Той пък си тръгна с половината ми неща...както и да е. За пръв път се прибрах в празния апартамент, а от този момент умирах от страх (срам ме е и без друго, моля ви не ми се подигравайте, сама се огаврих достатъчно)
Бях сигурна, че ще се задушавам от самота известно време. Колко голям беше страха.... а само се огледах, видях някои неща, дето от 3 години ме дразнят, но не ги оправях или връщах на мястото им щото на Него не му харесваше така. После звъннах на приятелка, която той мразеше и не се виждах и с нея много много. С нея пък си сготвихме нещо. дето заради него не го бях яла от 3 години. После с други момичета ходихме да пием коктейли, шотове, купон общо взето, дето от 3 години не ми се беше случвал.
Една сутрин, няклко дни след като останах сама се събудих от смях. Осъзнах, че не ми се е случвало от 3 години. Бях сънувала няква супер простотия хаха. Станах, без да се съобразявам, че първо Той трябва да влезе в банята и осъзнах, че никога няма да я изпитам тая самота, от която се насирах от страх... оказа се, че през 3-те ми нещастни години съм била по-самотна от всеки най-самотен човек.
Повярвай ми, няма да минат години, а броени ДНИ преди да осъзнаеш, че за пръв път си шастлива и се чувстваш, че вървиш по твоя си път. Единствено ще съжаляваш, че не е било по-рано.
Не се ли замисляш, че ако беше той на твое място отдавна да те е наритал. Баси колко сме добрички жените понякога...
и аз бях до преди година и половина в грозна връзка с психопат, но осъзнах след 3 години, че като мина "любовта" нищо кой знае какво не остана. Помолих го да си събира нещата и да върви на майната си. Същия непрокопсаник, мързелив и егоист. Изнесе се след много мрънкане и уговорки. Казах му да взема каквото си иска и просто да му видя гърба исках. Той пък си тръгна с половината ми неща...както и да е. За пръв път се прибрах в празния апартамент, а от този момент умирах от страх (срам ме е и без друго, моля ви не ми се подигравайте, сама се огаврих достатъчно)
Бях сигурна, че ще се задушавам от самота известно време. Колко голям беше страха.... а само се огледах, видях някои неща, дето от 3 години ме дразнят, но не ги оправях или връщах на мястото им щото на Него не му харесваше така. После звъннах на приятелка, която той мразеше и не се виждах и с нея много много. С нея пък си сготвихме нещо. дето заради него не го бях яла от 3 години. После с други момичета ходихме да пием коктейли, шотове, купон общо взето, дето от 3 години не ми се беше случвал.
Една сутрин, няклко дни след като останах сама се събудих от смях. Осъзнах, че не ми се е случвало от 3 години. Бях сънувала няква супер простотия хаха. Станах, без да се съобразявам, че първо Той трябва да влезе в банята и осъзнах, че никога няма да я изпитам тая самота, от която се насирах от страх... оказа се, че през 3-те ми нещастни години съм била по-самотна от всеки най-самотен човек.
Повярвай ми, няма да минат години, а броени ДНИ преди да осъзнаеш, че за пръв път си шастлива и се чувстваш, че вървиш по твоя си път. Единствено ще съжаляваш, че не е било по-рано.
Това, че поставяш неговите нужди и щастие преди своя живота и мечти е много осакатяващо. И лесно става навик, втора природа, част от теб. Затова да сложиш край е трудно, но пък е благодатно. Предходния пост вероятно щеше се случи и на теб. Да осъзнаеш свободата, смисъла и щастието си скоро, скоро.
Скрит текст:
Случвало ми се е да слагам край няколко месеца след началото на годината. Много по-лека от твоята ситуация, но си беше за край. Имаше неотворено шампанско купено за 1 януари в хладилника - нямало смисъл тогава да се отваря. "Гръмнах" го и отбелязах новото начало, пък после отиде в боклука останалото. Както щеше да е и на Нова година, но смисъл имаше. После си дадох сметка, че е можело много повече ограничения и много по-страшни неща да се случат отколкото ми се бяха струпали, но категорично си заслужаваше и не съжалих.
Авторке, жал те е, че мъжът ти ще остане без жилище, "на улицата" в чужд град? Жива да не бях! Не схващам, защо се оплакваш във форума при това положение. Живей си с него, роди му 2 деца, провали си живота, важното е на него да му е добре, че нали ти е жал за него... Ти друг сценарий, ако останете заедно, виждаш ли?
Родителите ти към днешна дата помагат ли с нещо? Каква подкрепа ти оказват? Това, че постъпват кофти и се опитват да те манипулират, не означава, че трябва и по тяхната свирка да играеш. Те ако са нормални, трезвомислещи хора, щяха да се радват, че се разделяш с тоя никаквец. Мисли първо за себе си и ти да си най-добре.
Родителите ти към днешна дата помагат ли с нещо? Каква подкрепа ти оказват? Това, че постъпват кофти и се опитват да те манипулират, не означава, че трябва и по тяхната свирка да играеш. Те ако са нормални, трезвомислещи хора, щяха да се радват, че се разделяш с тоя никаквец. Мисли първо за себе си и ти да си най-добре.
Това е така, но и не само.
Както споменах, мъжът ми е от друг град.
Ако му кажа, да се разделим, това означава едва ли не да го оставя на улицата.
Той има работа тук, но в неговият град тепърва да се върне няма къде да отиде, няма работа.
В смисъл, може да отиде при родителите си де, но като отиде там, едва ли не след като аз съм го изгонила, не е нормално.
И това ме притеснява също най-много.
Ти се чудиш за какво да се притесниш, само и само да намериш извинение, че не смееш да сложиш край на тази силно вредна връзка!
Напълно нормално е да го изгониш- 2 аборта заради него+ отвратително отношение и посягане, малка причина ли са?
Ти в бой и терор ли си расла, че ги смяташ за нормални?
Ти в бой и терор ли си расла, че ги смяташ за нормални?
Да, именно, и сработва детското възпитание да сме добрички към всички.
Имаше един роман-дистопия, та там на всички деца на 12 им дават папка с инструкции. До 12 обществото изисква от тях пълна честност - след 12 най-важната инструкция е "можеш да лъжеш". И изведнъж героят осъзнава, че всички лъжат и имат това право, макар че наглед в обществото е прието, че никой не лъже.
Та така, всички имат тайната инструкция да си гледат интереса и да лъжат. Малко са наивниците, които си мислят, че всички са честни и открити.
В случая говорим вече за големи хора, при които правилата "да сме добрички с всички" спират да важат. То и мен ме обвиняваха сега горкият ми оставен мъж кой ще го глади и храни...все едно му се полага по право и все едно дете съм изоставила.
Имаше един роман-дистопия, та там на всички деца на 12 им дават папка с инструкции. До 12 обществото изисква от тях пълна честност - след 12 най-важната инструкция е "можеш да лъжеш". И изведнъж героят осъзнава, че всички лъжат и имат това право, макар че наглед в обществото е прието, че никой не лъже.
Та така, всички имат тайната инструкция да си гледат интереса и да лъжат. Малко са наивниците, които си мислят, че всички са честни и открити.
В случая говорим вече за големи хора, при които правилата "да сме добрички с всички" спират да важат. То и мен ме обвиняваха сега горкият ми оставен мъж кой ще го глади и храни...все едно му се полага по право и все едно дете съм изоставила.
В случая говорим вече за големи хора, при които правилата "да сме добрички с всички" спират да важат. То и мен ме обвиняваха сега горкият ми оставен мъж кой ще го глади и храни...все едно му се полага по право и все едно дете съм изоставила.
Да, именно, и сработва детското възпитание да сме добрички към всички.
Имаше един роман-дистопия, та там на всички деца на 12 им дават папка с инструкции. До 12 обществото изисква от тях пълна честност - след 12 най-важната инструкция е "можеш да лъжеш". И изведнъж героят осъзнава, че всички лъжат и имат това право, макар че наглед в обществото е прието, че никой не лъже.
Имаше един роман-дистопия, та там на всички деца на 12 им дават папка с инструкции. До 12 обществото изисква от тях пълна честност - след 12 най-важната инструкция е "можеш да лъжеш". И изведнъж героят осъзнава, че всички лъжат и имат това право, макар че наглед в обществото е прието, че никой не лъже.
Може ли име и автор? Звучи ми интересно.
Здравей,
Не изчетох всички отговори, но ще си кажа мнението все пак.
Значи ти твърдиш, че разводът е нещо срамно за теб поради еди си какви причини. Окей. Очевидно тази връзка, ако може да се нарече такава, е изчерпана, ти си изстрадала и двамата не сте щастливи. Та ако беше в същото положение, само че не бяхте подписали, ти дали още щеше да си с него? И сигурна ли си, че само мисълта за развод те спира от тази крачка в случая? Защото нали знаеш, че винаги го има варианта, при който просто се разделяте и развода като формалност може да почака - толкова много хора го правят това.
ТИ и само ТИ си отговорна за собственото си щастие и е време да го поставиш на първо място. Не бих те посъветвала да скачаш на други връзки веднага. Ти имаш нужда от време за себе си, да се преоткриеш и да се заобичаш и чак тогава можеш да очакваш и някой друг да ти отговаря със същото. Помисли като зряла жена, а не като 6-годишното дете с психологическата травма. Защото ако продължаваш да разсъждаваш както до сега, животът ти ще е просто един омагьосан кръг и ако не е тоя льольо, ще е някой друг, който да ти трови нервите. А ти не го заслужаваш.
Не изчетох всички отговори, но ще си кажа мнението все пак.
Значи ти твърдиш, че разводът е нещо срамно за теб поради еди си какви причини. Окей. Очевидно тази връзка, ако може да се нарече такава, е изчерпана, ти си изстрадала и двамата не сте щастливи. Та ако беше в същото положение, само че не бяхте подписали, ти дали още щеше да си с него? И сигурна ли си, че само мисълта за развод те спира от тази крачка в случая? Защото нали знаеш, че винаги го има варианта, при който просто се разделяте и развода като формалност може да почака - толкова много хора го правят това.
ТИ и само ТИ си отговорна за собственото си щастие и е време да го поставиш на първо място. Не бих те посъветвала да скачаш на други връзки веднага. Ти имаш нужда от време за себе си, да се преоткриеш и да се заобичаш и чак тогава можеш да очакваш и някой друг да ти отговаря със същото. Помисли като зряла жена, а не като 6-годишното дете с психологическата травма. Защото ако продължаваш да разсъждаваш както до сега, животът ти ще е просто един омагьосан кръг и ако не е тоя льольо, ще е някой друг, който да ти трови нервите. А ти не го заслужаваш.
Замислям се, и да.
Ако нямаше брак, щях да съм напуснала отдавна.
Нямаше да търпя още.
Това ,че има брак е това, което ме спира.
И това че, той няма къде да отиде, след това.
Малко или много се чувствам отговорна по някакъв начин.
Добре, надявам се осъзнаваш колко нелепо и незряло е да те спира един подпис и една сватба??
Освен това ти се притесняваш, че си щяла да го оставиш на улицата и не знам си още какво. А той притесняваше ли се за теб, когато те накара да направиш аборт първия път? Ами втория път при спонтанния аборт (когато ПАК не е бил до теб) дали много се е притеснил? Как мислиш? И защо се опитваш да си изсмучеш от пръстите някакви оправдания да не го разкараш тоя паразит? В една връзка нещата трябва да са взаимни - на него му е през...да не казвам къде, а ти си седнала да се притесняваш, че видиш ли принца ще трябва да се премести при родителите си и да си търси нова работа... Чудо невиждано!
Съвземи се и имай малко самоуважение, защото животът си е твой, не на другите около теб, които те коментират. Ми те сигурно и сега ти говорят зад гърба и ти се чудят как го търпиш... Стискаш зъби и продължаваш сама и по-силна. След време ще се чудиш как си го търпяла всичкото това нещо.
Момичето се притеснява от това, че родителите ѝ са изсипали сигурно един камион пари за сватба, която не могат да си позволят (което е ужасна черта на българина – да дава пари за подобни тъпотии, които после му стъжняват живота) и се чувства виновно, че един вид те са дали всичко от себе си, а тя разваля пищната сватба.
Което е безумно, разбира се, и е ужасно деструктивно като начин на мислене и поведение. Авторке, пари се изкарват, мрънкането отминава, сърдитите се сдобряват. Но твоят живот няма да се върне назад и да имаш шанса да го изживееш отново.
Така че – чупи предразсъдъците, не бъди толкова мекушава и един ден сама на себе си ще благодариш.
Което е безумно, разбира се, и е ужасно деструктивно като начин на мислене и поведение. Авторке, пари се изкарват, мрънкането отминава, сърдитите се сдобряват. Но твоят живот няма да се върне назад и да имаш шанса да го изживееш отново.
Така че – чупи предразсъдъците, не бъди толкова мекушава и един ден сама на себе си ще благодариш.
По отношение на сватби, клетви и бракове...по принцип човек наистина избира как да си изгради реалността. Да, едно обвързване е сериозно нещо - но понякога се налага да го разградиш тухла по тухла. Разводът, макар и нежелано нещо, не е смъртен грях, нито води до вечно проклятие, напротив. Дори монасите и монахините, ако са имали брак, всички са разведени, нарочно - късат връзките със света, а бракът е част от светското. Дори в духовен план това не е забранено. И няма да има последствия и за душата, ако това те притеснява. Просто спираш да даваш енергия на едно нещо и то отмира.
В социален план вече обясних - всички са задници и го крият, но отстрани набиват канчето и морализаторстват.
В социален план вече обясних - всички са задници и го крият, но отстрани набиват канчето и морализаторстват.