Ох, прочетох пак първия пост и бяс ме хвана!
В най-трудните моменти той се е отричал от теб!
Защо си с него? Защо?
В най-трудните моменти той се е отричал от теб!
Защо си с него? Защо?
Знам ли, честно?
Лоялност някаква изкривена, в моето сърце?
- Публикувана: 12 апр. 2018, 22:26 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2018, 10:49 ч.
Мили хора, помогнете ми - не мога да взема решение какво да правя с живота си
Знам ли, честно?
Лоялност някаква изкривена, в моето сърце?
Според мен тоя апартамент баш я дърпа да си седи в тоя град. Ако не беше той можеше вече да си е била камшика. Жилището е нож с две остриета. И те защо са го купили в тоя град, след като по това време тя е живеела в друг? За да я задържат там, наблизо.
Това е така, но и не само.
Както споменах, мъжът ми е от друг град.
Ако му кажа, да се разделим, това означава едва ли не да го оставя на улицата.
Той има работа тук, но в неговият град тепърва да се върне няма къде да отиде, няма работа.
В смисъл, може да отиде при родителите си де, но като отиде там, едва ли не след като аз съм го изгонила, не е нормално.
И това ме притеснява също най-много.
Ми то всъщност е бая страшно да си разведена - ей на, ката ден съм принудена да си пришивам алена буква на дрехата, да личи отдалеч.
Може и да се смеете много, но точно така го усещам.
Все едно на челото даже ще ми го пише.
Не може да си хване багажчето и да замине. Живеят в нейното жилище. Ако правилно помня. Значи трябва на него да му посочи вратата. А на нея не й стиска. Щото като го направи оня почва да циври и да моли за още един шанс. И тя омеква.
И не само, а защото имам усещането, че човекът остава на улицата буквално.
Което не е точно така де, той може да се върне при родителите си, но теръпва да търси работа, квартира , а и пари събрани нямаме, та...
Да.
Здравей,
Не изчетох всички отговори, но ще си кажа мнението все пак.
Значи ти твърдиш, че разводът е нещо срамно за теб поради еди си какви причини. Окей. Очевидно тази връзка, ако може да се нарече такава, е изчерпана, ти си изстрадала и двамата не сте щастливи. Та ако беше в същото положение, само че не бяхте подписали, ти дали още щеше да си с него? И сигурна ли си, че само мисълта за развод те спира от тази крачка в случая? Защото нали знаеш, че винаги го има варианта, при който просто се разделяте и развода като формалност може да почака - толкова много хора го правят това.
ТИ и само ТИ си отговорна за собственото си щастие и е време да го поставиш на първо място. Не бих те посъветвала да скачаш на други връзки веднага. Ти имаш нужда от време за себе си, да се преоткриеш и да се заобичаш и чак тогава можеш да очакваш и някой друг да ти отговаря със същото. Помисли като зряла жена, а не като 6-годишното дете с психологическата травма. Защото ако продължаваш да разсъждаваш както до сега, животът ти ще е просто един омагьосан кръг и ако не е тоя льольо, ще е някой друг, който да ти трови нервите. А ти не го заслужаваш.
Не изчетох всички отговори, но ще си кажа мнението все пак.
Значи ти твърдиш, че разводът е нещо срамно за теб поради еди си какви причини. Окей. Очевидно тази връзка, ако може да се нарече такава, е изчерпана, ти си изстрадала и двамата не сте щастливи. Та ако беше в същото положение, само че не бяхте подписали, ти дали още щеше да си с него? И сигурна ли си, че само мисълта за развод те спира от тази крачка в случая? Защото нали знаеш, че винаги го има варианта, при който просто се разделяте и развода като формалност може да почака - толкова много хора го правят това.
ТИ и само ТИ си отговорна за собственото си щастие и е време да го поставиш на първо място. Не бих те посъветвала да скачаш на други връзки веднага. Ти имаш нужда от време за себе си, да се преоткриеш и да се заобичаш и чак тогава можеш да очакваш и някой друг да ти отговаря със същото. Помисли като зряла жена, а не като 6-годишното дете с психологическата травма. Защото ако продължаваш да разсъждаваш както до сега, животът ти ще е просто един омагьосан кръг и ако не е тоя льольо, ще е някой друг, който да ти трови нервите. А ти не го заслужаваш.
Замислям се, и да.
Ако нямаше брак, щях да съм напуснала отдавна.
Нямаше да търпя още.
Това ,че има брак е това, което ме спира.
И това че, той няма къде да отиде, след това.
Малко или много се чувствам отговорна по някакъв начин.
Страх ме е и от това, да не съжалявам после, ако ... се разделим.
Да, от това най-много ме е страх.
Че аз все пак ще остана с него, и наистина след това ще съжалявам, че когато съм могла, не съм приключила всичко.
Не може да си хване багажчето и да замине. Живеят в нейното жилище. Ако правилно помня. Значи трябва на него да му посочи вратата. А на нея не й стиска. Щото като го направи оня почва да циври и да моли за още един шанс. И тя омеква.
И не само, а защото имам усещането, че човекът остава на улицата буквално.
Което не е точно така де, той може да се върне при родителите си, но теръпва да търси работа, квартира , а и пари събрани нямаме, та...
Да.
Хубаво де, няма да го изхвърляш веднага. Дай му ден да си събере багажа. Хотели и квартири бол.
След всичко, което ти е причинил си заслужава.
Стига си го мислила него, за бога!!! Затова си на туй дередже! Не е петгодишно дете, за което да се притесняваш, че остава на улицата! Голям човек е, да се оправя.
Щели да я оставят съвсем сама. И какво? Сега да не би да не си?!? Някаква подкрепа да виждаш от "семейството" си баш, когато най- много ти трябва? Няма да те оставят, не бой се. Ще се сърдят известно време и ще им мине.
Щели да я оставят съвсем сама. И какво? Сега да не би да не си?!? Някаква подкрепа да виждаш от "семейството" си баш, когато най- много ти трябва? Няма да те оставят, не бой се. Ще се сърдят известно време и ще им мине.
Ми то всъщност е бая страшно да си разведена - ей на, ката ден съм принудена да си пришивам алена буква на дрехата, да личи отдалеч.
Може и да се смеете много, но точно така го усещам.
Все едно на челото даже ще ми го пише.
Я порасни! Хората си гледат кефа и комфорта, правят ужасни неща и си мълчат и си живеят, без да дължат обяснения. Да не мислиш, че около теб са ангели небесни? На никой не му пука. Всички са толкова саможиви...ще поклюкарят и ще им мине. А ти си бъди независима, живей си добре и хич да не ти пука за порядъчните були, дето размахват пръст.
Само едно ти препоръчвам - развеждай се и отивай в чужбина, и не мрънкай с години за травмата от развода. Хората много мразят разведени да им мрънкат, затова не ги обичат. А и си мислят, че са тръгнали да крадат мъже, та оттам. Но иначе реално не им пука.
Все повече се убеждавам, че ние жените сме мазохисти. Няма нормален човек, които са изтърпи подобно отношение. Още първия път като те е накарал да направиш аборт, трябваше са ти светне лампата и да го напуснеш. Той не те е обичал, мъж който обича не се държи по този начин. Най-вероятно си му била удобна, сега вече не си, нищо чудно да има вече друга в картинката. Развода е единственото решение и след време ще разбереш, че е най-хубавото нещо , което си направила. Само не повтаряй същата грешка и преценяй много добре мъжете от тук нататък. И хич да не ти пука, какво ще кажат хората за развода, не сме миналия век все пак. Лично аз се разведох 6 месеца след сватбата за къде по-маловажна причина. Имам друг мъж от 8 години, с когото съм много щастлива. И дете му родих и друго има на път. Бих казала, че това е мъжът на живота ми, а бившия остава в миналото и абсолютно никой не го спомена. Така, че дай си малко сила и воля, да не ти пука от хората. Бъди егоист, мисли и се грижи първо за себе си! Успех!
Ле-ле, наистина си смела, да го направиш.
АЗ някакси .. трудно се разделям с хората, може би заради това.
Ако примерно той ме остави , ще ми е къде къде по-лесно, но уви, не е така.
Не стоят така нещата.
А и .. бая голяма сватба се вдигна .. и някакси, то е чак неудобно.
Както ще видиш от коментарита - семейството ми ми би контрата - разведа ли се, оставам напълно сама.
Ама напълно.
(;
Моите родители ме обвиняваха, че ги срамя,казаха няма да ме погледнат и т.н., накрая разбраха, че е нямало друг начин и че мъжа не си струва. Сега се радват на новия си зет и на на внучето.
Ако само това са ти пречките, няма какво да отлагаш. Обаче ако все още обичаш този мъж, въпреки тормоза и се чудиш как да се оправдаеш да останеш в този брак, тогава никой не може да те спаси.
Момиче, ти да не си му майка на твоичкия? Откъде накъде ще го отглеждаш, че и отговорност да носиш за него? Ми той е голям мъж, здрав, прав, защо ще го мъкнеш на гърба си? Намерил паразитът му с паразит милозлива душица, да й пие кръвта! Я се вземи в ръце, стига драми и чупки, животът си е само твой и никому не си длъжна, освен на бъдещите си деца! Нито родителите ти ще живеят с твоя тъпанар, нито "хората". И като ти направиха сватба, да не те продадоха като в арабския свят? Сватба имало, много важно! Аз такива родители въобще не признавам, дето не подкрепят децата си в най-тежките моменти. Не се притеснявай, един ден те ще почукат на вратата ти, не ти на тяхната, като остареят и грохнат. Какво значи "напълно сама"? Че ти и сега си напълно сама, даже с няколко излишни воденични камъка на шията. Хвърли ги тия психо-паразити от гърба си, освободи се и дишай спокойно. Животът е пред теб, имаш всички възможности. И продай тоя скапан апартамент, щом толкова те дърпа назад. Вземай парите и усвет.
Онзи ден имах разговор със семейството си и ме направиха на две стотинки.
Аз разбрах, че от тях подкрепа не трябва да очаквам.
Трябва да сама да реша, и евентуално, ако те не ме погледнат повече след това, да помисля наистина да се преместя на друго място.
Не знам наистина, такива неща ми наговориха, че да се чуди човек кой сериал представят.
Аз не знам каква подкрепа се очаква. Финансово явно няма нужда - има жилище и работа. Емоционално вече...там е друга работа. Трябва да си намериш свои хора, за които това е нормалният и логичен избор.
И да повярваш сама, че е така - наглед лесно. Но и в други теми съм писала, човек вижда колко е бил заслепен едва след години.
И да повярваш сама, че е така - наглед лесно. Но и в други теми съм писала, човек вижда колко е бил заслепен едва след години.