Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 47

Има и други видове биопсии без рязане. Ако се извършват от опитен лекар са добра алтернатива.

Фри, тук не споря, съвсем пък нямам право категорично да отричам или затвърждавам какви то и да било твърдения. За съжаление тук-там се срещат порочни практики.

Дори си мислих дали да не посъветвам Теди да отиде просто на една платена консултация, не сериозни изследвания, просто консултация при доказан специалист... Колко да струва!? Да си плати там едни 50 лв, но поне да я насочат правилно, защото както и Диди споменава една качествена широкоиглена биопсия примерно си е един много надежден метод за диагностициране. Иначе най-сигурното май се води цялостно отстраняване на образованието и тестването му там с кви ли не препарати.

Дайте да я спрем викам тая дискусия. Аз пък продължавам да си мисля, че е доброкачествено. Просто не могат на 100% да го потвърдят затова са я ошашкали къде с мълчание, къде с проява някаква на колебание и са започнали насам-натам да подмятат. Теди, ти обаче не бързай да изпадаш в бездействие, за да ти е мирна главата установи го по един или друг начин това грахче там в гърдата ти кво е.

Спирит, наистина като не си запозната е най-добре да не даваш съвети. Не е срамно и никой няма да ти се кара Честно казано, бих била по-щастлива да не знаех нищо по темата хахах
Има огромна тема Мамолози тук - ако някой се интересува ще си потърси доказан специалист. Плюс има и друга поредица теми за Фиброаденоми и дали да се оперират.

Ама аз нито се срамувам, още по-малко пък съм се въздържала да давам "съвети". Дотук май единственото нещо, което мога да си припиша като съвет гандалфски и зад, който ще стоя докато пукна е - "Не се бави, не отлагай!" Това за платените консултации беше по-скоро споделяне. При мен много добре подейства и доста мъки ми спести. Казаха ми откъде да подхвана, казаха ми какво мога да отложа, какво имам право да откажа, казаха ми какво да ям, имаха търпението да ме изчакват да запиша в тефтерче отговорите на всеки един въпрос. Ония другите нали знаеш, че точно по 5 минути ти отделят и са вербално като калашници "Аре... квот си запомнила, запомнила си, да иде следващата..." Всъщност може и да не знаеш, Фри... Ти май беше от ветеранките, по твое време може и с човечност да се е лекувало, в днешно време вече сме като на конвейр. Лично отношение ако искаш и специално внимание, малко ще трябва или да си го платиш, или любимец да им станеш.

Момичета, благодаря за подкрепата, на DZ за полезния списък.
Не знам какво ще се окаже при мен, но интуитивно усещам, че трябва да се изреже. Дори да е доброкачествено( за което се надявам все пак) не му е мястото там. Една позната ми разказа така за един фиброаденом, проверяван всяка година и накрая, о късно е, станал карцином. Да ходя да търся още мнения мисля, че е излишно. Ходих при проверени специалисти. За един ден ме прегледаха четирима - мамолог, хирурга, ехограф -2 пъти и един който не го разбрах какъв е, в приемния кабинет. Размазаха ми гърдата. Всички казаха - за изследване.
Сега мога да тръгна да търся лекари в София, от Пловдив съм. Но каква ми е ползата. Ако са на различни мнения, как да преценя на кого да вярвам.
Решено е. Така ще ми е по-спокойно и поне ще знам.

Спирит, не съм ветеранка, само 4.5 г. от операцията.
За платените консултации - аз само на такива ходя. И за съжаление 50лв не ми стигат.
Миналата година бях по изключение по каса в ВМА със направление - погледнаха ме за 1 минута на ехограф, "нищо ти няма" и толкова. Само си загубих времето. Дори преглеждащият го мързеше да ме запише - каза "не мога да ти върна сега направлението, защото не бил могъл сега да слезне до регистратурата да го регистрира...." и някакви подобни лъжи.

Момичета, да ви попитам, по време на хемото отслабнахте ли и ако да до колко кг. е нормално. Аз в сряда ще питам като отидем.

Да, Фри! Горе долу и аз съм така. Просто мога да си позволя и си ходя при моята си дружка, която е много силна в областта на женската гърда, просто се е пенсионирала вече жената и изцяло на частно си работи. Много внимателна, компетентна е, с нищо не ме е подвела до сега, където и каквото да е решила заедно да правим все е било с очаквания добър резултат. По здравна каса минаха непосилните за моя джоб неща като двете операции, препаратите по време на химията... нямам идея всъщност колко скъпи са и имплантите сега, които ми бият. Другото като марлички, лепенки, хапченца, ампулки аналгин, ехография, допълнителни някви кръвни си го плащах. Е да... и самата консултация си плащам, но тя така като хвърля чертата май е веднъж месечно и то само нещо ако си самовнуша, а тя пък въпреки доброто си реноме и подкованост не е от алчните. Не за 5 ами за 35 минути спокоен разговор ми взема само 30 лева. Ехееее... ще ходя там да им вися пред кабинетите и да ме овикват само "Ти ся за кво пак идваш!?" Аз ги разбирам и тях много добре понеже в тези големите болници лудницата е огромна, на моменти леко бездушни стават като държание, а всъщност не са - помнят те като физиономия, помнят те като случай - "Я да видим кво стана с кръвното, че последния път...", заедно с теб се пробват хората болестта да борят, просто деликатния си изказ губят и започват като каруцари да звучат.

Няма смисъл, губят се кила по време на химията, не се стряскай от това. Ако има нещо притеснително те ще ти кажат. Всеки път следят в какво общо здравословно състояние си, като това следене не е просто преслушване, пулс, кръвно и мерене на температура, пускат и кръвни изследвания. За нищо на света да не те стряска отслабването, то... зависи на кой как му понася, на някои започва да им се гади, да губят апетит, дори вкусовите им рецептори да се променят (аз нещо на сол не можех да смогна, редовно пресолявах манджи и салати, мъжът чак почна солницата да крие от мен), адска жажда да изпитват (ти като го налееш тоя стомах с литър вода къде да поместиш още едно бананче, това да не ти е бездънна яма). Е как да не отслабне малко от малко човек при тая картинка? Ти и докторите около вас да гледат по-скоро важните показатели - те си ги знаят кои са, едните със сигурност бяха хемоглобин, левкоцити, тромбоцити и ония чернодробните, килата след време ще се наваксат.
Аз химията я стартирах с 56 кила, свърших с 50, висока съм 162. Т.е. чак толкоз не загубих, по-скоро се вталих.

Теди
"Решено е. Така ще ми е по-спокойно и поне ще знам."

Речено, сторено! Решила си го вече явно, няма смисъл да те разубеждаваме, най-много се радвам, че не се колебаеш, излъчваш увереност на човек, който във верни ръце е попаднал. Смело момиче си, вярвам в оная приказка "Съдбата обича смелите" и ще затвърдиш, и ще се фукаш после с тая фраза пред внуците си.

Spirit, аз за сега не се притеснявам, а и той не е отслабнал много, хапва си горе-долу нормално. Ама си спомням че теглото трябва да се следи. И да в сряда след процедурата ще му вземат кръв, после след две седмици пак.

Супер, щом хапва все пак нещичко, значи все пак прияжда му се по нещичко любимо! Идва благодатен сезон момичета и момчета. Аз подпуках вече свежите пролетни гозби. Нямам идея полезно ли е или не, специално за охлювите не съм питала ама то пък веднъж в годината може. С адски много зеления от градината - джоджен, естрагон, пресен лук, пресен чесън... мощно треволяци и мъничко ориз де, че то от живо тегло кило от тия охлюви една шепа я остане, я не... чак ми просветна едно такова от тая гозба. Та щом хапва и тотално не отказва глези го там с вкусотийки, пазарите поне са вече пълни, съвсем скоро чакам аз с нетърпение и първите плодове да се появят и да подхващам.

А почнала съм го ( макар, че аз не мога да готвя, той готви в нас). Правих му българска зелена салата и много му хареса, вече трети ден ме кара да му я правя. Мекички му правих ( добре че не знае каква трябва да им е формата 😂). Абе яде, не много но хапва.

Теди и аз съм от Пловдив.Майка я оперираха преди почти година.Имаме си страхотни специалисти.Щом мнението не е едно-действай и нека е за добро.Стискам палци и ни дръж в течение.Не е за отлагане.

Свекърва ми беше с рак на стомаха. Беше невероятна кулинарка, а аз млада, зелена. Няколко месеца преди да си отиде искаше за обяд миш-маш. Била съм го правила страхотен.
Търси това, което му харесва.

Няма смисъл, помня в началото колко притеснена и отчаяна влезна в темата. И въпреки всичко деликатна и много внимателна как да опишеш случая, до такава степен деликатна, че на моменти човек да си помисли ако не чете много внимателно, че ти си болната, а не съпругът ти. Нама го онова типично АЗ така, АЗ иначе, основно използваше НИЕ така, това НИ предстои... пак от първо лице, ама множествено число Обичате се и сте като едно цяло това е ясно от изразните средства, които използваш.

Адски много се радвам, че тук за месец пък може и два и повече да са изминали, че започна да ни пишеш с по-добър и ведър тон. Хвалиш се вече, че ял, че ти яде гозбите. Така и ще продължите заедно, не се съмнявам, че ще успеете.

Към близките... що пък не и към онкологичните:

Момичета, къде са тия Тх 11 и Тх12? Според скенера там, както и в дясната бедрена кост, се виждат остеолитични лезии. Диагнозата е рак на гърдата с последвал след 6 години рак на матката. Няма уголемени лимфни възли никъде.