Не беше чак такъв проблем това, че класът ни не беше от най-сплотените, тъй като имах достатъчно приятели, с които се разбирам в целия випуск. Моето беше по-скоро тих протест срещу случващото се в държавата. Точно тогава беше голямата инфлация. Цените на елементарни неща скачаха главоломно от ден на ден. Не исках да правя пир по време на чума, образно казано. Нашите да се чудят откъде да свържат двата края, а аз да се правя зорлем на принцеса, ами не. Не беше това моят начин да отпразнувам завършването си. Купих си един по-приличен тоалет, направих си сама прическа, гримирах се и отидох само на изпращането. В деня на бала, нашите поканиха у дома две приятелски семейства, леля ми и братовчедите, а аз след 12 ч. излязох да се почерпя с няколко приятели - съмишленици. Пак беше весело. Не сме се оливали с алкохола, не сме повръщали, както се е случило с мои съученички на бала, неблизвали до този момент алкохол.
Ноо...от друга страна, сега след 20 години, си мисля, че може би нямаше да е зле да отида вечерта там със всички, без да се микля много и ако ми писне в даден момент да си хвана шапката.
Ако авторът на темата беше мое дете, щях да го посъветвам все пак да уважи съучениците си и поне за малко да присъства на бала. Не е хубаво чак толкова да се цепи човек. Не се знае някой ден дали животът пак няма да те срещне с тези хора, а да са останали с впечатление, че си някакъв странник или сноб, който се мисли за нещо повече от тях.