Фентъзи и фантастика - Тема 14

Започнах  "Гоблин" преди около 15 минути, вероятно тази вечер ще я изчета и утре ще има отзив.
Засега
Чудесен пролог от Джош Малерман. "Завръщане" към Кутия за птици, има дъх на тревожност. Особена ме разсмяха имената на двамата въвеждащи персонажи - Том и Джери на двамата известни пресонажи, котарака и мишока.
ОТ пролога Може да ти настръхнат косите. ИМах чувството, че чета "Дракула" на Брам Стокър. Да видим как ще продължи.

Здравей Парис, приятно ми е да се запознаем, радвам се че се престраши да пишеш. Надявам се нашият форум да ти хареса.

2- част - Разфасованият мъж - уникална. В интерес на истината, засега не откривам връзка между Разфасованият мъж и пролога, но имам чувството, че Гоблин е нещо като сбор от отделни части, може по-нататък да видим връзката между причина и следствие. Много ми харесва напрежението,  съвсем   на място са сравненията с Х.Лъвкрафт например с "Къщата". Тук в "Гоблин" забелязвам един нов похват на Джош Малерман - много кратки глави, от по страничка-две. 20 глави - 28 страници.

Свърших Гоблин снощи - днес пиша цялостен отзив.

Първото ми впечатление е, че докато Кутия за Птици ми напомняше Ужас на Дан Симънс то гоблин много ми напомня на първи том на Кървави книги на Клайв Баркър. което си е комплимент!

ОТделните разкази не са свързано поотделно, а само от една голяма тема - вещицата, заселниците, индинеца, Великите сови  - са по-скоро сборник рзакази. Само Пролога и Епилога са с очевидна връзка.

"Разфасованият мъж" ми обра точките. Точно този разказ, най-много бих го сравнил с Клайв Баркър  - и по точно с "Капан за месо." През цялото време от него лъхаше нещо зловещо.
"Крамп," не можа да ми вдъхне страх, но аз имам по-големи претенции спрямо призрачните истории. Оказва се обаче, че това е исторята свързана най-здраво с Пролога и Епилога, още повече че именно тук се разкрива основната нишка  - доколкото я име.
"Честит рожден ден, ловецо" ме наелектризира. Това бе зловещо-садистичен разказ на безумието. Много съпенс, както го обичам, смайваща развръзка на финала. Според мен се конкурира  за най-зловещ разказ с "Разфасованият мъж"
"Престо" не можа да ме грабне...някак твърде бавно взе да ми се точи, нямаше истинска развръзка, изобщо неотговаряше на името си. в рамките на шегата - очаквах да е по-андантне и модерато.Все пак нека не го оплювам, прекалено много началото бе добро, просто ми идва леко незавършен разказа и малко муден.
"Объркване в зоопарка"  - Чудесен разказ, малко ми бие на Франкещайн. Няма точно добър и лош герой, но и психарски разказки. Ще ви грабне.
"Плетищата" хъм. не мисля, че това е най-страшният разказ с който да бъде приклучен сборника, но безспорно чудовищатна бяха страшни.
Едно малко момиче си мисли, че един голям мъж е направил нещо лошо и трябва да го издаде на Гоблинската полиция...само че Гоблинската полиция съвсем не са хора и са истинските лоши в случая.

Като цяло "Гоблин" е доста вълнуващ. ИСкаше ми се да има малко повече свързаност в отделните разкази, но и така не е никак лошо.
Много по-добре от b]"Червеното пиано"[/b]. Ако трябва да правя градация
Най-хубава е кутия за птици
на второ място ми идва "Гоблин" (главно заради несвързаност на разказите, инаеч като стил е дори по-силен от кутия за птици)
и чак на финала - Червеното пиано.

Къщата на дъното на езерото е изчерпана от продажби,   няма  я в Читанка и в Рулит....ще се чаказа нея.

Има я...или май на английски я има в рулит? Помня че теглих за четене,но не ми е до нея сега

Има я отдавна къщата по торентите, Джон ако я искаш пиши.
Честно казано във всички  сайтове пише, че е в наличност, не знам къдзе си видял, че е изчерпана.

хъм, нова книга на Патрик Нес http://artline-store.net/product.php?ProductID=442
който все още не съм пробвала да чета...

Изобщо последните седмици почти не чета... много лошо се зарибих с една игра на телефона и си убивам цялото свободно време снея

  И аз нещо слабо чета Редя един диамантен гоблен и само вечер по 1-2 страници, преди мозъка ми да откаже да превежда

Много интересна корица пак са барнали Артлайн   Аз само "Часът на чудовището" прочетох на Нес, но тя не е баш негова Имам 2-3 книги дръпнати, но така и не стигам до него. Все нещо друго го изпреварва Сега обмислям като приключа с тоя Двор, да захвана "Великият бог Пан", преди да подпукам другата поредица на Маас А може и с моя прЕател от подписа да продължа, че много безславно се зарязахме с него

превода е труден. аз си намерих в Рулит поредицата за харпиите на руски на Робин хоб, но трудно върви....засега към 12 страници и спрях.

Забравих да споделя, че дочетох и втората част на "Хилядния етаж" - "Сияни висини". Увлекателна е, но си е сапунена драма. В Благодарностите накрая, авторката намеква, че ще има сериал по нея - предполагам, че действително книгата е писана с тази мисъл.

Книгата не е много честна. Мариел не беше толкова лоша. Райлин може да изчезне - не ми пука за нея.

И топлото време ми пречи на мен, досега се мотахме по кафетата.
Сега започвам да чета  .
Май бях споменала, че си бях закупила един софтуер за четене на глас, обаче чете с такъв гаден акцент на български, че се отказах да слушам книги.
  Ако някой има опит с добър такъв, ще се радвам да сподели  .

Аз съм на Спящите красавици. Хубава е книгата, но ей на, вече 2 седмици и съм още на 25%. Няма кога да чета обаче, през деня на работа, вечер тичане, колело и прочие приятни занимания навън. Като се прибера има време колкото да обърна внимание на домочадието,, хапване, баня и се трупясвам в леглото. Явно през лятото четенето няма как да ми върви. Освен, ако не се заредят дъждовни вечери.
На Патрик Нес пък откога му се точа... Дори си купих последната книга от трилогията Живият хаос, защото не я оркрих електронно. И така и не успявам да стигна до него.

Благодаря на АНгел Дъст, че ми метна Къщата на Езерното дъно. ИЗчетох я от кора до кора.

Вече мога да се похваля, че съм чел всичко на Джош Малерман

определено тази книга му е най-злокобната, на второ място слагам кутия за птици, на трето - сборника Гоблин (на трето място е главно заради несвързаност на разказите  иначе можеше да е на второ) и накрая на четвърто - Червеното пиано.

В много отношения Къща на дъното на езерото на Малерман...ми напомни Сейлъмс лот на Кинг, и Къщата на Лъвкрафт, но е още по-зловеща.**
Не искам да звуча като Юнг, но това че действието се развива под водата водата съвсем не е случайно - водата е подчертано сексуален елемент с женски характер (водата  и земята имат подчертано женски характер, а огънят - мъжки. Не помня какъв бе сексуалният елемент на вятъра, но той май е джендър, защото е променлива величина). Предвид, че главните герои са 17 -годишни*, които са концентрирани върху секса и че къщата едновременно ги ужасява и привлича, чрез скрепяване на връзката им, че нещо в нея воайорства и т.н. говори ясно за фройдистката връзка в книга. Малерман може да не е създал тази връзка на осъзнато ниво, но тя съществува.
Не искам да разкривам какво се случва в самата къща, за да не издавам сюжета, но последните 4 глави са брутална развръзка. АКо в Червеното Пиано  се оплаквах от липса на съспенс, то в Къща на дъното на езерото съспенса просто не ни дава да си поемем дъх, до финала. Напрежението се засилва с всяка минута. Чудесен похват на Малерман!
Изключително приятен превод на всичките книги на автора, не обърнах внимание кой го  е превеждал този път,  в Къщата ...но в Гоблин той бе преведен от моята любимка Светлана Комогорова - Комата. Четивен език, без тежки фрази и в същото време - може да настръхнеш.

*Забелязвам, че Малерман си пада по наглед случайните съвпадения - двамата герои са 17 годишни; в Честито рожден ден ловецо, главния герой навършва 60 години, когато му хрумва идея, да се съревнова с 60-те основатели на градчето Гоблит; в Червеното пиано сестра Елън  пуска плоча с музика и тя съвсем случайно е с музиката на нейния пациент.

**Напомни ми и за  филма СВърталище на духове с Катрин Зита -Джонус, но не искам да правя паралели с филми

Някои от разказите много ми допаднаха. Обичам постановка тип "демоните в мен", но няма за я чета пак. отдъхвам със скандинавско преди да поема към следващата му книга.
Кутията на мен по-ми допадна, но разбирам защо Гобрин е с по-видок рейтинг. Идеята е интересна, подходът нестандартен.

Приключих с "Безсмъртният" на Зелазни.
Действието, както при "Алеята на прокълнатите" се развива след ІІІ Световна война.
Следващата, която започвам пак е такава. Не знаех, че е писал такъв род книги. Чета ги, защото са на Зелазни. Не са моят тип.

Аз определено ще мина на нещо по-леко от Малерман, за да разтоваря. Вероятно при първа възможност ще  подхвана Чарлс де Линт. Другата възможност е да пробвам Оливър Боудън. Ще видя, тепърва ще преценявам

Привършвам "Спящите красавици". Имам чувството, че от два дни мозъкът ми бавно се оплита в бяла паяжина...
Хващам идея, но не и смисъл, засега.

снощи четох Чарлс де Линт, на пуснатия от Хепи линк
 https://books.google.bg/books?id=RCuJ3-vhoosC&pg=PA10&lp … D1%82&f=false
Хепи - мерси-
Не е лош, но очаквах повече  митология.  Мабинигион, както и Спомен, Печал Трън ми харесаха много повече.
За Майкъл Скот - средна работа, не искам да го сравнявам с Де Линт. и единият и другият ми звучат много детски, макар по различен начин, но при Де Линт ирландските мотиви са малко по-ясно очертани.
П.С. (преводача - Камен Костов - заслужава пердах - двайсти век, а? пише се двадесети век)