То докато изпробваш всички варианти и решения животът ти ще е минал.
- Публикувана: 20 апр. 2018, 12:53 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2018, 00:33 ч.
Съпруга ми ни унижава с децата
Тогава изчакай го да пукне . Ако е нервак и със наднормено тегло ..ще го дочакаш .
Но не чакай да ти се извинява за скандалите. Трябва да искаш да не ги прави, а не после да чакаш извинения .
Извинения поднасят хората които анализират и намират грешката в себе си ..и поне малко имат уважение към отсрещния . Твоя не е такъв . Ще си останеш при него . Но гледай това треперене да не те докара до физически срив. Пази си здравето .
Но не чакай да ти се извинява за скандалите. Трябва да искаш да не ги прави, а не после да чакаш извинения .
Извинения поднасят хората които анализират и намират грешката в себе си ..и поне малко имат уважение към отсрещния . Твоя не е такъв . Ще си останеш при него . Но гледай това треперене да не те докара до физически срив. Пази си здравето .
За съжаление е така,като съм толкова нервшителна..
Грешката я осъзнаваш и само се съжаляваш. Ти ли си с ниско самочувствие и самооценка или той? Щото май ти си с по- сериозния проблем- невземането на решение. И не мисли , че искам да ге убидя или нападна макар изказа ми да е пряк и груб. Но наистина се вземи в ръце и НЕ СЕ ОПЛАКВАЙ А ДЕЙСТВАЙ!
За съжаление е така,като съм толкова нервшителна..
Колко удобна поза на жертвичка ... сега е момента дружно да я съжалим.
Тогава изчакай го да пукне . Ако е нервак и със наднормено тегло ..ще го дочакаш .
Но не чакай да ти се извинява за скандалите. Трябва да искаш да не ги прави, а не после да чакаш извинения .
Извинения поднасят хората които анализират и намират грешката в себе си ..и поне малко имат уважение към отсрещния . Твоя не е такъв . Ще си останеш при него . Но гледай това треперене да не те докара до физически срив. Пази си здравето .
Но не чакай да ти се извинява за скандалите. Трябва да искаш да не ги прави, а не после да чакаш извинения .
Извинения поднасят хората които анализират и намират грешката в себе си ..и поне малко имат уважение към отсрещния . Твоя не е такъв . Ще си останеш при него . Но гледай това треперене да не те докара до физически срив. Пази си здравето .
Значи все пак взе решението да го оставиш,защото е ясно,че той няма да спре?
Скрит текст:
В коя част на страната си?Дано не си в Лондон-там наемите са ужасно скъпи.Ако си в мидлънса или по-на север е сигурно ,че с твоята заплата,тази на голямата дъщеря и евентуално помощите за другото дете ще ви стигат ,за да се издържате и наемете самостоятелна къща.
Ако не знаеш има тема,в която пишат мами живеещи в Англия-
http://www.bg-mamma.com/?topic=1027719
Ако не знаеш има тема,в която пишат мами живеещи в Англия-
http://www.bg-mamma.com/?topic=1027719
Жената е скромна . Не си въобразява че я чака Ален Делон на следващия ден когато се събуди без бившия . Може би е емоционален привързващ се тип , който не прави генерални промени с лека ръка
Ти ще се справиш , независимо дали ще го напуснеш или останеш .
Жените имаме неподозирана сила .
Той ще пропадне без теб . Няма да има кой да му пере и готви . Ще заприлича на клошар .
Ако се научиш да си по темерут който не си слага много на сърце , ще го изтърпиш .
Ако не , и наистина си оправна -действай .
Ти ще се справиш , независимо дали ще го напуснеш или останеш .
Жените имаме неподозирана сила .
Той ще пропадне без теб . Няма да има кой да му пере и готви . Ще заприлича на клошар .
Ако се научиш да си по темерут който не си слага много на сърце , ще го изтърпиш .
Ако не , и наистина си оправна -действай .
Жената е скромна . Не си въобразява че я чака Ален Делон на следващия ден когато се събуди без бившия . Може би е емоционален привързващ се тип , който не прави генерални промени с лека ръка
Ти ще се справиш , независимо дали ще го напуснеш или останеш .
Жените имаме неподозирана сила .
Той ще пропадне без теб . Няма да има кой да му пере и готви . Ще заприлича на клошар .
Ако се научиш да си по темерут който не си слага много на сърце , ще го изтърпиш .
Ако не , и наистина си оправна -действай .
Ти ще се справиш , независимо дали ще го напуснеш или останеш .
Жените имаме неподозирана сила .
Той ще пропадне без теб . Няма да има кой да му пере и готви . Ще заприлича на клошар .
Ако се научиш да си по темерут който не си слага много на сърце , ще го изтърпиш .
Ако не , и наистина си оправна -действай .
Жената се преструва на скромна. Като се подхлъзне, обяснява на дълго и широко, колко е оправна и отворена.
22 години, търпене на всичко /според нея/ е доста далеко от промени с лека ръка.
Пък той може да си пропадне с нея и без нея, все тая е, няма никакво значение.
Не е до скромност...
Никой не знае каква сила притежава, докато не му се наложи да я използва.
Аз също бях мила, скромна, бяла и добра и от мен се очакваше всичко, да простя изневяра, да приема фактите, защото обичам истински!
Да, но и най-добрия има праг на търпимост и повярвайте ми, когато чашата прелее, точно най-добрите- стават най-страшни! Такава бях и аз - готова да убия, да се боря с Кинг-Конг, да изям всеки, който застане на пътя ми. Когато усетих заплаха за мен и децата ми, аз се преобразих напълно!
Сега съм друг човек и се харесвам! Пак обичам да съм добра. Добротата и любовта ме зареждат положително и ме карат да мечтая смело. Но в същото време знам, че няма да позволя отново да бъда приета за даденост! Знам коя съм и вярвам в себе си. Не бих се вкопчила в мъж, сякаш от него зависи щастието ми. Щастието е вътре в мен и в усмивките на децата ми! Мъжът, който иска да е с мен, ще крачи редом с мен, държейки ръката ми, по пътя към общите ни мечти.
За този мъж бих дала всичко! 💗
Никой не знае каква сила притежава, докато не му се наложи да я използва.
Аз също бях мила, скромна, бяла и добра и от мен се очакваше всичко, да простя изневяра, да приема фактите, защото обичам истински!
Да, но и най-добрия има праг на търпимост и повярвайте ми, когато чашата прелее, точно най-добрите- стават най-страшни! Такава бях и аз - готова да убия, да се боря с Кинг-Конг, да изям всеки, който застане на пътя ми. Когато усетих заплаха за мен и децата ми, аз се преобразих напълно!
Сега съм друг човек и се харесвам! Пак обичам да съм добра. Добротата и любовта ме зареждат положително и ме карат да мечтая смело. Но в същото време знам, че няма да позволя отново да бъда приета за даденост! Знам коя съм и вярвам в себе си. Не бих се вкопчила в мъж, сякаш от него зависи щастието ми. Щастието е вътре в мен и в усмивките на децата ми! Мъжът, който иска да е с мен, ще крачи редом с мен, държейки ръката ми, по пътя към общите ни мечти.
За този мъж бих дала всичко! 💗
Поради това, че повечето теми в тоя подфорум са от абсурдни по-абсурдни не пиша никога, но тази ме провокира, съчувствам на авторката, а и понеже ми прави впечатлението, че всички съвети са единодушни: разделяй се, та разделяй се. И какво като се раздели? Това са 22 години и не мисля, че е лесно да се вземе едно такова решение. По мои наблюдения, жените обикновено си тръгват, когато се появи третия в конфигурацията и той е реален, иска да живее с тях и с децата им, ако имат такива и т.н. Т.е. малко вероятно е жените да си напуснат мъжете просто заради "несходство в характерите", понеже най-често, особено при по-дългите отношения, те обичат мъжете си, а други просто са свикнали с характерите и лудостите им (някои мъже са избухливи, други изневеряват, трети пият, четвърти работохолици, пети са слаби любовници, шести не помагат в гледането на децата, седми импулсивни и постоянно ги държат в напрежение дали няма да си тръгнат от семейството, осми винаги са в движение и нямат време за семейството, девети са хиперкомуникативни и постоянно държат да общуват, а жената е по-интровертна и се дразни от това, десети не дава пари за семейството си и пропилява всичко, единадесети ревнува безумно жена си и предпочита да я затвори вкъщи, дванадесети не позволява жена му да работи, да не би да се наложи той да гледа децата, а той е работохолик все пак, изобщо няма да споменавам разни деспоти, за които жените са само да раждат деца и да са им прислуга ... да не изброявам повече, стана ясно, че практически няма мъж без недостатъци, както и няма жена без такива, разбира се) и съвместният им живот е влязъл в някакъв общ ритъм. Виж, когато се появи реален трети, обикновено стават доста по-смели (това най-често е знак, че чувствата към съпруга са изчерпани или пък усещането за пеперудите в стомаха им е приятно и понеже е позабравено отдавна, те го бъркат с истинска любов и се подхлъзват) и наистина действат. Около мен има не един или два примера на жени, които се разведоха именно заради друг мъж и май не се сещам някоя жена да се е развела "просто така". Друг е въпросът, че когато има трети, далеч невинаги нещата с него потръгват, защото след първоначалната еуфория, идват по-спокойните чувства и някои жени разбират, че са направили грешка, дори понякога осъзнават, че са обичали бившия си, а новия - не съвсем. А особено ако има деца, то дали такава грешка си струва раздялата с бащата на децата им? Изобщо няма да споменавам разни аферисти и пр. съмнителни типове, които много си падат да мътят главите на жени на средна възраст (които често са жадни за внимание, романтика и пр. и пр.) и после лекичко да ги изоставят, когато жените започнат да задълбочават замислените като леки флиртове аферки. Затова аз мисля (без да адресирам конкретно това мнение до авторката), че е важно, ако една жена взима подобно генерално решение, тя да го прави заради себе си, да бъде известно време сама, преди да се реши на нова връзка (евентуално) и да не се поддава най-вече лесно на всякакви ухажвания и пр., докато не намери себе си. Някои изобщо и нямат желание за връзка или им отнема дълго време да се решат на такава, което е съвсем разбираемо. Други, които вече имат пораснали деца, и нямат особено много ангажименти, просто се научават да се радват на живота, забавляват се отново, танцуват или отиват на отдавна мечтан екзотичен остров и се наслаждават на спокойствието на вълните и на падащите около тях кокосови орехи. И така, дълги години, в които не изпитват нужда да имат партньор. Аз смятам, че е важно жените да не бързат след такива раздели, да бъдат насаме със себе си толкова дълго, колкото е нужно, за да осъзнаят точно какво искат и дали изобщо изпитват необходимост от друг човек. Имайте предвид, че особено тези, които са живяли дълги години в изчерпващи ги емоционално отношения, могат да живеят напълно щастливо и без връзка. Всъщност това се отнася за всички - напълно погрешно е разбирането, че една жена може да живее пълноценно само в отношения. Жените са различни. Всички може би искат да бъдат обичани и да обичат (или поне голяма част от тях), но далеч не всички имат силите и желанието да изграждат отношения, дори и да обичат, особено ако имат траен травматичен опит. Дописвам: точно тази емоционална изтощеност и предаденото доверие правят подобни жени, обратно, твърде подозрителни особено към мъже, които прекалено много форсират, някак изкуствено отношенията си с тях. Пример: жена с дълга приключила връзка се обвързва с мъж, който на втория месец й говори за брак, деца и пр. Смятам, че такива реакции също са напълно нормални и очаквани.
И отделно, не препоръчвам да взима подобно важно решение, водена само от емоциите. Бракът, както някои казват, е и сделка, в която много често поне в България, жените са по-губещи по ред причини (гледали са деца, имат по-малко стаж, нямат много висока квалификация или пък са вече на неатрактивна възраст за повечето работодатели и всичко това, защото са се решили на това да имат семейство и са имали доверие на някого) и е съвсем разбираемо, че тази жена може и да се притеснява, че няма да се справи без мъжа си (което в 99 % от случаите е така, има изключения, но е факт, че жените в България са зависими заради ред фактори) и да не взима подобно решение лекомислено. Моят съвет е трезво да прецени шансовете си, да е сигурна, че има дом, работа и пари като начало, преди да предприема подобни високорискови начинания. Оставането в семейството явно също е такова, но и една необмислена раздяла носи големи рискове, погледнато разумно. Струва ми се абсурдно жена да бъде наричана страхлива, нерешителна и пр., само защото мисли за собственото си и на децата си благополучие. Защото обикновено в такива ситуации децата остават като буфер между родителите, да не говорим, че често разположението им печели родителят, който предлага повече и се започват едни съревнования, демонстрации и пр., от които губят всички. Успех на авторката!
И отделно, не препоръчвам да взима подобно важно решение, водена само от емоциите. Бракът, както някои казват, е и сделка, в която много често поне в България, жените са по-губещи по ред причини (гледали са деца, имат по-малко стаж, нямат много висока квалификация или пък са вече на неатрактивна възраст за повечето работодатели и всичко това, защото са се решили на това да имат семейство и са имали доверие на някого) и е съвсем разбираемо, че тази жена може и да се притеснява, че няма да се справи без мъжа си (което в 99 % от случаите е така, има изключения, но е факт, че жените в България са зависими заради ред фактори) и да не взима подобно решение лекомислено. Моят съвет е трезво да прецени шансовете си, да е сигурна, че има дом, работа и пари като начало, преди да предприема подобни високорискови начинания. Оставането в семейството явно също е такова, но и една необмислена раздяла носи големи рискове, погледнато разумно. Струва ми се абсурдно жена да бъде наричана страхлива, нерешителна и пр., само защото мисли за собственото си и на децата си благополучие. Защото обикновено в такива ситуации децата остават като буфер между родителите, да не говорим, че често разположението им печели родителят, който предлага повече и се започват едни съревнования, демонстрации и пр., от които губят всички. Успех на авторката!
Шехина, много хубав пост, но! За какво се пуска тема? Само да се оплачем? И пак няма лошо, обаче авторката успя да издразни 99% от пишещите тука. Мрън-мрън-мрън, след което й се казва нещо и тя "РЕШАВА", че повече не може така и че ще го напусне, след което в спокойното състояние на съпруга говорят, всичко е цветя и рози, до...следващия скандал и после пак се връщаме на първоначалното мрън-мрън-мрън...и така колелото се завърта. Хората пак й дават съвети, тя - "да, така е, съгласна съм с вас, благодаря ви, мили хора", после пак скандал, после пак мрън и... та, да... Или се примиряваш с положението и спираш да мрънкаш или действаш...
Шехина, много хубав пост, но! За какво се пуска тема? Само да се оплачем? И пак няма лошо, обаче авторката успя да издразни 99% от пишещите тука. Мрън-мрън-мрън, след което й се казва нещо и тя "РЕШАВА", че повече не може така и че ще го напусне, след което в спокойното състояние на съпруга говорят, всичко е цветя и рози, до...следващия скандал и после пак се връщаме на първоначалното мрън-мрън-мрън...и така колелото се завърта. Хората пак й дават съвети, тя - "да, така е, съгласна съм с вас, благодаря ви, мили хора", после пак скандал, после пак мрън и... та, да... Или се примиряваш с положението и спираш да мрънкаш или действаш...
Виж сега, всички обичаме да мрънкаме и да се оплакваме, това си ни е национална черта и аз всъщност мисля, че не е толкова лошо, защото това все пак си е някакъв емоционален катарзис, говори се за чувствата, а те не се "смитат под килима", както това се прави в повечето западни държави, с които толкова обичаме да се сравняваме. Така че това, че говори за проблема си е ОК, а за това, че нищо не прави, аз нищо странно не виждам, понеже в 99 % от случаите жените в ситуация, сродна на тази на авторката, дебело подчертавам, в България:
- нямат социална подкрепа - кой ще подкрепи дадена жена след евентуална раздяла, родителите й (по-старото поколение е по-консервативно), приятелите, кой? Т.е. да има къде да отиде да живее, да й осигурят поддръжка, да й помогнат да се адаптира към новия живот, защото 22 години с някого са половин живот.
- няма собствен дом - къде ще спи, сигурно под мостовете или ще извади едни 300-500 лв за наем? За кредит изобщо не говоря.
- няма явно авоари, нито пък работа или ако има, то тя рядко е такава, че да може да се издържа сама с нея, да не говорим да издържа себе си и деца. Има и изключения, разбира се, но масово е така по разбираеми за една мъжка култура причини.
Е, какво да прави една жена в подобна ситуация? Трябва да е напълно неадекватна лунатичка, за да вземе подобно решение. Просто за да имаме, така да се каже, европейски семейни отношения (и то от по-северен тип, на равноправие, защото в южните европейски страни, примерно в Италия, е съвсем обичайно да се гоните из къщи с ножове, всички чужденци се изумяват, но темпераментът там е такъв, спомням си, че Ингрид Бергман беше споменала това, когато коментираше в биографията си брака с Роберто Роселини - е, едва ли точно той я е гонил с нож
, но е факт, че по тези географски ширини това е нормално), трябва да имаме социална подкрепа и социална система, която да помага на жените, защото те са в много по-уязвима често позиция от мъжете. Ама няма. Затова жените си стоят и си търпят мъжете с техните недостатъци (този избухлив, оня перверзник, третият прахосник, четеъртият мързелив, петият смотам айти и т.н.), защото са наясно, че в противен случай трудно ще оцелеят те и децата им. Така че ако искате да ми говорите за подкрепа, как помагате на авторката, действайте вие, помогнете й с дома, с работата, с нещо друго, защо не? Просто форумската "подкрепа" ми прилича на "подкрепата" и "загрижеността" на една позната с хубава работа и уреден личен живот, която се беше "загрижила" за наша обща позната, но когато й предложих да й помогне да я вземат на работа във фирмата, в която работи, каза, че не можело, че не ставало и пр. Това е реалната подкрепа, а другото е просто чесане на клавиатури и празни приказки. А по повод успешното и дисфункционалното семейство, само ще вметна, че незадължително едно семейство, в което е тихо и спокойно, е успешно, особено в дългосрочен план. Много често има много неизказани чувства, натрупани емоции, които в някакъв момент излизат на повърхността и тогава често се случват, така да се каже, изненадващи раздели и разводи. Всяко семейство е уникална система, динамиката на отношенията в него - също и аз съм твърдо против нещата да се анализират едностранчиво. Защото аз ще ви дам друг пример на жена, която е много романтична, много лирична дори, омъжена за един типичен представител на точните науки, който само бачка
, а тя има нужда от съвсем други неща. Да, имат дом, три чудесни деца, успешни са в работата си, но една голяма част от нея остава неудовлетворена, просто тя е с него, защото той е спокоен и й е осигурил пълен комфорт. Но нейната празнота е абсолютно очевидна, във фотосесиите, които си прави и пуска в социалните мрежи, за да привлече внимание, в книгите, за които пише отзиви и които отзиви той може и да прочете, но няма да разбере. Тази жена е направила една успешна сделка. Това обаче пълноценно семейство ли е, тези отношения истински ли са, има ли емоционална споделеност в тях? Въпросът е много спорен, така че гледните точки към здравето на едно семейство са много и според мен еднозначни отговори няма.