Кажете си истината...

Еленна, в училище ще станат по час и малко на ден междучасията само от общо 6 там.
 Физическото е 2-3 пъти седмично.

 Три часа спорт не могат да се съберат, защото междучасията са за игра навън и много деца стоят само , освен ако не е спортно училище.


Не е за мен земеделието, въпреки родовата традиция.

Няма връзка с диабета, диабетът си е компенсиран при него, просто изкачването на тези върхове си носи неизбежен риск.

и диабет и рак е преодолял ..Бил е богат бизнесмен и решил човека да смени изцяло живота си и станал алпинист .
Имал е цел няколко осмохилядника да изкачи. Не знам , не ги разбирам тези алпинисти така да предизквикват съдбата .

Диабетът може да е компенсиран, но винаги дава отражение и в екстремни ситуации е допълнителен коефициент към риска. Цялостната картина ми напомня на репликата на един от героите в Лавина, когато групата установи, че се въртят в кръг и не знаят накъде да поемат - една случайност е случайност, но много случайности вече не са случайност. Хубаво, станал алпинист, но защо тръгва сам? това е безразсъдство, нали планират нещата, това не е като да излязат спонтанно на разходка в парка.

Не всеки човек.

Опасното планинско катерене е друга категория на мислене, други хора. Имам няколко добри приятели от едни други минали дни в моя живот. Мислят в коренно различни категории. Изпитвала съм адреналина, разбирам ги добре. Лично аз не съм нито толкова силна, нито толкова безразсъдна; мъжът ми също. Ние си катерим нормални планини, в резултат, през уикенда.

Контеса, в масовите училища при нас, а и в България, дори това дето описа е мечта. Но има и други модели на образование и организация на деня, особено до 5 клас. В нашето часове се водят навън.

При тези екстремни условия всяко нездравословно разположение има значение.
Начинанието е трудно и рисково и за хора в перфектно здраве  и спортна форма.

Преодолял болести, травми, търсили са го и са го спасявали и друг път при експедициите му.
Просто изброявам факти, винаги идва момент, в който няма да ти се размине, ако не си вземеш конкретните поуки.

Анди, не вярвам, че може да стъкмиш спортуването в тесните одежди на фитнес в зала, протеинови добавки и натрапен лайфстайл. кажи "мързи ме, не искам, не ми е важно", а не да пробутваш аргументи в стил Сирен-щини;)

аз съм се наспортувала в този живот предоволно и да, нося си травми, но и позитиви. във фитнес зала не може да ме вкара ни-що. за мен спортът е основно удоволствие - ски, тенис, плуване, йога вкъщи, ходене пеш. никога не се старая да паркирам в максимална близост до мястото, където отивам /освен по спешност/. това ми е приятно, това правя. за да си кажа истината;) не обичам да се катеря по планини.

Двама италинци и един унгарец май са били в групата му, върнали са се заради лошото време .Боян сам е продължил . Мисля че е искал да докаже , че може да се справи сам както досега .
Лятото го помляха в катастрофа в Кресненското дефиле..възстанови се човека , бореше се за Пирин и Банско да не се застроява ...Симпатичен човек . Дано е жив ..изчезнал е от 3 ..днес сме 7

Както казва и жената на Боян, до сутринта днес е горе-долу в рамките на нормалното да не е имало контакт. Оттук нататък обаче са минути назаем, наистина дано да се е оправил, а да не е паднал някъде. Много коварен терен, той е в топ форма и със железна преценка на риска, но те и много други умрели по осемхилядниците бяха.

Защо го реши това?  

Ниви нямам, те са на родителите ми. За това си и купих. Купих си и от родителите ми къщата на баба ми , на село.

Мястото на върха е винаги ветровито и в истинският и в преносният смисъл. Разбирам го, дали го бих направила не знам. Но познавам хора, които го правят, в истинският смисъл. Напомня ми за един стих "по-добре миг слят с една стихия, отколкото милион спокойни дни"

Това са две различни неща - лайфстайлът и не ми е важно. На мен лично не ми е важно, но дори да вляза в групичка, в която това е лайфстайл, пак няма да се замъкна до фитнеса, нито ще започна с протеиновите блокчета и смутита. ако ми е важно да съм в групичката, дори да не ми е важен самият фитнес или спорт, ща-неща ще го направя, защото ми е важна именно групата, да съм приета от нея, да ме зачислят като свой.
На мен спортът ми е бил привлекателен дотолкова, доколкото е някаква колективна игра, както навремето сме играли на народна топка. Като рехабилитация правя някакви неща от йога, също и тип ерготерапия. Мога да разбера и съм с две ръце за човек, който е спортен тип, спортна натура, той така е създаден, но останалото, само защото така е прието ми е вповече.


Титина, не съм го решила, а си е така. Никой няма да остави двайсет деца, дори десет да са, и пет да са, да си тичат и скачат из занималнята, най-малкото за да не се наранят, отделно е шумът и виковете. Учителките и изобщо персоналът носят отговорност за здравето на децата и няма как да следят двайсет деца, дори на двора няма как да търчат както им дойде на децата. После родителите търсят отговорност от персонала защо не са опазили децата, а не си казват "ами, какво да се прави, деца са, случва се да паднат". Всеки от нас като родител възприема по различен начин една и съща травма в зависимост от това дали е станала при него или в детското заведение. (всъщност затова и не бих станала учител, нито бих направила детско заведение)
В твоята чужбина едва ли ги оставят да  търчат и скачат както им дойде на ума на децата, независимо дали навън или вътре.

Някои хора са точно такива. Това, че на мен не ми стиска да съм като тях, не означава, че няма нужда и от такива хора. Без тях  светът би бил твърде скучно униформено място.

Този човек явно вече е на нивото "и този път ще ми се размине, аз преживях по-страшни неща, нямам какво да губя". Среща се при хора, които са оцеляли след тежки болести или травми. Във всеки случай светът няма нужда от безразсъдни алпинисти, които са загърбили мерките за сигурност и са се надценили.

Ти може и да нямаш нужда. Аз обаче имам.

За да те питам, значи ги оставят, и във водата газят и се калят, и се катерят...  винаги съм се учудвала как така изпляскваш нещо , дето нито си го виждала, нито си го чувала.