Става, защото животните го будят, а не за да тренира за здрав дух в здраво тяло. Ако не бяха животните, хич нямаше да се напъва да става.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
И защо да си причинявам това на сърдечно-съдовата система с велоергометъра? В този неприлично тъмен час организмът спи все още, а ти давай да го тормозиш! Дори на село хората може да стават по тъмно да ринат кравешка тор и да доят животните, ама пак не е в неприлично тъмен час. То си е твоя работа с велоергометъра, а само отбелязвам, че физиологията казва сутрин по тъмно организмът да работи на бавни обороти. Ако изобщо ще се прави нещо, по-добре човек да кОпа, щом трябва да се движи, поне някаква смислена работа да свърши.
Не че е от значение за спора, но първото доене е към 4 часа, тогава кравичките дават най-много мляко.
Още една тема, в която ще изляза най-голямата селянка
В София има доста възможности за безплатно спортуване - има паркове, които не се заключват\отключват, има планина на една ръка разстояние. Май само плуването няма как да е безплатно. Мерак да има.
Иначе, от мен усмивки за самоиронията. Едва ли тук има селянки
Хубаво де, а това означава ли, че всички трябва да се стремят към това ходене по 8 километра пеша? Ми, хубаво, има хора, които са с такава телесна конституция - извържливи са на ходене, други са издържливи на тежести и пр. Пак изпадаш в някакви Хамерикански клишета на максимализъм. Ми, хубаво, да си ходи осем километра - за точно този индивид е ок, но за друг не е. Ако не друго, то поне покрай цялото си учене и работа научих едно - не можеш да приемаш по калъп нещо - нито тялото, нито мозъка, защото развитието на един човек е драма, както казва Лурия. Общото между всички ни е, че сме като пъзел, но всеки човек е пъзел с различна картинка.
А картинката с айсберга просто показва колко от всичко не се вижда отсрани.
Винаги съм обичала да се разхождам и винаги го правя, но бягане и прочие не.
Абсурд е някой да ме убеди, че 10К стъпки на ден са издевателства над тялото.Точно обратното, според всеки себеуважаващ се лекар - източен, западен или какъвто и да било - липсата на подобно минално движение, е такова.
Не говорим за 3-4 часа спорт след работа. Не става дума за крайности. Контесата след като тича по цял ден след 8 малки деца освен нейното, предоволно не се вписва в категорията "заседнал живот." Майка ми, ако не ходи тези километри на ден, би била, макар и да не е по цял ден в офиса. Аз също бих била, ако не намирах време за 1 час целенасочен спорт, въпреки ходенето с детето в парка и в двора и на футбол. Също така бих имала проблеми със здравето, не случайни, а самодокарани.
Разбира се, че малко се вижда отстрани и отгоре. Например, отказите. Имам 4 професионални позиции за последните 10 години и над 220 подадени молби за работа. 8-10 отказа след последен кръг на тежки селекции. Пълните стипендии: имах 2 оферти от 13 подадени места (ако броим АУБ, 4 от 14), от останалите едни прекрасно дипломатични писма с твърдо "не." А да, предната година, в 10 клас, една българска фондация след собствен конкурс изпрати на обменна програми един известен брой деца на "успели, богат и с връзки", а на мен ми предложиха "резервно" място за 2 месечна екскурзия до САЩ. Е, и? Напред и нагоре след всеки неуспех. Въобще не може да ме спре подобно нещо. Излишно е да споменавам, че уредените от мама и тате чрез БГ фондацията и аз сме на коренно различни места в живота едно 20 години по-късно.
Неуспехите? С лопата да ги ринеш. Зарязвала съм неща, в които съм била набутала години инвестиции, след като се оказвали тъпа идея без песпектива. Научени уроци и напред към целта.
В 6:30, когато излизах в София за гимназията на 25 минути от нас с рейс и по още 10 минути до и от спирките, през зимата беше много, много тъмно; неприлично тъмно. Особено в моя краен квартал, където редовно липсваше адекватно улично осветление. Ставах към 5:45. Крави нямахме.
Не говорим за 3-4 часа спорт след работа. Не става дума за крайности. Контесата след като тича по цял ден след 8 малки деца освен нейното, предоволно не се вписва в категорията "заседнал живот." Майка ми, ако не ходи тези километри на ден, би била, макар и да не е по цял ден в офиса. Аз също бих била, ако не намирах време за 1 час целенасочен спорт, въпреки ходенето с детето в парка и в двора и на футбол. Също така бих имала проблеми със здравето, не случайни, а самодокарани.
Разбира се, че малко се вижда отстрани и отгоре. Например, отказите. Имам 4 професионални позиции за последните 10 години и над 220 подадени молби за работа. 8-10 отказа след последен кръг на тежки селекции. Пълните стипендии: имах 2 оферти от 13 подадени места (ако броим АУБ, 4 от 14), от останалите едни прекрасно дипломатични писма с твърдо "не." А да, предната година, в 10 клас, една българска фондация след собствен конкурс изпрати на обменна програми един известен брой деца на "успели, богат и с връзки", а на мен ми предложиха "резервно" място за 2 месечна екскурзия до САЩ. Е, и? Напред и нагоре след всеки неуспех. Въобще не може да ме спре подобно нещо. Излишно е да споменавам, че уредените от мама и тате чрез БГ фондацията и аз сме на коренно различни места в живота едно 20 години по-късно.
Неуспехите? С лопата да ги ринеш. Зарязвала съм неща, в които съм била набутала години инвестиции, след като се оказвали тъпа идея без песпектива. Научени уроци и напред към целта.
В 6:30, когато излизах в София за гимназията на 25 минути от нас с рейс и по още 10 минути до и от спирките, през зимата беше много, много тъмно; неприлично тъмно. Особено в моя краен квартал, където редовно липсваше адекватно улично осветление. Ставах към 5:45. Крави нямахме.
Едва ли тук има селянки
Абе как ще са издевателство 10 000 крачки за здрав-прав човек?!
Едва ли тук има селянки
Абе как ще са издевателство 10 000 крачки за здрав-прав човек?!
Всичките ми баби и дядовци са родени на село, не всички приключват живота си там. На мъжа ми, хептен: имам си законово от негова линия едни прекрасни широки царевични полета в средния запад. Не съм ги и виждала.
8 км, 10 К стъпки, не са издевателство, но в модерния начин на живот няма как да станат без усилие. Изключение ми е периода с бебе у дома, набирах ги до към 11 сутринта още. В работните дни опира до избор: да стана в 5:30 или да се обездвижа. Лятото е по-лесно, защото с детето в 16:30 все още може да се навърти движение. Зимата в 17 вече е тъмница.
Контеса, много ме учудва, че не ги събираш и на половина с толкова много деца. Но като се замисля, на мен ми идваха от безкрайните разходки да си продухам главата и да спи дребното в слинга.
8 км, 10 К стъпки, не са издевателство, но в модерния начин на живот няма как да станат без усилие. Изключение ми е периода с бебе у дома, набирах ги до към 11 сутринта още. В работните дни опира до избор: да стана в 5:30 или да се обездвижа. Лятото е по-лесно, защото с детето в 16:30 все още може да се навърти движение. Зимата в 17 вече е тъмница.
Контеса, много ме учудва, че не ги събираш и на половина с толкова много деца. Но като се замисля, на мен ми идваха от безкрайните разходки да си продухам главата и да спи дребното в слинга.
Моето спеше в легло, в слинг, в количка. Първите 6 месеца само спеше и ядеше 
. Ей, къде остана това време... с дете дето да спи 18 часа от 24.
Копала съм с мотики, с прави лопати. Много обичах да работя на село. Пусто, то пък ми се падна на морето и повече на плажа откарвахме. Ходехме до него пеша 4 км в едната посока.
. Ей, къде остана това време... с дете дето да спи 18 часа от 24.Копала съм с мотики, с прави лопати. Много обичах да работя на село. Пусто, то пък ми се падна на морето и повече на плажа откарвахме. Ходехме до него пеша 4 км в едната посока.
със спорта е същото като с гледането на децата - тъй като хората вече не слизат от колата, освен на паркинга пред офиса или пред входа на къщата, трябва да ходят на фитнес, за да имат някакъв нормален вид. Децата са по детските заведения и са записвани на спортове, защото в детското заведение трябва да спазват дисциплина (да не тичат, да не скачат и т.н.), нямат естественото тичане и скачане навън, и после ходят на организиран спорт. Нищо нормално няма в сегашния начин на живот, но ние го възприемаме за нормален, макар да е аномален, защото нямаме друг избор. Селянчета да сте видяли обездвижени? няма и да видите, защото те през голяма част от времето работят с възрастните или играят на пътя. Не ходят на таекуонда или балет.
Дори да не искам, пак ходя пеша, защото София е такъв град - стар и не винаги и не от всяко до всяко място има транспорт. Дори до магазина за хляб да отида, пак трябва да мина някакво разстояние. за какво ми е фитнес? Аз си го навъртам километража по неволя.
Дори да не искам, пак ходя пеша, защото София е такъв град - стар и не винаги и не от всяко до всяко място има транспорт. Дори до магазина за хляб да отида, пак трябва да мина някакво разстояние. за какво ми е фитнес? Аз си го навъртам километража по неволя.
В детското заведение на дъщеря ми има задължителни 4 часа на ден навън освен ако не е под минус -5 и над 30 градуса, и задължителни 3 часа спорт. Понякога се припокриват, но не винаги. Много съм доволна.
И аз се разстроих от новините за Боян, дано се оправи.
В тази връзка, един невероятен филм за успеха. С него се надъхвам в кофти дни: https://www.youtube.com/watch?v=qdWzTqyMtSU
И аз се разстроих от новините за Боян, дано се оправи.
В тази връзка, един невероятен филм за успеха. С него се надъхвам в кофти дни: https://www.youtube.com/watch?v=qdWzTqyMtSU
Тъжно, ама къде е тръгнал сам? И сега слушам по новините, че е с диабет. Защо си ден преди другите, атакуваш връх, знаеш, че там времето е променливо, с диабет си и...Какво щеше да спечели, ако беше покорил върха сам? Като чуя такива новини и се сещам за другия наш алпинист, май беше Христо Проданов - той си загина от пренебрегване на рисковете и бих казала чист егоцентризъм. Човек не само трябва да иска да се качи, но и да се върне жив и здрав.