Ние тук вече не говорим просто за акт за раждане, а за възпитание. Не е все едно детето да е като циганчето безпризорно, а все пак да е относително добре възпитано, да ходи на училище, да има някакви постижения за възрастта си и изобщо да е в нормата (тук включвам и да няма противообществени прояви и пр.). А всичко това иска ресурс и от къщи, защото и вкъщи някой трябва да се занимава с него, а не да се разчита само на учителките в детските заведения и училището.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Най-безсрамното 10, като за БГ, иначе "глобално" 6. Може и повече. Компромис с професионална етика и законност не съм правила (в това отношение съм си истинска гадина, много държа на почтенността).
Имах късмет първото да е момиче 
. Иначе и моето трето е клечаво (вече не е дребно, снажен 16-годишен "убавец" е...последната година и апетит му се появи. Дето се вика: по-добре късно, отколкото никога).
Цитат
Е тука ми заби ножа в гърба . Аз като оставя на първите две да гледат третото и те забравят да го хранят. И каквото е клечаво и дребно съвсем се сгърчва горкото.
. Иначе и моето трето е клечаво (вече не е дребно, снажен 16-годишен "убавец" е...последната година и апетит му се появи. Дето се вика: по-добре късно, отколкото никога).
Елена в твоето положение не бих летяла пет часа и не бих се доказвала на непознати. Ще си гледам бременността и здравото бебче на финала - защото някой неща не се купуват с пари, а за всичко останало има кредитни карти. Успех.
Благодаря ти много за загрижеността и пожеланията. Да чукна на дърво, се чувствам прекрасно, а и бях съгласувала всичко това не с един лекар, а с двама, единият от които е специалист по високо-рискова бременност. Единствената им препоръка беше да се опитам малко да си удължа престоя, че да се наспя като хората в хубав хотел на огромно легло само за мен
. За останалото съм съгласна, макар да предпочитам да плащам кеш, а не с кредитни карти.За съжаление, сигурност в живота за родени и неродени деца няма никой, дори да не си покаже носа от болницата 9 месеца или да е у дома с децата до пълнолетие. Дългият ми престой в съответните теми ме е убедил категорично в това. Де да можеше да става само с "гледане", по темите за загуба на бременност и деца нямаше да има никой.
Не съм се доказвала на непознати, хората ми бяха доста добре познати, които се сетиха за мен, защото вече съм се добре доказала
. Всъщност, беше много приятно, като се изключат дългите часове ангажименти и разговори.Андариел, благодаря и на теб.
Елена е бременна, не болна...правете разлика ( Елена, честито 
)
И за пореден път ще те помоля да не ми слагаш етикети и да си мериш приказките
)И за пореден път ще те помоля да не ми слагаш етикети и да си мериш приказките
Това към мен ли е? Май не, но все пак да поясня. Аз не те познавам и не помня да съм казвала нещо ... но се извинявам ако с нещо съм те засегнала.
Циганката също си възпитава децата, по неин си начин. Добър или лош.
Ние не можем да кажем кой начин е правилен, моят, твоят или на циганката. Циганите се имат за успели хора ( като студентка една циганка ме с"светна", че колкото по-успели са, толкова по-голям е размерът на сателитната чиния...а те дори и на колибите си имат)
Дали аз съм успяла, до някъде....имам още какво да желае. Дали хората са ме оценили, явно са. Дали съм успяла като родител, времето ще покаже. Дали съм успяла като човек, ами има неща, които трябва да пречупя ( едно от нещата , за които се възхищавам на хората тук, а аз не мога да постигна е да поставя другите хора пред семейството си - примери много- като започна от прищтяване на напълно непознати хора ( дрехи, храна пари), мина през даряване на органи и стигна до зарязване на наистина успешна кариера, за да гледаш болни от рак)
Ние не можем да кажем кой начин е правилен, моят, твоят или на циганката. Циганите се имат за успели хора ( като студентка една циганка ме с"светна", че колкото по-успели са, толкова по-голям е размерът на сателитната чиния...а те дори и на колибите си имат)
Дали аз съм успяла, до някъде....имам още какво да желае. Дали хората са ме оценили, явно са. Дали съм успяла като родител, времето ще покаже. Дали съм успяла като човек, ами има неща, които трябва да пречупя ( едно от нещата , за които се възхищавам на хората тук, а аз не мога да постигна е да поставя другите хора пред семейството си - примери много- като започна от прищтяване на напълно непознати хора ( дрехи, храна пари), мина през даряване на органи и стигна до зарязване на наистина успешна кариера, за да гледаш болни от рак)
А всичко това иска ресурс и от къщи, защото и вкъщи някой трябва да се занимава с него, а не да се разчита само на учителките в детските заведения и училището.
Добре де, Анди, не е ли малко ограничено мисленето, че успелите хора (или дори работещите такива) са си оставили децата без домашни занимания, на произвола на съдбата едва ли не, гонейки михаля, без грижа. Ето, дори фактът, че съм отишла на интервю дори се интерпретира, че не ми е ценна бременността, метнала съм я по дяволите защото съм малоумна кариеристка със сбъркани приоритети и сега да си чакам възмездието.
Съдейки по себе си, както и да смятам будните часове в една седмица, пак с детето ми идват почти двойно на тези без. Отделен е въпросът какво се прави в тези часове, как се прекарват. Ами, малко ми е детето още, за да мога да кажа като какво ще се развие, но на 3.5 чете със сричане, поведенчески проблеми да чукам на дърво няма, здрава и доволна е. Почти всички деца на работещи майки, които познавам са така. Познавам и много неработещи родители, чиито деца са с ред дефицити поради неглижиране и липса на ресурси.
Отново се стигна до черно-бялото делене "майка или работеща жена." Чувствам се вече успяла само с фактът, че и аз и майка ми и баба ми сме някакси се позиционирали извън тази бинарност.
Има ограничения на системата, както казах. Ако по десет часа на ден родителят е извън къщи, детето също през тези десет часа на ден е извън къщи, а вкъщи всеки иска да си почине (много често сам, без да му иска някой постоянно неща), и неминуемо трябва да се спи, по колко време остава за занимаване? Много често под занимаване се има предвид фън - играят заедно, ама само играят, което е родителят да е в ролята на аниматор, приятелче за игра. Или пък единият си седнал с единия таблет, детето с другия таблет и всеки се забавлява самостоятелно. Децата не се учат и възпитават с фън, а по време на домашните дейности, когато трябва да има комуникация, някакво полезно взаимодействие, единият се учи от другия, дори налагане на дисциплина. Когато общуването е само фън, то е на ниво всеки от участниците да има право да се откаже, когато му омръзне или вече не му е интересно.
Ами не знам, с голяма увереност говориш за според мен някакви хипотетични семейства дето са от работа на фън и обратно и детето и всички с таблети. Аз такива не познавам, въпрос на среда ли е, на липса на мързел ли, на какво? Таблет нямам, телефони и лаптопи вдигам нависоко след края на работата ми с тях защото и без това му бръмчи детето, камо ли детето ми, мъжа ми и аз да се наредим да си правим фън с таблети. Ми не съм го виждала, явно ти в такава среда живееш ли, какво?
Ами, не, не говоря за хипотетични семейства. Във високообразованите и т.н. на красивите и успелите започва да се формира култура на фън-а в семейството. Родитите все повече се самовъзприемат като другарчета за игра, а когато си другарче за игра не носиш отговорност. Именно сред красивите и успелите, както се наложи нещо като самоопределяне преди години по протестите за Пеевски.
Добре, айде, покажи ми ги къде са тези семейства: на филм ли си ги гледала, на гости ли си им ходила, статии ли си чела за тях? Не познавам такива хора, а около мен са от магистри на горе, ако е въпрос на образование. Тези с деца са майки и бащи на децата си, а не са им другарчета по таблет. Трудно е, иска се работа и се искат жертви.
Какво да ти ги показвам, ти просто си в чужбина. Тук си има някакви културни особенти на местна почва. Има и други типажи - при които дори няма занимаване вкъщи като фън, а нищо няма, защото е като в една реклама на една банка - да вземеш кредит, за да имаш време за семейството, ама забравят да кажат, че този кредит се изплаща с овъртайми и пак няма време за семейството.
Би било пълна тъпотия някой да се вживява в масовите професионални "кариери" в момента в България. Наистина е много по-добре да го кара по-лежерно като се има пред вид, че и да се натяга, все тая. ...
А при теб как е, ти правиш ли кариера (каквото и да е това), вживяваш ли се и струва ли си? Добре, айде, покажи ми ги къде са тези семейства: на филм ли си ги гледала, на гости ли си им ходила, статии ли си чела за тях? Не познавам такива хора, а около мен са от магистри на горе, ако е въпрос на образование. Тези с деца са майки и бащи на децата си, а не са им другарчета по таблет. Трудно е, иска се работа и се искат жертви.
Забелязала съм го от години и след като се вземат децата от дейкеър в 6 им остават 2 часа сумарно за всичко.
Малко са хората разполагащи с повече време за децата си ако са на пълен работен ден..
Не е въпрос на българи или не-българи, а на масовият бизнес терен. Повечето български работодатели не дават никакъв терен за кариерно развитие, пълни са с неквалифицирани връзкари на високите позиции, дискриминират масово жените и майките особено и да си жертваш здравето или рахата за тях е буквално безумно.
Слава Богу, не всички са така. Има надежда на хоризонта.
Слава Богу, не всички са така. Има надежда на хоризонта.