Или може би общественият натиск е голям.
В днешно време не се гледа с добро око на жена, която е домакиня, без значение тя самата как се чувства. Така трябва - да се работи и до там.
В днешно време не се гледа с добро око на жена, която е домакиня, без значение тя самата как се чувства. Така трябва - да се работи и до там.
Така е, затова писах по-назад, че чистачката в градската тоалетна е с по-висок статус в скалата за успялост от която и да е домакиня с деца. Дотук в тази невидима скала излиза, че домакинята е долната граница за успялост - успех нула. Горната граница са с големите бизнеси, което да речем, че е 10. Индустриалната организация на произвоството и обществото (макар да твърдят, че сме вече в постиндустриалното) не искат жени вкъщи, а само и единствено работна ръка. Обаче за тази цел някой трябва да гледа нетрудоспособните членове на обществото и затова децата са в детските заведения, а възрастните в старческите домове. Така оставяме само полезната част от населението. Иначе как ще продадем на жените идеята, че първо работят на работа, а после още по 3-4 часа вкъщи? Защото и това е измерено, дори за нашенско имаше правено проучване, че българките след работа проработват още средно 3 часа на ден в работа вкъщи - домакинска, деца и възрастни и болни родители.
И тъй като спретнах една импровизирана скала на успеха, интересно къде всеки от нас ще се позиционира като успялост. Себе си в момента позиционирам на 3.
)