Кажете си истината...

Само дето от форума не можеш да си направиш извод, какъв е толеранса на изборът.

Четеш, нямам баби да помагат и решаваш, че няма избор. Ами има- детска градина, гувернантка, тя напуска работа. Да ама ако си вложил 20 години за да градиш име , малко трудно стойш 7 години далеч от работа - защото има нови неща, трябва да си в час. Съвсем друго е да нямаш образование, и да не си вложил нищо, за да се изградиш като специалист)
Четеш, че е направила избор, но са били на ръба на оцеляването (не посочва, че е по принцип против детски градини или ясли), както и това за оцеляването между впрочем. Но посочва, че е направила избор.
Та в кой случай изборът работи?

Всичко това при положение, че смяташ и следващите двайсет да правиш същото. А друг въпрос е коя жена чака двайсет години да гради кариера преди да роди - та тя ще е доста над 40! Дори второ дете да роди, пак двайсет години да ги къташ като стаж е твърде много, дори да е започнала кариера на 20.

Аз принципно не съм фен на детските заведения, защото те са създадени с идеята да има кой да гледа децата, докато майките са на работа, а не защото е жизненоважно за децата да са там и ако не са там, ще вземат да пропуснат някакви изключително важни етапи от развитието си. Едно дете спокойно може да се развива извън детско заведение. Дори бих казала, че пребиваването по цял ден сред почти 30 деца е нещо, което спокойно могат да пропуснат и да си спестят принудителното общуване с толкова много деца, с които не ги свързва нищо. Задължителна е предучилищната, която по времето на моите беше една година.

Ако е за мен това с образованието, защо си мислиш, че съм нямала нищо и не съм вложила нищо? Преди да се родят децата си имах и образование, и професия, но не съм гонила кариера, то и в онези времена кариера правеха само тези, които имаха сигурната подкрепа на родители-номенклатури, а останалите бяхме в дивите дебри на зараждащата се пазарна икономика, когато рядко някой работеше на трудов договор, а частният сектор едва прохождаше. Малко като в Дивия запад в нашенски вариант.

Не. Решавам, че има лимитиран избор.

Аз съм на мнението на Уиш и Андариел.
Аз държа да имам избор. И имах и реших точно какво и кога го искам.
Спестявах 2 години преди детето, родих както и където исках.

 Имахме млада баба домакиня( под 50)  на 2 крачки и свободен дядо с огромно желание да гледат детето по всяко време. Но аз исках да си гледаме детето сами и не бързах за никъде, защото имах високо майчинство и спестени пари за 2 години напред.

Когато детето стана на 3 започнах работа с нея на 3 дни седмично и до почти 6 работехме така като почивахме целите лета и пътувахме семейно.

Сега отново работя 10 месеца само и летата почиваме и се забавляваме и на всеки 5-6 седмици почиваме по 10ина дни заедно.

Истината е, че немалко майки, избрали да работят и да дадат децата си на ясли и градина, се грижат прекрасно за децата си. И това е техен безспорен успех. Но те нямат потребността да заглушават чувство за вина и да верифицират избора си с аргументи от типа "Не искам да затъпявам Х години до гъза на детето" или "Аз не отглеждам саксийни цветя". Достатъчно умни и успели са, за да имат потребност от жалки оправдания.

Вероятността да затъпееш сред тъпи колеги е значително по-голяма. От опит го казвам.

Андариел, ти не си показателен пример, вземаш се много на сериозно. И това извинение с родителите номенклатурчици не върви. Недей така, не си само ти завършила по онова време.

И да нормално е да градиш кариера в една област, не да скачаш от област на област. В първият случай има възможност да изградиш наистина нешо, във вторият звучиш първо на първо несериозно. Нали си наясно, че всеки ще предпочете да използва услугите на човек с опит в дадена сфера , отколкото на някой дето е без, независимо от 10-те му образования.

the wishmaster , бабите са си отгледали техните деца и са извън картинката. И каква е разликата ако баба ти гледа детето, а ти си на работа. Не знам защо си мислиш, че се оправдаваме, но постулати от типа, ами аз съм постигнала много- не вървят.

Конти, всеки има избор. И всеки си прави своя избор

Не зная защо пишеш в множествено число, Титина. Няма спомен да съм коментирала твоите избори и постижения. Иначе, каква е разликата между грижовна и образована баба и масовката в детската градина? Да се чудиш и маеш каква е. Не бих могла да споделя личен опит в тази насока, защото нито съм била неработеща, нито баби да ми гледали децата.

Титина, естествено, че се вземам насериозно, нали съм личност!  Ти на несериозно ли се вземаш? Ако ти се вземаш на несериозно, то и другите така ще те вземат.
Кой казва кое е нормално за кариера? особено, че трябва да е в една област? Да си чувала за интердисциплинарни области и професии? наясно съм, че всякак в момента се опитваш да омаловажиш и направо да дискредитираш мен, но няма да ти се получи. Но ти опитвай, винаги поощрявам хората да опитват - по-добре да опитват, защото така развиват креативност, дори в това да си изсмучат всякакви рационализации. Всяко нещо, което напиша ти бърка в джигера.
много често това с професиите и опита е като в компютърните игри - в един момент, колкото и да те бият, бият, бият по нивата, все пак натрупваш някакви точки, които носят благинки. В един момент се оказва, че неща, за които са те скъсали от бой на долните нива, сега ги минаваш безпроблемно, защото вече имаш натрупани разни благинки от точките - я можеш да си купиш нова броня, я ново оръжие. Ти явно си представяш професионализма като да търциш в един коридор като кон с капаци и да не се отклоняваш и на милиметър. Обаче това е само според изкуствено създадените схеми. В действителност всеки човек в професионалния си живот реди пъзел и е научил нещо от всяка предишна професия и от всяко предишно образование. И понеже става въпрос за мен, в момента съм в доста по-добра позиция като опитност в сравнение с доста колеги, защото те са кОпали само в една посока и са прокопали един дълъг и дълбок трап, направо са се окопали. А от окопа трудно се измъква човек, за да резшири хоризонта. Аз прекопавам нива, а не копая окоп.

Ставам ортак с дявола само за да ми върне 19 годишната муцунка . После аз с този опит
знам как да си изиграя картите . Не завиждам за ченча, стреса , парите, образованието ,
а за кефа на някои които сега са поели към Гърция и наистина "живеят ".
В тази чудна пролет и утрешния почивен ден ще се изям че утре ще съм си у дома .
Не че не съм била много пъти, но искам да щракна с пръсти и винаги когато искам
да бъда там където копнея .Всичко друго си имам, и това мога да го имам , но съм в стачка и пречупване на опърничевия . А, не бива така . Успеха е да отгатва мислите ми и да ги прави реалност .

Andariel, ти сама се дискредитираш, нямаш нужда от помощ.
Има да прекопаваш нивата, докато колегите ти изкачват върховете, но си вярвай, то всякакви хора са нужни.

Дооообре!

Всъщност на повечето жени, включително на мен, им е все тая "кариерата". То даже не е кариера, ами си е работа. Моето мото е "колкото по-малко работя толкова по-добре, правя само необходимото и изкарвам колкото е нужно". Парите никак не са ми по-важни от свободното време. Нямам потребност да се доказвам, да напредвам, да ме уважават някакви непознати и неприятни хора/колеги. Колкото по-малко отговорност нося и колкото по-малко очакват от мен толкова по-добре. Искам си заплатата и сигурност на работното място срещу възможно най-малко отделено време и усилие, и за мен успехът се състои в това да имам свободно време и никой да не ми виси на главата с изисквания и очаквания. Амбиции по отношение на работата нямам и съм много доволна от това. Амбицираните служителки винаги са ми били смешни и заблудени.

Аз пък съм срещала "дявола". Офертата - влияние, пътувания, усещането, че си от "правилната страна на историята". Пари - не кой знае колко, но да кажем прилично. Или бях прекалено тъпа, или не вярвах в такива неща, но от мен грантаджия не излезе, не стигнах до по-големите пари. После видях как едни неща са задвижвани около 10-15 години и днес им берем вече финалните плодове. Та така, пропуснах да стана да кажем прилично до високоплатен "полезен идиот" с някакво медийно влияние. А си е благодатна ниша.

Този начин на мислене ми допада.
От име и реализация в сектор, където няма много пари, няма и смисъл. Парите могат да ти купят време и свобода да правиш каквото си искаш, каквото обичаш, а името и поста "на гол тумбак щифте пищови" е безсмислено. Най-жалки са тези, които заради кариерата са пренебрегнали другите неща в живота си, а след края й са нещастни и самотни...и най-важното забравени.