Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.

Кажете си истината...

100 669
1 424
1

# 405 1 май 2018, 07:31 ч.

Мнения: 12 472

Работила съм за самият дявол известно време.
Оферти имаше, но пък аз бях много влюбена-загубена тогава..))
В крайна сметка точно отказа на офертите ме стабилизира и въздигна служебно, до степен че постоянно ми се искаше мнението за всичко и съответно си нанесох негативи от колегите..)))

# 406 1 май 2018, 08:18 ч.

Мнения: 4 915

Цитат на: _Мishel_ в вт, 01 май 2018, 07:10

Цитат на: Моралка в пн, 30 апр 2018, 22:48

Всъщност на повечето жени, включително на мен, им е все тая "кариерата". То даже не е кариера, ами си е работа. Моето мото е "колкото по-малко работя толкова по-добре, правя само необходимото и изкарвам колкото е нужно". Парите никак не са ми по-важни от свободното време. Нямам потребност да се доказвам, да напредвам, да ме уважават някакви непознати и неприятни хора/колеги. Колкото по-малко отговорност нося и колкото по-малко очакват от мен толкова по-добре. Искам си заплатата и сигурност на работното място срещу възможно най-малко отделено време и усилие, и за мен успехът се състои в това да имам свободно време и никой да не ми виси на главата с изисквания и очаквания. Амбиции по отношение на работата нямам и съм много доволна от това. Амбицираните служителки винаги са ми били смешни и заблудени.

Този начин на мислене ми допада.
От име и реализация в сектор, където няма много пари, няма и смисъл. Парите могат да ти купят време и свобода да правиш каквото си искаш, каквото обичаш, а името и поста "на гол тумбак щифте пищови" е безсмислено. Най-жалки са тези, които заради кариерата са пренебрегнали другите неща в живота си, а след края й са нещастни и самотни...и най-важното забравени.

На младини се напъвах много да се доказвам, докато не разбрах, че повечето работодатели изобщо не го оценяват. И че обикновено успяват да издрапат напред и нагоре тия, дето умеят да лижат подметки и задници. Мислех постоянно за работа, служебният телефон звънеше нон-стоп, започнах да вдигам кръвно... Сега почивката не си я заменям за нищо и си държа на спокойствието и времето със семейството. Стане ли 17,30, служебните проблеми ги оставям настрана.

# 407 1 май 2018, 08:29 ч.

София
Мнения: 62 595

Според мен доказването пред работодателя се бърка с доказването пред себе си. Доказването пред работодателя е очакване за потупване по рамото, по-висока заплата и подобни. Доказването пред себе си е по-скоро усъвършенстване, човек да се справи с нещо ново или нещо трудно. Мисля, че това е основната разлика и между това що за човек е човек като професионалист. И това е онова, за което говорят често смятаните за успешни хора, независимо дали това е в бизнес, науката, изкуството и т.н. Те правят неща, справят се с някакви неща, измислят неща, защото за тях е интересно и важно да го направят, и не внимават да не се презорят случайно, нито го правят, за да получат потупване по рамото. Но искам да направя уточнението, че не става въпрос за работа нахалост, защото тези хора дори в началото да са били будали и друг да е извличал полза от тяхната работа по йерархията, в един момент неминуемо се светват и не се оставят да бъдат използвани.

# 408 1 май 2018, 08:32 ч.

Мнения: 30 802

Между другото, по някаква причина кариерно успелите също изпитват някаква перверзна радост да се сравняват точно с майки и домакини. Нормално - вижте ме, вижте тях. Аз съм умнокрасива, фитнесирана, с кафе за осем лева. А те...умряла работа...та така. Една част от успеха е имиджът. Ние сме дебели и ходим на дневни концерти. Те имат нощен живот, задълбочени интелигентни разговори...

# 409 1 май 2018, 08:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Има нещо такова, защото тогава за себе си смятат победата за сигурна. Ей я на, Титина, нали все ме атакува и ми обяснява колко съм нищо - защото ме смята за лесна плячка, а така въздига себе си. Ок, аз нямам против да ме смята за лузър, ама от това тя не става по-успешна. Има някакво промъкване на мисълта "за какво съм се бъхтила двайсет години в една и съща професия, а тая Андариел да ми цъфне от печката и мусаката и да ми обяснява как за четири години може да направи това, за което другите са се бъхтили, трупайки опит двайсет години". Ми, може, въпрос на лични качества и желание... и да му стиска на човек. Има нещо, което след двайсет години бъхтене в една професия съсипва професионалиста - то се нарича рутина - става като Ежко Бежко - има си тринки хитринки и я кара на шорткът. И това важи за всички професии. Единствено много, ама много тясната специализация си заслужава двайсет години кОпане в една и съща точка, но толкова тесни специалисти рядко има.

# 410 1 май 2018, 08:59 ч.

София
Мнения: 16 513

Анди, а ти откъде знаеш Титина какъв специалист е? Тя няма нужда да въздига себе си, тя работи на висока позиция в глобална компания, живее на чудесно място извън БГ, но не знам защо реалността на някои изглежда като обида за други?

# 411 1 май 2018, 09:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Тя се държи високомерно и няма никакво значение на каква позиция е, нито къде живее. И то не за пръв път се държи така, все едно живее с мисълта, че е хванала господ за шлифера. Това е начин на мислене.

Последна редакция: вт, 01 май 2018, 09:16 от Andariel

# 412 1 май 2018, 09:09 ч.

Мнения: 11 146

След като работата не ви харесва /не ми стана ясно конкретна работа или по принцип идеята да се ходи на работа/ то е нормално да не получаваш много пари, но е ненормално да питаш другите кажете си истината- как сте го постигнали - спали ли сте с някой, убили ли сте някой.
Аз обичам да работя - моята си работа, по принцип мразя да чистя - но последните години с две малки деца чистя много и дори ми харесва, обичам да готвя и да ям. Всичко това ми носи удоволствие - не го правя заради шефа, мъжа ми или децата - правя го себе си. Не мога да седна на едно място- хипер активна с дефицит на внимание съм - и да гледам другите хора, какво са постигнали от какво са се лишили, от какво са лишили семейството си - съответно не чета автобиографии и не се вълнувам кой каква цена е платил. Това няма отношение към мен.
Мен лично работата ме е спасила от много семейни проблеми и битовизми, които ако не бях на работа щяха да ме съсипят и раведат.

# 413 1 май 2018, 09:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Всеки си избира професия и организация на работа, ако има такава възможност. За един човек е важно да е в голяма корпоративна структура, на висока позиция и на хубаво място или да кОпат двайсет години само в една точка. Няма лошо - така се чувстват добре, така работят. За мен не е това начинът, по който си представям и се "позиционирам", казано на корпоративен език и интуитивно винаги съм избягвала големите организации или тясната специализация. Такава ми е нагласата, затова и в един момент се отказах от счетоводството, защото не исках да съм един от счетоводителите или главен счетоводител в голяма фирма, нито да ставам тесен специалист в едно клонче от счетоводството. на мен сега тези знания и образование ми вършат чудесна работа, но по някакъв начин ме влекат интердисциплинарните професии, където трябва човек да има знания от доста полета и да е готов да се пренастройва от един случай на друг. Разбира се, не съм и за това човек да е пенкилер, аз също си имам някакви по-тесни интереси в професията, защото там ми е силата и се чувствам по-полезна и по-комфортно, има клонове, в които не работя и предпочитам да пренасоча пациенти към колеги, които ги влече и си работят основно в този клъстер. Корпоративната кариера не е за мен, по-скоро съм за собствена практика със своя визия и т.н. В крайна сметка всеки намира това, което му приляга като професия и среда за виреене.

# 414 1 май 2018, 09:28 ч.

Пловдив
Мнения: 19 698

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 27 апр 2018, 23:43

... Аз вътре в стадото може да се каже, че вече съм като за България в петте процента, може и в 1-я процент за града.

И дори за тези уж скромно споменати незначителни постижения, докато става дума за оценки на око и приказки иззад монитора, всеки може всичко да каже относно в кои точно проценти е.

# 415 1 май 2018, 09:35 ч.

Мнения: 2 816

Andariel, бихте ли споделили, какво работите? Моля за извинение за този въпрос! Ако прецените, може да не ми отговаряте, а може и на лични. Любопитен ми е моста "счетоводство - пациенти".

# 416 1 май 2018, 09:40 ч.

Мнения: 30 802

Цитат на: Магдена в вт, 01 май 2018, 09:28

Цитат на: The Siren of Titan в пт, 27 апр 2018, 23:43

Всичко е относително. За мен постиженията ми са скромни, щото никога не съм се хвърляла наистина 100% в работа, а с поглед назад виждам, че за корпорации, идеологии и нечии цели въобще не ми е пукало. Има хора -доста повече се раздават в работата. Моите постижения винаги са били с приоритет да се съчетават със семейство и деца. В доста случаи са и въпрос на късмет, не на драпане.

Примерно отложих раждането на дете до 26+, не родих на 22, което за мен е достатъчна "жертва" в името на кариера. Не бих отлагала до 35 обаче - това е потенциално да си взривиш живота заради едната работа. По отношение на вторите ми две дълги майчинства - финансовите ми загуби са колкото за кола втора ръка, не е нещо фундаментално. За затъпяването - хахахаха, трябва да си наистина тъп, за да затъпееш при наличие на нет и безброй възможности.

# 417 1 май 2018, 09:43 ч.

София
Мнения: 62 595

не е проблем, ама сега ще ревнат някои потребители да обясняват как всички били разбрали какво работя и какво толкова. Бях счетоводител преди да се родят децата, преди почти двайсет години. После се родиха те и малко по малко интересите ми се промениха. И дори за моя изненада преди години, взех че станах логопед. Оказа се моето, за което съм безкрайно благодарна на децата си, защото идеята беше тяхна. Това е онова усещане, че си точно на мястото си и това, което правиш е като да плуваш в свои води. И да, колкото и да им е неприятно на някои потребители, пиша за това, което е важно за мен, а професията ми е едно от най-важните неща в живота ми.

# 418 1 май 2018, 10:15 ч.

Мнения: 2 816

Цитат на: Andariel в вт, 01 май 2018, 09:43

Огромен риск и смелост са необходими, за да се хвърли човек от една професия в друга.
Респект и адмирации от мен!

# 419 1 май 2018, 10:18 ч.

Мнения: 30 802

Не, просто малко fuck you money. При умните жени, които не се развяват като кариеристки, си има автоматичен източник на такива пари, който при това те цени и обича - собственият ти мъж. То пък ако мъжът ти не те подкрепи за смяна на кариера и да си избереш работа по сърце, като си поизгледаш децата, за какво ти е изобщо...

Препоръчани теми

Обсъждане на имотни обяви-10

787
Жилища и имоти

Добавки и витамини за подобряване на МЦ, ЛФ и ОВУ - 9

745
Искам бебе

Задайте въпрос на ендокринолога д-р Силвия Въндева

1 182
Онлайн консултации

COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7

Причина:

Причина: