аз искам да работя, но работата да ме кефи. Къщи до океана не искам. Градско чедо съм. Круизи и почивки по няколко пъти в годината и съм мега доволна.
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Точно така е, човек се сравнява с равни или поне в сравнително сходни полета. За мен е безпредметно да се сравнявам със счетоводител, защото работата ни е различна, но се оглеждам какво и как е в моя бранш.
Кристина, а работата не те ли кефи сега? Бях останала с впечатление, че ти харесва.
Кристина, а работата не те ли кефи сега? Бях останала с впечатление, че ти харесва.
Даун, не, имах предвид, че ме кефи да работя. Два дни без никаква работа от месеци насам видях и пощръклях.
Е да де, и аз това казвам. Харесваш си работата или усещането, което ти носи. И аз обичам да работя, но не и в сегашната среда. Ако я сменя, ще е супер и с ке ще си работя. Аз и сега от вкъщи не се сдържам да отворя пощата.
Имам интересни проекти в момента и ако не беше стреса, покрай гадната среда, щях да съм си супер.
Щото при къщичка на морският бряг има опасност морето да се окаже в хола ти
Планинско чедо съм , израснала съм в голяма къща и панелните кутийки със шпионки, асансьори ..ме ужасяват .
Има нещо много сбъркано, че са наблъскали хората да живеят по този неестествен начин далеч от природата.
Ами то в това се изразява свободата. Да можеш да избираш и да правиш неща, които не са приоритет на многото други хора по света.
Да драпам в корпорации и за издигане в служба никога не ме е влечало и винаги съм избирала да съм си собствен шеф и да не се налага да се вписвам.
Да драпам в корпорации и за издигане в служба никога не ме е влечало и винаги съм избирала да съм си собствен шеф и да не се налага да се вписвам.
Ами то в това се изразява свободата. Да можеш да избираш и да правиш неща, които не са приоритет на многото други хора по света.
Да драпам в корпорации и за издигане в служба никога не ме е влечало и винаги съм избирала да съм си собствен шеф и да не се налага да се вписвам.
Общо взето не съм преуспяла кой знае колко ( по многото стандарти), но ми харесва да мога да избирам и да имам време за важните ми неща и за разтуха с книга, на разходка всеки ден, из форума и със семейството си. Просто това ми е било винаги най-важното.
Да драпам в корпорации и за издигане в служба никога не ме е влечало и винаги съм избирала да съм си собствен шеф и да не се налага да се вписвам.
Общо взето не съм преуспяла кой знае колко ( по многото стандарти), но ми харесва да мога да избирам и да имам време за важните ми неща и за разтуха с книга, на разходка всеки ден, из форума и със семейството си. Просто това ми е било винаги най-важното.
Аз пък най-ужасена съм била в периодите, в които работех за себе си. Корпорациите ме кефят. Колкото по-големи и богати, толкова по-хубаво. Спокойно и хармонично се чувствам точно в такава среда, а в свободното време въображение не ми липсва.
Като се замисля, грам не ми пука що е успех и дали съм го постигнала. Самото замисляне за такова нещо ми се струва тъпо.
Като се замисля, грам не ми пука що е успех и дали съм го постигнала. Самото замисляне за такова нещо ми се струва тъпо.
Това за корпорациите не е въпросът дали човек има въображение и дали го смята за успех сам по себе си, а за вътрешно усещане. Има си неща, които лекичко тлеят у всеки и дори несъзнателно все го тегли натам. Харесвам да съм сред хора, мога да работя с хоре, имам предвид колеги, мога и с началници, но оставена сама на себе си, без да има някакви фактори, предпочитам да правя неща, които зависят основно от мен и никой не ми се бърка.По разни обучения и т.н. винаги на ревютата са казвали, че между мен и колегите в групичката тече постоянна комуникация и добро взаимодействие (което казват, че е проблем обикновено в един екип), получават се нещата, но явно съм единак до някаква степен. Малко шантаво изглежда. Голямата фирма дава някаква относителна сигурност, че друг носи отговорността да има заплати, обаче и цената, която се плаща са началниците и офисните интриги или дори това, че не може да избира с кого да работи, а който му се падне. А за мен свободата е да не ми се бъркат много-много.
Това, което описваш, Анди, е ОК. Но можеш да си го позволиш, само ако имаш сигурни финанси, които не зависят от тази работа. Ако тя ти е единствен или основен източник на доходи, схемата отиде и тя като коня У реката. В твоя случай, просто мъжът ти е поел функцията на шефовете на големите корпорации да носи отговорността за що-годе редовни и прилични доходи. Няма как при неплатени сметки за ток и вода, гарнирани с празен хладилник, да летиш към свободата.
Не че нещо, но без срам доста хора си признават, че именно мъжът е ключ към успеха. В което няма нищо грешно или срамно - ако не е така, за какво ни е? Изборът на правилния човек може да е ключов фактор за успех или неуспех.
И всъщност може да се окаже, че да имаш няколко клиента и да работиш за себе си е по-нискорисково. Ако си загубиш корпоративната работа - губиш 100% от доходите. Ако загубиш един клиент, имаш още няколко, не си на нула.
И всъщност може да се окаже, че да имаш няколко клиента и да работиш за себе си е по-нискорисково. Ако си загубиш корпоративната работа - губиш 100% от доходите. Ако загубиш един клиент, имаш още няколко, не си на нула.