Та реално наистина нямам толкова опции, колкото хората с дадености, дето са като булдозери и преорават кариерата, без да си дават зор. Аз имам ограничени сили, затова гледам да ги използвам за това, което мога. Нито имам нерви за офис интриги, нито енергия за американски работен ритъм, нито ми харесва чак толкова животът в някоя чужда страна, че да си жертвам това, което ми е комфортно.
Съответно си правя сметка дали да се хвана на хоро за 30 години за откровено надценен имот. Под надценен имам предвид 130К евро за апартамент с 2 спални, при това проектиран до сантиметър, тоест възтесничък. Или 220 К евро за такъв с три спални, което постига цена за едно стайче от феноменалните 90К евро.
А дали тухлите са мафиотски - ми не знам, но при такива цени съзирам елемент на пране на пари. Може и гроздето да ми е кисело и реално пловдивчани да се избиват за горните имоти на горните цени, но някъде се проплъзва и тънко съмненийце, че е така...