- Публикувана: 29 апр. 2018, 12:38 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2018, 23:46 ч.
Кога да се прави дете?
Аз пък съм благодарна на майка ми, че като й мрънках за мъжа ми първите години, не каза " ела си у нас", а каза "ти си си го избрала, свестен е, ще го търпиш". И така се изтърпяхме досега. Защото доста двойки се разпадат просто така, щото нещо не ги кефи другия.
Поздрави!
Близките не са само за иху-аху на маса. Те са и за тежките моменти. При проблеми някой има нужда от финансова помощ, друг от физическа, трети просто от рамо, на което да поплаче. Не виждам нищо инфантилно човек да очаква подкрепа, независимо от какъв вид, от роднините си, както и да им я даде, когато те са в труден етап от живота си.
То няма лошо, наистина, стига човек да има и вътрешен стимул сам да действа. А не - увиснах на един сладур на врата, ама той не ме ще, я да увисна пак на врата на нашите, че иначе сама никога няма да се справя.
Не става дума и за временни затруднения като примера на Free Agent.
Има сериозни случаи с насилие, здравословни проблеми, зарязани бременни или с току що родено бебе и т.н...
Има резон и в тази теза:
Колкото и време да живеете заедно, детето променя всичко. Така с години наред свиквате и се напасвате и се нагласяте и се опознавате, ама се опознавате без дете около себе си. Адаптирате се и се научавате да живеете заедно, но като гаджета. Дали ще сте добре и като родители, става ясно едва като заимате детето и заживеете тримата заедно.
По тази логика излиза, че опитът заедно преди детето е всъщност квазиопит.
Колкото и време да живеете заедно, детето променя всичко. Така с години наред свиквате и се напасвате и се нагласяте и се опознавате, ама се опознавате без дете около себе си. Адаптирате се и се научавате да живеете заедно, но като гаджета. Дали ще сте добре и като родители, става ясно едва като заимате детето и заживеете тримата заедно.
По тази логика излиза, че опитът заедно преди детето е всъщност квазиопит.
Аз ще разкажа личната си история. Запознах се с мъжа ми Декември месец. Май месец следващата година вече бях бременна. Не мога да обесня какво изпитвах,просто усещах че това е моя човек. Имах му пълно доверие. Бременността не беше случайна,а желана. 9 години вече сме щастливо семейство с 2 деца 
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш.
. Мисля,че не времето в което сте заедно е определящо. Ако това е твоят човек,няма как да не го усетиш.
Според мен няма срок.Зависи от годините и хората във връзката най- вече, приоритетите.
На 20+ се тръгва с една нагласа, на 30+ с друга. Не знаем и кой с какви очаквания влиза в една връзка и кой какви сметки си прави за отсрещния.Особено в наши дни, бая претеглят и мъжете и жените. Аз също съм чувала от мъж" ще и направя две набързо, за да я вържа".Ами какво да кажа..много станах а сметкаджиите и от двата пола. В нормални отношения не виждам каква нужда има от срок, че то и самото дете променя семейство то.Никаква гаранция! Две години е много и една заедно стига, не че не е късно и на 5 тата половинката да ни изненада "с" и "без" деца.
На 20+ се тръгва с една нагласа, на 30+ с друга. Не знаем и кой с какви очаквания влиза в една връзка и кой какви сметки си прави за отсрещния.Особено в наши дни, бая претеглят и мъжете и жените. Аз също съм чувала от мъж" ще и направя две набързо, за да я вържа".Ами какво да кажа..много станах а сметкаджиите и от двата пола. В нормални отношения не виждам каква нужда има от срок, че то и самото дете променя семейство то.Никаква гаранция! Две години е много и една заедно стига, не че не е късно и на 5 тата половинката да ни изненада "с" и "без" деца.
Според мене количеството години съвместен щастлив живот нямат никакво значение. Появата на дете може предизвика неочаквана раздяла и след 15г живот заедно. Около мене примери бол. Синът ни се роди, когато с мъжа ми живеехме в различни градове и се виждахме по-рядко, отколкото като бяхме гаджета. Той гледаше да може да си дойде в петък по нощите и заминаваше обратно в понеделник в 4-5 сутринта. Аз не можех да ходя при него с роденото недоносено бебе. След година дойдохме във Франция. Роди се дъщеря ни а той често пътуваше. Още сме заедно. Отношенията ни са, естествено променени и банализирани, но в никакъв случай влошени. Имам приятелки, които живяха по 7-10 години с БНДтата и се разделиха 2-3 години след раждането. Няма гаранция а и раздяла с БнД не е край на света.
Мисля, че ако и двамата са готови за промените в графика, които появата на едно дете предизвиква, задоволени са от стандарта на живот, доволни са от общуването един с друг са млади, здрави и прави, могат да имат дете.
Има хора, които предварително са решили, че няма да живеят непрекъснато заедно и ще имат отделни домакинства. Такива връзки са по-леки и неангажиращи и устояват по-дълго според това, което виждам. Такива обикновено се разделят като луднат и заживеят заедно.
Мисля, че ако и двамата са готови за промените в графика, които появата на едно дете предизвиква, задоволени са от стандарта на живот, доволни са от общуването един с друг са млади, здрави и прави, могат да имат дете.
Има хора, които предварително са решили, че няма да живеят непрекъснато заедно и ще имат отделни домакинства. Такива връзки са по-леки и неангажиращи и устояват по-дълго според това, което виждам. Такива обикновено се разделят като луднат и заживеят заедно.
nofelet, според мен зависи от възрастта. Когато си на 20г ти е необходимо повече време да прецениш, както и да се доизградите и двамата като характери. Ако жената е след 30г и мъжа към 40г...няма толкова време да се мисли....
Когато си на 20, първо забременяваш и после мислиш. Младите са импулсивни и не си давам много време за мислене, ако изобщо мислят. След 30 е друго. Тогава вече си се научил на търпение и преценяш и обмисляш всяка своя стъпка много повечеот колкото като си на 20..
Природата нали затова го е измислила - да се влюбват, да не мислят и да раждат, а не да умуват и я родят, я не родят. Интересно, че ние в някаква степен саботираме себе си и природата - всички останали животински видове имат безброй начини, включително битки водят, само и само да оставят поколение, при това поколението е крехко и рядко оцелява, обаче ние, хем сме крехък вид, поколението е още по-кекаво в сравнение с другите животински видове, хем периодът на възпроизвоство е относително кратък за кратния ни човешки живот в ясно съзнание, и дремем и чакаме да раждаме. Защото.... защото и ние не знаем защо.
Андариел, не сме крехък вид. В момента населението на Земята се увеличава с над 80 милиона годишно. За последните 3 века сме се удесеторили. И понеже сме все по-механизирани и автоматизирани нямаме нужда от много хора. Освен това, в развития свят почти не мрем при раждане. Едната ми прабаба е умряла при раждане на няма и 20г а друга е починала на няма и 30г за един ден с адски болки в корема, оставяйки 3 невръстни сирака на 11, 6 и 1г. Никой не знае перитонит, апендицит или точно какво я е тръшнало. Вуйчо и, който е бил единствения хирург в града не е успял да стигне навреме и да я завари жива. Това се е случило преди век. Най-малкия и син е починал на няма и 20 от пневмония през 40те години на миналия век.
Кекавите и болнави, които описваш, обикновено не оставят поколение. Нямат сили да гледат деца а и в никое човешко общество не са желани за брак и деца. Имало ги е винаги, но не в толкова голям брой.
Кекавите и болнави, които описваш, обикновено не оставят поколение. Нямат сили да гледат деца а и в никое човешко общество не са желани за брак и деца. Имало ги е винаги, но не в толкова голям брой.
Е, как да не сме крехък вид, като раждаме обикновено по едно за една бременност и то ако не е ваксинирано и т.н. едва ли ще оцелее от някоя инфекциозна болест, злополука и т.н.! Доскоро децата не са ги брояли в доста култури за родени индивиди, докато не навършат някаква смислена възраст, често 3-годишна, дори имена не са им давали понякога, защото не е било ясно дали ще оцелее бебето. Детската смъртност е намаляла в златния милиард, а в останалия свят заради благинките, които по някакъв начин стигат като ента вълна до тях.
Анди, няма как да сме крехък вид. Всъщност сме най-стабилно растящият вид в природата от 50 000 години насам. И за тези 50 000 години спадове в ръста са изключително редки. За сметка на това пък сме "помогнали" на много други видове или да изчезнат или да се смалят до пренебрежителни популации.
Препоръчани теми