Тинейджърски неволи

Някой гледал ли е филма Хлапета?

Бяхме отишли от класа да го гледаме на кино като бяхме 9ти клас някъде. Точно на възрастта на хлапетата от филма Сигурно се предполагаше да ни сплаши, но си спомням само как обсъждахме мацките и хич не бяхме впечатлени от драматичния завършек.

Любопитно ми е дали в темата пишат и хора, които са били на 15г. след 1990г. Как се забавлявахте с приятелите/съучениците? Бяхте ли на зелено училище или екскурзия с класа? Там как се развиваха нещата? На купон за цяла нощ у някого кога за пръв път отидохте?

15тия си рожден ден съм го запомнил с това, че изпихме 1 бутилка джин в парка. Това като цяло е сред по-кротките ни забавления тогава.

Онзи ден на една детска площадка, на която си играе 2 годишното ми дете група ранни тийнеджъри (9-10г. примерно) се опитваха да се потрошат взаимно с една от тези идиотски люлки, на които не може да се седне, а по-скоро се ляга. От телефон или мобилна колонка дънеше оная непълнолетната курвичка дето е идол на всички тийнейджърки в момента, не мога да се сетя как се казваше, беше с тия малоумните имена от две части, от които нито едното не става за име, нон стоп я въртят по дъ войс, в една от известните ѝ песни пееше нещо от типа да я барат по гъза или подобна върховна селяния - майките на 15 годишни със сигурност ще се сетите. 

Пък сте седнали да морализаторствате за кръчма и дискотека. Нито ще се напият на кръчма (нямат парите за това), нито циганския оркестър е по-лош от дъ войс или силиконовия нео-поп-фолк на Пайнер, който мимикрира "народно" (бих го предпочел 100кратно циганския оркестър пред Памела-Катрийн или както там се казваше, поне е автентична музика), нито ще ги пуснат в дискотеката без лични карти, най-много на детска дискотека да ги пуснат. Най-големият риск е да не е взел някой отворко дизайнерски хапченца, които смесени с алкохола да пратят някое дете в токсикологията. Ама пак ще кажа - 90те тия неща ги правихме посред бял ден по парковете. Пък храстите и кенефите по кафетата край училищата бяха ложето на загубената девственост. Дълбоко се съмнявам днес нравите да са станали по-пуритански...

Нелепо е, когато има такава гигантска пропаст между желанията на родителите и реалността, в която живеем. Запишете детето в американския колеж, италианския лицей, католическия пансион или някакво подобно дето ходят с униформички и няма да се налага да се занимавате с кръчми и дискотеки. Иначе не бих се учудил да попаднете на мястото на майката на един съученик, която ревеше пред рпу-то, докато го чакахме да излезе от детска педагогическа стая и ни обясняваше какво добро момче бил и как обичал животните.... Най-важното за дете на 15 е родителят да говори на неговия език и да е наясно с живота му и опитите му да се впише в кретеничната ни пошла реалност. Спре ли този диалог - ще си мечтаете за кръчмата и дискотеката.