Имам дете на 4г. и с бащата сме разделени. От околу 8 месеца имам отношения с мъж и живеем на практика заедно. Разбираме се и се чувстваме добре заедно, имали сме много хубави моменти. Проблема е в това, че той в началото отказваше да ме запознае със семейството си- родителите си. Доста разговори имахме и все пак се случи. При тази среща те се държаха възпитано, но въпреки това не започнаха никаква тема на разговор с мен. Не попитаха с какво се занимавам или как е детето ми, общо взето абсолютно нищо. Не знам поради каква причина. Той каза, че им е казал, че имам дете (нещо, което също много трудно си реши да направи), но тъй като не съм разговаряла с тях, не знам дали наистина това е така. За 8 месеца имах общо 2 срещи с тях и двете кратки и без разговори. (Измолени) Винаги отлага тези теми и срещи, разбира се винаги доводите са различни, като най- вече казва, че има притеснения относно това как ще реагират и приемат родителите му ситуацията. Съответно не са виждали и детето ми. Та въпроса ми е нормално ли е мъж на 30г. да изпитва такъв страх от мнението на родителите си? И каква може да е причината да не желае да ме интегрира в семейството си според вас.?
Моля не ме съдете за решения и т.н и не задавайте въпроси АМА ЗАЩО ?
Бих искала да чуя мъжка гледна точка по въпроса, или на човек бил в подобна ситуация.
Благодаря!