Сложни отношения с мъж

Да, и на мен така ми се струва. Идва при нея, когато му се иска, може да е често, но няма общо домакинство, а иначе живее при родителите си.

За 8 месеца секс с такъв, не бих го запознала с детето си, не да го водя вкъщи.

Притеснява ме най- вече това, че аз съм се открила напълно пред него. Живее с нас и детето ми започва да свиква с него, което смятам, че  е голям компромис и крачка от моя страна. Познава семейството ми идва на семейни събирания и сравнително често се среща с тях. (Почне всеки път когато и аз). Оставали сме заедно да пренощуваме в дома на родителите ми. Интегрирам го в семейството си и сред близките си, за да създам по- стабилна основна за бъдещето ни и с цел да се почувства приет и част от моя живот. Уви не срещам обратното от него, а го очаквам, защото смятам, че така бих имала възможността да го опозная още по- добре и да се почувствам по- сигурна в отношенията си с него. Не знам дали 7-8 месеца са малко за тази стъпка, но смятам, че щом вече живееш с един човек и той те е допуснал изцяло в живота си, би следвало и ти да направиш същото. Цялата ситуация ми се вижда, малко несигурна, защото аз лично не бих се чувствала окей да заживея с някого и родителите ми никога да не са се срещали с него, да не го познават и да не знаят с какъв човек съм се обвързала. Единствено би се случило, ако те категорично откажат да го виждат. Говорим за планове за бъдеще с него, кой какво иска от живота в семеен план,  към какво се стреми и т.н. Излиза на думи, че желанията ни се препокриват, но спрямо действията, които липсват от негова страна- по конкретния въпрос отчитам, че той не работи в тази посока. Все пак най- малкото ако имаш намерението да градиш семейство, съвместен живот и евентуално имаш очаквания за общо дете с даден човек, би следвало да създадеш нужната среда в която и двамата да се опознаем и открием напълно един пред друг за да преценим до колко това би било възможно и желано наистина. Освен това виждам запознанството с родителите, като нормална стъпва в една връзка и съвместно съжителство. Това, че имам дете не смятам, че трябва да е пречка това да се случи, все пак и аз съм жена и аз съм човек и не съм с нищо по- малко от жените без деца, за да бъда крита или поставяна в неведение относно важни аспекти от живота му. Да аз съм жена с дете, но нали именно аз съм неговия избор?! Все пак той от самото начало знае с какво се е захванал. Продължава да стой с мен и да казва, че ме обича, вмята и неща свързани с желанията му… тогава защо му е толкова трудно да се задвижи към мен пълноценно и да ме допусне в живота си изцяло ?!
Ако смятате, че греша някъде във вижданията ми, моля споделете къде и защо.

Не мога да определя ясно живее ли с нас категорично или не заради липсата на категоричност в действията и решенията му. Всеки  ден се прибира тук, но задължително преди това минава през дома на родители си (където живееше преди това), което ми се струва малко странно. Очаква вечеря, очаква семейна обстановка и я получава. В същото време излиза, когато реши с приятелите си- сам. До към 10-11ч. в което няма лошо, но предвид това, че с нас излизанията са изключителна рядкост, това ме дразни. Някак не успява да се възприеме като семеен мъж.. да- нямаме брак, да- нямаме общо дете, но аз съм буквално вързана за детето си през седмицата, и бих искала вечерите да прекарваме тримата вкъщи заедно, или да си организираме излизания, разходки и т.н. Вечерите вкъщи се случват,  но и излизанията му не отстъпват.  Предполагам му е трудно от ергенски живот да премине съм тип- семеен, но да това са очакванията ми и желанията ми. Именно защото той е напълно наясно с моята ситуация и смятам, че има ли желание има и начин. Любов и привързаност от негова страна има сигурна съм. Чудя се просто, това нормално ли е в началото на връзка с жена с дете… и колко време ще му е нужно за да се промени това. Опита на жени в подобна ситуация би ми помогнал да видя и една по- различна гледа точка. Не знам трябва ли да проявявам разбиране към ситуацията, или на бъда безкомпромисна след като ясно съм изразила очакванията и желанията си към него. Изобщо това нормално поведение ли на един 30 годишен мъж стремящ се към създаването на пълноценна връзка и семейство.

Какво казва и какво прави......търси там

Логиката ти е правилната.....но дали неговата е?

На мен ми звучи, че ти си направила първата крачка и като цяло тикаш тази връзка напред, живеете у вас, ти напираш за семейство, защото вече си имала такова, а той колкото и да е знаел, че имаш дете, не е знаел на практика с какво се захваща.
Това първо е работа на мъжа да бъде инициатор, а жената да го следва. Той седи на едно място, а ти драпаш,  се чудиш защо и той не действа... ами оставила ли си му пространство да го усети, вземе това решение и да действа? Ако един мъж иска една жена, тя ще го разбере и нама нужда да насилва нещата, да вървят напред. И няма много или малко време, зависи от хората. Тук не е времето, и след години ще бъде така, както е тръгнало.
Да, вярно е , че е знаел, че имаш дете от самото начало, но не звучи цялото нещо да е изговорено и той реално да е знаел с какво се захваща. Все пак ситуацията е сложна, и отношенията с дете за мен не са чист старт, какъвто можеш да имаш, ако няма дете от предишна връзка. Това е доста голям компромис е от негова страна.

Нямате сложни отношения с мъж, а несигурни. Във Вашата връзка Вие сте главния инициатор, а той дава толкова, колкото да Ви държи на близо и замазва очите.
Мъжете са различни, но от моя личен опит тези, които са имали сериозни отношения спрямо мен са ме запознавали със семейството си в ранен етап на връзките ни, дори когато още аз не съм била убедена дали ще ни бъде. В последната ми връзка това доста помогна отношенията ни да преминат на друго ниво.
Един мъж щом иска да е с теб е готов да те покаже на всички, другото е игра, в която има само губещи.

Неговото е нормално. Млад ерген си има гадже с дете. Неприятно, но грешката си е твоя. Следващият път не допускай гаджето си у вас, не го запознавай с детето преди да е минало време, да се вижда, че нещата са сериозни и преди той да е направил заявка за нещо по-сериозно. Ти си скочила с двата крака, ура, нов мъж, нов татко на детето, но това са си твоите филми. Нито сте се разбирали нещо, нито ти е предлагал да заживеете заедно, просто си объркала фантазиите с реалността.

Ти си тази, която има проблем със "ситуацията". Той очевидно няма терзания и си живее добре.

Не сте на една житейска страница, а и ти пришпорваш нещата. Осем месеца са твърде кратък срок за адаптация към толкова различен начин на живот. Ти сама  го казваш - вързана си към детето. Ако и двамата бяхте свободни, щяхте да излизате заедно, да се забавлявате, а сега ти искаш от него да загърби начина си на живот, срещите с приятели и родители, и да премине директно в ролята на семеен мъж - да си стои вкъщи с теб, да ходите колективно на гости на твоите или неговите родители, и... това е. Признавам, че въпреки че съм жена и майка, такъв начин на живот и отношения и мен не ме блазни. Хората на тази възраст се стремят да се еманципират, отделят и да бъдат самостоятелни, ти зорлем се буташ да общуваш и да търсиш одобрение от родители... Няма да го получиш, не и по начина, по който искаш, и по-нагоре обясниха защо.

Хора на 30, независимо дали с деца или без, трябва да имат приятели, социален живот, да излизат и да се забавляват. При вас нещата се разминават - той си живее като 22-25 годишен, ти тук в темата показваш желания и претенции, присъщи по-скоро на жена 35+.

Той не е семеен мъж и не се вижда като такъв, респ. родителите му също. Този мъж не възприема живеенето у вас, като семеен ангажимент, просто се е прехвърлил на отглеждане от родителския дом в твоя. Ти си по-удобната ергенска квартира. Всъщност има нещо лошо в това ергенуване, ти го усещаш и те дразни, напълно естествено. Не е трябвало да го приемаш в дома си, да декларира на думи едно, но реално какво иска- показва с действията си. Не намира време за вас, не се ангажира, не планира реално нищо.

Много са верни последните постове... вие за толкова време къде сте пътували заедно само двамата? Колко често излизате някъде и какво правите, освен ти за него вечеря и гости у родителите?
И мен такъв живот би ме убил, а съм семейна.

Много точно казано може би.. колкото и неприятно да е откривам голяма доза истина в думите ви, тъй като това е и моето вътрешно усещане. Чувствам се сякаш, бутам напред сама, все нещо очаквам да се случи, което така и не се случва. Човека си стой не се задвижва. От няма и къде приема исканията ми, но отлага и отлага и прави съвсееем малки крачки и крайно не достатъчни, за да получа сигурността от която имам нужда. Може би ме е харесал, та и заобичал, но не е готов за тези отношения. За мен остава въпросът какво следва от тук нататък ?! Предполагам и да сложа край ще ме потърси с обещания, но пробвах вече този вариант и обещанията си оставят наполовина изпълнени… 1 среща с родителите му- разочароваща и напълно неангажираща (вместо активно задвижване към това да имам възможността и времето да ги опозная и да бъда част заедно с него и в този аспект от живота му). Едно излизане с нас инициирано от него (след него останах с чувството, че отби номера, колкото и добре да си прекарахме, не го усетих като искрено негово желание), точно както и при срещата с родители му. Сестра му е на неговата възраст, жена с дете…. която не ми говореше, (присъстваше, когато се срещнах с родителите му), бихме имали общи теми за разговор и евентуално ситуации в който да сме заедно, но възможността я няма. Аз също имам сестра и той познава приятеля и били сме заедно.. той е разговарял с тях и т.н. Отново има ли желание има и начин. Тук желание не виждам и не знам да продължавам ли да се боря за нещо, което чувствам като едностранно. Стоя в очакване и чакам да се случи нещо, което може би така и няма да дочакам. Най- тъжното в цялата ситуация е, че искаме едно и също с семеен план, любов и разбирателство не липсва, но етапите и ситуациите в който се намираме се различават драстично. Живеем различни животи и  не успяваме да ги съчетаем напълно (не обвинявам само него, тъй като това е двустранен процес). Но знам, че някой ден той ще бъде на моето място от към желание приоритети и готовност за изграждане на нещо истинско и стабилно, а мен вече няма да ме има в живота му, защото за мен…не е готов. А така да ми се искаше да бяхме успели. Сигурно усещате нотката на отчаяност, и неспособност от моя страна, но аз започвам да губя вяра в него.
За 7 месеца сме пътували заедно на почивки общо околу 5-6 пъти.
Уикендите (не всички но често)петък- неделя, като детето ми е на гости при баба си и тя се грижи на него. Това се случваше изключително рядко,  когато бях сама, но го направих с цел да осигуря нужното време за нас двамата, без да натрапвам детето си на него и него на детето. В процеса на опознаване по този начин осигурих нужното ни уединение. Бабите и дядовците на моето дете са изключително отзивчиви и ми помагат много, взимат го винаги с желание и за напред, когато имаме нужда да пътуваме или прекараме време заедно те ще ни влизат отново в положение. Така, че не смятам, че да имаме наше лично време само двамата е изцяло изключено и не е било. Отделно аз имам подкрепящи ме близки освен бабите  (лелите на детето ми), който винаги ще си поиграят и погрижат за него за 2 часа, ако решим, че искаме да излезем само двамата на вечеря примерно. Семейството ми е много задружно и сплотено, те винаги са нар положение за мен, както и аз за тях- не визирам само родителите си тук. Времето ни никога не е било ограничено до това- винаги да съм с детето си, или само вкъщи за вечеря. Относно пътуванията- чести са. Относно излизанията в града само двамата, не са чести от гледна точка на това, че винаги използваме времето за да пътуваме- до сега. Излизали сме 3 пъти общо вечер само двамата. През деня когато не съм на работа, също сме прекарвали време заедно, моето работно време ми осигурява свободни 3 часа преди обяд.
От 2 седмици аз съм в платен отпуск, което означава, че целия ми ден е свободен. Само, че той е този който работи през деня или е при родителите си, или на срещи с други хора (къде работни къде не), когато не е на работа (няма фиксирано работно време). Ето цялата ни ситуация с излизания, и отговор на въпроса имаме ли време само двамата- ДА имаме го. Приоритетите обаче и личните задължения си остават. Сега съм вкъщи, сама и свободна за разходка, обяд и изобщо за него, но него но няма- в къщата на родителите си е. Може да има 2 часа в който да не работи сега преди обяд, но и тук той самия не поема инициатива да ги прекара с мен, някъде където можем да отидем заедно като една истинска двойка, без да се тревожим дали е подходящо за детето.

Можеш да си сигурна, че ще се случи нещо ......лошото е,че няма да е хубавото за теб.Може и да има чувства,  но не и за семеен живот , не и за отглеждане на чуждо дете.Та той е на 30 (доскоро мама е прала гащите).....под лияние на родители, приятели
В момента го устройваш ......секс, квартира. Манджа.....гледа на теб като на жена без избор и максимално се възползва от това (излизането с приятелите)
Всичко му е по важно от теб ....а дали има чувства , сигурно е така , но не толкова силни ,че да си важната

Извинявам се

Недей така мелодраматично, теб нямало да те има докато той узрее за семейство. Спокойно, има други жени на тая планета.

Според мен този човек от майка си е дошъл да живее у вас. Въобще не сте един за друг, имате различни приоритети. Той може да хване и 25 годишна и да си излиза с нея, да си ходи насам-натам. А ти му даваш уютен дом, вечеря и секс. Но това не е достатъчно.

Остави го това, много хора въобще не са близки със свекъри, тъстове и други роднини, а се срещат само по повод. Със сигурност не те харесват, но можеше да не те харесват, ако беше и без дете.

От цялата работа ми изглежда, че детето ти е на заден план. Как се отнася той към детето, детето с какво отношение е? Като "на практика" живеете у вас, той какви ангажименти има към домакинството, всяка нощ ли преспива у вас, поема ли някакъв ангажимент към детето, да го занимава, да играе с него, да ти помага с логистиката? Ти, щом си го прибрала у вас, няма как само да спи там и да е безучастен.

Не се отчайвай. Сбъркала си, но ако си направиш изводи няма да се повтори. Отношенията между хората се управляват, дори любовните. Не говорим да се премахне спонтанността и искреността, но, момиче, трябва да знаеш какво искаш и да го изискваш, иначе всеки мъж около теб ще се превърне в задник. Този в случая може да си е много свестен, може и да те обича, но получава всичко наготово, защо да се бори за повече, защо да иска нещо. Дръж се на положение и това, че си с дете не те прави втора ръка, но трябва първо да мислиш за детето, това мъжете като го знаят ще се съобразяват. Никакво запознаване с дете и родители, никакво приемане вкъщи на чичковци и батковци. Да те покани у тях, да отидете на уикенд, на вечеря, кино. Ако ще си играеш с някого на семейство следващ път се дръж на положение, а не отчаяна, самотна, изоставена и готова на всичко майка на малко дете.
Може и с настоящия да обърнеш нещата, но сложи малко в ред приоритетите си. Не да се питаш техните приемат ли те, той приема ли те. Питай ти дали приемаш този човек по този начин в живота на детето си, а и в своя. Постави му въпроса по-ясно. Кажи му, че ще настъпят промени и да си нощува в сввоя дом, ако живее с родителите си да стане самостоятелен, и тогава вече може да се мисли за събиране някъде, някога, при сериозни намерения от негова страна. Тук по-консервативно подходи и се събирай да живееш с мъж като нещата тръгнат към брак, защото ти оставаш с твоето дете, което като страда от идващи и отиващи си мъже, ще страдаш и ти двойно.

Горе главата и се цени повече.

Защо просто не забавиш топката малко? Рибата е още в морето, не бързай с тигана. Радвай се на гаджето, забавлявайте се, опознавайте се. Според мен съжителството е прибързано, а отговорността за емоциите на детето са твои, не негови. Живей си твоя живот на родител, той ако иска да присъства в него, ще го направи и без да го буташ зорлем и да го ръчкаш. Това притискане и бързане да го вържеш, може да ти изиграе лоша шега. Може би трябва по-бавно и ненатрапливо да действаш. За 8 месеца човекът изведнъж се е озовал в свят с ангажименти към жена и дете и условия за бързо посвещаване в дълбокия семеен живот, изглежда без да е имал времето за настройка. Отглеждай си хлапето, разчиствай време за гаджето периодично, за да се срещате като двойка. Дай му свобода, той ще избере кога какво и как. Ако не те удовлетворява темпото му, пискай го да си гледа ергенлъка и това е. Боли, не боли, на сила хубост не става.