Как показват обичта си мъжете

Какви жестове са правили и продължават ли да ги правят? Защо ги избрахте? Чувствате ли се като жената в семейството? Изобщо в днешно време съществуват ли такива неща от страна на мъжете или от тях се иска да носят пари вкъщи и да не изневерявам, пият и бият? Как ви кара да се чувствате специални? Бих искала да си сверя часовника и да разбера, дали аз изисквам прекалено много и живея във филмите.

П.С
Историята ми е, че съм обвързана вече няколко години на гаджеларски начела. Междувременно той работи за да печели пари за жилище, където да живеем, защото няма собствено. А аз през тези години най вероятно стотици пъти съм опявала от какво имам нужда, как няма секс повече от 2-3 пъти годишно, как не се чувставам специална, как никъде не ходим почти и т.н. За него секс няма, защото иска да не е вън, а в жилище, да имало баня и т.н. От няколко дни пак започнах да мрънкам за нуждите си. Води ме на по кафе и това е нашата връзка. Аз не работя, в момента си докарвам  някакви доходи от интернет продажби и живея при семейството си. Когато заговоря за чувства, какво ми липсва и т.н., той започва да говори затова, че не съм работела, не съм давала пари за наш апартамент  да му помогна, не съм му помагала да купим жилище, а той се блъскал страшно много, време нямал. Отношението му било такова поради тази причина, държа да подчертая, че то винаги е било такова. Щяло да се промени, когато заживеем заедно и заработя. Питах го, като съм работела, защо е нямало промяна, защото не съм била работела за нас, а за свои потребности. Питах как ще се промени като работя за нас, щяла съм да усетя…, не знам, защо си мисля, че това са приказки. Вечно не съм била доволна и той не виждал смисъл да прави нещо, след като съм щяла да кажа след това, ама то 1 път в годината отидохме еди-къде си. Защо да го правел. Ами как да не кажа нещо такова, то не може да направиш в година 1 път нещо и да очакваш да те топли 5. Боли ме и понякога, докато говорим се разчувствам и плача, а той сякаш не му пука. Днес му казах, че имам чувството, че и ако му изневеря няма да му пука, а той каза, че вече му било все тая, да съм правела каквото си искам. Накрая му затворих, много ме ядоса. Само се надсмива на приятеля си, как направил ремонт заради приятелката си и пръснал сумати пари, а тя даже не била при него, на почивка пък сега щял да я води, дано се осъзнаел, не да работел и да му пръскала парите. Прави ми подаръци по повод, сериозен мъж е, харесва ми това, че работи и пести за целите си, но не се примирявам с отношението му. Последно ме заведе на почивка за 2 дни с колегите си, така се радвах, че ще сме заедно. Легнахме да спим втората вечер и аз си пишех лека нощ с майка си по телефона, казах си този път няма да отивам аз да се гушвам в него, все аз ходя, ще си поседя на телефона да се сети той, е минаха над 20 минути, той си заспива и не се сеща, ядосах се и му казах, че ще ме изгуби и той вика ами добре и си спи… Ядосах се още повече и опитах да говоря с него, той и дума не обели. Излязох да се разходя и да си поплача, заключих го да не оставям отключено… Върнах се след 30 мин, той си спи. На другия ден каза, че ако не съм заключила щял да си събере багажа и да се махне. Е ядосана от цялата тази истори, че вместо да ми попита, защо съм казала той, той се пали на другия ден се скарахме и пак моята песен…, че не се чувствам специална. Исках да останем в стаята да се гушкаме поне 2 часа, друг път нямаме тази възможност, ама можело да бъдем заедно и в спа центъра, дошъл на спа… и отиде без мен. Като се скарахме затова после, било защото аз сутринта съм отишла без него на закуска (питах го дали ще дойде, но не бил гладен). И той ме бил питал дали ще ида на спа, но не съм искала…. и хиляди подобни истории... Вече наистина не знам какво да правя, голям инат е. Аз повтарям, че не мога да живея така без емоции, чувства, спонтанност (днес много му се пишкало и отиде в храстите и вика ето ти спонтанност).  Казах му днес по телефона, че имам чувството, че е психически насилник, било вярно и ей такива неща напук… Парадокса е, че имам чувства към него, обичам го, първа връзка ми е. Знам, че трябва да работя нещо, едва ли цял живот ще си седя вкъщи, това го осъзнавам. На 23 и 30 сме. За мен колкото и да де скъсваш от работа, не може 5 години оправданието ти да е, че нямаш време...

Историята ми е, че съм обвързана вече няколко години на гаджеларски начела. Междувременно той работи за да печели пари за жилище, където да живеем, защото няма собствено. А аз през тези години най вероятно стотици пъти съм опявала от какво имам нужда, как няма секс повече от 2-3 пъти годишно, как не се чувставам специална, как никъде не ходим почти и т.н. За него секс няма, защото иска да не е вън, а в жилище, да имало баня и т.н. От няколко дни пак започнах да мрънкам за нуждите си. Води ме на по кафе и това е нашата връзка. Аз не работя, в момента си докарвам  някакви доходи от интернет продажби и живея при семейството си. Когато заговоря за чувства, какво ми липсва и т.н., той започва да говори затова, че не съм работела, не съм давала пари за наш апартамент  да му помогна, не съм му помагала да купим жилище, а той се блъскал страшно много, време нямал.

когато заживеем заедно и заработя. Питах го, като съм работела, защо е нямало промяна, защото не съм била работела за нас, а за свои потребности. Питах как ще се промени като работя за нас, щяла съм да усетя…, не знам, защо си мисля, че това са приказки. Вечно не съм била доволна и той не виждал смисъл да прави нещо, след като съм щяла да кажа след това, ама то 1 път в годината отидохме еди-къде си. Защо да го правел. Ами как да не кажа нещо такова, то не може да направиш в година 1 път нещо и да очакваш да те топли 5. Боли ме и понякога, докато говорим се разчувствам и плача, а той сякаш не му пука. Днес му казах, че имам чувството, че и ако му изневеря няма да му пука, а той каза, че вече му било все тая, да съм правела каквото си искам. Накрая му затворих, много ме ядоса. Само се надсмива на приятеля си, как направил ремонт заради приятелката си и пръснал сумати пари, а тя даже не била при него, на почивка пък сега щял да я води, дано се осъзнаел, не да работел и да му пръскала парите. Прави ми подаръци по повод, сериозен мъж е, харесва ми това, че работи и пести за целите си, но не се примирявам с отношението му. Последно ме заведе на почивка за 2 дни с колегите си, така се радвах, че ще сме заедно. Легнахме да спим втората вечер и аз си пишех лека нощ с майка си по телефона, казах си този път няма да отивам аз да се гушвам в него, все аз ходя, ще си поседя на телефона да се сети той, е минаха над 20 минути, той си заспива и не се сеща, ядосах се и му казах, че ще ме изгуби и той вика ами добре и си спи… Ядосах се още повече и опитах да говоря с него, той и дума не обели. Излязох да се разходя и да си поплача, заключих го да не оставям отключено… Върнах се след 30 мин, той си спи. На другия ден каза, че ако не съм заключила щял да си събере багажа и да се махне. Е ядосана от цялата тази истори, че вместо да ми попита, защо съм казала той, той се пали на другия ден се скарахме и пак моята песен…, че не се чувствам специална. Исках да останем в стаята да се гушкаме поне 2 часа, друг път нямаме тази възможност, ама можело да бъдем заедно и в спа центъра, дошъл на спа… и отиде без мен. Като се скарахме затова после, било защото аз сутринта съм отишла без него на закуска (питах го дали ще дойде, но не бил гладен). И той ме бил питал дали ще ида на спа, но не съм искала…. и хиляди подобни истории... Вече наистина не знам какво да правя, голям инат е. Аз повтарям, че не мога да живея така без емоции, чувства, спонтанност (днес много му се пишкало и отиде в храстите и вика ето ти спонтанност).  Казах му днес по телефона, че имам чувството, че е психически насилник, било вярно и ей такива неща напук… Парадокса е, че имам чувства към него, обичам го, първа връзка ми е. Знам, че трябва да работя нещо, едва ли цял живот ще си седя вкъщи, това го осъзнавам. На 23 и 30 сме.

Непрестанно разни женки искат да им се правят жестове, за да се чувствали специални, но на мен ми е любопитно конкретно в какво се изразяват тези жестове. Направо имам чувството, че е някакъв съвременен синдром (на разглезеното момиченце) това да не се чувстваш достатъчно специален и не милото трябва да ти прави жестове, ами психиатърът да ти изпише хапчета.