Започнах тази. Изглежда обещаваща.
- Публикувана: 4 май 2018, 10:42 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2018, 11:29 ч.
В момента чета... 58
Прочетох "Игра на нерви". Страхотна идея, реализацията куца малко. Все пак е тийн роман и мога да простя някои неща. Ясни послания към пуберите за това какви невероятни каши могат да забъркат в глупостта си. Със сигурност ще я дам и на сина ми за прочит.
В мен остана само една неудовлетворенност при мисълта какъв великопен психо трилър би се получил с тази идея в ръцете на майстор.
В мен остана само една неудовлетворенност при мисълта какъв великопен психо трилър би се получил с тази идея в ръцете на майстор.
ston, аз мисля, че съм гледала филма (ако не ме лъже паметта) и ми беше доста интересен. Дори не знаех, че е по книга.
Прочетох "Сподавен писък" на Анджела Марсънс и вече си имам нова любима инспекторка, която се нарича Ким Стоун. Книгата е супер динамично написана, генерична кримка от типа "четеш-и-не-можеш-да спреш". Характерните за жанра клишета са полирани добре, за да не дразнят със слабостите си, като същевременно забавляват със силните си страни. И като казах забавляват, черното чувство за хумор уравновесява чудесно иначе доволно мрачната, психарска атмосфера. Изглътах я за 3 дни, ама това е, защото нямах време. Мои приятели (включително Венката
) ми казаха, че са я прочели за ден или два 
Специално искам да спомена, че инспекторката не пие за разлика то всичките си скандинавски колеги 
Ще видим това дали ще се промени в следващите книги от поредицата.
Продължавам с "Геният" на Скот Бърг, естествено 500+ страници
Прочетох "Сподавен писък" на Анджела Марсънс и вече си имам нова любима инспекторка, която се нарича Ким Стоун. Книгата е супер динамично написана, генерична кримка от типа "четеш-и-не-можеш-да спреш". Характерните за жанра клишета са полирани добре, за да не дразнят със слабостите си, като същевременно забавляват със силните си страни. И като казах забавляват, черното чувство за хумор уравновесява чудесно иначе доволно мрачната, психарска атмосфера. Изглътах я за 3 дни, ама това е, защото нямах време. Мои приятели (включително Венката
) ми казаха, че са я прочели за ден или два Специално искам да спомена, че инспекторката не пие за разлика то всичките си скандинавски колеги Ще видим това дали ще се промени в следващите книги от поредицата.Продължавам с "Геният" на Скот Бърг, естествено 500+ страници
В момента съм попаднала в някаква спирала, от която няма излизане - започвам дадена книга, прочитам по няколко страници и я оставям 
Бройката е кошмарно голяма, опитвам се да намеря подходящата за настроението ми, но не става и не става 
Някакви съвети за излизане от ситуацията? Почивка от четенето не помага, убедила съм се в това.
Бройката е кошмарно голяма, опитвам се да намеря подходящата за настроението ми, но не става и не става Скрит текст:
1. "Повелителка на реките" на Филипа Грегъри - започната е от началото на годината, прочетени са някъде към 100 страници и до там... Историческите романи не са моето нещо, но авторката е доста обсъждана и реших да проверя дали ще си допаднем. Начинът ѝ на разказване е сладкодумен, но историята ми е леко скучна и май съм я оставила на мястото, където е тръгнала да ме грабва.
2. "Татко" на Уилям Уортън - дотук са прочетени 7 глави, страници не съм броила. Като цяло доста ми харесва, но тематиката е доста тежка и не обичам да чета такива.
3. "На ръба на света" на Томас Пинчън - имаше злополучната съдба да бъде четена два пъти седмично в автобуса. Стилът на автора е чук, но книгата изисква огромна концентрация и най-малкото разсейване може да спомогне за изгубването на нишката. Прочела съм малко над 100 страници и ще се върна на нея, когато съм в отпуска и имам възможност да я чета на спокойствие.
4. "4 3 2 1" на Пол Остър - книгата излезе съвсем наскоро на български език, а аз я подхванах на чужд такъв и то в обедната почивка на работа, която е само 30 минути. Особено ми е трудно да се концентрирам, когато в стаята за отдих има и други колеги и започнат да си говорят помежду си. Отделно познанията ми по езика не са на толкова високо ниво, за да изпитам удоволствие от четенето на художествена литература. Поръчала съм си я на български език и мисля да я чета него, където ситуацията ще е коренно различна.
5. "Защитна стена" на Хенинг Манкел - друга книга, четена през обедната почивка. Крайно недостатъчно време и за мое голямо съжаление си остава недочетена засега. Ще се върна обаче да я довърша, прочетени са някъде към 380 страници и ми остават още 160.
6. "Хрониките на Амбър" на Роджър Зелазни - това е поредното доказателство, че фентъзито не е моят жанр. С мъка напредвах и реших да я оставя временно. Стигнах до средата на първата книга, но грам не успява да ме грабне. Има тук-там проблясъци, но скуката определено преобладава.
7. "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен - не съм фен на морските истории, но тази определено е силна. За съжаление е оставена временно, защото я чета вечерно време и напоследък взеха бързо да ми се затварят очите. Прочела съм 210 страници и със сигурност ще се върна да си я довърша, но трябва да си пренастроя графика за четене така, че да не се повтаря ситуацията със заспиването.
8. "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс - доста любопитна книга, от която съм прочела едва три глави. Има тук-там мудни моменти, но през повечето време ми харесва. Чакам да ми дойде музата да си я довърша, че е бая обемиста.
9. "Пръстът, който те сочи" на Иън Пиърс - чета я два пъти седмично в автобуса и за толкова обемна книга и то от жанр, какъвто не харесвам, книгата си е доста зарибяваща и интересна. След месец и половина ще преустановявам пътуванията и силно се надявам да я довърша дотогава, макар да ми се вижда невъзможна задача. Голям тухляк е, а аз съм прочела едва 280 страници.
10. "Джинджифиловата къща" на Карин Герхардсен - типично за останалите скандинавски трилъри, които съм чела, и тази е на доста високо ниво в моите очи. По едно време имаше известни колебания дали ми харесва или не и се колебая още каква оценка да ѝ сложа след приключването, но най-вероятно ще е висока. Прочела съм приблизително 200 страници и в последните два дена ѝ отделям повече внимание, та нищо чудно в скоро време да изпадне от тази класация.
11. "Игра на въображението" на Джоузеф Хелър - не е истина в какво се накиснах. Не прочетох нищо за самата книга и изненадата е огромна, за съжаление не особено приятна. Все пак съм любопитна какво ще излезе накрая и ще си наложа волята да я прочета, пък дано и ме заинтригува на по-късен етап. Прочела съм някъде 4 или 5 глави от нея.
12. "Своенравното хлапе" на Стивън Ериксън - прочетох пролога и първа глава и мислех да продължавам с нея след прочита на "Легион", но скандинавският трилър на Карин Герхардсен взе надмощие и засега отлагам. Не помня да съм чела космическа фантастика досега, май ми е за пръв път.
13. "Бар Петлите" на Джон Гришам - отдавна не съм чела нищо от автора и отлагах доста четвъртата си среща, но имах предчувствие, че тази книга ще ми хареса или поне повече от "Кралят на исковете", която си остава и до ден днешен последна среща с автора от моя страна. Прочела съм три глави и засега върви добре, дано след средата нещата не се скофтят и книгата не стане прекалено предвидима и скучна като при последния път.
14. "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов - реших да си прочистя мозъка с разкази на ужасите, че скоро не бях посягала съм този жанр. Прочела съм три досега и определено авторът има потенциал да ми хареса както с писането си, така и с идеите и сюжета им. Мисля да посегна към тях в скоро време, определено имам нужда от такова четиво.
2. "Татко" на Уилям Уортън - дотук са прочетени 7 глави, страници не съм броила. Като цяло доста ми харесва, но тематиката е доста тежка и не обичам да чета такива.
3. "На ръба на света" на Томас Пинчън - имаше злополучната съдба да бъде четена два пъти седмично в автобуса. Стилът на автора е чук, но книгата изисква огромна концентрация и най-малкото разсейване може да спомогне за изгубването на нишката. Прочела съм малко над 100 страници и ще се върна на нея, когато съм в отпуска и имам възможност да я чета на спокойствие.
4. "4 3 2 1" на Пол Остър - книгата излезе съвсем наскоро на български език, а аз я подхванах на чужд такъв и то в обедната почивка на работа, която е само 30 минути. Особено ми е трудно да се концентрирам, когато в стаята за отдих има и други колеги и започнат да си говорят помежду си. Отделно познанията ми по езика не са на толкова високо ниво, за да изпитам удоволствие от четенето на художествена литература. Поръчала съм си я на български език и мисля да я чета него, където ситуацията ще е коренно различна.
5. "Защитна стена" на Хенинг Манкел - друга книга, четена през обедната почивка. Крайно недостатъчно време и за мое голямо съжаление си остава недочетена засега. Ще се върна обаче да я довърша, прочетени са някъде към 380 страници и ми остават още 160.
6. "Хрониките на Амбър" на Роджър Зелазни - това е поредното доказателство, че фентъзито не е моят жанр. С мъка напредвах и реших да я оставя временно. Стигнах до средата на първата книга, но грам не успява да ме грабне. Има тук-там проблясъци, но скуката определено преобладава.
7. "Ние, удавниците" на Карстен Йенсен - не съм фен на морските истории, но тази определено е силна. За съжаление е оставена временно, защото я чета вечерно време и напоследък взеха бързо да ми се затварят очите. Прочела съм 210 страници и със сигурност ще се върна да си я довърша, но трябва да си пренастроя графика за четене така, че да не се повтаря ситуацията със заспиването.
8. "Шантарам" на Грегъри Дейвид Робъртс - доста любопитна книга, от която съм прочела едва три глави. Има тук-там мудни моменти, но през повечето време ми харесва. Чакам да ми дойде музата да си я довърша, че е бая обемиста.
9. "Пръстът, който те сочи" на Иън Пиърс - чета я два пъти седмично в автобуса и за толкова обемна книга и то от жанр, какъвто не харесвам, книгата си е доста зарибяваща и интересна. След месец и половина ще преустановявам пътуванията и силно се надявам да я довърша дотогава, макар да ми се вижда невъзможна задача. Голям тухляк е, а аз съм прочела едва 280 страници.
10. "Джинджифиловата къща" на Карин Герхардсен - типично за останалите скандинавски трилъри, които съм чела, и тази е на доста високо ниво в моите очи. По едно време имаше известни колебания дали ми харесва или не и се колебая още каква оценка да ѝ сложа след приключването, но най-вероятно ще е висока. Прочела съм приблизително 200 страници и в последните два дена ѝ отделям повече внимание, та нищо чудно в скоро време да изпадне от тази класация.
11. "Игра на въображението" на Джоузеф Хелър - не е истина в какво се накиснах. Не прочетох нищо за самата книга и изненадата е огромна, за съжаление не особено приятна. Все пак съм любопитна какво ще излезе накрая и ще си наложа волята да я прочета, пък дано и ме заинтригува на по-късен етап. Прочела съм някъде 4 или 5 глави от нея.
12. "Своенравното хлапе" на Стивън Ериксън - прочетох пролога и първа глава и мислех да продължавам с нея след прочита на "Легион", но скандинавският трилър на Карин Герхардсен взе надмощие и засега отлагам. Не помня да съм чела космическа фантастика досега, май ми е за пръв път.
13. "Бар Петлите" на Джон Гришам - отдавна не съм чела нищо от автора и отлагах доста четвъртата си среща, но имах предчувствие, че тази книга ще ми хареса или поне повече от "Кралят на исковете", която си остава и до ден днешен последна среща с автора от моя страна. Прочела съм три глави и засега върви добре, дано след средата нещата не се скофтят и книгата не стане прекалено предвидима и скучна като при последния път.
14. "Рецепта за кошмари" на Иван Атанасов - реших да си прочистя мозъка с разкази на ужасите, че скоро не бях посягала съм този жанр. Прочела съм три досега и определено авторът има потенциал да ми хареса както с писането си, така и с идеите и сюжета им. Мисля да посегна към тях в скоро време, определено имам нужда от такова четиво.
Някакви съвети за излизане от ситуацията? Почивка от четенето не помага, убедила съм се в това.
"Балада за Георг Хених", Виктор Пасков - ами трудно ми е да напиша каквото и да било. Твърде близка книга.
Сега съм на средата на "Нулев брой" на Умберто Еко - и за нея ми е трудно, твърде ясна, близка и иронична картинка на журнлистиката. Впрочем не е много негов стил, не е прекалил с "ерудицията си"
Сега съм на средата на "Нулев брой" на Умберто Еко - и за нея ми е трудно, твърде ясна, близка и иронична картинка на журнлистиката. Впрочем не е много негов стил, не е прекалил с "ерудицията си"
След като в един момент установих, че чета общо 7 книги и нито една - във всяко помещение различна , реших да си наложа забрана за четене на повече от две книги едновременно - една за децата, една за душата/мен . Това подейства при мен + разнасянето на съответната книга за душата навсякъде с мен.
, реших да си наложа забрана за четене на повече от две книги едновременно - една за децата, една за душата/мен . Това подейства при мен + разнасянето на съответната книга за душата навсякъде с мен. 
ston, подходяща ли е за 11г момче "Игра на нерви"?
Мисля, че няма проблеми. Имай предвид обаче, че разказът се води от първо лице от момиче. Някои момчета не харесват такива книги. Моят понякога мърмори в тази връзка, но си ги чете.
Прочетох "Джинджифиловата къща" на Карин Герхардсен, оценка 4,5*/5*.
Заради спойлерите сложих мнението си в скрит текст, но като цяло останах много доволна и не мисля, че е средна хубост. Сега се чудя с какво да продължа.
Скрит текст:
Романът започна доста добре и ми беше много интересен. По едно време обаче започва здраво да ми се набива на очи, че убиецът е повече от ясен и авторката ми го навира в очите. Това, разбира се, ме подразни първоначално, но после реших да се опитам да не му обръщам внимание и да продължавам да чета. Авторката е направила любопитна комбинация от разследване на убийство, личен живот на главен инспектор Кони Хьоберг, лично разследване на полицай Петра Уестман, личен дневник на убиеца и психологически профил на един второстепенен герой, който бях набедила за убиеца. Според мен ѝ се получило чудесно и това поддържаше интереса ми през цялото време. Другото интересно е, че главният герой не се вписва в представите на типичен полицай в скандинавските трилъри, който да е натоварен с множествено проблеми и да е същински задник. Напомни ми доста на Патрик Хедстрьом на Камила Лекберг с тази разлика, че с поне десет години по-възрастен от него. Доста симпатичен се оказа, както и неговите колеги. Мисля, че вече разбирам в какво се състои женското писане на Карин Герхардсен и Камила Лекберг - няма толкова кървища и бруталии, но за сметка на това присъстват децата и майчиното чувство, ако мога така да се изразя. Това ги прави по-емоционални чета поне в моите очи, макар да не може да ми убегне от погледа, че и при двете има малтретиране както физическо, така и на психическа основа. И тъкмо да разкрият за убиец този, когото подозирах от самото начало, нещата се обърнаха на 180 градуса и отново останах изненадана. Имаше някои недоизяснени неща, които авторката постепенно разкрива в следващите части, но това не ме притесни кой знае колко. Накратко много се радвам, че я прочетох, след като толкова време седеше в списъка ми за четене и с нетърпение чакам да ми дойде музата за втората част, озаглавена "Хана сама вкъщи". Силно се надявам Бард да не са се отказали окончателно от поредицата, с удоволствие бих я прочела.
Заради спойлерите сложих мнението си в скрит текст, но като цяло останах много доволна и не мисля, че е средна хубост. Сега се чудя с какво да продължа.
Приключих "Устоите на земята" и съм много доволна - по принцип винаги ми е било интересно да чета за Средновековието, а тук историята е разказана с много подробности за начина на живот през ХІІ век в Англия (няма как да знам дали всичко е точно, но предполагам, че до голяма степен), и сама по себе си е необичайна с този силен акцент върху строежа на църкви, и любовни истории има, и приключения, и борбата за власт, и религиозната страна на нещата, и дори кратко надникване в живота на покръстените маври в Испания - абе, шарено, плътно и пищно, точно както си трябва. Обемът е голям наистина, но книгата не ми дотегна.
Мисля да продължа с Мамен Санчес, беше ми се дочело нещо нейно - започнах "С дъх на прясна лимонада", но май е по-различна от другите две, които съм чела, та ще видим. Засега съм съвсем в началото.
Обемът е голям наистина, но книгата не ми дотегна.Мисля да продължа с Мамен Санчес, беше ми се дочело нещо нейно - започнах "С дъх на прясна лимонада", но май е по-различна от другите две, които съм чела, та ще видим. Засега съм съвсем в началото.
