В момента чета... 58

Така е, Лу, но пък може да е поредица от онзи тип, в който няма задължителна връзка между отделните части.

И аз на това се надявам, Венка Но ще чакам отзиви и чак тогава евентуално ще я взимам.

Ами, мен засега не ме спира. Но дано наистина да се окаже хубава и да я издадат до края. Започна добре.

Приятна книга за ваканцията. Разпускащо и неангажиращо четиво.
Притежава лека паранормална нотка в началото и върви бавно.
След това става интересна.
Войната между двата вида черно злато.

Аз от Фицджералд се отказвам. Прочетох "Красиви и прокълнати" с голямо неудоволствие, тоест я попрехвърлих.

Здравейте!
Включвам се в темата с Ремарк - "На Западния фронт нищо ново". До преди около месец не представляше интерес за мен да го чета. Открих няколко негови книги в библиотеката на майка ми. Започнах с "Време да се живее и време да се мре", после "Нощ в Лисабон". Трудно бих се изразила в момента, да дам оценка. Въздейства ми до такава степен, да започна да мисля как човечеството забравя колко безпощадна и опустошителна е една война. Всичко това което се случва сега по света - тероризъм, ядрени, химически оръжия, борба за власт, кой да владее, кой да е господар - на ми го побира главата. Замислям се в какъв свят ще оставим децата си.

Най-сетне, след дълго канене, подхванах и "Гробището на забравените книги". Все още не мога да дам някакви отзиви за сюжета, но езикът на Сафон е като балсам за душата ми. Дори само заради това си заслужава да го чета, просто ме омайва.

Приключих с " Oстровът на мъртвите" на Алекс Конър. Не е най-интересното в жанра, което съм чела, но пък на финала успях да се изненадам, което рядко се случва.

Сега продължавам с " Малък наръчник по Хюга".

Може ли книгата за хюга, ще дам мейл на лични

Аз съм на вълна по - леко четиво.
Прочетох Me before you, а сега чета After you.

Ремарк е много добър избор!

Аз чета само на хартия и нямам електронен вариант.

Още си чета Момичето от Бруклин, но завърших снощи "Вестители" от Цветелина Владимирова. Както споменах и по-горе, аз съм наистина много очарована от света и историята, които Цвети е създала. Интересна, напрегната, динамична, пълна с обрати - страхотно преживяване. Срещах коментари, че има доста заемки и паралели с популярни YA фентъзи поредици, но аз не мога да кажа, защото не съм чела друго от този жанр, с изключение на първа книга Алена кралица.
Това, с което имах проблем, беше стилът и след като я прочетох установих коя точно част, а именно - Диалогът.
Искам да подчертая, че не съм се взирала с лупа, само и само да намеря недостатъци и да се изкажа негативно за наш млад български автор. Напротив, дори отчитам, че това е дебют и може би по-натам тези неща ще бъдат изгладени, а и не са нещо, което (ако авторът е допуснал, защото не е прочел основни правила на добрата проза) една добра редакторска намеса да не може да изглади. Ала тук не е изчистено.
За да обясня какво точно имам предвид и кое ми се натрапи, дори когато не исках да го забелязвам, ще дам цитат от един популярен автор и сценарист за диалога:
"Думите в диалога са на героя, глаголите са на писателя, който си вре носа в разговора."
Препоръчително е да се използват по - опростени глаголи при поясняване на диалога, като "каза" и "отговори/отвърна", без да се притесняваме, че се повтаряме, тъй като читателят изобщо не ги забелязва, понеже те не накъсват потока на речта и се прочитат механично. Важно е какво се казва, а не как е казано. Оттам става съвсем излишно да се описва с хиляда други синоними, например "процеди той", "изръмжа", "изсъска", "възкликна" и т.н.
Още по-натрапчиво и досадно е, когато е пълно с наречия. Пример: "изръмжа ядосано", "каза щастливо/тъжно", "неразбиращо" и т.н.
Един силен диалог би трябвало сам да разкрива емоциите, без да бъдат пояснявани от автора - Калсическото правило Show, don't tell. За съжаление, в книгата от началото до край е пълно с точно такива примери Почти всяка реплика е пояснена със синоним на каза, както и с наречие как е казано...

Ежедневният, безинтересен и нищо неносещ диалог също би следвало да не присъства и да се прескача от автора, защото както казват големи имена в творческото писане, "Диалогът не трябва да е самоцелен, а да придвижва историята напред". Тоест или да дърпа действието, или да разкрива и описва героите. Тук отново на доста места срещнах цели безцелни разговори.

Последно - Диалогът трябва да звучи естествено. Когато говорим в ежедневието с някого, не се обръщаме във всяко изречение или реплика към тях, назовавайки ги по име. Във "Вестители" героите постоянно си говориха така:
"- Ксения, не прави еди-какво-си!
- Игор, не виждаш ли...
- Не е така, Ксения, не разбираш ли?
- Не мога, Игор..." (Това не е цитат от книгата, а просто измислен илюстративен пример)

Та така... Чисто добронамерена е критиката ми, надявам се с останалите части редакторите да са се постарали повече, защото това доста разваля удоволствието ми като читател, натрапчиво е и звучи аматьорски.

Но, както казах, историята е страхотна, към края сякаш някои неща се пооправиха или аз пък свикнах и беше по-добре, затова ще продължа и със следващата част  

Adamant, интересно ми стана да прочета тези съвети за диалога. Но моят опит от работа с една много добра редакторка (и самата тя преводачка) е, че ако прекалено много се повтаря каза, трябва да се замества, за да се разнообрази - отговори, попита, вметна, поясни, продължи и т.н. Обяснението, което получих, е, че в българската традиция е прието глаголите да са по-разнообразни, докато в шведската се използва наистина най-много каза. Не знам точно тази книга редактирана ли е, но ако е редактирана, може редакторът да се е водил по това правило.

Не знам как е прието в българската традиция, Cioccolata, но аз съм срещала тези "правила" и съвети на доста места (в английски/американски книги, за английския пазар) или пък в статии от редактори на големи издателства и агенти и те вече ми се струват направо като задължителни.
Прочетох една малка готина книжка миналата година, озаглавена How Not to Write a Novel, много симпатична, която показва точно какво да не се прави, с примери от чернови на различни автори и там също имаше доста интересно илюстровани такива ситуации с преди и след редакция. Като се съпостави, много добре се вижда разликата.
В "За писането" Стивън Кинг също обръща внимание на частта с диалога, споделяйки най-добрите съвети, които е получавал от своите и други редактори, а и свои насоки - също. И сякаш съм по-склонна да се съглася с тяхното виждане, отколкото с мнението на българската редакторка. Може би неслучайно и на шведски срещаш толкова често "каза"

Отделно, че лично на мен ми се струва доста груба намеса, ако нашите редактори наистина редактират именно тези глаголи, заменяйки ги с посочените синоними - това ми изглежда като изменяне на първоначалния текст и на това какво и как го казва даденият автор...
Не знам, не съм специалист. Пак казвам - това са лично мои размисли и усещания

Да, и на мен отначало ми се струваше като груба намеса в авторовия текст. Но след като у нас редакторите учат така, реших, че не е случайно. А и между "каза" и "отговори" или "попита" няма толкова голяма разлика все пак. Та затова и аз оттогава се стремя да разнообразявам глаголите за въвеждане на пряката реч, когато превеждам.

О, да, те тези "каза/отговори/попита" и според мен са си точно основните глаголи  и представят различни неща, а не са вариант на едно и също Споделям мнението ти, че са напълно уместни.

Аз по-скоро визирах другите - когато писателят се мъчи да измисли на всеки ред с пряка реч нови синоними и заместители за тях: вметна, изръмжа, изсъска, процеди и най-вече - наречията
Те и еднократно не са необходими, а когато се срещат непрестанно едно след друго в две последователни страници, е малко досадяващо и отвличащо вниманието: