Проблем с майка ми, надробих голяма каша.

  • 20 273
  • 181
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 4 275
Елора, за нищо Hug То и аз попаднах на нея след препоръка на съфорумка, май elenna беше. Зачетох се и доста ми хареса.

Абсурд, не знам...На мен ми се струва, че все повече жени възпитават по-независими и по-вярващи в себе си деца. Без значение дали има или не мъж в картинката Simple Smile

# 166
  • Мнения: X
...наистина недоумявам защо го обвинявате. Той не се е събудил в един прекрасен ден на 26, толкова слаб и подвластен на майка си. Тя е ковала, ковала, ковала и това е произведението й. Нека сега се "наслаждава" на резултата.

Вярно е това, но е само едната част от истината. Другата част е, че той е бил подходящ материал за коване. В друго дете същата тази майка щеше да удари на камък. Има и костеливи орехи, а нашият автор не е от тях. Той се е оказал пластилин в ръцете на малоумник. Ето в това го обвинявам аз- че е пластилин и все още не е направил нищо по въпроса да спре да е такъв.

# 167
  • Мнения: 3 865
Тя е ударила на камък с него щом той си прави квото си иска и я лъже почти за всичко. Виж - моята майка е имала късмет  щото бях много лесна за манипулиране - можеше да ме убеди в квото си иска. А ако не успееше, както примерно не успя да ме убеди да уча нейното и пак намери начин да ме прецака - подаде  ми тя документите и ме записа квото си беше наумила. А аз си мислех че е писала квото  се разбрахме. Чак като ме приеха се видя къде ме е набутала. Доста проблеми ми създаде но пак успях да си завърша квото си искам. Разбрах че на нея не може да се разчита и намалих до минимум контактите - загуби ме като дъщеря и като всичко. И сега я е яд, че не може повече да ме манипулира, а не че ме е предавала и разочаровала - не се покайва и грам за това , а се псува че се издънила и изпуснала удобната жертва от манипулативните ръчички. Щото аз реално бях нейна жертва , а не е да съм се правила. Но реших Край и в момента жертвата е тя - на самата себе си. Но майката на автора е по-различна ми се струва - тя не е манипулативна , а по-скоро от една страна загрижена, а от друга я е страх да не го загуби. При положение че прибягва до скандали значи се чувства безилна - слаб характер е за разлика от моята, която не толкова се караше, колкото с хитрост и подлост действаше и с методично убеждаване - владее словото и акъл има както и енергиен заряд. Жалко че го ползваше за погрешните цели и в крайна сметка се оказа в губеща позиция.

# 168
  • Мнения: 4 275
...наистина недоумявам защо го обвинявате. Той не се е събудил в един прекрасен ден на 26, толкова слаб и подвластен на майка си. Тя е ковала, ковала, ковала и това е произведението й. Нека сега се "наслаждава" на резултата.

Вярно е това, но е само едната част от истината. Другата част е, че той е бил подходящ материал за коване. В друго дете същата тази майка щеше да удари на камък. Има и костеливи орехи, а нашият автор не е от тях. Той се е оказал пластилин в ръцете на малоумник. Ето в това го обвинявам аз- че е пластилин и все още не е направил нищо по въпроса да спре да е такъв.

Да, но нали се твърди, че още от бебе, всяко дете си идва с характера. Вероятно момчето е мекушаво по природа, а това, което е природа, не може са се изкорени. Може да изпъкне или да избледнее в зависимост от възпитанието, семейството и личния пример, средата, в която попада. А попадне ли един такъв мекушава характер на такъв родител, резултатите не са добри за никого. Нито за родителите, нито за "детето", нито за бъдещия партньор Grinning

Иначе, да, права си. Дори децата в едно семейство са различни. Но освен характерът, често и самите родители не са чак толкова вторачени при второто и следващи деца, както при първото, и различието е съвсем гарантирано Grinning


# 169
  • Мнения: 15 619
Момичетата по-рано си заобичват и отстояват самостоятелността.

# 170
# 171
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Не четох всичко, само началото.

Това, че я лъжеш не е хубаво, това че го съзнаваш е, но това че май няма начин да говорите открито е в основата на всичко.

И двамата сте сбъркали макар и различно. На 26 аз бих искала да съм "на чисто". Точно майка си не бих искала да лъжа. Щях да се опитам дя обясня, че животът е мой и образованието и решенията за него също.

Ни най-малко не твърдя, че нямаш вина. Но не се заблуждавай, че и тя няма. Има причина да лъжеш. Дано намерите начин да сте открити един с друг!

Понеже изпитваш вина искам да ти кажа, че тя е безсмислена. Не защото не си грешил - всеки го прави. А защото тя не решава нищо. Уважение и любов позволяват да се решат и страшни конфликти, а вашият май е "само" че майка ти иска да диктува живота ти. Всъщност това не е нейна работа и това, че не си се подчинил е добре за теб и показва качества. Разбира се ще си носиш и отговорността. Това, че е станало с лъжи не е най-добрият начин определено. Но може и да е нямало друг начин изобщо. Не мога да знам. Знам, че за теб самият също ще е по-добре да бъдеш открит и да се освободиш от товарите на вина и прикритост, каши и очаквания. А майка ти може да осъзнае, че вече си голям човек и правиш своите избори. Отдавна е трябвало.

# 172
  • Мнения: X
След няколко години ще съжаляваш, че си постъпил така...ще запишеш отново Висше образование и ще видиш, че майка ти е държала да учиш, защото ще ти е от полза.

# 173
  • Мнения: 12 625
Автора изчезна, а можеше да сподели накъде са се развили нещата

# 174
  • Мнения: 3 732
Авторе, кога смяташ да кажеш истината на майка ти?

# 175
  • Мнения: 388
Здравейте, уважаеми Бг-мами!

Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя.  Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?

Нямам думи.Ти си тоталния търтей,мързел до безкрай .Горката ти майка,ще бере ядове с тебе до последният си дъх.

# 176
  • Мнения: 41 731
Е, чак мързел не мисля. Човека е самостоятелен, работи си.
Човека просто е лъжец. Това е грозното.

# 177
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя.  Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?

Нямам думи.Ти си тоталния търтей,мързел до безкрай .Горката ти майка,ще бере ядове с тебе до последният си дъх.
Интересно ми стана как едното може да доведе до другото.
Това е голяма жертва. Става дума за 26 години. Само отбелязвам.
Стоте тояги в действие виждам някак...

Между другото сега на втори прочит виждам финалния въпрос. Явно началото ме е било впечатлило.
Не, не съм. Но не съм стигнала 25тата година, а и от детска възраст постепенно оставям решенията в правилните ръце. Според мен, де. Според майка ти много бъркам. Не решавам къде и какво ще се учи далеч преди университета примерно.  И това е само по отношение на ученето.

Сам виждаш, че ако аз или Ххелена ти бяхме майки нещат ащяха да са съвсем различни. Ти познаваш твоята. Но е време и двамата да свикнете, че отдавна си пораснал. Ти да заставаш зад решенията си, тя да ти ги "разрешава".

# 178
  • Мнения: 1 410
Значи ,за да не я разочароваш ти предпочиташ да я лъжеш години наред.Вместо да седнеш и да и кажеш какво става и какво си наумил.Толкова ли нямаш сили да и кажеш истината.И как така сте близки като я лъжеш постоянно с години.Как живееш с тая лъжа...Егати!
Утре със същия успех сигурно ще лъжеш и жена ти за нещо.Нямам думи просто.

Скрит текст:
От личен опит....Моят син беше първи курс в университета,когато една вечер влезе в хола и каза,че иска да ни каже нещо важно.Каза,че е решил ,че няма желание да продължи това, което учи и иска да напусне.Бях много притеснена и бях като болна известно време.Но го приех,какво да правя.Не мога да го заставя, като не иска.По добре да дойде и да ми каже така и така,отколкото да да се чувства неудовлетворен каквото учи ....или да ме лъже,че уж ходи.Това ако го направи, значи съм се провалила като родител-за мен е най-важно да си имаме доверие и да сме честни и отговорни един към друг....Майната му на всичко друго.
Надявах се,че ще запише нещо друго,убеждавах го,но той така и не записа друго.
Стана така след време,че започна работа в една световно утвърдена фирма(Сименс).Постепенно се закрепи там и се разви,имаше и обучения и т.н....Наистина има и други алтернативи и човек има възможност да се оправи в днешно време и без заветното висше.
Най-важно е,човек да е в хармония със себе си....а не да живее, за да обслужва очакванията на хората,включително и на родителите си.Когато се научиш да отстояваш решенията си,да си открит и честен, тогава ще израстваш...Сега си едно малодушно и страхливо дете,което се бои да си каже какво е положението,за да не разочарова мама.Защото нали,най-важно е мама да е доволна и да е горда пред роднини и познати....Но утре,когато мама я няма ти ще си един неудовлетворен човек,който не може да отстоява себе си и не знае какво да прави с живота си,защото няма кой да му задава основната линия.

Започни да учиш това,което е свързано с настоящата ти работа щом това ти харесва и в това се развивай....Намери начин как да и кажеш,за това,което си сътворил.Няма да и е лесно,но ще и мине,защото майките обичат безусловно...По-добре така ,отколкото вечно да вървиш с лъжата.

Тръгнеш ли с лъжа, така се оплиташ,че.... язък ти за всичко.  


П.С.Писах без да съм прочела другите мнения.Връщам се да ги изчета.

Последна редакция: чт, 31 май 2018, 17:15 от Zhani

# 179
  • Мнения: 19
Много си зависим от твоятя майка не си на 6 а на 26 .Още 4 години о ше си на 30 и трябеа да помислиш за семестви и деца а не цял живот да мислиш за майка си а жена ти да страда и децата ти като имаш такива.

Общи условия

Активация на акаунт