Любители на кучета - 80

Малко Сладко Коте, няма как по-рано да го дадем, защото хората са в Русе. Ще го занесем чаршафчето от леглото на бебка и ще поотъркаме мама и братчетата. Чудех се дали е добра идея. Много хора питах и всички мнения са различни. Лола, когато дойде вкъщи беше много стресирана. Над месец не беше щастлива, не играеше, ядеше малко и ми се ще с новото бебе да избегнем този период. Благодаря за мнението, много ми беше ценно.

В такъв случай помоли да сложат една хавлийка, и да я платите. За мен това е от голяма помощ за свикването на кучето с новото място и новите хора.
Балу вече е добре. Още няколко дни ще бъде зелен и приключваме. Раната на гърба също е добре.

Браво на Балу, май по-скоро на теб, Коте, за търпението!!
 Ние като взехме Ози се прибрахме с една торба негови играчки и купичката му, така че си имаше позната миризма. Тъжен беше точно една вечер и после подскачаше като коза из къщи. Виждам разлика при 45дена мъници и при два месеца и половина като него. Той си дойде с много навици - и от предишната му стопанка , и от майка му и баба му. 
 Вчера намерих балон при разходката. Викам си чакай да го пробвам, че Макс изпитваше страх от тях. Ози не посмя да го доближи, джавка му, скача около него, заканва му се , но отдалече 
  labrex, нямам румба! Имам Ози и Керхер    Ма, Керхо не ми звучи добре, много ми се оплита езика. Като бяхме в Германия и Австрия Макс беше прекръстен на Хундьо     

Аз не мисля, че ще е хубаво да се вземат разни неща от там където е била майката и другите палета
Миризмата още повече ще го стресира, тъй като ще ги търси.
Нормално е да има лека паника като е на друго място, с чужди хора и гласове-минават им бързо сраховете за няколко дни.
Само трябва да е на спокойно и тихо местенце докато привикне с обстановката

Когато взехме топчицата Рекси, собствениците на майката ме посъветваха, ако скимти нощем, да му сложа бутилка с топла вода и някаква моя дреха, може би защото аз го гушках още от там, щяло да се успокоява. Само че, както почти винаги едно мисля, друго стана - както щях да съм строга и да не го глезя, т.е. спане само в неговото легълце, е, така и не се получи, при първото заскимтяване първата нощ го грабнах и при мен в леглото на възглавницата ми. Беше смешно, че като реши да пишка, пак скимтеше, аз го пусках на пода в тъмното, като си направеше локвичката пак скимуцаше и аз с опипване покрай леглото го намирах и хайде обратно на леглото до мен. Това по не знам колко пъти нощем го правех в просъница, никога не ми напишка леглото. Иначе по пода.......Не стига това, ами имаше навика да ми спи сгушен до главата и най-често на шията, сутрин се чудех как да стана, че да не го събудя. Известно време стоях с него вкъщи, не беше дълго, по коледно-новогодишните празници и малко отпуска си взех и след това оставаше сам вкъщи. Освен някой наяден чехъл и едни кабели, слава богу не стана беля, закрихме ги с дървена решетка, май не помня да ми е правил белички. Акането и пишкането не ги броя. Но за храненето устоях и до днес не проси от масата, въпреки че съвсем в началото го държах в скута си, като закусвах и тая маймунка ми опитваше кафето, лимон ядеше, мед, банани, ябълка..........неща, които отдавна не ще и да опита. Но бързо се освестих и си казах какви ги вършиш сега, а като ти застане насреща с умоляващия поглед и ококорените очи какво ще правиш? Та свикнахме го да си яде на неговата масичка (ММ му я направи, защото пък ни казаха, че не било полезно да са на земята купичките с храна и вода, не помня какво щяло да му стане на врата май.....), и до сега е така, не ни тормози за храна. Ох, ама толкова е хубаво да си имаш четириного мъниче вкъщи, пак ще напиша завист ме обхваща (ама мнооого благородна ) към очакващите своите кученца. Много хубав период е! То винаги си е хубаво с тях, де! 

Благодаря на всички!
Ние като взехме джуджанка беше на 2 мес. Много бързо свикна, но втория ден вече беше весела и игрива и ядеше. Хем аз наруших всички правила - изкъпах я още първата вечер, че миришеше ужасно и й смених храната. Единствено първите 2-3 нощи от време на време се жалваше, защото я бяхме оставили да спи сама в хола. Издаваше едни странни звуци точно като гларус. Не съм чувала друго куче да издава такива звуци. Много беше смешна. Но после свикна и 2 месеца си спа сама в нейното легло. После естествено ние не издържахме и я поканихме в нашето легло. От тогава ми спи на шията като шал. Не знам в жегите как ще я караме....

Браво за хубавите новини от savina_33 и Малко Сладко Коте 👏🏻🍀🙏🏻 Да са живи и здрави всички животинки и стопани 😊

С охлювите и орехите добре се посмях и аз, оправихте ми настроението, момичета 😄

Когато взехме Кая не съм й вземала нищо от развъдника. Смених й храната, чакаше я пълно обзавеждане и оттогава сме неразделни ❤ Беше много спокойна, но се бяхме срещали няколко пъти преди да я вземем. Няма да забравя колко беше сладка, а погледът “Вземи мен- добричка съм, ще слушам и много ще те обичам...” ме грабна веднага. На снимките бях харесала нейната сестра (късокосместа), но поисках да видя и двете. Когато отидох и първо развъдчицата ми подаде късокосместата някак не я усетих, а това (моето) топче излъчваше толкова много любов. Щом се върнах вкъщи и показах снимките... решението се взе за секунди и принцеса Кая, нашата малка шепичка любов след месец беше вече при нас.

Ох, много хубави моменти си припомних ❤

Първите й минути вкъщи ❤❤❤

Трепетите покрай малкото кученце са толкова хубави. При мен стана толкова бързо, че в последната минута купувах легла, купички, храна, играчки.. абе всичко каквото тогава ми дойде на ум. Аз търсех бигъл, защото вече окончателно бях решила че без животинка у дома не мога. Зет ми каза, че при него има три малчугана с майка стаф и татко неговия ловец Роко. Говорих с него и се разбрахме да взема едното, а племенника като разбра и каза отиваме веднага до село да вземем мъника. И аз толкова ми трябваше, запалих колата и отидохме за бебока. Първата вечер прискимтяваше от време на време, но му бях сложила леглото до моето и само свалях ръка да го галя. След това повече никакъв проблем не е имал и не е мрънкал. А пък от късмет от късмет от първия ден спеше по почти цяла нощ, а дойде у дома на 45 дни. Събуждаше се около 5-5:30 за пишкане и после пак заспиваше. Бели никакви не е правел. Чехли хич не броя изядени, поне се научихме да си ги прибираме в шкафа.
И като казах, че от първия ден си спи като пън по цяла нощ, ей го и сега захъркал блаженно след разходка в гората привечер:

Аз май съм ви разказвала ММ как ме изненада. За Коледа ми каза,че ми е поръчал подарък от Емаг,нещо за кухнята. На 23-4 декември каза,че му звъннали и няма да го доставят за 25 и ще ми е за Нова година. 😃 Аз бях говорила за мултикукър и си викам това ще да е. Друго за кухнята няма какво. На 30.12 дойдоха наши приятели от Плевен да посрещаме НГ заедно и влезнаха жената и детето,даже затворили вратата на кухнята без да се усетя,а бебка спеше в спалнята. Те всъщност са го купили и докарали,опаковали един кашон и ММ го внесъл в спалнята. Дойде и каза,че малката плаче да ида да я видя. Като отидох 😍😍😍 едно малко сладко бебе френчи надничаше от кашона на средата на спалнята! ❤ Такава изненада никога не съм имала. Толкова бях щастлива,че даже не обърнах внимание на гостите,а си седях с Енджи в спалнята да си я гушкам. Тя изобщо не се страхуваше,направо започна да обикаля да опознава къщата. Вечерта поскимтяваше,но нямаше как да спи при нас заради малката. Ии така ,това беше най-страхотния и желан подарък за мен.

А това ми е любима снимка:

Много са ми сладки двете бебки!
А изненадата е била супер вълнуваща, чак аз изтръпнах ❤
Моят мъж никога не е бил фен на кучето и на идеята за животни вкъщи, но поне мрънка умерено вече. Аз сега съм тръшната на леглото и дивана, след операция на коляното и само той се занимава с моята част от разходките на Кира (другата част е на щерката). Единия  ден като бях в болницата, ми беше написал - кога разбирам, че много те обичам? Когато мия краката на кучето... 😆😆😆

Кафе, бързо възстановяване
Балу е роден вкъщи, така че там няма някаква вълнуваща история (самото раждане си беше доста вълнуващо за мен). Лили дойде малко "насила" - аз не исках още едно куче, но майка ми искаше (не че тя някога ги е извеждала или нещо - нейна е частта с развалянето на възпитанието). Бела си беше подарък, който аз си избрах, аз си я взех и така

аз Рея също я взех непредвидено, не бях планирала да взимам куче баш в тоя момент
тръгнах си от работа и тамън стигнах довкъщи и шефа се обади да се връщам и да напазарувам храна навръщане, че докарали бебетата
айде през магазина и обратно, да видя плюшените топчета
те едни оповръщани, мърляви, уплашени...
мда, на следващия ден изкупих Джъмбо и няколко други магазина с играчки, легла, каишки и тн
Рея беше няколко дена в цеха със сестра си, да не ги делим, после и двете, прилежно ваксинирани и обезпаразитени, се разделиха по домовете си, едната на вилата на шефа, другата у нас

Кафе, бързо да се оправяш

Като ви чета, ми се приисква второ куче. Историята ми не е особено вълнуваща, човекът реши, че ще се прибира, тропна се на един дюшек, изяде 8 кюфтета и половината ми кисело мляко и заспа.

И една мутра след двучасово разхождане.

Seerose слабост ми е твоя, защото е копие на моето прасе. След осем кюфтета и аз бих заспала така блаженно.
А за второ куче и ние с моята сестра все обмисляме, даже зимата онзи мъник който прибрахме у дома много му се чудехме дали да не си го оставим. Ако не му бяхме намерили дом сигурно щеше да остане при нас да си го гледаме. Сега онова черното, което последно прибрах е базата пак му се чудя какво да го правя, но пък на село е родата на Макс, от баща му до последната му полурода, общо наброяващи шест броя - 5 мъжки и 1 женска. Всичките размер колкото Макс и малко по едри и такъв мъник не знам как ще вирее между тях и как ще го приемат. По скоро някоя едра женска бих взела някой ден, ако има как да си организирам нещата.

Sivi, не, тая е от снощи след разходката, 8-те кюфтета бяха като прекара първата вечер вкъщи Сега, откакто заглади косъма и спряха да се броят ребра, яде далеч по-адекватни количества.
Много я исках онази безушатата да си я приберем и нея, цяла вечер ни беше много криво, че я оставихме, за жалост няма как да гледаме още едно куче, поне не и в това жилище
Иначе с Макс хем са копия, хем точно Макс излъчва едно спокойствие и респект, а тоя е шут някакъв