Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Мога ли да намеря тези капки за очи в България или да ги поръчам от тук?
Какви са симптомите на кучето ми и какво трябва да направя?
Как да се справя с нежеланието на партньора ми за куче?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Мога ли да намеря тези капки за очи в България или да ги поръчам от тук?
Възможно е да намерите определени капки за очи в България във фармацевтичните аптеки или чрез консултация с лекар. Важно е обаче да се провери дали тези капки изискват рецепта, за да бъдат закупени. Ако не са налични в страната, поръчката им от чужбина може да бъде опция, като се вземат предвид съответните процедури за внос на лекарства за очи.
-
Какви са симптомите на кучето ми и какво трябва да направя?
-
Как да се справя с нежеланието на партньора ми за куче?
Справянето с нежеланието на партньора ви за куче може да изисква търпение и разбиране. Важно е да проведете открит разговор, който обхваща предимствата на домашните любимци и да намерите компромисно решение. Демонстрирането на отговорност и грижа за животното може да помогне за промяната на отношението на партньора ви.
-
Как да се подготвя за новото си кученце?
-
Как мога да помогна на кучето си да се разбира по-добре с други кучета?


, за една вечер нищо няма да стане. Пък и без друго 3 пъти я свалях, тя се качва, накрая викам "айде". Не е като Денис, дето трябва да го поставям на място, че не ми е той шеф на мен, а аз - на него. Да, ама идва неделя, всички варианти за приемен дом се изчерпаха, от никъде нищо ново. И почнахме леко да се паникьосваме, Денис вкъщи скимтял и ме търсел, аз искам да си се прибирам вече, много криво ми беше през нощта, хем гушкам Йоаната, хем ми е мъчно за мъжа и "детето"
Пращат ми се селфита на тях двамата, да не ми е толкова мъчно, на мен още по-криво ми става. В крайна сметка, опряхме до последния вариант - дядо ми, който има 2 кучета вече, но пък е с двор. Хем така остава "у родата", та да - може да се каже, че останах горд "собственик" на 2 кучета, макар и не баш. Все пак ще си й пращаме храна и ще й направим къщичка да си има там, като другите девойки, разбира се - на наши разноски, щото все пак ние я закарахме до там. Прибрахме се вкъщи, Огромнотонещо ме наскача и наоблиза за добре дошла и всичко си дойде на място. Направо заспах после, че от цялото напрежение и притеснение, в момента, в който се отпуснах, се почувствах като бита с тояги.