Тренировки в домашни условия - 93

И по-точно 29 март 06:17

Звезди, ОК ли е да ти ровя постовете за онези линкове?

ако ти се занимава, рови. мислех, че в една от групите има списък, но не го откривам. явно е бил само отделен пост. можеш да добавиш и Tracy Anderson - The Pregnancy Project, въпреки че не знам дали е много подходяща в първите месеци. малко хард ми се вижда.

Благодаря за темичката:rose:

Агент, извън шегата, аз си имам отговор защо се моря на тези години, а  и при  статус - женена с деца. За мен лично е твърда борба с наследствения фактор. Всички жени по майчина линия в рода ми са пълни до дебели и знам, че ако се отпусна, това ще доведе не само до некрасиво тяло, но и до здравословни проблеми, които влошават качеството на живот. И майка, и баба след навършване на 50 години почнаха да куцат, и двете са с високо кръвно. А си спомням майка колко активна беше преди това, независимо от килограмите отгоре. Не се спираше. Сега е непрекъснато с колата,защото просто не може да се движи.
Иначе - да, за "колко" си права. Но според мен има начин да се свали и при немалки количества, ако се увеличи или си постоянен в движението. При мен и задължителните разходки с кучето повлияха на движението. Аз като цяло не намалявам количествата,поне не във всички дни /има такива, в които се храня като по режим, измислен от фитнес инструктор, но в повечето си ям каквото ми иска душата/, но въпреки това, разликата с миналата година по това време, е два-три килограма по-малко и един -два размера дънки надолу / зависи от модела/.
След малко Кардио.

И аз се "моря" на стари години, за да остарея достойно. Виждам как увяхват психически, да не говорим за физически, жените след 50. А психиката определено е свързана с физическото състояние.
Ако не постигна хормонално равновесие сега, в менопаузата/перименопаузата ще стане страшно.

И защо грижата за себе си да е свързана със семейния статус? (Агент, знам, че беше шега  )
Сингъл, женена, разведена, всички си плащаме за това какво правим с тялото си. След 50 всичко се връща, и то тъпкано. Да не говорим след 60. Тогава вече настава часът на истината, ако имаш късмета да си жив. Ама те повечето живеят така, сякаш никога няма да им се случи. После ни се зверят и заяждат, щото ние сме им виновни, че са мързеливи и че си затварят очите нарочно.

А и искам живота ми е да е забавен, не да се върти около печката и обслужването на всички останали.
Нормално е човек да се грижи за себе си. Тук голяма част от хората го правят. Не познавам жена която виси по 2 часа в кухнята. На 50 ще колекционирам европейски маратони, няма да гледам пенсионерски сериали и да готвя по цял ден.
Ако съм жива. Свекърва ми си отиде за 1 година. Беше на 50. Здрава, слаба, спортна. Аз не знам колко ми остава. В моя род рак няма, дълголетници са, но ще грабя с шепи докато мога. Хейтърите да си гледат работата. Кучетата лаят- керванът си върви.

Звездичка, рано ми е за състезания още, сега ще почивам. Жалко че ще изпусна Софийския все пак.

Агент, мерси за новата тема!

Кристи, не си откривам летните и официалните обувки (1 чифт само), иначе маратонки колко щеш и ще се пльосна тук.  На 26 е моментът.
Като стана въпрос за месо в старата тема, да не си мислите, че тук ядем нещо прясно каквото и да е Всичко се носи замразено. Види се на витрината, че попривършва и почва ново да се размразява.

Да се вдигам да правя Флат абс фикс. После да разучавам един маршрут.
Още от първата тренировка прекроих 21 дей.

Спринкълс,
много хубаво мнение, благодаря!
Агент,
еми ща не щА дет се вика, явно и ще се мери.

Въпросът не е само в усилията и енергията, а в канализирането й в правиланата посока. И вече не опира само до суета, не ми харесва след ходене в планината, цяла седмица да ме болят кръста, коленете и да се чувствам непълноценна. Мисля, че по отношение на мен, Агент е права. Когато бях 106 кг., свалях доста стабилно и с голямо количество храна. Хората си мислеха, че ям малко, но аз постоянно повтарях, както от разрешените храни, в разрешените дни на 90 ДД ядях много. Но бях на 21 и бях  над 100 килограма. Сега съм на 30 и борбата дори не е толкова с килограмите, колкото с телесните мазнини. Просто, колкото и да ми се иска, сега не става нито с ядене, нито с ядене на правилните храни. Ако не държа ниски калории и не изпитвам глад, нищо не се случва. Сигурна съм, че и само месо и заразават да ям, ако не е в някакви ограничени количества (месото), пак няма да имам някакви грандиозни успехи. И това е истина, която много време отказвах да приема и си създавах зони на комфорт, в които уж правех нещо, но не постигах никакви ефекти и прогрес. Да, калих си волята, създадох си навик да тренирам и имам прогрес някакъв в мускулите, което е страхотно, но е далеч от поставената цел.

Аманда, и аз много се притеснявам от "наследствения фактор", но гледам да не му обръщам внимание. Т.е. на притеснението де. Аз съм овен, а както е видимо и от името ми във фейсбука, ограниченията и "невъзможното", са само думи за мен. Не ги приемам. Ако реша, света обръщам и го правя. Когато бях малка постоянно ми повтаряха, как никога няма да съм слаба, защото родителите ми не са. А аз постоянно повтарях, как родителите ми не са се родили дебели, а са станали такива в следствие на заболявания. Специално майка ми напълня много след онкологична и много сериозна операция. Сестра ми също от 56 кг., стана 86 от болести, бременност и нерви.
Когато станах 70 и 66 и исках да падна под 60 всички ми казваха, как няма да мога, защото тялото ми било стигнало лимита си - е, станах 57 - как и с колко зор, само аз си знам, но го направих.
За това и сега не приемам факта, че няма да сваля. Ще и още как. Просто... знам ли, може би най-накрая създадох правилния момент и създавам правилната нагласа. Отново приех, че няма да е лесно и отново "трудното" не ме плаши.

Благодаря за новата тема!
Кристи вероятно се вманиачавам да....но това са две ненаправени тренировки от първият месец, които са по-трудни и се опасявам, че вторият месец може да ми дойде прекалено труден, ако не ги мина. А тук издръжливостта се увеличава със всяка следваща тренировка, просто голяма разлика има от първата и последната седмица - първата спирах много пъти, последната спирам рядко, като на кардиото в понеделник и табата пауър вече не спирам изобщо.
Безсънието ми мина, спя по цяла нощ без да се пробудя, адаптирах се към нещо, ама дали към програмата или към храненето не знам.

Арсен, блазе ти. Аз, ако спя по шест часа сумарно, е добре. Малкият направо ми изпива соса. Снощи съм ставала пет пъти и вече едва си стоя на краката. Когато не е болен, е добре, ама тия дни направо се замислям дали да се мъча за второ

Дези, възхитих се искрено за лицевите опори - аз не мога и най-вероятно никога няма да успея да направя не десет, а една

С интерес и голямо удоволствие прочетох писанията за мотивацията и се замислих за моята. При мен е някаква смесица от перфекционизъм и стремеж за усъвършенстване. И доза любопитство. Но аз съм така не само по отношение на тренировките. Все нещо трябва да разуча, науча, да опитам, да направя по-добре.
Пътят ми е важен, не целта.

Има го, естествено, и стремежът към здравословен начин на живот.

Със сигурност не е суета, не е да впечатля някого, не е да се харесам на някого - ако беше така отдавна да съм се отказала, с моите темпове на промяна
Но, ако трябва да бъда съвсем честна със себе си, може би все пак има доза суета - приятно е да изглеждаш добре, дрехите да ти стоят добре, да получаваш комплименти, но определено вътрешната ми мотивация е много по-силна.

Тони, и аз съм така. Обаче, ако съм абсолютно честна, има доза спортен хъс. Напоследък нещо ме затормозяват завистливи лелки на средна възраст, които не знам какви комплекси избиват, ама се пробват да е върху мен. Мъъъничко и те ме мотивират. Ама само малко 

Четох, четох и съвсем се отнесах какво искам да напиша. Обзели са ме страшна разсеяност и неверятен мързел. Днес почивам, имам цялото време на света, а едва станах и се наритах да тренирам. Сега остава да успея да изляза от нас и да ида до един магазин. Щерката все ми напомня, че нямам рокля за бала, а мен така да ме мързи да обикалям.  Вчера попрегледах сайтовете и съм се насочила към един магазин, към една конкретна рокля. Дано ми стане и да ми стои що-годе прилично, защото хич не ми се обикаля. Виж, ако някой свирне да ме води до Спорт Депо, веднага съм готова. Вълненията относно бала са ми на кота нула. Матурите (и на двамата) са ми по-тревожни, но се опитвам да не мисля за тях, че многото мислене (от моя старана) няма да даде кой знае какви резултати (освен някоя нова бръчка да си докарам). Забравих дали се похвалих, че девойката ми е с много добър резултат на изпита в СУ - има само девет кандидатки преди нея. Малкият за сметка на това го дава яваш-яваш. И уж се опитвам да не се напрягам, каквото-такова, но усещам, че не е баш така. Съответно залитам с похапването на разни боклучета, като вид утешение. После се чудя що не мога да го сваля това пусто кило, последното. Минавам на чиста храна за няколко дена, пак не мърда кантара и ...пак му отпускам края.  Вече ръце съм вдигнала от себе си! А най ме дразнят репликите - на тия години с две деца какво искаш?! 

Благодаря за новата тема
Много ми беше интересно да прочета на всяка една от вас личната мотивация, мога да открия във всяка от тях нещо свое.
Аз имам приличен ген, спортен, който не бих искала да пропилея. Видях от брат ми - лекоатлет, с национални рекорди, как може да се изпусне нишката и после връщането е трудно. Освен това съм си суетна...Освен това усетих как болките в кръста, които имах преди да почна да тренирам, взеха, че изчезнаха. Освен това е хубаво да си здрав и в добро настроение и с добро самочувствие 

Вчера все пак не пропуснах тренировката, направих я вечерта - Total body circuit, а днес сутринта Abs intervals. Abs и Speed определено са ми най-приятните. След Абс добавих и упражнения за бицепс, че съм много зле. И всъщност се оказа, че съм по-зле, отколкото си мислех Определено ще гледам поне 2-3 пъти седмично нещо за ръцете да добавям. Едно приложенийце си изтеглих Heria Pro, което ми съставя програма, като има много опции, както са тип тренировка, така и за мускулни групи, а също и за продължителност. Добре е за допълнение.

Непо, честито. Не ми е ясно за тези толкова ранни изпити. По наше време си бяха там юли, изоставам. Браво на каката.
Как се бях навила да тренирам, ама а тоя сайт, а ония и ме залепи мързелът. Да ама в един момент светът свърши, нета спря, и телевизора. Нямаше как програмата подред на номерата трябваше да се върши.

Аз май обувки нямам. И за какво за ми - веднъж на 5 години да ги обувам.
Айде да потеглям по баира.

Джери, ако си с голям крак, мога да пратя мои

Кантарът ми не работи! Сега не знам да се радвам ли или да тъжа