Боян Петров

Позволявам си да копирам едно мнение от един друг форум, поне на мен ми беше интересно
"Доколкото го познавах, не би имал някаква нужда от нашите съжаления. Започна игра със залози, чиито правила са му пределно ясни от години.
Както писах на едно друго място, хималайският алпинизъм по дефолт е гнъсно занимание. Вярно не съм ходил на място, но с години методично съм събирал информация от очевидци кога, къде, какво и как се случва. Веднъж опитах сам и замалко не умрях.
Та каква е същността на височинния алпинизъм: изключително скъпо занимание, отнемащо и много време за подготовка, изискващо почти пълно откъсване от другите обичайни занимания и работа за дълги периоди от време. Първи извод - занимавка за милионери с много свободно време/голяма част от клиентите на комерсиалните експедиции/, второ - за авантюристи, предлагащи "чудеса" на някой богат спонсор, който да си направи определена реклама с това , че е подпомогнал извършването на чудото. При втората хипотеза от кандидата се изисква популярност, обикновено медийна, и почиваща на вече извършено предходно чудо. Фаловете са почти недопустими, защото спонсорът ще заложи на друг кон, а кандидати винаги има в излишък. По-нататък - времеви ограничения - предмусон - около два месеца пролет и следмусон - няколко месеца есен - за Хималаите, в Каракорум мусонът рядко идва толкова навътре в континента и затова лятото също става. Във всички случаи има и срок на пермита. Колкото повече стоиш, толкова повече плащаш на носачи, готвачи и прислуга, шерпи, офицер за свръзка ... Трето - аклиматизация - нормално медицински поне три седмици. Четвърто - болести от мръсотията при подхода в низините. Така климатичните условия, биологичните потребности и самите срокове на разрешенията те вкарват в едни клещи, от които в повечето случаи само късмет може да те извади. Това е причината успешните изкачвания да се броят на пръсти, а загиналите и неуспелите да са доста. Този начален порочен кръг води до още по-порочни последици: за да оправдаеш доверието на спонсора твоят залог е много висок - трябва да рискуваш неаклиматизиран да атакуваш по-рано, ако има времеви прозорец, или пък ако ти изтича времето - да се пробваш в лошо време. И тъй като залозите са освен живота ти, то и дадените за теб пари, ставаш нещо като животно от най-долна порода, и всичко човешко изчезва от теб - имаш малко време и се тътриш нагоре, на пътеката до теб закъсал, умиращ - принципно можеш помогна, но това ще ту струва изкачването, защото още един ден и прозоречът се е затворил. Затова бързаш, подритваш го или подминаваш като се правиш на нищо невидял и стигаш върха. На връщане подритваш вече изстиналия труп, че ти пречи на парапета и продължаваш. Най-много шерпите да го съборят към ледника, че пречи и толкова с неуспелите. колкото повече разпитвате за подробностите, толкова по - отвратително става. Една особено еверестка експедиция е умален модел на гнъсното общество, не само българското, а и въобще човешкото. В базовия лагер се краде дотолкова, че има и услуга сейф. Височенните лагери се плячкосват. Мислиш, че имаш екипиран лагер, защото си платил или сам изнесъл нужното. Да ама не. Винаги ще се намери изрод, който да ти издиша кислорода, ако си си занесъл, да ти влезе в палатката, да ти изгори газта... Друг е платил на шерпи да опънат парапети. За да си избият парите организаторите на парапетите събират такса парапет. Който се прави на спортист и ходи около парапетите без да ги ползва, може да бъде бит от шерпите, защото дава лош за бизнеса пример. За да оправдаеш доверието на спонсора, а не си в състояние да се качиш, или крадеш на някого кислорода и се качваш, или си правиш фалшива снимка, или лъжеш, че апарата замръзнал.... От години почти всяка наша експедиция завършва със скандали. Защо? Защото няма кой да се съгласи да се прилага ред и команда, всички искат, а малко са съгласни само да дават. А зад успешните експедиции в миналото е прилаган почти военен ред. Трябвало е команда, трябва едни да бъдат принудени да свършат черната работа и да се скапят, а други, които си пазят силите и нищо не правят, накрая се качват и най-голямата несправедливост е, че точно те са под светлината на прожекторите. Затова при първото изкачване на К2 проф. Дезио е обявил, че експедицията е достигнала върха, без да сочи имена. И всички се чудели кои са стигналите горе. И се оказало, че наистина Компаньони и Лачедели надали са щели да стигнат донякъде, ако Бонати и Махди не са им изнесли багаж.
Ето това е реалната картина, която медиите спестяват от идеализирания образ на алпиниста височинник.
Първата експедиция на Боян и Дойчин на К2 бе неуспешна. Питах ги какво стана - отговориха ми - цяло лято опъвахме парапети и строихме лагери, накрая се уморихме и си тръгнахме. В последния момент дойдоха едни, май казахстанци, и се качиха по готовите парапети...
Затова смятам, че за да не участва в подобни игри, Боян предпочиташе да е сам и да не зависи от нечии рамене и гръб, на които да стъпи, за да се набере нагоре и това му изяде главата. Ходеше с леки дрехи, годни единствено за бързи изкачвания и още по-бързи слизания. Оставане на едно място с тези дрехи би било фатално, но пък така всичко беше по-леко за носене."

Позволявам си да копирам едно мнение от един друг форум, поне на мен ми беше интересно
"Доколкото го познавах, не би имал някаква нужда от нашите съжаления. Започна игра със залози, чиито правила са му пределно ясни от години.
Както писах на едно друго място, хималайският алпинизъм по дефолт е гнъсно занимание. Вярно не съм ходил на място, но с години методично съм събирал информация от очевидци кога, къде, какво и как се случва. Веднъж опитах сам и замалко не умрях.
Та каква е същността на височинния алпинизъм: изключително скъпо занимание, отнемащо и много време за подготовка, изискващо почти пълно откъсване от другите обичайни занимания и работа за дълги периоди от време. Първи извод - занимавка за милионери с много свободно време/голяма част от клиентите на комерсиалните експедиции/, второ - за авантюристи, предлагащи "чудеса" на някой богат спонсор, който да си направи определена реклама с това , че е подпомогнал извършването на чудото. При втората хипотеза от кандидата се изисква популярност, обикновено медийна, и почиваща на вече извършено предходно чудо. Фаловете са почти недопустими, защото спонсорът ще заложи на друг кон, а кандидати винаги има в излишък. По-нататък - времеви ограничения - предмусон - около два месеца пролет и следмусон - няколко месеца есен - за Хималаите, в Каракорум мусонът рядко идва толкова навътре в континента и затова лятото също става. Във всички случаи има и срок на пермита. Колкото повече стоиш, толкова повече плащаш на носачи, готвачи и прислуга, шерпи, офицер за свръзка ... Трето - аклиматизация - нормално медицински поне три седмици. Четвърто - болести от мръсотията при подхода в низините. Така климатичните условия, биологичните потребности и самите срокове на разрешенията те вкарват в едни клещи, от които в повечето случаи само късмет може да те извади. Това е причината успешните изкачвания да се броят на пръсти, а загиналите и неуспелите да са доста. Този начален порочен кръг води до още по-порочни последици: за да оправдаеш доверието на спонсора твоят залог е много висок - трябва да рискуваш неаклиматизиран да атакуваш по-рано, ако има времеви прозорец, или пък ако ти изтича времето - да се пробваш в лошо време. И тъй като залозите са освен живота ти, то и дадените за теб пари, ставаш нещо като животно от най-долна порода, и всичко човешко изчезва от теб - имаш малко време и се тътриш нагоре, на пътеката до теб закъсал, умиращ - принципно можеш помогна, но това ще ту струва изкачването, защото още един ден и прозоречът се е затворил. Затова бързаш, подритваш го или подминаваш като се правиш на нищо невидял и стигаш върха. На връщане подритваш вече изстиналия труп, че ти пречи на парапета и продължаваш. Най-много шерпите да го съборят към ледника, че пречи и толкова с неуспелите. колкото повече разпитвате за подробностите, толкова по - отвратително става. Една особено еверестка експедиция е умален модел на гнъсното общество, не само българското, а и въобще човешкото. В базовия лагер се краде дотолкова, че има и услуга сейф. Височенните лагери се плячкосват. Мислиш, че имаш екипиран лагер, защото си платил или сам изнесъл нужното. Да ама не. Винаги ще се намери изрод, който да ти издиша кислорода, ако си си занесъл, да ти влезе в палатката, да ти изгори газта... Друг е платил на шерпи да опънат парапети. За да си избият парите организаторите на парапетите събират такса парапет. Който се прави на спортист и ходи около парапетите без да ги ползва, може да бъде бит от шерпите, защото дава лош за бизнеса пример. За да оправдаеш доверието на спонсора, а не си в състояние да се качиш, или крадеш на някого кислорода и се качваш, или си правиш фалшива снимка, или лъжеш, че апарата замръзнал.... От години почти всяка наша експедиция завършва със скандали. Защо? Защото няма кой да се съгласи да се прилага ред и команда, всички искат, а малко са съгласни само да дават. А зад успешните експедиции в миналото е прилаган почти военен ред. Трябвало е команда, трябва едни да бъдат принудени да свършат черната работа и да се скапят, а други, които си пазят силите и нищо не правят, накрая се качват и най-голямата несправедливост е, че точно те са под светлината на прожекторите. Затова при първото изкачване на К2 проф. Дезио е обявил, че експедицията е достигнала върха, без да сочи имена. И всички се чудели кои са стигналите горе. И се оказало, че наистина Компаньони и Лачедели надали са щели да стигнат донякъде, ако Бонати и Махди не са им изнесли багаж.
Ето това е реалната картина, която медиите спестяват от идеализирания образ на алпиниста височинник.
Първата експедиция на Боян и Дойчин на К2 бе неуспешна. Питах ги какво стана - отговориха ми - цяло лято опъвахме парапети и строихме лагери, накрая се уморихме и си тръгнахме. В последния момент дойдоха едни, май казахстанци, и се качиха по готовите парапети...
Затова смятам, че за да не участва в подобни игри, Боян предпочиташе да е сам и да не зависи от нечии рамене и гръб, на които да стъпи, за да се набере нагоре и това му изяде главата. Ходеше с леки дрехи, годни единствено за бързи изкачвания и още по-бързи слизания. Оставане на едно място с тези дрехи би било фатално, но пък така всичко беше по-леко за носене."