Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 23

Войници!
..........................
Претърсете!
.........................
Командире.
Кажи.
Войниците ни са забелязали нещо подозрително и веднага докладваха, както заповядахте.
Какво е станало?
Командире, копаят тунел.
Не сме реагирали, чакаме заповедите Ви.
Чудесно.
..............................

Хайде, приятели.
Давайте, малко остана.
Колкото по напредваш, толкова повече сили ти идват.
Защото знаеш, че почти си стигнал.
Малко остана, нали, Осман?
Разбира се.
Започнах да чувам гласовете от затвора.
.......................

Заповядай, лельо.
Тук ли ще останем вече, дъще.
Опитваме се да намерим друго място.
Но може да останете тук, има място за всички.
За нас има, дъще, но къщата не може да побере и другите.
Женският приют ни беше като дом.
Какво ще правим сега?
Ще направим каквото можем, лельо.
Бог да ни помага.
Амин.
Емине, какво има?
Отидох да занеса храна за приятелите ни, но  Джезми, Осман и Лютфю не дойдаха.
Улисали са се в работата.
Не, аз разпитах.
Гърците са разбрали, че копаят тунел.
Какво?
Хилял, къде?
Хилял!
Хилял, къде отиваш?
Чакай ме.
...........................
Слушам, командире.
Генерале.
Как мислите, каква е онази яма, генерале?
Не знам, командире.
Но Вие несъмнено имате информация.
Разбира се, че имам.
Но исках да знам Вие какво мислите.
Възможно ли е да е тунел, командире?
Прав сте, генерале.
Определено е тунел.
И мога да се обзаложа, че тунелът води до затвора.
Тогава, командире, веднага да изпратим войници да видят кой е вътре и да го изкарат.
Не, генерале, няма нужда.
Знаете, че затворите ни са препълнени.
Не искам нови пленници.
Полза от тях няма, само разходи.
Какво смятате да направите, генерале?
Ще срутя земята върху главите им.
Но, командире,  ако вътре има хора,  ще бъдат погребани живи.
Възможно е, генерале.
Войната е към края си , генерале.
Кой ще ни търси сметка за такова дребно нещо.
Много скоро Мала Азия ще бъде част от гръцката държава, а Измир ще бъде наш град.
Никой няма да ни държи сметка.
Командире, ако вътре има хора и ги изкараме, може да получим някакви сведения.
Вече не държа особено много на това.
И без това нищо не казват.
Предпочитам да им строша главите.
Намери ли сме тунел и просто го унищожаваме, генерале.
А и както казахте, ние не знаем има ли изобщо някой вътре.
Може пък да няма никой.
Генерале, дайте заповед за взривяването на тунела.
Генерале, веднага заповядайте тунелът да бъде взривен.
Слушам.
Войници!
Ще взривим тунела.
Веднага подгответе всичко.
Дръпнете се, дръпнете се.
Там са.
Не ги виждам, къде са?
Хванали ли са ги?
Не, значи още са в тунела.
Какво ще правят?
Ще чакат да излязат ли?
Какво ще правят?
Онзи войник носи...
Динамит.
Како.
При толкова хора долу, няма да го взривят, не се притеснявай.
Татко няма да позволи.
Не, няма.
........................................
До скоро!
.......................................
Мамо.
Мамо.
Миличка.
Мамо, приятелите ми си отидоха.
Братята ми си отидоха.
Какво ще правя без тях?
Аз съм тук, майче.
Аз съм до теб.





Сестра ти е до теб, всички сме до теб.
Няма ли да кажеш, че и баща ми е до мен?
Нали ти беше съпруг, въпреки всичко?
Какво има?
Чакай, чакай.
Спокойно, миличка.
Добре ли си, майче?
Мамо, трябва да отидем на погребението.
Миличка, погребението ще е утре.
Но не съм сигурно.
Къде са сега приятелите ми?
Не знам, скъпа.
Пак ли ти се повдига?
Мамо, ще ми направиш ли чай с лимон и мента?
Разбира се.
Като малка ми правеше и се оправях.
Ще ти направя, миличка.
Дръж това.

..............................
Добре дошли, командире.
Как си, Хава?
Добре.
Какво се случи?
Хайде, разкажи.
Какво да разкажа?
Защо избяга оттук, защо се скри от мен?
Кажи ми.
Командире, чух, че сте арестували г-н Якуб.
После разбрах, че е бунтовник.
Знаете за клюките, че двамата имаме връзка.
Спокойно.
Успокой се.
Говори спокойно.
Седни.
Помислих си, че може да заподозрете и мен .
Изплаших се и затова избягах.
Но с бягството си не потвърждаваш ли подозренията?
Прав сте.
Напълно сте прав.
Помислих и за това преди да си тръгна.
Реших, че трябва да ви разкажа всичко.
Но не ми достигна смелост.
Страхувах се от Вас.
Ако започна да ти задавам въпроси за това, веднага ще проличи, че цялата ти история е една измислица, Хава.
Много съм огорчен.
Защо не ми кажеш истината?
Не мога да те виня за това.
Защото и аз не ти казах истината.
Не можах.
Не можах да ти кажа колко много исках да те докосна.
Защото се влюбих в теб от мига, в който те видях, Хава.
Влюбих се до уши.
Лудо.
Като 16-годишен юноша.
Изненадана си, нали?
Помисли как се чувствах аз.
И аз бях изненадан,  когато усетих, че те обичам.
Питах се какво толкова харесвам в теб.
В какво твое се влюбих?
После разбрах.
Ти приличаше на Мала Азия.
На тези земи, на тези градове.
Те се бунтуват срещу мен, а това само усилва желанието ми да ги притежавам и владея.
Когато погледнех в твоите очи, виждах гняв и омраз.
Тогава и теб желаех още повече.
Аз съм такъв.
Обичам тези, които ме мразят.
И искам онези, които ме отхвърлят.
Майка ми казваше, че като дете цял месец съм молел за една играчка, а малко след като съм я получил, съм я захвърлил в ъгъла.
Влюбих се в твоето упорство, в гнева, изпълващ очите ти, Хава.
От самото начало.
А ще ми простите ли?
Разбира се, че мога да ти простя.
По-точно, можех да ти простя.
Ако не бях ти казал всичко това.
Но вече е късно.
..............................

Миличка, направих ти чая.
Йълдъз!
Хилял, я няма.
Какво?
Излязла е.

........................

Хилял.
Леон.
Какво е станало?
Убиха Джезми, Лютфю и Осман.
Какво?
Хилял...
Влез.
Баща ми ги уби.
Баща ми е убиецът на всички, убиецът на приятелите ми.
Как така, Хилял?
Леон, видях го с очите си.
Хвърлиха динамит, докато бяха в тунела.
Не, невъзможно е, Хилял.
Възможно е.
Погреба приятелите ми живи.
Леон, искам телата им.
Можеш ли да отидеш в щаба?
Разбери къде са, моля те.
Хилял не мога да те оставя в това състояние.
Не се тревожи, аз ще се прибера вкъщи и там ще чакам.
Сигурна ли си?
Да.
Добре.
Да си сложа униформата и ще излезем заедно.
Отивам си вкъщи, майка не знае къде съм, ще се притесни .
Бъди внимателна.
Добре.
Върни се бързо.
.................................
Хилял тук ли е, Леон?
Тук беше, г-жо Азизе, преди малко излезе.
Взела е пистолета ми.
..................................
Хилял!
Дъще, какво правиш тук?
Не бива да си тук.
Дъще, какво си направила?
Следила ли си ме?
А аз не проумявам как ти правиш всичко това.
Хилял, какво търсиш тук, дъще?
Как живееш спокойно след като цял ден носиш онази униформа,
предаваш страната си и кой знае колко турци обричаш на смърт с един твой подпис?
Само защото стреляха в теб ли?
Баща ми, когото аз познавах, имаше сърце, имаше съвест.
Как може един куршум в гърба така да те промени ?
Това оправдава ли постъпките ти?
Дъще, какво говориш, за Бога?
Но вината не е само твоя.
Ние също сме виновни, аз, особено аз.
Само крещях, виках и си затварях очите.
Замълчи.
Дъще, замълчи и се успокой.
Седни тук, ще ти обясня.
Ела тук. Ела тук, дъще. Седни.
Колко права беше баба.
Не искаше да влизаш с кървавите си обувки в дома ни.
Ние защото те пуснахме?
Защо мълчахме?
Ти уби приятелите ми!
Дъще!
Не те ли е срам?
Седни тук и се успокой.
Няма да седна.
Погледни ме.
Виж, стоя на краката си, видя ли?
Виждам, дъще.
Ще стоя изправена срещу твоята жестокост!
Дъще...
Няма да си затварям очите.
Спри, за Бога!
Достатъчно!
Хилял, недей.
Свали оръжието.
Искаха да отидат на фронта.
Приятелите ми щяха да се бият, водени от  Мустафа Кемал.
Дъще, какво правиш?
Трябваше да се върнат в Измир с турската армия.
Хилял, махни оръжието и се успокой.
Знаеш ли какво ми казаха, татко?
Помолиха ме да ги посрещна в красив като невеста град.
А ти какво направи?
Какво направи?
Отне им това.
Дъще, не е така.



Две години, откакто се върна преди две години и разбрахме, че си жив, отрови живота на всички ни.
Миличка...
Съсипа живота ни.
Дъще, грешиш.
Успокой се, свали оръжието, седни и ще ти обясня.
А ти свали ли оръжието?
Махна ли онази униформа?
Не.
Хилял, не прави грешка.
Веднъж дори не ме послуша.
Един път не ме послуша!
Очевидно с писане и статии не става.
Накара и Халит Икбал да грабне оръжието, доволен ли си?
Дъще, успокой се.
Не ме карай неща, които не искам.
Свали оръжието.
Хилял, хвърли оръжието!
Можеш да си кажеш последната молитва.
Дъще.
Само това ще ти позволя.
Полковник.
Якуб?
Якуб няма нищо, проследила ме  е дотук.
Вие...Вие сте живи?
Живи сме, слава Богу!
........................
Якуб, как си?
Жив съм, полковник.
Филипос ни наблюдава отвън.
Как?
Филипос разкри ли Ви, полковник?
Разбра ли за мисията Ви?
Аз така пожелах, Якуб.
А къде са войниците?
Защо не ни арестуват?
Няма да го направят, ще ме следят.
Стигнахме до повратна точка.
Ти вече заловен, Филипос избърза с настъплението.
Сега най-много му трябва поверителна информация вътре от армията.
Мисля, че вместо да ме арестува, ще иска да ме ползва за информация.
Опасно, но трябваше да го направя.
На практика Вие ще го използвате.
Ако искаме да си мисли, че е крачка пред нас, трябва непрекъснато да изпреварваме действията му.
Полковник, но това не е ли прекалено опасно?
Залагате на карта живота си.
Отдавна сме направили своя избор, Якуб.
Ти също.
Заради Родината.
Това е последният ни шанс, полковник.
Ако го проиграем, народът няма да има нито сили да помага, нито вярва в Освободителното движение, нали?
Прав си.
Изправени сме пред последната битка, Якуб.
Трябва да рискуваме всичко.





Или гърците ще развеят знамето си над Кадифената крепост, или ние ще живеем в свободна страна.

...........................

Тук има 20 гръцки униформи.
Тях ли ще облекат?
Да.
Утре сутрин от пристанището тръгва гръцки кораб за Истанбул.
Срещни се с войниците, кажи им да облекат униформите и рано сутринта да бъдат на пристанището.
Слушам.
Но това не е краят на плана ми, Якуб.
Ще позволя на Филипос да разбере, че войниците ни ще избягат по море.
Той ще дойде на пристанището утре сутрин.
Ще извика и мен.
Ще арестува войниците и ще ги хвърли в затвора.
През това време трябва да прокопаем тунел.
Под затвора има коридор, достатъчно е да изкопаем къс тунел до него.
Оттам ще изведем както нашите офицери, така и всички останали гръцки пленници.
Офицерите ни са опитни и ще успеят да ги организират.

......................

Капитане, Анкара заповяда да ви пратим в Истанбул, но в последия момент планът се промени.
Ще направим нещо, което може да промени хода на войната.
Нужни сте ни в Измир, капитане.
Кажете какво трябва да направим, капитане.
На пристанището ще ви арестуват и вкарат в затвора.
После ние ще ви измъкнем оттам.
Ще ви предадем на ваше разпореждане войниците от затвора и подготвеното оръжие.
.........................

Хилял ще прегърне баща си с гордо вдигната глава.
Какво са нещата в женския приют?
Мисията е постоянно в ума ти, нали?
Всичко е наред.
Жените бързо се научиха, сякаш цял живот са правили  снаряди.
Сега започва най-трудната част, Азизе.
Ще подскажа на генерал Филипос за съществуването на женския приют.
Утре сутрин ще нахлуе с войници при вас.
С войници? Защо!
Така трябва.
По-добре да не знаеш.
Предупреди останалите, да няма никой там.

-..........................

Филипос повярва за фалшивия тунел.
Няма да му хрумне да търси още един, Якуб.






Може спокойно да продължите да работите, момчета.
Слушам, полковник.
Дано утре сутрин са в казармата.
Благодарение на Филипос, напълнихме центъра на града с турски войници и оръжие.
Няма да му се наложи да ходи на другия свят, за да види ада.
Утре ще се стовари върху него.
Дай боже, Якуб.
Свободни сте.
Слушам.
Тръгвайте.
Хайде, Джезми.
Генералът не е ли приятел?
Той ли измисли целия план?
Навън ще ви обясня.
Помниш ли това?
Помниш ли това?
Имената на дъщерите ти са свързани с това знаме.
Никога не съм се разделял с него, дъще.
Никога, нито за миг, не съм го забравял.
Татко!
Дъще.
Татко.
Миличка.
Татко.
Момичето ми.
Татко...
Татко.