Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 23

Какво има, Алекси?
Защо ме гледаш така?
Изненадан съм.
Имаш настроение, апетит.
Какво му е чудното?
Прекалено ли ти се вижда един командир, разбил турците при Сакария и готвещ се да превземе Анкара , да има настроение и добър апетит?
Но изпусна Якуб, татко. Забрави ли?
Кой знае още колко неща можехме да научим.
Хава също изчезна.
Преди не се интересуваше от такива неща?
Какво стана, Алекси?
Гледам, че Измир доста те е променил.
Войната, татко, войната ме промени.
А теб какво те промени?
Много бих искала да знам.
Командире.
Кажи.
Дойде генерал Джевдет.
Заповядайте, генерале.
Викали сте ме, командире.
Успяхте ли да попаднете на някакви следи от Якуб?
Не, командире.
Мислим, че е напуснал Измир.
Разбира се, че го е напуснал.
Като не  успяхме да го намерим.
А Хава? Има ли новини от нея?
Съжалявам, командире.
И нея не сме заловили.
Но не се притеснявайте.
Рано или късно, ще я хванем.
Генерале, съгласете се, че ми е доста трудно да не се притеснявам.
Около мен е  пълно с предатели. Зет Ви, партньор на сина ми, прислужницата ми. Навсякъде, навсякъде!  Пълзят като буболечки, целия са ме налазили.
Якуб и Хава са ми толкова важни, колкото турските войници, генерале.
Вие сте най-довереният ми офицер и възлагам отговорността по залавянето им лично на Вас.
Слушам.
Хубаво.
Свободен сте.
.....................................
Трудно ми е да те разбера, татко.
Сякаш знаеш нещо, а криеш от мен.
Алекси.
Знаеш ли, че ти се оказа много по-способен от много от най-близките ми хора.
Шегуваш ли се или говориш сериозно?
Не разбирам.
Не. Разбира се, че не се шегувам, Алекси.
Говоря сериозно.
Защо се изненадваш?
Не заловихме ли предателя Якуб благодарение на теб?
По-рано ни помогна да хванем онзи бунтовник Мехмед.
Може би най-после имаш достоен за теб син , татко.
Прав си.
Знаеш, че винаги съм искал да бъдеш войник.
Но може би така стана по-добре.
Сега около мен е пълно с предатели, а аз имам човек, на когото мога да се доверя.
На кого, ако не на сина си, можеш да се довериш,  татко.
Имам ти доверие, затова ще споделя с теб една тайна, Алекси.
За мен е чест.
Слушам те.
Генерал Джевдет, Алекси.
Анкара го е изпратила тук като агент.
Какво?
Чу добре. Той е агент, внедрен сред нас от турската армия.
Казах ти, че е възможно, но ти не ми повярва.
Сега видя какво стана.
Алекси, явно е трябвало да видя някои истини със собствените си очи.
Много неща изгубихме заради този предател.
Но скоро ще се разплатим.
Сега е ред да изгуби Мустафа Кемал , който дори не подозира, че агентът му е разкрит.
Няма да убиеш Джевдет.
Ще го следиш, наблюдаваш. И използваш.
Браво, Алекси.
Най-после  започна  да мислиш като баща си.
Тогава да се насладим на кафето, татко.

.........................................

Къде е? Не мога да го намеря.
Мамо, какво търсиш?
Бастуна на баба ти.
За Хилял ли?
Мамо, къде го намери?
Бастунът на баба ти, дъще, не си ли спомняш?
Ползваше го, когато я боляха краката.
Как да не помня?
Слагаше тархана да се суши в градината, сядаше с бастуна и гонеше с него враните, налитащи върху зрънцата.
Веднъж  подгони и нас, защото счупихме стомната.
Ако беше ни хванала, хубаво щеше да ни натупа.
Добре, хайде.
Няма ли да го пробваш?
Не знам.
Какво не знаеш, миличка?
Мамо, с бастун ли ще ходя?
Дъще, не цял живот, само известно време.
Да, докато свикнеш.
Хайде.
Давай.
Внимателно, не бързай.
Мамо, аз вървя.
Браво на моето момиче!
Когато свикна, ще бъде още по-добре.
Разбира се, дъще.
Браво, дъще.
Браво, миличка.
Малко се уморих.
Добре, добре.
Внимателно.
Браво, майче.
..........................................

Успях да помогна на капитан Якуб да избяга от затвора, паша.
Сега  е на сигурно място в Измир.
Ще продължи да изпълнява мисията си тайно.
Спасяването на кап. Якуб е много ценно за турската армия и мисията ви в Измир.
Имам много важна задача за вас.
20 наши офицери, които разменихме с италианците за техни пленници, ще  бъдат освободени.
Те са опитни и много ценни за армията ни.
Мисията им е да нападнат контролираните от англичаните военни складове в Истанбул и да изпратят боеприпасите на Освободителното движение.
Трябва да им помогнете бързо да стигнат до Истанбул.
Разбрах, паша.

.....................................

Капитане, колко е часът?
Кога ще ни освободят?
Не се тревожи, Арслан.
Щом от Анкара казаха, че ще ни освободят, значи ще го направят.
В най-важния момент ние сме натикани в затвора.
Дано италианците не ни изиграят номер и стигнем до фронта.
Защо? Италианците ще си изпълнят ангажимента.
Ей, Камильо. Много ги обичаш тия италианци.
Защо ме наричаш Камильо?
Заради любовта ти към италианците.
Каква любов?
Просто уважавам италианската култура.
Колко време сме тук, Камил?
Кога пък заобича италианската култура?
Капитане, нали знаеш дъщерята на италианския сержант.
Два-три пъти ни донесе храна и той веднага се влюби.
Оставете това.
Като ни пуснат къде ще ни пратят?
Каква мисия ще ни дадат?
Дано ни пратят в Сакария.
Искам да се бия гърди в гърди с гърците.
Може и в Истанбул.
Казват, че в османските складове все още има оръжие.
Не бързайте.
Анкара непременно ще прати човек  за свръзка.
Тогава ще разберем каква е мисията ни.
И без това ме сърбят ръцете да хвана оръжие, капитане.
Дано от Анкара ни пратят и пистолети.
Дойдоха.
Май ще ни пуснат.
Господ да е с нас.
Турци, свободни сте.
Приятели, вече сме свободни!
.................................

Командире, видях, че се качи на този етаж.
Изчаках малко и се качих след него.
Погледнах всички стаи, но генерал Джевдет сякаш се беше изпарил.
Изгубих го.
После?
Слязох долу.
Реших да изчакам в една стая.
Точно тогава видях, че слиза по стълбите.
Командире, не е ли най-добре веднага да арестуваме генерал Джевдет?
Може да ни навреди, докато се опитваме да разберем с какво точно помага на Анкара.
Мисли мащабно, Пабло.
И престани да наричаш този предател генерал!
Вече минах по този път.
Васили също.
Резултатът е налице.
Сега няма да бързам.
Когато имам такова оръжие в ръцете си като Джевдет, трябва да го използвам.
Ще видиш, Пабло.
Информацията, която ще получим, следейки Джевдет, ще ни помогне да спечелим войната.
Тази врата защо е затворена?
Командире, това е вратата на склада.
Не те питам каква е вратата, а защо е затворена.
Командире, виждате стаята.
Тук няма какво да открием.
Не си птица да излетиш, Джевдет.
Къде си?
Пабло.
Слушам, командире.
Бързо разбий тази врата.
Слушам, командире.
Командире.
Значи оттук са кореспондирали с Анкара.
Командире, вижте това.
20 наши офицери ще бъдат освободени от италианците.
Те са опитни...
После не се чете, изгоряло е.
Трябва да им помогнете да стигнат в Танбул.
Танбул?
В Истанбул!
Трябва да им помогнете да стигнат в Истанбул.
Командире, 20 офицери ли са й проблемът на Анкара!
Не говори глупости, Павло!
Ясно е, че тези войници са им важни.
И имат важна мисия.
Трябва веднага да ги открием и да разберем каква задача са получили.
Разбра ли сега защо не арестувах Джевдет?
Благодарение на него, винаги ще съм  един ход пред Анкара.

.............................
Полковник.
Вземи това.
Как си, Якуб?
Полковник, бях търговец, въртях таверна, сега съм в кожарски магазин.
Свикнал съм с обстановката.
Ще се оправя.
Имаш ли нужда от нещо?
Не, полковник, благодаря.
Когато Родината ни страда, и това ми е много.
Важно е да имам покрив над главата.
Има нова заповед от Анкара, Якуб.
Италианците ще ни предадат 20 офицери, трябва да ги пратим в Истанбул.
Те ще нападнат военните складове в града и ще прехвърлят взетото оръжие в Анадола.
Тук има 20 гръцки униформи.
Тях ли ще облекат?
Да.
Утре сутрин от пристанището тръгва гръцки кораб за Истанбул.
Срещни се с офицерите, да облекат униформите и да отидат рано сутринта на пристанището.
Слушам.
................................

Щом искате да отиде на фронта и да се биете като храбри турски войници, първо трябва да се научите да боравите добре с оръжието.
Право думаш, братко.
Трябва да стреляме точно.
Армията ни няма куршуми за хабене.
В женския приют събрахме доста оръжие.
Като го занесем на фронта, може би ще помогне поне малко.
Ах, само да успеем да го изнесем незабелязано от Измир.
Ще си отдъхна.
Стига празни приказки.
Да си вършим работата.
Първо се прицелвате.
После затаявате дъх.
Това го правим, за да не трепери оръжието.
Но не трябва да държите дъха си в дробовете.
Ако се прицелите, поемайки дълбоко въздух, ще ви е по-трудно да задържите дъха.
Ще бързате да натиснете спусъка и ще пропуснете целта.
Всеки е майстор в своята област.
Моята са самолетите.
А специалист по оръжията е старши лейтенантът.
Старши- лейтенат.
Затаявате дъх и до 7-8 секунди трябва да натиснете спусъка.
И най-малката грешка може да ви отклони от целта.
Право в десетката. Браво!
Старши лейтенант.
Може ли и аз да опитам?
Сестро Хилял?
Как дойде тук?
С бастуна на баба.
Лека-полека дойдох.
Ти ме накара отново да повярвам в чудеса.
Преди не вярваше ли?
Когато станеш свидетел на много трагедии, започваш да губиш вяра.
Но после се появява едно момиче, което никога не прекланя глава пред трудностите, и ти става неудобно, че ти си изгубил вяра.
Старши лейтенант,  да не забравяме за какво сме се събрали.
И аз затова дойдох.
И аз искам да се науча добре да боравя с оръжие.
Сестро Хилял.
Джезми, не ми казвай, че момичетата не могат да стрелят.
Знаете, че между нас има човек, когото уцелих.
Кого?
Стига бе.
Ти за каква я мислиш, Хилял?
Без малко не го уби.
Добре, че не можеше да стреля, че се отървах.
Не защото не мога да стрелям, старши лейтенант, просто не исках раната да е смъртоносна.
Така ли?
Тогава нямаш нужда от обучение.
Лютфю.
Стреляш точно.
Ти нямаш нужда от обучение, мини встрани.
Хилял,  не искам да съм на мястото на някой, когото си взела на мушка.
Хайде, опитай ти.

..............................................

Добре дошъл.
Добре заварил.
Колко хубаво се усмихваш.
Имам добра новина, ела.
Да спрем малко, искаш ли?
Дъще.
Ти вървиш?
Върви, разбира се.
Още малко и ще махне бастуна.
Не знам кога ще мога да вървя без бастун.
Скоро ще стане, дъще.
Ти преодоля толкова невъзможни неща дотук.
И с това ще се справиш.
Виж, изправи се на крака като теб.
И без бастун ще ходи, тя е дъщеря на баща си.
Мамо, знаеш, че татко е малко по-различен от теб, кака и мен.
Даже Якуб се оказа на наша страна.
Хилял.
Мамо, много добре знаеше, че няма да си замълча.
Търговецът Якуб, когото смятахме за приятел на гърците, излезе бунтовник.
Питам се дали татко не се е засрамил от себе си.
Дъще, какво общо има това?
Мамо, ти все ме караш да мълча.
Ако ще казваш нещо на някого, то кажи го на татко.
Теб какво те засяга?
Азизе.
Какво те засяга?
Азизе.
Ако искам да кажа нещо на баща ти, ще му го кажа в очите.
Насаме, не  пред вас.
Азизе, недей. Видях каквото трябваше, да не продължаваме.
Исках баща ти да дойде и да му покажа, че вървиш.
Не можа да си сдържиш езика.
Почакай.
.................................

Значи, не знаем къде генерал Джевдет ще се срещне с офицерите.
Но знаем къде ще отидат, Алекси.
В Истанбул.
Все още имаме шанс да ги хванем.
Не се безпокой, татко, ще ги хванем.
Татко, надявам се, че не си казал на никого, че генерал Джевдет е турски шпионин.
Откъде ти хрумна?
Това е семейна тайна.
Не бива да го споделяш с цялото семейство.
Говоря за Леон.
Той ми е племенник.
Знаеш, че има връзка с Хилял и е близък със семейството й.
Това може да се превърне в предимство за нас.
Или в катастрофа.
Татко, ти сам го каза.
Винаги  съм оправдавал възложеното ми от теб доверие.
Затова ме послушай.
Добре, Алекси.
Щом така смяташ, вече ще държим под око и Леон.
Остави това на мен.
..............................


Няма ли поне една пушка или пистолет, приятели?
С какво ще се отбранява стопанинът на тази колиба, ако слезе мечка или вълка?
Хората предадоха всичкото си оръжие на армията, не знаеш ли?
Да беше поискал пистолет от бащата на онази италианска девойка.
Да, можех да му поискам и служебния пистолет, нали?
Надявал си се да ти даде дъщеря си, пък пистолета не.
Приятели!
Слава Богу, излязохме от затвора.
Всички тъгуваме за семействата си и родните места.
Но мисията ни все още не е приключила.
Един приятел, работещ за Анкара, ще ни вземе оттук и ще ни разясни новата задача.
Знам отговора ви.
Но ще ви попитам, както винаги.
Продължаваме ли заедно по пътя към независимостта?
Продължаваме, капитане.
Капитан Ръфат?
Да.
Капитан Якуб, тук съм по заповед от Анкара.
Добре дошъл, капитане.
Очаквахме те.
Добре заварил.
Дай чувалите.
Вземи.
Добре дошли, приятели.
Добре заварили.
Чух за подвизите ви.
Победили сте французите в Адана.
Взели сте оръжието на италианците.
Да, но в последния момент се случи инцидент.
Попаднахме в плен, капитане.
Искаме да изпълним до край следващата мисия, капитане.
Не се съмнявам, че ще успеете и с новата задача, която ще ви възложим.
Приятели, това са гръцки униформи.
Трябва да ги облечете.
Гръцка униформа?
Да си плюя на късмета!
Но поне има оръжие.
Трябва да ги облечете заради мисията.
После, без да губите време, тръгвате съм пристанището.
Някой от вас знае ли гръцки?
Ней.
Знаеш ли гръцки?
„Ней” значи „да” на гръцки, капитане.
А, добре.  Опитайте се да не говорите с никого.
Ако се наложи, ти ще го правиш.
Хайде, приятели, преоблечете се.
Трябва веднага да тръгнем.
Давайте.
Капитане, трябва да поговоря с теб, има и нещо друго.
Заповядайте, капитане.

..............................................

Как е Якуб?
Върна се към стария ритъм.
Но изглежда малко тъжен.
Нормално е, преди беше вкъщи, сред нас.
Кой знае колко време не е сядал на маса с близки хора.
Сега е сам и съвсем ще се измъчи момчето.
Ще свикне бързо.
Дългът те кара да забравиш всичко.
А ти забравяш ли за нас?
Знаеш прекрасно, че не съм ви забравил.
Аз знам, но момичетата не.
Сърцето ме боли всеки път, когато Хилял и Йълдъз те нападат, Джевдет.
Идва ми да изкрещя, че униформата не бива да ги заблуждава.
После те поглеждам, колко достойно приемаш всичките им ужасни думи.
Мисля си какви ли бури бушуват в сърцето ти и ми става още по-болно.
Знам, ще кажеш, че  всичко е заради свободата, заради Родината.
Може би аз не съм силна, колкото теб.
Ти ли не си силна?
Още ли я пазиш?
Пазя я с надеждата, че ако не нея, ще сложиш униформата на Освободителното движение.
Тази надежда ми дава сила.
Ти не живееш ли с надежда, Джевдет?
По-рано да.
Сега си мисля, че ще  умра, оставайки  в съзнанието на хората като предател.
Че ще си отида, преди Хилял и Йълдъз да узнаят истината.
Откъде го измисли това?
Много си черноглед.
С Божията помощ ще дочакаме както победата, така и деня, в който ще разкажеш на момичетата какво си направил.
Хилял ще те прегърне с гордо вдигната глава.
Как са нещата в женския приют?
Само мисията ти е в ума , нали?
Всичко е наред.
Жените бързо се научиха, сякаш цял живот са правили снаряди.

....................................

Няма проблем с обществения ред в града, командире.
На едно място възникна малък пожар, но бързо беше потушен.
В складовете обаче има проблем.
Докладваха, че не е нещо сериозно, но са изчезнали част от униформите.
Униформи ли са изчезнали?
Да, командире.
Колко?
Двайсет.
Двайсет?
Да.
Влез.
Ела, Алекси.
Казваш, че 20 униформи са изчезнали.
Да, командире.
Това е работа на Джевдет.
Със сигурност той е откраднал униформите.

...................................

Арслан, знаеш, че трябва да стигнем без инциденти до пристанището, нали?
Без инциденти.
Сърби ме ръката, приятел.
Дай Боже, да се овладея и да не започна на стрелям като видя някой грък.
Добре. Гледай  да не ни убиеш с някой заблуден куршум.
Не се безпокой.
Теб те разпознавам между хиляди.
Близо сме до пристанището.
Да побързаме.
Не забравяйте какво каза капитан Якуб.

.................................
Татко, какво общо има Джевдет с изчезналите униформи?
Командире, днес предстои прехвърлянето на войници по море.
Значи онези офицери ще избягат с кораба.
Веднага ще отида на пристанището.
Ще взема и Джевдет.
Така ще му попреча да действа зад гърба ми, Алекси.
А и искам да види лично как ще заловя войниците му.

............................
Генерале.
Командире.
Пригответе се, отиваме на пристанището.
Защо, командире?
На лов, генерале, на лов.
Офицерите, на които Анкара толкова държи, идват право в капана.
Ще ги заловим.
Тогава да подготвя отряда, командире.
Вземете си само оръжието.
Нямаме време.
Слушам.
Пабло.
Слушам, командире.
С генерал Джевдет отиваме на пристанището.
Войниците ни да се приготвят и да ни чакат отпред.
Командире.
Ако не е нещо важно, по-късно.
Командире, получихме сведения, че до пазара има склад със скрито оръжие и боеприпаси.
Напоследък там постоянно ходели някакви  туркини.
Говори се, че през нощта изнасяли оръжието извън Измир.
Ясно, свободен си.
Виж ти!
В Измир ври и кипи.
Къде по-напред да отида?
Командире, нека се заема със склада.
Не може, генерале.
Ние ще се погрижим за офицерите на Мустафа Кемал.
Те са по-важни от склада.
Тогава старши лейтенант Леон да поеме претърсването на склада.
Може.
Но и Алекси ще отиде с него.
Командире, Алекси не е войник.
А и е Ваш син, опасно е.
Съгласен съм да отида.
Братовчед ми ще ме пази, генерале, не се тревожете.
А може и да ни бъде от полза, генерале, как мислите?
Знаете, че Алекси има добър нюх за бунтовниците.
Няма начин да не ги надуша.
Както кажете, командире.
Чудесно.
Тогава може да ме изчакате навън.
Пабло.
Нали искаше да провериш братовчед си, ето ти възможност.
Ако си прав, Леон ще се опита да осуети претърсването.
Не откъсвай поглед от него.
С удоволствие, татко.
...............................
Една лъжичка.
Ако не ядеш, няма да пораснеш.
Аз ли да го изям?
Хайде, супата е много хубава.
Самет не иска да яде.
Две хапки не можах да го накарам да изяде.
Какво има, защо не ядеш?
Мъчно ми е за приятелите.
Най-много за Зехра.
Тя ли ти даде тази кукла?
Да.
Беше нейна. Даде ми я.
Искам да отида при Зехра.
Миличък, не може.
Самет, не  казваме, че  повече няма да я видиш.
Само известно време.
Когато някой ти липсва, можеш да живееш със спомените за него.
Затова се  грижи добре за куклата, чу ли?
Добре.
Хайде, хапни още малко.
Да не се разболееш преди да отидем отново при Зехра.
Момичета, спрете работата веднага.
Бързо! Гърците идват, видях ги на няколко пресечки оттук.
Бързо!
Какво ще правим?
Всичко ли ще оставим?
Не знам, ще видим.
Бързо!
Къде да отидем?
Бързо! Бързо!
.............................
Старши лейтенант, тази сграда ни посочиха.
Как са посмели точно в центъра на Измир, умът ми не го побира.
Никакъв страх ли нямат от нас?
Извинявай, братовчеде.
Не се страхуват, заради мекушави войници като теб.
Млъкни, Алекси.
Обкръжете сградата.
Слушам, командире.
Защо не заповядаш да открият огън?
Ако ги засипем с дъжд от куршуми, никой няма да се измъкне.
Така ли?
А какво ще стане, ако вътре има оръжие?
Всички ще излетим във въздуха.
Прави каквото знаеш.
Само по-бързо.
Предайте се всички вътре!
Обкръжени сте, предайте се!
Ако се мотаеш още малко, ще си поръчам едно кафе.
Разбийте вратата.
Как може?
И един човек ли няма?
Жалко.

Така заедно  привличаме много внимание.
Трябва да се разделим, ще се срещнем в къщата на г-жа Латифе.
Ясно? Хайде.
Внимавайте.
Детето много се изплаши.
Забрави си играчката, затова е тъжен.
Куклата беше на Зехра.
Миличък, какво да направим, забравихме я.
Да я вземем.
Не може, Самет.
Знаеш, че гърците дойдоха.
Аз ще я взема.
Самет, не!
Трябва час по-скоро да се махнем оттук.
.............................
И дете даже е имало.
Тия са полудели.
Жени, а гледай ги с какво се занимават.
Нищо, пак съм доволен.
Поне сложихме ръка на всичко, което са приготвили за фронта, нали?
Лейтенант, съберете всички сандъци и ги занесете в склада до щаба.
Там ще съставим протокол.
Слушам.
Хайде, действайте бързо.
Съберете ги.
Братовчеде, късметът е на наша страна.
...........................

Сигурен ли сте, че информацията е вярна, командире.
Може да е капан,  за да ни накарат и двамата да излезем от щаба.
Не се притеснявайте, генерале.
Този път не ние, а турците ще паднат в капана.
Дочух, че Анкара ще се опита да изпрати офицерите на опасна мисия.
Когато разбрах, че са изчезнали 20 наши униформи, се досетих, че ще се престорят на гърци и ще отплават с нашия кораб.
Поздравления, командире.
Много хитро сте постъпили.
Не е нужно да си много умен, за да надхитриш турците, генерале.
Лично ще разбера какво точно иска Анкара от онези офицери.
Ако откажат да говорят, ще бъдат екзекутирани.
Те избират.

...........................

Пристигнахме, слава Богу.
Вижте колко войници има!
Нищо. Така ще се смесим с тях.
Дишайте дълбоко.
Липсваше ми морският въздух.
Мисията ни започва тук, юнаци.
Камил.


.................................


Идват гърци.
Ела тук.
Не се обаждай, чу ли?
Иначе ще ни видят.
Бързо.
Да си купим нещо преди да се върнем.
Какво търсиш?
Гащи му трябват на него.
Не ни бави.
Сам отиди да си купиш.
Хайде, и да знаеш, че няма да те чакаме.
Отидоха си.
Самет го няма.
Самет го няма.
Хава?
Самет...
Къде може да е отишъл?
Чакай.
Господине, виждали ли сте едно малко момче?
Не, нищо не съм видял.
Върнал се е за играчката.
Ти върви, аз ще те настигна.
Да не си полудяла?
Навсякъде има войници.
Не мога да оставя брат си.
Върви, аз ще те настигна.
Не!

............................
Братовчеде, какво е това?
Турският марш на независимостта.
А това ли е?
Чувал съм за него.
Има едно изречение.
Цивилизацията е вече само еднозъб звяр.
Подиграват  се на нещо, което не притежават.
Къде си виждал цивилизовани турци.
Събрахте ли сандъците?
Да, старши-лейтенант.
Да тръгваме тогава.
Как така ще  тръгваме?
Какво ще стане, ако пак дойдат?
Ще запечатаме склада, Алекси, никой няма да влезе.
Това няма да ги спре, Леон.
Ще счупят печата и пак ще влязат.
Така ли?
Имаш ли по-добро предложение?
Трябва да не могат да използват мястото.
Веднага кажи на войниците да унищожат склада.
Няма нужда, Алекси.
Леон!
Знам, че си мекушав и добросърдечен, повече от необходимото.
Наясно съм.
Но това е прекалено, дори  за теб.
Когато обкръжихме сградата,  измисли някакви оправдания, за да не откриеш огън.
Сега, когато вече няма никой, с какво оправдание ще ни попречиш   да унищожим склада?
Виж, Леон, баща ми не обича такива неща.
Започне ли да се съмнява  в патриотизма  и решимостта на племенника си, не мога да го спра.

...................................

Толкова труд положихме, рискувахме живота си с тези снаряди, всичко замина, мамо.
Не мога да повярвам.
Дъще, поне няма ранени и арестувани.
Ако някой беше убит, да не дава Господ?
Да пази Господ.
Ще се срещнем в дома на г-жа Латифе.
Отдавна не сме ходили, не знам в какво състояние е.
Ти отиди да вземеш храна.
Добре.
Донеси и бонбони за Самет.
Много беше разстроен.
Добре, мамо.
Върви.
...............................
Самет! Самет!
Самет, чакай!
Самет, чакай, миличък!
Самет, чакай!
Самет!
Стой тук.
Познавам те.
Ти си прислужницата на командира.
Не съм. Не съм.
Казах да спреш.
Како.
Стой, Самет.
Тръгвай с мен.
Ела.
Къде гледаш?
Върви, хайде!
Стой тук.
Благодарение на теб ще получа медал.
Я вижте кой е тук, вижте кой е тук.
Днес трофеите не свършват.
И посегналата към забранената ябълка Хава е тук.
Хава, татко много ще се зарадва да те види.
Виждаш ли, братовчеде.
Мисля, че трябва да правим всички акции заедно.
Нося ви късмет.
Отведете я в щаба.
Не, не, не.
Остави това на мен, братовчеде.
Не говорим за турски войник.
Тя е само една прислужница.
И понеже работеше в нашия дом, ще я предам със собствените си ръце  на татко.
Да вървим.

...................................



Това не е ли известният гръцки генерал?
Същият.
Мръсен негодник.
Освобождението зависи от спечелването на войната, Арслан.
Успокой се.
Идват към нас.
Добре, спокойно.
Войници, оставете оръжието!
Пабло.
Слушам, командире.
Веднага ги обградете.
Сред вас има хора, носещи незаслужено славната гръцка униформа.
Има турски предатели, които се крият зад знамената  и униформите ни, изпълнявайки подъл заговор.
Как се казваш?
Андони. Казвам се Андони.
Андони.
Не ме карайте да ви търся.
Псетата на Анкара са някъде тук.
Знам го добре.
Излезте веднага пред  строя.
На колко си години?
Димитри.
Значи Димитри, а?
Турски идиот!
Безродник!
Хванете го! Този е турчин.
Всички са турци.
Арестувайте ги!
Отведете ги!
Виждате, генерале, и зад гръцкия флаг да се скрият, пак ще ги намеря  и ще ги изловя един по един.
Това ще бъде незабравим урок за Анкара.
Не се съмнявам.
...............................

Изведнъж гледам, гръцки войник тича към Хава.
Каза, че е прислужницата на командира.
Не знаех какво да направя.
По гърка ли да стрелям, Самет ли да пазя.
Кого ще стреляш, Евсун?
Добре, че си спасила Самет.
Спасих го, но Хава си отиде.
Няма да казваме нищо на Самет.
Господ да пази момичето от гнева на Филипос.
Ето ни и нас.
Самет, гладен ли си?
Ще хапнеш ли нещо, миличък?
Като дойде кака, тя ще ме нахрани.
Ела тук.
Ако кака ти разбере, много ще  се разсърди, че сме държали братчето й гладно.
Къде я отведе гръцкият войник , како Хилял?
В голямата къща, Самет.
Имала малко работа там.
Но може да остане по-дълго, ние ще се грижим за теб.
Искам кака.
.................................

Хава.
Малък подарък, татенце.
Знаеш, че претърсвахме онзи склад с Леон.
Наистина е на бунтовниците.
Не можахме да ги хванем, но иззехме всички боеприпаси.
Заловихме и нея.
Убеден съм, че ти знаеш най-добре как да постъпиш с Хава, татко.
Ще ви оставя насаме.
Сега да си поговорим малко , Хава.
Много съм разочарован от теб.
Но може би е станало недоразумение.
Колко много врагове съм имал в този град.
Може би повече, отколкото в Анкара.
Ти не си една от тях, нали?
Какво ще направиш с мен?
В затвора ли ще ме вкараш?
Ще те заведа там, където ти е мястото, Хава.
В конака.
.................................

Здравейте.
Може ли да взема от тези бонбони?
Разбира се.
Седнете, ще ги опаковаме.
Може ли кафе и кешкюл  за мен?
Разбира се.
Кешкюлът е любимият ми десерт.
Всички го обичат.
Не, за мен е специален.
Баба ме отгледа.
Винаги ми правеше.
Събуждах се сутрин и ароматът му се носеше из къщата.
Благодаря.
Да ви е сладко.
Добър ден, Йълдъз.
Не се сяда на маса на дама без позволение.
Не са ли те учили?
Йълдъз, днес съм в такова добро настроение, ще нищо не може да го развали.
Хубаво.
Стани от масата ми, Алекси!
Може ли сметката?
Бъди по-търпелива, трябва да си поема дъх.
Не ми е лесно.
Днес залових още един шпионин в обкръжението на баща ми.
Уморен съм.
Кого залови?
Не се притеснявай, не е мъжът ти.
Прислужницата Хава.
Ще дойде ред и на мъжа ти.
Хава ли?
Сутринта открихме склад, пълен с оръжие.
Явно там се е крила и ни падна в ръчичките.
Какво ще правят с нея?
На кого му пука?
С теб какво ще правим, това е въпросът.
Да продължим ли, откъдето бяхме стигнали.
Не може да ядеш кешкюл без мен.
Ела след час на улица „Дибекбашъ”.
Не, не мога да позволя  дамата да плати сметката, Йълдъз.
Пусни ме веднага!
Йълдъз, какво правиш?
Казах ти да станеш от масата ми.
Ти наистина си полудяла.
............................
Сякаш развалихме  черна магия, генерале.
Какво ще кажете?
Знаете ли, генерале, до днес,  когато на  фронта нещата вървяха гладко,  в Измир  имахме проблеми. Щом се успокоеше обстановката  в града , следваха поражения на фронта.
Но сега владеем положението навсякъде.
Не бях забелязал това, командире.
И на мен наскоро ми направи впечатление, генерале.
Благодаря, командире.
Заповядайте, седнете, генерале.
Мечтаете ли си за живота след войната, генерале?
Мислили сте  какво ще правите после?
Сега като ме питате, виждам, че не съм  се замислял.
Наистина ли?
И аз не съм, често казано.
Но трябва да помислим.
Правим грешка.
Така ли? Защо?
Защото, генерале, големите победи се раждат в мечтите.
Ако човек не живее с някаква мечта, не може  да я  сбъдне.
Ще запомня тези ви думи, командире.
Непременно го направете.
Победите се заредиха една след друга и вече се замислям какво ще правя след войната.
Даже взех интересно решение.
Ще се установя в Измир.
В Измир?
Да, защо се изненадвате?
Командире, Вие все казвате, че с изключение на крайбрежната алея, градът е едно сметище.
Така е.
Но май сте забравили какво Ви казах в Кютахия.
Какво ви казах?
Победата придава чар и на най- неугледното място.
А, според мен, няма по-хубав град от Измир след Константинопол.
Не се съмнявам, че когато стане част от Велика Гърция, ще се разхубави още повече.
Да, определено.
И защо да не бъдем съседи, какво ще кажете?
Но за Вас може да е опасно да останете в Измир, нали така?
Всички Ви знаят като предател и турците могат да посегнат на живота ви.
Да.
Но въпреки всичко, бих предпочел да остана в Измир, командире.
Жив или мъртъв.
Прав сте, генерале.
Какво значение има дали ще живеете в Солун или Атина?
Видяхте, че откриха Талат паша чак в Берлин и го убиха.
Така е.
Както и да е.
Да пием за победата и за добрите съседи.
За победата, командире.
Като говорим за победата, получените сведения излязоха верни.
В склада близо до пазара, открихме доста голямо количество оръжие.
Доста смело от тяхна страна да го крият на пазара, командире.
Така е.
На стената висял онзи блудкав текст, наричан Марш на независимостта.
Дето започва с „Не се страхувай!”
Явно черпят смелост от тези думи.
Но сега много добре разбраха, че трябва да се страхуват, генерале.
Какво ще правите със заловените турски офицери, командире?
Ще бъдат съдени по всички закони.
Независимият съд ще вземе решение.
А после ще бъдат разстреляни.
Но първо искам да ги опозная по-добре, генерале.
Ще  разбера каква задача им е поставил Мустафа Кемал.

.................................................

Казвай каква е мисията ви.
Какво иска Анкара от вас?
Само толкова ли, негоднико?
Толкова ли ти е силата?
Пробвай  с това.
Войници.
Как върви?
Казаха ли нещо?
Все още не, командире.
Не съм изненадан.
Като ги гледам, мисля, че им е приятно да бъдат изтезавани.
Помислете си добре.
Ако проговорите, има шанс да не умрете.
Ако не го направите, ви чака смърт.
Не ги разбирам, генерале.
Не мога да направят най-елементарна сметка.
Казвам им, че имат някакъв шанс да оцелеят, а те...
Те заслужават повече от смърт, командире.
Така е, така е.
Да ме ухапе псе, ще го приема.
Но ти си клоунът на тези псета , генерал Джевдет.
Сега кажете.
Каква важна мисия ви постави Анкара?
Защо им трябвате толкова много?
Командире, не издържам повече.
Командире...
Генерале, единият май ще  развърже език.
Виждам, че иска да говори.
Не издържам повече.
Ще кажа всичко.
Говори, хайде.
Да видим какво ще ни кажеш.
Слушам.
Махни ми перчема от окото.
Най-много мразя да ми развалят прическата.
Значи ти си майтапчията в групата, така ли?
Добре, тогава да се помайтапя и аз малко с теб.
Така харесва ли ти?
Харесва ли ти?
Войник, продължи.
Няма да излезете оттук!
Набийте си го в главите.
Ако ще говорите, говорете.
Времето ми е ценно.
Тогава не го хабете с нас, командире.
Духът ще напусне телата ни, но от устите ни думичка няма да излезе.
Лесно е да говориш за себе си.
Да видим какво ще направиш, когато става дума за другаря ти .
Не им казвай нищо, капитане.
Все едно ми е, ще говори или не.
Не им казвай, капитане.
Нито думичка!
Нека стреля подлецът!
И аз искам много да те застрелям.
Мръсно куче!
Сбогом, приятели.
Капитане, кажи каква задача ви възложи Анкара.
Ако не го направиш, може да се простиш с приятеля си.
Спри, недей.
Добре. Ще ти кажа.
Мисията ни е да прехвърлим в Анадола оръжието от английските складове в Истанбул.
Добре.
Браво, капитане.
Да вървим, генерале.
Войник!
Генерале, трябва веднага да предупредим англичаните.
Нужно е да затегнат мерките за сигурност.
Тези ги държим в ръцете си, но от Анкара може да опитат нещо друго.
....................................

Страхувах се, че няма да те видя отново.
Не е толкова лесно. Не те изпускам от очи.
Когато видях бележката ти, сърцето ми сякаш щеше да изхвръкне.
Уплаших се, че Алекси ще чуе как бие.
Този идиот още се навърта край теб.
Едва се сдържах да не му разбия устата и носа в сладкарницата.
Да не си посмял, Якуб.
Не си струва заради един подлец.
Ти добре се справи, нямаше нужда да се намесвам.
Какво искаше  от теб?
Каза ми, че са арестували Хава.
Момичето ще изгори заради мен.
Ако можехме да направим нещо.
Мислих да помоля татко да й помогне.
После се сетих как постъпи с теб.
Уж много те обичаше, наричаше те свой зет.
Щеше  да те убие, без окото му да мигне.
И за Хава няма да направи нищо.
Йълдъз, баща ти е гръцки офицер, изпълнява дълга си.
Може ли дългът да е по-важен от семейството, Якуб?
Йълдъз, не те повиках тук да говорим за баща ти.
Прав си.
Как си?
Видях те и сега съм по-добре.
Липсвах ли ти?
Уморих се да копнея по теб.
Може би това ще помогне.
Кой знае, трябва да опитаме.

...............................
Толкова дни се мъчихме, сега изгубихме всичко.
Оръжие, снаряди, всичко.
А ние си мечтаехме да ги занесем на фронта.
Какво да кажа, животът е непредсказуем.
Не унивайте.
Като ни взеха оръжието, няма ли да отидете на фронта?
Пушки нямате, но имате щикове.
Ако и щикове нямате, ще си направите от решетките на прозореца.
Право казваш.
Първо ще изгоним врага от Ескишехир, после от Кютахия и  от цялата страна.
А накрая ще дойдем в Измир, нали?
Може да сме първите войници, влезли в Измир, какво ще кажете?
Дай боже, дай Боже!
Да украсите града като млада булка, Хилял.
Така ни посрещнете.
С гордост ще ви чакам тук.
Заедно ще издигнем турския флаг над Кадифената крепост, ще украсим Измир със знамена.
Дай Боже!
Леон, добре дошъл.
Как сте?
Няма да оставам много.
Исках да ви видя.
Положението е много напрегнато,  трябва веднага да се върна в щаба.
Има ли новини от  Хава?
Алекси лично  я предаде на Филипос.
Чичо ми е на седмото небе.
Не знам как я хвана.
Арестували са и група турски войници, всичките са в затвора.
Че откъде се взеха турски войници в Измир?
Доколкото разбрах са били италиански пленници.
Всичките са офицери, няма обикновени войници.

............................

Не можахме да разберем повече.
Но е ясно, че не са обикновени войници.
Пратени са на специална мисия, доста опитни са  и успяват да действат ловко зад гърба на врага.
Били са освободени от италианците, командире.
И по-рано са им възлагали отговорни мисии.
Татко, ако са толкова ценни, Джевдет ще иска да ги спаси.
Прав си, Алекси.
Джевдет може да се опита да ги измъкне от затвора.
Пабло, отваряйте си очите на четири.
Не пускайте никого при затворниците.
Ще казвате, че аз съм наредил така.
Слушам, командире.
Излез навън.

.................................

Какво има?
Всички пребледняхте.
Аз съм, Якуб.
Божичко! Капитане!
Джезми.
Върна се, слава Богу.
Здравата ни уплаши.
Добре дошъл.
Добре заварил.
Добре дошъл.
Добре заварил.
Добре дошъл, братле.
Добре заварил, Веджи.
Якуб... Дължа ти хиляди извинения.
Упреквах те, че дружиш с гърците.
А ти си вършил такива подвизи.
Няма нищо.
Ние отдавна го знаехме капитана.
Ожени се за Йълдъз, за да е близо до баща ти, и затова не можехме да ти кажем.
Заради мисията ли се ожени за сестра ми?
В началото беше заради мисията, но после...
Както и да е, имаме по-важни неща.
Група турски офицери бяха арестувани.
Казаха ни. Знаем вече.
Добре, трябва да ги освободим.
Ние ли?
И как ще стане?
Ще прокопаем тунел.
Якуб, това не е лесна работа.
Под земята има коридор, водещ до затвора.
Достатъчно е  тунелът да стигне до него.
Но нямаме време.
Трябва веднага да действаме.
Давайте тогава.
И аз ще дойда с вас.
Хилял, ти отскоро си на крака.
Това няма значение, Лютфю.
Не мога да стоя тук и да бездействам.
Хилял, не ме разбирай погрешно, но повече ще ни пречиш, отколкото помагаш.
Не е по силите ти да копаеш тунел.
Краката ти още не са здрави.
Вие рискувате живота си, аз не мога да стоя със скръстени ръце.
Добре, отиди и говори с Евсун.
Копаенето ще отнеме време.
Нека ни донесат храна.
Ще ни трябват сили.
Добре.
Да вървим.
Приятели.
Кажи, Хилял.
Пазете се, чухте ли?
Дадохме достатъчно жертви, ако и с вас се случи нещо, няма да го понеса.
Говориш, сякаш отиваме на фронта, Хилял.
Ами да. Чакай, трябва да ни изпращаш и на фронта.
Разбира се.
Въпреки това се грижете един за друг.
Добре.
Хайде, до скоро.
Довиждане.
Да вървим.
...............................

Този чувал е почти пълен.
Давай.
Толкова много пръст.
Навън натрупахме  цяла планина.
Хайде, приятели, с всеки изнесен чувал се  приближаваме още повече до целта.
Филипос нека си спи сладко в леглото.
Ще му дръпнем килимчето под краката, да разбере как се арестуват току-що спасили се от плен храбреци.
Веджи, тунелът до затвора ли ще стигне?
В края му има проход.
След това е затворът.
Ще покопаем малко и ще видим отсреща нашите войници.
Ще ги прегърнем и ще ги измъкнем оттам.
В края на тунела ни чака свободата.
Ще помогнем на войниците ни да  стигнат до нея.
Дай Боже.
Колко хубаво го каза, Осман.
Браво на теб.
Като сме тук, да изкопаем още един тунел до Атина.
До кралския дворец.
И после?
Ще вземем малко динамит.
Ще запалим фитила и пуф!
Кралят ще литне в космоса.
В твоя роден край,  Веджи.
Като сме започнали, да изкопаем  и още един тунел.
Да ще стига до Анкара.
До Народното събрание.
Да видим Февзи паша, Исмет паша, Мустафа Кемал паша.
Не може ли?
Като ги видиш какво ще им кажеш, Лютфю?
Какво да им кажа.
Ами не знам.
Ще си глътна езика.
Ще кажеш, Господ здраве да ви дава.
Какво друго?
Ще ги видите първо на бойното поле в Сакария, после в Анкара.
Там лично ще им го кажете.
Дай Боже.
Ако ги видим преди да загинем, ще им го кажем.
Дай Боже.
Хайде, почивката свърши.
Да се връщаме на работа.
Да започваме.
Ей, боже!
Тук вече е лошо.
Ударихме на камък, Веджи, това е положението, както се казва
Значи трябва още по-яко да напрегнеш мишци.
Добре.
Аз да взема да изнеса пълните чували навън.
Ако изместим този камък, работата ще стане.
................................

Како...Знаеш ли какво си мисля понякога?
Дали Мехмед има повече или по-малко  късмет от нас?
Защо  да е по-малко?
Дай ми го.
Защото ние сме виждали татко като храбър турски войник, како.
Аз още го помня.
Гордеех се и броях с вълнение дните до завръщането му от фронта.
Помниш ли, после сядах пред къщата и чаках татко да се появи на кон по улицата.
Той се задаваше от ъгъла и сякаш слънцето изгряваше, а пролетта се връщаше.
Имах чувството, че ми израстват криле и ще полетя.
Всичко придобиваше съвсем друг смисъл.
Спомням си.
Те беше много привързана към татко.
Възхищаваше му се.
Как да не му се възхищавам?
Той беше моят герой.
Но Мехмед ще го познава само като гръцки генерал.
Няма да знае, че някога е бил истински турски герой.
Може би той ще го приеме такъв.
Няма да страда колкото теб.
Той не знае какъв е бил преди.
Колкото и да обичаш един човек, когато те разочарова, започваш да го мразиш.
Како, знам, че се сърдиш на татко заради Якуб.
Но приеми го вече,  генерал Джевдет е само един вражески офицер.
Направи ли нещо за ядене?
Дай ми Мехмед.
Отдавна трябваше да е легнал.