Таткото спи на дивана - докога?

Аааа, разбрах - да скапем мъжа, та да не му шарят очите по чуждо. Обаче скапаният мъж и на своето няма да обърне много внимание
Мъжете са физически по-силни, но да вдигат торби с пясък, а не да будуват.
Да попитам пак - не е ли достатъчно петък и събота вечер + 1 работен ден в седмицата да отменя жена си?

Куку, не се наемам да изказвам мнение за друго, но за едно не си права. Загубата на сън се отразява по-зле на жените, казват учените: http://www.newsweek.com/women-suffer-more-men-staying-night-brain-798645

Също отбелязват, че всичко е въпрос на индивидуалност. Не познаваш ли хора, които ако са гладни, озверяват от нерви, и други, които цял ден не се сещат да хапнат?

Не е целта "да скапем мъжа", а по възможност да не се скапе никой, включително и жената. И по възможност мъжът да е наясно какво означава безсънието на жена му, и че не е глезотия, ако е уморена или не е на кеф 24/7.  А иначе за конкретното разписание всеки си решава сам. Важното е да го решават като двойка, а не той да си бие камшика нощем на рахат в хола, вечер с аверите, а след някое време (щото, видиш ли, жена му не му пускала достатъчно често и приличала на чума) - и между нечии по-дашни крака. Че съм била свидетел на такъв развой и не беше в полза на добрите семейни отношения.

Странна ми е гледната точка на някои жени в темата.
Преди бебето мъжът си е спял по 7-8 часа и е ходел на работа, имал е желание за секс, време за излизания и забавления. С идването на бебето всичко това си остава така.
Преди бебето жената е била с режим, сходен на този на мъжа, двамата са се забавлявали заедно, може би са имали общи хобита и интереси. С идването на бебето тя не може да спи човешки средно около една година, а често и повече. Буди се по 4-5 пъти на нощ, често се налага да става и да се разхожда с врещящо бебе с часове. Кърменето й източва силите всеки ден. През деня има работа примерно за 4-5 часа плътно.  Тези часове не са организирани и стройни, а когато успее да се откопчи от изискващото постоянно внимание отроче. Много жени имат възможност да свършат нещичко едва когато бебето заспи, така че опцията "полягване с бебето" е мираж. И се влиза в един постоянен цикъл на изтощение, от който няма излизане, и ако не й се даде време за почивка, всеки ден е по-лош от предния.

Не схващам гледната точка на жените, които са ОК с това.

При всички положения, изследване след изследване показват това, което доста в бг-мамма си знаем от преди: женския мозък е по-сложен и има нужда повече да си почива. Аз пък досега не знаех за тези изследвания, какви интересни неща научава човек. Ето и на български: https://dariknews.bg/novini/liubopitno/do-kakvo-vodi-lipsata-na- … i-zhenite-1560258

Нещо не мога да схвана- опитваме се да намерим оптимален вариант за двамата, а сякаш теб те влече да си изкараш яда на всички мъже по всичките земни кълбета, описвайки една  "идилия", която целта ни е да бъде избегната.

Защо намеси авери и хойкане по кръчми, само заради едно спане в хола?

Много съм съгласна с това.

Нямам никакъв яд към мъжете, само се чудя на мазохизма на някои жени. Малко като страстната защита на бурките от страна на ревностните мюсюлманки ми се вижда.
Мъжете са както ги подхванеш. Ако зорлем го освободиш от ангажименти, той да не е луд сам да се гърби? Приказката за зелника...
Хойкането е пряко следствие от липсата на ангажименти. А прехвърлянето на всички ангажименти по бебето само на женската глава води пряко до намаляване на привлекателността на жената - емоционално и физически. Което пък доста неангажирани с бебетата си мъже тълкуват като карт-бланш да си потърсят щастието другаде. Нали все пак един им е животът? А и природата не търпи вакуум. Илюзия е да си представяме, че липсата на секс с месеци и години е дреболия.

Ако ангажимента на мъжа след раждането на детето се ограничи само до това- да го държиш до нощницата си, когато бебето реве, не ти завиждам, честно, защото ще се скапеш за месеци!
Но, ако го натовариш с всички домакински дейности+ неспането + ходенето му на работа, гарантирано ще си намери причина да почне да поостава извънредно.
Оттам до междукрачието на някоя усмихната колежка, пътят може да се окаже къс.

А мъжът й от кои ли е, маминият златен, наспинкан 8 часа...

Това къде го написах?
Въобще защо трябва да се залита от едната в другата крайност, когато оптималната истина е някъде по средата?
Аз моите деца съм си ги отглеждала заедно с ММ и сме съчетавали и работа, и почивка, и рев, и забавления, като сме се ползвали от всички тези неща и двамата, а не аз вързана с бебето 24/7, а той - пей сърце с колежките.
Патриархалният модел за гледане на бебе е бил приложим в патриархалните семейства от по някоко поколения. В днешно време двойката си гледа бебетата сама и съответно е редно да си дели товара. Както мъжът е на работа, така и жената е на работа в дома, дори по-ангажираща в много случаи.

Така, де, аз същото казвам!
Редно е да се дели товара, но тук факта, че някой ходи на работа се игнорира и се търси делене на цялата домакинска работа, защото има бебе.
И точно с такова залитане, се губи мъжът от картинката.
Неслучайно писах- пазаруване, готвене/ помощ в готвенето, къпане на детето, спане при него и грижа 2 пълни нощи, са истинска помощ за жената.
А, компанията за будуване, за да види колко е гадно и да вземе и той задължително участие, си е просто напън за отмъщение, който обаче, нито теб ще направи по- бодра, нито него по- любвеобилен.

И с това съм съгласна.
Отглеждането на дете е работа.
Поддържането на дома също е работа.
Ходенето на работа също е работа.
През деня жената работи гледане на дете и на къща.
През деня бащата работи нещо.
Обаче гледането на дете не е с работно време само през деня, а е денонощно и без почивен ден. Затова и родителите са двама.

Всичко е супер индивидуално в този целия сценарий. Поне 4-5 фактора има, които определят в каква динамика ще е семейството: 1) индивидуалната нужда за сън на съпрузите, която може да варира от 5 до 13 часа, 2) майката в традиционното 2 годишно майчинство ли е или работи, 3) има ли някой от тях хронични заболявания и специфични нужди, 4) имат ли външна помощ. Но най-много от всичко има значение това, дали гледат на родителството и на ролите си като родител по сходен начин. Ако една майка смята, че бащата е добре да носи пари и заслужава спокойствие, това е приемлив модел за тях. Ако друга майка има други възгледи и приема оттегляне на дивана като "дезертиране", това няма да доведе до нищо добро ако не се изяснят или променят нагласите и отношенията.

Авторката на темата сподели, че иска да промени ситуацията и да ангажира бащата през нощта. Предполагам, че желанието може би е по-дълбоко, не само да го кара да недоспива, а да провокира ангажираност. Всъщност, далеч не е сама. От редица специалисти, това се регистрира като проблем за цялото съвременно българско общество, в което ролята на бащата е доста подкопана от прехода, от икономическата и морална криза, от лутането между модели налагани отвън на обществото ни. Дотолкова, че разни родителски организации се ангажират с кампании по темата. Може жената да намери нещо полезно на сайта.

Много странно изказване.
Идеята е двойката да си разпредели задълженията, така че да остава време за почивка и на двамата, като и двамата са ангажирани с дома и бебето. Защото бебето променя всичко и за двамата, а не само за родителя с яйцеклетката.
И никак не е задължително жената да гърби като мъж, за да се докаже като равноправна. Жените сме физически по-слаби. Ако някой мъж не харесва този факт, да бъде така добър да си намери друг мъж за съжителство.

И защо спорите?
Майката има девет месеца, в които да усеща детето в себе си и да свикне, и да се привърже. Инстинктите са в пъти по-силни. Бащата, малко като в небрано лозе, като се появи бебето. Ангажираността помага да се усети част от това семейство, а не като чужд, самостоятелен елемент на другия - майката и бебето - т.е. с неангажираността си остава външен или се отчуждава.
Не може да кърми, но може да отменя майката в други дейности по отглеждане на бебето, докато тя си почива.
Вярно е, че различните двойки си изработват и различен ритъм в това общо порастване. Място за спор аз не виждам, чий точно ритъм е най-благонадежден. В едно семейство се гледа благото на всеки един. Няма тук, от само един потребител, да се даде отговор баш на това надцакване. Животът дава отговорите - кой къде е сбъркал и кой какво е направил добре.