Дайте ми съвет: приятелят ми играе нон-стоп на плейстейшън.

  • 10 395
  • 91
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 12 812
Къде го срещна този геймър? Т.е. излизал ли е някога все пак?

Иначе си оставам на първоначалното мнение – няма да се промени.  Излекувани от Плейстешън не познавам. Познавам  хора, които понякога играят, но този тип баш геймъри си  остават такива и до 35 и до 55.

# 31
  • Мнения: 17

Може ли приятелят ти да е в депресия? Да се чувства нереализиран, неоценен и да бяга от външния свят и хората?
Какъв е по професия и работи ли изобщо нещо в момента?
Фотограф е.
Има го и това с бягството от реалността, със сигурност. Когато се запознахме, преди 4 години, той искаше да напуска работа. Сега продължава да е недоволен, даже стават все по-зле нещата, но той не прави нищо. В моментите, когато е ядосан на ръководството и колегите, си говорим, казва какво ще направи и т.н. Но нищо на практика. Даже имам чувството, че се е получил омагьосан кръг - играе, за да забрави работа, но не може да се концентрира върху задачата и да намери решение с работа, защото нон-стоп играе. Казала съм му, че има пълната ми подкрепа да напусне, щом е толкова непоносимо, все ще се справим с моята заплата, докато намери друго.
За депресия съм си мислила и аз, но не съм професионалист, дадох му списък с психолози, но си седи на масата му. Как се говори с мъж за такова нещо? Не мога насила да го заведа на консултация.

# 32
  • София
  • Мнения: 12 812

За депресия съм си мислила и аз, но не съм професионалист, дадох му списък с психолози, но си седи на масата му. Как се говори с мъж за такова нещо? Не мога насила да го заведа на консултация.

Търси специалист по поведенчески зависимости, ако изобщо има такива  наоколо. Всички останали неща са следствие от това, но пък има  зависим  тип  личност и ако приятелят ти е такъв  не можеш да направиш много. Гледай себе си и ти се консултирай с някого за самата себе си и да си отговориш защо си с такъв човек. Това не ми прилича  на нищо близко до пълноценна връзка.
Да говориш с него не виждам смисъл освен ако не му поставиш ултиматум, но и това надали ще го излекува. Всеки има право да е щастлив както иска, ако това е неговият избор има право на него. Ти гледай себе си.

# 33
  • Nice
  • Мнения: 946
Не знам какво да те посъвествам наистина.
На 35 не е като на 15, човек трябва да е мотивиран, да знае какво иска и как да го постигне. Не е фатално, че не му харесва работата, по-зле е това, че не прави нищо, за да се подобри положението. Няма живец, няма мотивация.
Това е пагубно.

И да, може да е личност податлива на зависимости, както казва Бояна. Ако не е плейстейшънът ще е нещо друго.

Ти реално няма какво да направиш ако той сам не се мотивира и не предприеме някаква промяна. А първо трябва да реализира, че има проблем и че държанието му не е нормално. После да реши, че трябва да намери решение на проблема. И накрая да се вземе в ръце и да се захване реално с подобрението.
И да го ръчкаш файда няма да има.

Ти какво бъдеще виждаш с него?

# 34
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 352
Ти защо си пропиляваш живота с този Мунчо?
Не заслужаваш ли да имаш до себе си един нормален мъж,да излизате заедно,да имате приятели,да се забавлявате?
Тоя не става за сериозна връзка.Утре ако имате дете,той пак ще играе и няма да му обръща внимание,а ти ще правиш всичко сама.

# 35
  • Мнения: 20 514
А като се запознахте, Авторке, той такъв ли беше? По характер по-затворен ли е, по-инертен? Има ли склонност към меланхолия, самосъжаление? Ако е такъв като характер, трудно и даже невъзможно според мен да се промени.
Помисли ти какво можеш да направиш, за да се чувстваш във вашата ситуация добре. Изпробвай го и ще видиш той дали и как ще реагира. Ако продължи тази апатия, значи може би е по-добре да не губиш твърде много време, за да влагаш емоции в тези отношения и да си поемеш твой път.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 36 879
И защо да търси терапевт? Той като не схваща, че поведението му е извън норми и не признава, че има проблем... Няма как да го закара там.

Изгубена битка е за мен това.

# 37
  • София
  • Мнения: 2 389
Бившият ми приятел нон стоп играеше игри. Неслучайно ми  е бивш.

# 38
  • Мнения: 5 076
Има такива хора. Странно, че играе сам, обикновено това върви с тумба  приятели, с които пият, пушат трева и играят. Поне в почивните дни.

Няма да спре да играе. Това мога да ти кажа. Или свиквай и си намери нещо и ти, или просто си търси друг. Един от този тип не познавам да е спрял, а познавам хероиномани, които се излекуваха.

Потвърждавам казаното.Такъв тип хора не се променят никога,НИКОГА.
Моят мъж играе всеки ден,в свободното си време.Но разликата при нас е,че и аз се вълнувам от игрите доста.Аз нямам неговите умения и седя покрай него и просто го гледам,коментирам,вълнувам се...Нещо непонятно за мнозинството Grinning На мен ми доставя удоволствие.
Но пък ние и излизаме,доста.Лятото сме почти всеки ден навън вечер,поне за по 1-2-3 часа.Ходим на почивки няколко пъти в годината ,събота и неделя поне единия ден сме навън.Така сме се разбрали и си го спазваме.Игрите са В свободното време,само и единствено.
И ,да ви кажа,една такава връзка е доста силна Simple Smile
Така че моя съвет към авторката е да се пробва да намери нещо интересно в игрите,които играе,да им даде шанс.Ако не може,не знам дали има смисъл да се бори.Такива мъже не се променят.

# 39
  • Мнения: 8 941
Аз бих си тръгнала. Учудвам се, че в 3 страници мнения никой не каза такова нещо в прав текст, но това е за мен решението.

# 40
  • Варна
  • Мнения: 36 879
Щото смее ли някой да каже нещо за раздяла вече, веднага се започва мантрата, че бг мамите нямат друго решение на проблемите с мъжете.

# 41
  • Мнения: 5 076
Ами,не,никой не си тръгва ей така.Вие виждате една история,представяте си как сега до вас се пръква един такъв мъж и как не бихте изтърпели и 1 час и си тръгвате.
Само дето за авторката този мъж живее с нея от години,споделят един бит,не винаги са били така и има още ред неща,които са в картинката и СА ВАЖНИ.
Аз съм сигурна,че на всяка една потребителка мъжът тук има по някоя привичка,заради която аз бих го оставила на мига,но разбирам,че човек е сборен образ,а не само "играещ по цял ден" или "не помага вкъщи".

# 42
  • Мнения: 17
Решението за раздяла е наистина окончателно - няма човек, няма проблем. Лошото е, че не мога да видя ситуацията отстрани и благодарение на вас, май успявам поне малко. Трябва да си отговоря на въпросите дали всъщност не съм сама в тази връзка. И в какви ситуации мога да разчитам на него - в сериозни да, със сигурност, но май не и във всекидневни? Мога ли нещо да направя, за да ускоря процеса? Освен аз да тръгна на психолог :/

# 43
  • Мнения: 9 196
Ами тръгни, да, пък току виж те научил да не се занимаваш с 35 годишни, негодни за нищо лешпери.

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
На мен ми е интересно авторката на колко години е? Защото ако не е много по-млада от него, значи си губи най-хубавите и най-ценните години от живота (които не са много) с този човек. Не мислиш ли за семейство и деца? Представяш ли си този човек като баща? Аз не. И аз смятам, че трябва да го зарежеш. Не вярвам да се промени.

Общи условия

Активация на акаунт