Мъжът "провайдер"

Въпрос на уважение към партньора е да не му създаваш усещане на подчиненост (зависимост).

Добре де, ясно е, че четете злонамерено. За мен обаче мъжът да подсигурява не се измерва с парите и ПИН-а на картата. Това, което ме кефи е именно: инициативност, перспектива, да не спи зад волана, да играе играта, да се интересува нещата да вървят напред.

Без тия неща дори няма да ми харесва като мъж. А парите са доста често следствие от тия качества.

Шарки, токсичните хора, за които говоря, са минали доста отвъд идеите за уважение. Те си имат собствен свят и цели. Хората за тях не са хора. И това е доста страшно, но за щастие лесно се надушва.

Искрено ти благодаря Tsugumi!
Моя бивш накрая се оказа провайдър на друга жена. Такива си заслужават да бъдат наричани по този начин!

А за вината...няма как някой друг да ми я вмени, ако не аз самата! Аз съм най-големия си съдник..Прекалено дълго време си позволих да се чувствам виновна за много неща.
Няма как някой да разбере думите ми и защо така ревностно отстоявам свободата, себе си и принципите си, ако не мисли като мен! 😊 Съгласявам се на 100% с думите, че в края на деня за мен е важно да съм спокойна, че не съм изневерила на себе си, и на децата си. По-добре е да ги възпитам да се борят, да постигат, да бъдат стойностни хора и да отстояват себе си във всеки един момент, отколкото да чакат на някой друг. Така най-добре биха научили вкуса на свободата, за да не им се налага да я продават за жълти стотинки..

И на уважение към себе си, май, главно.

Съдейки по примери от предишните поколения - никога, ако става въпрос за стабилни мъже.

Иначе мечтите са хубаво нещо, но е в пъти по-важно да има човек, с който да ги реализираш.

Кажете ми обаче точно за какъв вид свобода става въпрос. Да знам дали съм несвободна. И дали е истинска свобода, или е по-скоро въпрос на его и себеусещане.

С теб се "познаваме" от едни други по тематика теми и там също съм ти изказвала искреното си възхищение към силата на характера ти, към начина по който си приемала много не-леки обрати на съдбата и по начина, по който гледаш децата си. Много ми харесаха тези думи.

Все по ,,задръстено,, става в темата... та стигнах до извода , че без наличие на всякакви провайдъри,проводници и брокери ми е най-добре . 😣

„Свободата Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората.
С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно,
лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме.
Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.
…Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.“  

/ Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“/

"Our lives are not our own."

(David Mitchell, "The Cloud Atlas")

Та така за свободата, всичко е относително.

Понякога си чета есето "The Medusa and the Snail". Също хубави размисли за това кое е свобода.

Взаимните нападки се дължат на това, че всяка от страните, независимо от избора си, в някакъв момент е била нападана и смачквана от някой друг за този си избор (дори когато е бил принудителен, а не доброволен). По форумите съвсем директно става нападането, извън форумите - с намеци, говорене зад гърба и т.н. И тази горчилка се носи. Видях го по темата с детските градини - тези, които са си дали децата отрано, са в защитна поза заради всички, които са им обяснявали как си дават децата на сигурна смърт. Другите, които са си ги гледали, са в защитна позиция от нападки как лентайстват под предтекст, че гледат дете, как ще изпаднат от пазара на труда и как детето няма да се социализира и подобни. И за всяко нещо е така тук, а и по принцип е така. Абортите - охо там какво се излива - направилите грешка (или безгрешните) срещу поправилите грешката. Ранно родилите срещу късно родилите. Имащите няколко деца, срещу имащите само 1 или сакън - нито едно все още. Заженилите се с ученическата или студентската любов срещу останалите самотни на 30+. И т.н. и т.н. безброй деления. И всяка е клъвната по някоя от тези теми и си носи горчилката, готова на свой ред да клъвне. А към горчилката се прибавят реалните тайни проблеми - има провайдер, ама няма любов. Има любов, ама битовизмите и нуждата я убиват. Има и любов и провайдер, но нямат времето да са заедно. И т.н. и т.н.   

Като баща на дъщеря, се надявам, Елена, докато дъщеря ми порасне, жените да са станали малко по-задружни и да се борят истински за равенство и постепенно поне в Европа да проима реално такова. Виждам светлина в тунела - протестът на полякините срещу опита на правителството да им забрани абортите беше вдъхновяващ. Има време, дано минем на новия завет дотогава, той е една идея по-готин от стария. Ако пък не - с двама активни провайдери, които всячески се опитват да надградят още над това, което те самите са получили от родителите си, децата ни ще имат добър старт и възможност да избират. От там насетне животът е техен и не бих ги лишил нито от триумфите, нито от грешките. Мога само да се надявам да не са фатални грешките и да съм жив и здрав да им ударя едно яко рамо при грешка или да ги прегърна гордо при триумф.

Предлагам, че щом се стигна до това колко е относително нещо свободата, да затворим и тази тема. Относително е, така е, за Санчо и за Дон Кихот има различни значения.


    — Свободата, Санчо!… — Дон Кихот горещо
    маха две ръце — две мелнични криле.
    — Свободата, Санчо, е велико нещо!

    … Санчо го не чува — тъп като теле.
    — Санчо, разбери ме!…

    Санчо не разбира.
    Санчо дъвче нещо. Санчо е зает.

    Дон Кихот откача. Дон Кихот умира.

    Санчо оцелява. И върви напред.

- Дамян Дамянов

Твоето усещане за свобода, окови и прочие няма как да се избистрят повече ако ние споделим нашите.
Просто всичко е много субективно и лично.

 „Моята свобода завършва там, където започва свободата на другия”

                                                                                                                        Рене Декарт
„Човек е осъден да бъде свободен"- Жан Пол Сартър

Mom of 3, aз за първи път те чета, но споделям твоите мисли, защото са много близко до моите! Радват ме хора като теб!
Бгтатко, повдигането на теми за "провайдъри" далеч не ми действа обнадеждаващо.

Тук някакви много тежки обременености се коментират. Свободата? Че коя жена е с отнета свобода? Какво изобщо означава това?
Как осигурените ежедневни разходи отнемат нечия свобода, напротив, много по-голяма свобода и спокойствие има така.

Да се отнема свободата аз разбирам буквално - разни ревниви хора, обсебващи, авторитарни, стиснати, които като някакви мишки да четат всички касови бележки, но това е по-присъщо на по-мизерно съществуващите комплексирани мъже, не на нормалните.

Ох, точно за Салсиша и Кристина си мислех като антиподи и ето.
Трябва да си взема сериозна почивка от този форум. Изтрещехме

Аз моето как го разбирам съм го писала нееднократно и не е интересно вече да повтарям едно и също.