Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

На къде отива този свят, жена на близо 50 г. да си го мери с гимназистки...

Комплексът от качесва е важен. За да приемеш един човек като потенциален партньор, трябва да те привлича и външно и вътрешно. Ако едно от тези неща куца- връзката е много вероятно да се разпадне.

Не си го меря с тях ако мен имаш предвид. И чак на 50 не съм. Просто няколко пъти ме попитаха защо съм пуснала темата и бях принудена да дам някакъв отговор - иначе тия момиченца не ме интересуват грам

Да вярваш в себе си и най-важното по пътя към успеха. Има много красиви момичета с ниско самочувствие и обратното. Също така всеки има различно разбиране за красотата. В крайна сметка ако си добър човек, позитивен и усмихнат, това те прави по-красив и магнетичен от хиляди други надули джуки силиконови хубавици. Когато един човек се грижи за здравето си - храни се правилно, спортува и е позитивен, това неминуемо се вижда от страни.
Най-ваното е да се обичаме. Това ще ни кара ежедневно да се грижим за здравето си и да сме доволни от постигнатото. Увереността е полезна, както в работата, така и във връзките ни. Ако ние не си вярваме, че можем и сме - няма как и другите да ни повярват!

Без да пробва човек, отговорът е винаги НЕ.

Също така, смятам че е нужна поне малка доза лудост, за да мечтаеш смело и да успяваш! 😊

Аз съм на мнение,че всеки си има един басейн хора,от които може да избира.Има такива,които всички им се хвърлят в краката и ако не е всички,то поне винаги има много и качествени желаещи.Те,ако са сами,са сами защото така искат.
Повечето обаче не са така.Има такива все пак с достатъчно желаещи,някакви желаещи и такива почти без.Просто за да стават нещата,трябва първо да си наясно колко точно ''се котираш'' и сред какви хора.Които познавам и са го разбрали,рядко са останали сами.
Разбира се,с времето за всичките категории басейнът намалява заради естествени процеси като брак,съжителство,после има момент на прераздаване и пак намаляване.
Проблемът е,че много хора си въобразяват,че могат да се котират сред по-котируеми от тях.И все не ставало и все не знам какво и все са вперили поглед в хора,които не се интересуват реално от тях или пък не би излязло сериозна връзка.
Тази тенденция се засилва с възрастта,защото както се спомена - критериите се покачват,но не се валоризират спрямо реалната ситуация,а то не става само с натрупване.

Сега като се замисля,единствената разлика,която откривам в критериите си и очакванията си за потенциалния партньор от тогава когато бях на 20г и сега е - че вече държа И на отговорността, за разлика от тогава.
Не виждам кой знае колко промени в ,,критериите,, си.

Какво значи "котируеми" и "некотируеми"? Звучи ми като стока, а не човек. Всеки има различни критерии. За някои привлекателната външност е достатъчна, за други не. Аз не бих искала да се "котирам" при тези, които гледат в мен само обвивката и биха ме заменили, за някоя по-нова такава.
По същата логика и през моята цедка мъжете минават трудно, защото красивата обвивка и опита в кревата - на мен не ми стигат!

Мом ъф 3, това си е пазар на плътта и като на всеки пазар има цена. Цената се определя от търсене и предлагане и нищо друго. И, както писа БютифулМ, пазарът е стратифициран. Ако се замислиш, всичките ти бивши гаджета имат някакви сходни качества. Много от нас се самозалъгваме, че еди какво си няма значение. За нас самите може и да няма, но за мъжете има. И колкото повече се отличаваме от общоприетите норми за популярност - младост, красота, симетрия, и още 50-60 нещица, толкова е по-малък шанса мъж, когото бихме харесали да ни хареса.

Skrekkelig, понеже си дала пример със себе си, започвайки темата, не ти ли е хрумвало, че всъщност нямаш кой знае колко хубави "скрити качества", а просто са те взели за разплод на 2 ли 3 деца, да упражняваш "слугинажа" (твои думи) и да не си никакъв харч (щото ти си имаш парички в сметката).
Пишеш нахакано и с укор към останалите- затова и мнението ми изглежда по този начин. Ако случайно се чудиш, но вероятно не се - звучиш като пълно перде.

Ще се разпиша по- късно за това какво мисля аз за " намирането" на мъж и търсенето му под дърво и камък.

Невена, няма как да намериш свестен мъж на "пазара на плътта", освен ако не търсиш единствено и само плътски удоволствия, разбира се!
С напредването на годинките, хората започват да ценят и други качества, на които не са обръщали голямо внимание като са били на 20 - като ценности, отговорност и уважение...

Ай стига бе !
Пазар на плътта ?
Мислех,че темата е за партньори в живота ...

Търсенето на всяка цена е кофти и най-често, не при всички, изглежда отчаяно. Също и се усеща от околните.
Но някакво търсене трябва да има, ако човек иска нещо... или някого, да.

Ние не сме се търсили, паднахме си като гръм от ясно небе. Умилявам се, като се замисля как поредица от решения и случайни фактори доведе до това ние въобще да си влезем в полезрението. Но тогава беше друго.
Имам доста разсъждения по темата за това кога точно се намира подходящ партньор, за желанията, за житейските уроци и така нататък, но не пасват на така практически насочената тема.

Сега ако исках партньор, трябваше да се напъна. Такава ми е средата просто - близки приятели в града нямам за момента, че да излезем, те да ме запознаят с техни и т.н. Безспорно е по-трудно, когато имаш изградено ежедневие и от вкъщи си на работа, от работа на фитнес и от фитнес вкъщи и вече си регистрирал колегите и приятели на близките приятели като неподходящи. Или просто ги няма.
Излизането от комфортната зона е клише, но е необходимо. Особено ако човек е склонен да се затваря в себе си и вкъщи, как да стане, къде въобще да се случат нови познанства, че да има потенциални партньори?

Аз лично най-вероятно онлайн бих комуникирала доста, главно поради два фактора:
1. имам страхотни дългогодишни приятелства, започнали именно онлайн. Позволява ми да отсея тотално неподходящи като характер хора и да установя наличие на допирни точки, т.е. откъм време и качество (извинете хитлерското/Бойкоборисово звучене, не ми хрумва по-подходяща дума) ми е доста ефективен начин за стартиране на комуникация.
2. имам ситуации, в които съм откровено... хайде, няма да си замазваме очите с думата "интровертна", баш асоциална си е. С мен е изключено да се запознае човек на улицата (винаги слушам нещо, докато вървя) или във фитнеса (твърде съм концентрирана и сериозна, излъчвам "не ме занимавай"), освен ако не подходи по наистина интересен начин.

Та, това е, лично за мен.
Интересно ми се видя следното:
Действително колкото пъти съм обсъждала с мъж неразвитието на отношения с дадена жена или прекъсването му, все характер е бил изтъкнат. Някои признават, че жената не е била техен тип, но не са спрели да я свалят, защото е руса, а не брюнетка, примерно. Или защото е била пет кила нагоре или надолу.
Главната изтъкната причина е била точно черта от характера. Та, има надежда, не са толкова повърхностни мъжете, не е чак такъв пазар на плътта.

Има значение характерът за задържане или за прогонване на мъж. Но за забелязване на начални фази- рядко.

При мен винаги се е получавало така, че съм грабнала с нещо като черта и са искали още в началото отношения отвън плътско- пазарните, но не знам какво им е било в главата в крайна сметка. Може би нямаше да направи впечатление въпросното нещо, ако бях грозунгел добавям "според техните критерии" с цел скромност )