Публикувана: 14 май 2018, 09:40 ч.
Последно мнение: 31 ян. 2019, 15:46 ч.

Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

166 802
3 074
1

# 45 14 май 2018, 15:14 ч.

Мнения: 10 282

Цитат на: Skrekkelig в пн, 14 май 2018, 09:40

Много жени си баят "Не си търся мъж целенасочено, оставям нещата да се случват от самосебе си. " За мен това е голяма глупост. Само жени, отличаващи се с атрактивен външен вид и такива, които работят в среда с много мъже могат да си позволят тази нагласа. Останалите да се стегат да си седят стари моми или малко преди климактериума да попаднат в ръчичките на някой втора употреба, точно като нея закъсал за жена и си я взема от немай къде, а не че е умрел точно за нея. Аз специално ако не си бях търсила целенасочено мъж, сега щях да съм стара мома, защото не съм първа красавица и като цяло не правя добро впечатление (виж - лошо да). Ценните ми качества седят някак си скрити и трябва много добре да ме познава човек, за да ги прозре. А това изисква конкретни условия на комуникация за да се изявят. За мен жените, които лежат на това ухо "Който трябва ще ме намери" са горди, с огромно самочувствие добре подплатено с липса на реализъм и трезвомислие. И ставам свидетел как такива наистина остават сами в живота - и то става дума за иначе далеч НЕ грозни жени, дори доста симпатични при комуникация и много умни, добри професионалисти и всичко. Явно си осъзнават качествата, което е добре - самочуствието им е с покритие - но гордостта и сбъркания манталитет на тема отношения между половете, им пречи да си намерят половинка.
Вие как смятате - трябва ли да се оставим пасивни в ръцете на съдбата и да чакаме който трябва да ни намери или напротив - да положим някакви усилия в тази насока - както полагаме усилия да си намерим работа така и да се постараем да си намерим мъж, който отговаря на нашите нужди и изисквания.

Интересна тема. Отговорите обаче....

# 46 14 май 2018, 15:32 ч.

София
Мнения: 8 371

ми какво да правим по въпроса, всеки прави каквото му е на сърце
не съм красива, не съм лачена, ама имам кандидати
само дето не са ми на сърце, затова и не се хвърлям в обятията им с презумпцията, че да не изпусна разбираш ли последния влак, понеже не съм най-личната мома на хорото
то и мома не съм, в общия смисъл....

ако не си способен да си създадеш сам щастливо, или поне доволно битие, един партньор малко вероятно е да успее да ти попълни празнините по правилния начин, че да е наред всичко
малко еротично прозвуча, ама нейсе

# 47 14 май 2018, 15:39 ч.

Мнения: X

Отговорите са си таман като в живия живот. Не съм чула някоя жена да си признае, че си търси мъж. Свободните ми приятелки казват (и без някой да ги пита), че и сами са си щастливи и нищо не търсели.

Въпросът е как се търси мъж. Тук в темите се върти едно и също - да ходиш на кино, по изложби и на театър, явно искрени съвети или от хубави и общителни жени, или от хора, които не стъпват по такива места. После идват съвети за Интернет, ама там били перверзници и женени държавни служители. Танци, туризъм и езикови курсове - тц. Дискотеките са за 20 годишни, познатите на близки и приятели са прегледани, колегите не стават... Къде, къде се търси мъж? Confused

Къде са мъжете?

# 48 14 май 2018, 15:42 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: qrye в пн, 14 май 2018, 15:39

...Дискотеките са за 20 годишни, познатите на близки и приятели са прегледани, колегите не стават... Къде, къде се търси мъж? Confused

Къде са мъжете?

е, само те ли са хора? немците имат всякакви дискотеки за всички по нещо.

# 49 14 май 2018, 15:47 ч.

Мнения: 36 278

Дори и да попаднеш на такова място /дискотека, бар, кино, театър и т.н./ ще идеш ли при някой мъж да се запознаваш с него?!? newsm78

За някакви курсове мога да приема, защото там хората са по-дълго време заедно и се опознават донякъде, възможно е да се получи нещо.

# 50 14 май 2018, 15:51 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Natali_ в пн, 14 май 2018, 15:47

...

веднага хукнах да ги проверявам всичките наред. още един много мъдър въпрос. сложи кавички около мъдър обаче.

# 51 14 май 2018, 16:18 ч.

Мнения: 1 712

Аз пък не мисля, че да искаш семейство, без да имаш партньор е нещо ненормално. Повечето жени копнеем да бъдем майки, да имаме семейство, да се грижим за съпруг, с когото да се разбираме и ценим, и с когото да създадем и отгледаме деца. Предполагам, че когато срещнем подходящ партньор и се поопознаем, тогава ни се иска семейство точно с него. Но не мисля, че идеята за семейство и желанието за него е нещо ненормално, дори и когото си сам.
Лично за себе си считам, че една жена не трябва да изглежда притеснена, отчаяна и вкопчена в идеята да си намери съпруг. Защото това наистина личи и отблъсква. Отчитам го като лична грешка в моминските си години.

# 52 14 май 2018, 16:21 ч.

Мнения: 15 619

Толкова ли е трудно де се приеме, че има и такива, които не търсят.
Аз не съм търсила. И сега не търся. Подозирам, че и за в бъдеще няма да се разтърсвам.
Нямам проблем с факта, че някой целенасочено търси. Всеки според себе си.

# 53 14 май 2018, 16:25 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: Nataka в пн, 14 май 2018, 16:18

...Но не мисля, че идеята за семейство и желанието за него е нещо ненормално, дори и когото си сам...

идея и желание е едно, търсене е друго.

# 54 14 май 2018, 16:28 ч.

Мнения: 1 712

Ами когато има идея и желание, но нещата не се случват, се стига и до търсене. Важното да не е агресиво, грубо и отблъскващо. И аз съм за жената да е отворена, контактна, весела, дружелюбна, но не и натрапчива, напориста и отчаяна.
Хареса ми мнението на Бианка, един мъж трябва да се прояви като мъж, затова считам, че е по-добре жената да си седи кротко, но все пак да покаже интерес ненатрапчиво.

Последна редакция: пн, 14 май 2018, 16:34 от Nataka

# 55 14 май 2018, 17:19 ч.

София
Мнения: 8 371

Цитат на: luna в пн, 14 май 2018, 16:21

аз понякога имам проблем с търсенето
имахедна-две приятелки активно търсещи
не че ми пречеше търсенето им, ама като се окажеше, че пак не са уцелили беше голяма драма
много натоварващо е да се налага да споделяш чуждата неудовлетвореност и да се опитваш да успокоиш преносителя
едната е кисела стара мома, по цял ден си търси кого да обвини, че се е оказала в такова положение
другата е щастливо женена
третата е нещастно обвързана за последния влак в живота и

това с търсенето винаги ми оставя един горчив вкус, защото води със себе си опасноста от ненамирането
а това винаги води до теми из форуми - какво не ми е наред, че не ме харесват

# 56 14 май 2018, 17:25 ч.

Мнения: 12 472

И аз имам една приятелка, която все опява, че си търси мъж, ама като я гледам-хич не прави опити. Чака той да я срещне.

# 57 14 май 2018, 17:32 ч.

Мнения: 24 892

Цитат

Отговорите са си таман като в живия живот. Не съм чула някоя жена да си признае, че си търси мъж.

А как, ето аз си признавам, че си търсех определен мъж и го намерих. След дълга изтощителна връзка, разбираш какво не искаш и после търсиш в мъжа това, което си пуснал през ситото. Друг въпрос е, че имАх късмета да го намеря бързичко.
Иначе щях да си кютам и аз самодостатъчна. С глупости и глупаци ми е писнало да се занимавам.

# 58 14 май 2018, 18:49 ч.

Мнения: 9 196

Жените са лъжкини и лицемерки.

ВСЯКА жена си търси мъж, преди една определена възраст. Едни са по активни - правят първата крачка, други са пасивни и чакат някой друг да я направи. Но всички търсят. Изграждат си критерии, фантазии, изисквания - проектират мъжа и анализират всеки потенциален, доколко се вписва.
Докато намерят това, което търсят, защото определено търсят.

Има го този вид, който директно си признава, че е "на лов".
Има го и момента, че сама жена, не винаги е в етапа, който приоритет е трайна връзка.
А напоследък доста често се срещат и ония объркани женици, които са научени, че мъжа трябва да направи първата крачка, но някак не успяват да го предизвикат и изпадат в ступор, разкъсвани между принципи и биологичен часовник. Обикновено остават сами.

# 59 14 май 2018, 19:28 ч.

Мнения: 630

От моята камбанария - проблемът идва от начина на живот , рязкото стесняване на социалния кръг , свръхзаетостта и ангажиментите и липса на свободно време.
Ако една жена работи и учи и има куп други ангажименти , от къде това време за социален живот извън приятелската среда ( която на един етап става затворен кръг ) ?
Никой не знае къде ще срещне своя човек, но когато денят ти минава по едно и също трасе с едни и същи хора, в луд галоп м/ду ангажиментите, колкото и да си усмихнат,лъчезарен и приветлив , нямаш ли срещи с нови хора - няма какво да се случи ...
Не съм ЗА целенасочено фиксирано търсене.
Но смятам,че човек,който иска да среща нови хора ( което увеличава шанса да срещне своя човек ) , трябва да смени или допълни средата си , да излезе от зоната си на комфорт и да опита нещо ново.

Препоръчани теми

Докога на квартира преди следващата стъпка?

Не съм добре

Сериозното, несериозно

Самотата - избор или съдба

Причина:

Причина: