Да си търсим или да не си търсим мъж - това е въпросът

  • 167 147
  • 3 074
  •   1
Отговори
# 2 715
  • Мнения: 24 955
А, то каква беше поредната мъдрост - ако мъжът живеел с някоя жена, не искал да се жени за нея и да има деца от нея. По тази логика предполагам, че 99% от списващите тук жени не би трябвало да са намерили мъж и баща на децата си.

Оф, 2 прозореца отворих и се обърках.

# 2 716
  • София
  • Мнения: 20 864
Оф, 2 прозореца отворих и се обърках.
От винените пАри в тази тема ще да е

# 2 717
  • Мнения: 1 235
а защо да не е мъдрост - не помня кой го беше писал, но поне 2 пъти съм го чела в различни теми тук. Аз съм живяла с 3 мои гаджета,  без абсолютно никакво намерение за брак и деца. Не може ли и за мъжа да е така - второ, след 4г като съм свикнал да те гледам по анцуг, като ми въртиш и кухня, и свирка(демек всичко си ми дала) от къф зор да се женя? Според мен има резон  в това твърдение.

# 2 718
  • Мнения: 24 955
Оф, не знам, аз не бих се оженила за някой, с когото не съм живяла, не съм го видяла как е, когато е зле - болен, с проблеми в работата, тъщата на гости за поне седмица и пр., пък съвсем не съм някаква терминаторка, която ходи да живее с мъже само, за да се възползва от тях сексуално. Защо мъж да няма право на същото? Не си представям да тръгна да забременявам от някой, с когото всичките ми контакти са били по заведения, на разходка или в набързо в детската стая (неговата или моята).

# 2 719
  • Мнения: 15 619
Разбира се, че има резон. Живеенето заедно стана твърде лесно достъпно.  Навсякъде може да се случи, с всяка.  Като здравей, здрасти. 
Узаконяването на връзката и живеенето е с цел да защити по-уязвимия, по-уязвимите - жената и децата от евентуалното избягване от ангажиментите, които са дългосрочни от страна на мъжа. 
И въобще, идва май края на семейството, каквото сме свикнали да бъде. 

# 2 720
  • Мнения: 24 955
Разбира се, че има резон. Живеенето заедно стана твърде лесно достъпно.  Навсякъде може да се случи, с всяка.  Като здравей, здрасти. 
Узаконяването на връзката и живеенето е с цел да защити по-уязвимия, по-уязвимите - жената и децата от евентуалното избягване от ангажиментите, които са дългосрочни от страна на мъжа. 
И въобще, идва май края на семейството, каквото сме свикнали да бъде. 

И как точно ще защити по-уязвимият неживеенето заедно или заживяването едва след като надуе корема, или получи пръстен жената?

Никой не е казал да тръгваш да живееш с първия срещнат, но е добре да имаш тази възможност и да не се налага да търпиш и да правиш компромиси извън разбиранията си.

Така или иначе с брак, без брак не е лесно и отнема време уреждането на раздялата, когато има общи деца, общо имущество, което трябва да се дели и пр. Дори и собствено жилище да има човек, ако не е в обезлюден регон с никаква възвръщаемост от наеми, обникновено не си го държи празно, в очакване да се приюти в него, ако евентуално се разведе и иска време да го освободи от наематели или да си намери друго жилище. За да се раздели или разпродаде общото имущество може да трябват месеци, че и години. Реално най-бързо и най-лесно е, когато нямаш нищо и нямаш какво да делиш. Не е панацея бракът, поне в българските условия - издръжката е никаква за децата, ако партньорът няма желание да плаща извън задължителната. Тези, които имат наследствено жилище/имоти или способностите да си закупят сами жилище и да придобият някакво по-сериозно имущество, обикновено бързат да го направят преди брака или настояват за брачен договор, нищо че много се обичат - редовно има разбързали се да си уредят ипотеката и жилището преди насрочената сватба, че да не е СИО, заделяйки 20 години от семейния бюджет за изплащане на личното жилище.

# 2 721
  • Мнения: 15 619
Не ми се спори, да предупредя, че сега ще скочат ен на брой жени да обясняват, че при тях не е така. ...
Излишна, вековна институция, мдаааа.

# 2 722
  • Мнения: 1 235
кукумицинка, не става дума да забременявам някаква случайна. Но забременяването и брака нямат общо, колкото и някои да се заблуждават. Аз също не бих се женила за някого, преди да съм видяла как са ни битовизмите, но ако аз живея в моето жилище ( мъж съм) и тя е дошла, слугува ми(или ако искате му викайте грижи се за мен), сексуваме си, за какъв х*й да си го развалям това и да се бракувам. Аз си представям разговора - "мило, от Х време живеем заедно, не мислиш ли че е време да се женим. Или вече искам дете". Ми аз на негово място ще кажа - виж колко хубаво си живеем, защо да го разваляме или ами хайде да си правим бебче, пък аз ще го призная. И тук много ясно трябва жената да прецени: готова ли е да си вдигне чукалата или не, защото от момента, в който каже - аз без брак няма да раждам, той може да каже, ок - postpone разговора. Или ако няма да "минаваме следващо ниво", се разделяме и той не каже добре, женим се, а някакви путк*ски извинения, трябва или да се примири, или да си тръгне - само с дрехите на гърба - да остави там свикването на квартала/апарта/ нещата, които е направила, за да "облагороди" пространството.
ПС - ако може да попитам, като не си ходила - с първия мъж, с когото заживя ли се омъжи. Или имаше гаджета и само преспиваше у тях?

# 2 723
  • Мнения: 3 480
Да, прекалено лесно е да заживееш с някого. Това е свобода и за двете страни. Ако не ти утърва, като жена бързо вдигаш чукалата, същото и за мъж. Опцията да се женя, след 100 ходенета на кафета или кино хич не ме блазни, а преди години са се женели и с по малко и каквото ти се падне.
И да има много мъже, които и след години на "удобно" съжителство все пак се женят. Ако това, че си събереш багажа, ако не се ожени за теб, не го е хич еня защо въобще ще се жениш за него.

# 2 724
  • Мнения: 24 955
Аз не усещам да се е появила някаква разлика с брака, че да сме си развалили живеенето. То бракът ми е евентуална защита именно, ако някой бъде лишен от живота и живеенето си. Иначе разлика няма - при развод след сключен брак не ти дават повече червени точки, някаква по-висока издръжка и пр. екстри.

Живеенето заедно го приемам за някакво по-високо ниво, доказващо някаква сериозност на връзката. Имала съм и гаджета, с които изобщо не съм стигала до това положение, както и съм си държала жилището свободно няколко месеца след съжителстване, докато дебна за червени лампи.

Какъв е проблемът да си тръгнеш, ако имате сериозни разминавания, не само за брак? Или пък да го помолиш да напусне? В днешно време е еднакво вероятно жилището, в което живеят двама души, да е както на мъжа, така и на жената. Явно наистина говорим за някакви голтачки, щом са готови да на всичко, че да не загубят инвестициите от облагородяването. То в София са вече толкова високи наемите, че няколко годинки неплащане на наем си струват закупуването на някой и друг уред, диван или саксия за облагородяване, или някое скромно ремонтче.

# 2 725
  • Мнения: 15 619
На жена ако трябва да обяснявам уязвимостта на майката за определен период от време, далеч не малък, и децата й, няма смисъл. За нея е по-лесно да отсече -Те голтачки, аз не съм. Семейството /бракът/ като институция не е създадено да задоволява на дебелия тумбак кефовете, а на по-уязвимите сигурността в някаква степен.  Не е създадено, за да си влизаш и да си отиваш, както ти кефне и да прескачаш от едно на друго. Така по-ясно ли е?
За да се създадат устойчиви условия за раждане, отглеждане и развитие на деца.

# 2 726
  • Мнения: 1 184
И заедно живяхме и предложение за брак имаше и пак се разделихме ...около 6м след предложението. Та ако жената не иска , няма вариант да я накараш. Сега пак мога да живея с някоя , да призная деца ....но брак не. Смятах го за институция....е разбиха ми разбиранията. Като ще е тъй ....имота си е мой , на семейни начала и толкова. Предбрачен договор ако толкова настоява за брак. Номера от сорта " Ама ти не ме обичаш / Ако ме обичаш ..еди какво си" вече въобще не ми минават.  Сега ме оплюйте , дреме ми на оная работа.
Аз се парих вече неведнъж ....стига толкова.

# 2 727
  • Мнения: 1 235
ти не усещаш, но както съм написала, говоря от гледната точка на мъжа, понеже той е, който се очаква да предложи. За голтачките не знам, хвърли поглед по темите колко жени не се развеждат, защото няма къде да отидат. Мен такава заплаха няма как да ме грози, нито пък ще се събирам с някого, за да му получа апартамента.
"Ако това, че си събереш багажа, ако не се ожени за теб, не го е хич еня защо въобще ще се жениш за него."
- защото за неговото удобство и това, че не го е еня го разбираш тъкмо тогава. После са темите: " 5г му дадох и накрая нищо".
За мен това, че заживявате заедно значи, че се кефите на нещо повече от секса по между си, а не, че ще се бракувате(което не се изключва, просто не е задължително).
"неплащане на наем си струват закупуването на някой и друг уред, диван или саксия за облагородяване, или някое скромно ремонтче."
 - твърде повърхностно го разглеждаш - стойността е най-малкия проблем. Тук говорех за емоционалната привързаност, която имаш след живеене Х години някъде, където ти си го направил малко или много по твой вкус - това оставяш, а не Х лв за диван. Но явно всеки оставя различни неща.

# 2 728
  • Мнения: 1 235
Кал Дрого, за какво да те плюем - то апартамента пак си е твой дори и да се ожениш. Това е един от първите разговори, които провеждам с "потенциален" - какво му е отношението към брака, не към имота, не към "припознаването". Ако тук имаме разминавания, няма смисъл да излизаме на втора среща. Продължавам да недоумявам, как мъжа е прецакан финансово от брака - неговото си е негово - как става мое, че не ми е ясно. Ако тук има разведени, оставили бившия гол като пушка, моля да ми обяснят как става!

# 2 729
  • Мнения: 24 955
На жена ако трябва да обяснявам уязвимостта на майката за определен период от време, далеч не малък, и децата й, няма смисъл. За нея е по-лесно да отсече -Те голтачки, аз не съм. Семейството /бракът/ като институция не е създадено да задоволява на дебелия тумбак кефовете, а на по-уязвимите сигурността в някаква степен.  Не е създадено, за да си влизаш и да си отиваш, както ти кефне и да прескачаш от едно на друго. Така по-ясно ли е?
За да се създадат устойчиви условия за раждане, отглеждане и развитие на деца.

Има такъв период, но наличието на брак не те спасява от него. С малки деца, когатое най-уязвима жената, и кратък брак, ако тръгнеш да се разделяш, си просто с никакъв принос към СИО-то, освен евентуална обща ипотека, която виси и върху двамата 2-3 десетилетия. Единствената полза е, понеже си е ангажимент, че човек мисли малко повече, преди да се реши да си причини главоболията с подялбата на имущество и задължения, бюрокрацията и хонорарите за адвокати.

Летящата, емоционална привързаност към вещи не развивам особено, дори напротив - след скандали и някакви неприятни преживявания ми се е случвало да искам аз да напусна жилището, въпреки че е било наето от мен, и да започна някъде другаде на чисто, без неприятни спомени. Хипотетично, в мое жилище, от което не мога толкова лесно да се откажа, бих предприела след раздяла максимална промяна на интериора и ново облагородяване, ако ми е във възможностите.

Последна редакция: пн, 28 яну 2019, 19:44 от кукумицинка

Общи условия

Активация на акаунт