заможен нито съм търсила нито ми трябва. Търсила съм такъв, от който да не ме е страх да родя деца, понеже рискувам всички да се мъчим и да мизерстваме.
Което означава да е сравнително заможен.
Доста жени казваме, че финансовото положение и социален статут на мъжа и семейството му не са важни, но според мене, индиректно са важни, макар и да не си даваме сметка. Само преди няколко поста се написа, че втора среща нямало да има поради това, че мъжът оставил жената да плати нейната, собствена консумация. Даже не неговата. И аз правех същото.
ТафТаф, искрените чувства и уважение са важни, много даже, но малко жени можем да ги изпитаме към живеещ в мазе продавач в мола. Ако този мъж е под 1.70, с болни родители на село и още един такъв брат или сестра, забрави да може да има връзка! На нископлатените мъже с лоша физика по правило никога не им се отваря парашута.
Бианка, и сонствени доходи и спестявания имах като се оженихме и все още имам. Доходите и спестяванията не могат да компенсират липсата на баща у дома. Ако утре се разделим и ММ си хване шапката и изчезне няма да ми е проблем да доотгледам децата. Но бащина фигура няма да имат у дома или наблизо. Нямам братя, братовчеди. Честно кажа, още не съм разбрала кои мъже си гледат децата и кои не. Някои са много грижовни в началото и после спират да влагат, при други е обратното.
