Джулиет, дръж се, не си сама. Приятели имаш ли? Излизай, ако ти се излиза с хора! Дъщеря ти е голяма и може да си излизате двете. Ако решиш, ти още утре ще имаш нов партньор. Лондон е град пълен с хора. Честно да ти кажа, предрочитам да остана сама в Лондон отколкото в София, примерно. В Лондон ми мина младостта. Ти си млада и животът е пред тебе. Детето е отгледано, така че си свободнааааааа. Има ли още лисици по центъра? Липсват ми. Тук в Париж имаме порове.
- Публикувана: 16 май 2018, 16:31 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2018, 14:31 ч.
Когато любовта не е достатъчна!
Ха-ха! Лисиците са навсякъде, даже си имам една в бараката. И, да, правя всичко, което съм пропускала толкова време, почувствах свободата. Дъщеря ми си има неин живот, създала си е голям приятелски кръг тук. Тя е съвсем отделна единица, но ми е голяма подкрепа. А, аз, аз прекъснах доста приятелства, знаете как е, когато си семеен. Общите приятели му ги оставих и за мен останаха 2-3-ма, но всеки си води негов живот. От време на време си правим сбирки на по барбекю, но е по-сложно. Най-трудно е вечер, когато си сам с мислите си....., но това е, съдба!
Използвам това и разпитвам другите за живота им. Още не съм срещнала щастлива двойка. Повечето живеят сами. И никой от разведените не си признава, че е допуснал грешки- все другите са виновни.
Не съм наясно с особеностите на професията барман, но това мнение е философско, не барманско. Много вярно наблюдение.
Е то всъщност никой не се интересува сериозно от чуждите проблеми, ама разговора трябва да върви. Като цяло разговорите се въртят около тях- хората обичат да говорят за себе си.
Като тук
Бг-мама - виртуален бар. Кой какво пие тази вечер?Обобщението на Невена, че повечето мъже се отвръщали от децата си след развода, е от най-отвратителния тип обобщения, въпреки че числово може и да е вярно. Личните отношения са област, в която статистическия подход носи само вреди.
От позицията на дете на разведени родители- баща ми до ден днешен смята, че аз трябва да търся контакт с него, да го предразполагам, каня , моля, водя и т.н.,а не той мен. Така мислеше и като бях просто дете. Прехвърля каквото може на мен или на новата си жена. Като дете никак не ми беше приятна тази ситуация, все пак аз бях дете, а той родител, но се държеше все едно е обратното. Чак когато самата аз станах родител, приех факта, че не аз съм виновна и греша, а той. Хубаво е да обясниш на дъщеря ти, че тя няма задължение, вина или отговорност за неговото класическо манипулативно и муньовско поведение и отношение и да си гледа живота.
Happy, съгласна съм с теб! Говорили сме много пъти и тя е достатъчно голяма, за да разбере инфантилното поведение на баща и. И, не, не чувства вина, по-скоро усещането за отхвърленост ще остане да гори във времето. Тя вече е влезнала в нормалния си ритъм на живот, без сътресения и размисли. Гадното е, че постепено и тя го заличава, но това е процес, над който нямам власт.
Привет, много мъже престават да се интересуват от детето след раздяла с майката.
Всичко е до човек. Имам познат който жена му го напусна. Селд развода тя роди от друг още 2 деца, той от втори брак също 2. Та сичките тия 6 деца толкова го харесват че предпочитат да седят у тях. Няма такъв зоопарк
Разделихме се преди ....година стана. Обичах го, яд ме беше че прави хиляди неща, които проваляха връзката ни, защото правеше и много, за да сме заедно, но лошото надделя. Обичаше ме много и още ме обича по негов си начин. Яд ме е все още защото можеше да е...не така, а иначе и да сме щастливи. Но пък срещнах друг човек в когото се влюбих много и сега съм щастлива с него.
С бившия останахме приятели.
С бившия останахме приятели.
Изгоних бившия си вече съпруг преди една година, след 4 години брак. Вече бях направила доста компромиси и бях дала достатъчно шансове. След всеки такъв шанс все повече се убеждавах, че този човек няма да се промени. Обещаваше, много скоро след това продължаваше да тормози психически и винаги аз бях виновната. Най-изявен беше психическия тормоз, съчетан с икономически - контрол върху изработените и спестени лично от мен средства, върху лични спестявания от преди брака. Започна и физическо насилие, макар и не толкова често и изявено, но се повтори. Аз бях обещала и твърдо заявила, че няма да дам шанс да се потрети.
Пет седмици след като го изгоних подадох молба за развод. В неговите очи аз бях виновна, той държи много на брака и семейството. Реши да ми отмъщава, като не полага никакви грижи за децата, които са малки и с признат ТЕЛК. Същевременно ме обвиняваше, че ги обричам да живеят без баща.
С днешна дата вече съм разведена, в момента чакам втората инстанция да се произнесе относно размера на издръжката. С децата сме си много добре, щастливи и спокойни.
Изобщо не съжалявам, че се разведох, нито съм позволявала да ми насажда чувство за вина.
Ти си много млада, а детето ти е вече голямо и отгледано. Живееш в бяла и цивилизована страна. Всичко ще е наред. Просто не прави грешката да се събирате отново, в никакъв случай.
Относно развода и издръжката за теб и за детето ти се посъветвай с местен адвокат или с български, който обаче разбира и от международно семейно право.
По нашето законодателство, предполагам и по английското, родителят в определени случаи дължи издръжка и на пълнолетното си дете, докато то учи в гимназия или следва висше образование редовна форма. Провери и този въпрос, защото след време ще ти е нужен, ако дъщеря ти реши да следва. Към момента бащата дължи издръжка на дъщеря си при всички положения.
Сега ти е много самотно и тъжно, това е нормално. След месеци обаче ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото.
Желая ти успех!
Пет седмици след като го изгоних подадох молба за развод. В неговите очи аз бях виновна, той държи много на брака и семейството. Реши да ми отмъщава, като не полага никакви грижи за децата, които са малки и с признат ТЕЛК. Същевременно ме обвиняваше, че ги обричам да живеят без баща.
С днешна дата вече съм разведена, в момента чакам втората инстанция да се произнесе относно размера на издръжката. С децата сме си много добре, щастливи и спокойни.
Изобщо не съжалявам, че се разведох, нито съм позволявала да ми насажда чувство за вина.
Ти си много млада, а детето ти е вече голямо и отгледано. Живееш в бяла и цивилизована страна. Всичко ще е наред. Просто не прави грешката да се събирате отново, в никакъв случай.
Относно развода и издръжката за теб и за детето ти се посъветвай с местен адвокат или с български, който обаче разбира и от международно семейно право.
По нашето законодателство, предполагам и по английското, родителят в определени случаи дължи издръжка и на пълнолетното си дете, докато то учи в гимназия или следва висше образование редовна форма. Провери и този въпрос, защото след време ще ти е нужен, ако дъщеря ти реши да следва. Към момента бащата дължи издръжка на дъщеря си при всички положения.
Сега ти е много самотно и тъжно, това е нормално. След месеци обаче ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото.
Желая ти успех!
Обобщението на Невена, че повечето мъже се отвръщали от децата си след развода, е от най-отвратителния тип обобщения, въпреки че числово може и да е вярно. Личните отношения са област, в която статистическия подход носи само вреди.
Писах много мъже, не повечето мъже. Като Хепи съм дете на разведени родители и около мене повечето бяха такива. В емигрантските общности на големите градове това е често срещано. Местните по-малко май се развеждат, защото по-рядко се женят.
Права е Хепи за много бащи, макар и моя да не е от този тип.
Джули, цунки по опашката на съседката от бараката. Дъщеря ти няма как да не се чувства отхвърлена. Факт е. Може да и обясниш мъжката психология и да го търси тя по-често, ако иска. За мъжа има шока от раздялата, нови наеми и заеми, животецът им поскъпва и се депресират от факта. Иначе за нови мадами пари имат, хаха
Неви, задължително ще предам поздрави на опашатата червенокоска!
Детето не иска да му се обажда, тя е малко на принципа "късай и хвърляй". А иначе през тази една година се виждаха два пъти, когато си взимаше останал багаж. Само и повтарял как аз съм била виновна, че съм го изгонила, пък после той без да иска се влюбил и бла-бла.
Да, и тук си права, пред нас жив да го ожалиш милия, а иначе кой знае....
Ех, да се познавахме преди два месеца... Бяхме в Париж за седмица. Щяхме да пием бира, по нашенски, няколко пъти:)
А как стояха нещата при теб преди и след развода на родителите ти?
Детето не иска да му се обажда, тя е малко на принципа "късай и хвърляй". А иначе през тази една година се виждаха два пъти, когато си взимаше останал багаж. Само и повтарял как аз съм била виновна, че съм го изгонила, пък после той без да иска се влюбил и бла-бла.
Да, и тук си права, пред нас жив да го ожалиш милия, а иначе кой знае....
Ех, да се познавахме преди два месеца... Бяхме в Париж за седмица. Щяхме да пием бира, по нашенски, няколко пъти:)
А как стояха нещата при теб преди и след развода на родителите ти?
Изгоних бившия си вече съпруг преди една година, след 4 години брак. Вече бях направила доста компромиси и бях дала достатъчно шансове. След всеки такъв шанс все повече се убеждавах, че този човек няма да се промени. Обещаваше, много скоро след това продължаваше да тормози психически и винаги аз бях виновната. Най-изявен беше психическия тормоз, съчетан с икономически - контрол върху изработените и спестени лично от мен средства, върху лични спестявания от преди брака. Започна и физическо насилие, макар и не толкова често и изявено, но се повтори. Аз бях обещала и твърдо заявила, че няма да дам шанс да се потрети.
Пет седмици след като го изгоних подадох молба за развод. В неговите очи аз бях виновна, той държи много на брака и семейството. Реши да ми отмъщава, като не полага никакви грижи за децата, които са малки и с признат ТЕЛК. Същевременно ме обвиняваше, че ги обричам да живеят без баща.
С днешна дата вече съм разведена, в момента чакам втората инстанция да се произнесе относно размера на издръжката. С децата сме си много добре, щастливи и спокойни.
Изобщо не съжалявам, че се разведох, нито съм позволявала да ми насажда чувство за вина.
Ти си много млада, а детето ти е вече голямо и отгледано. Живееш в бяла и цивилизована страна. Всичко ще е наред. Просто не прави грешката да се събирате отново, в никакъв случай.
Относно развода и издръжката за теб и за детето ти се посъветвай с местен адвокат или с български, който обаче разбира и от международно семейно право.
По нашето законодателство, предполагам и по английското, родителят в определени случаи дължи издръжка и на пълнолетното си дете, докато то учи в гимназия или следва висше образование редовна форма. Провери и този въпрос, защото след време ще е ти е нужен, ако дъщеря ти реши а следва. Към момента бащата дължи издръжка на дъщеря си при всички положения.
Сега ти е много самотно и тъжно, това е нормално. След месеци обаче ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото.
Желая ти успех!
Пет седмици след като го изгоних подадох молба за развод. В неговите очи аз бях виновна, той държи много на брака и семейството. Реши да ми отмъщава, като не полага никакви грижи за децата, които са малки и с признат ТЕЛК. Същевременно ме обвиняваше, че ги обричам да живеят без баща.
С днешна дата вече съм разведена, в момента чакам втората инстанция да се произнесе относно размера на издръжката. С децата сме си много добре, щастливи и спокойни.
Изобщо не съжалявам, че се разведох, нито съм позволявала да ми насажда чувство за вина.
Ти си много млада, а детето ти е вече голямо и отгледано. Живееш в бяла и цивилизована страна. Всичко ще е наред. Просто не прави грешката да се събирате отново, в никакъв случай.
Относно развода и издръжката за теб и за детето ти се посъветвай с местен адвокат или с български, който обаче разбира и от международно семейно право.
По нашето законодателство, предполагам и по английското, родителят в определени случаи дължи издръжка и на пълнолетното си дете, докато то учи в гимназия или следва висше образование редовна форма. Провери и този въпрос, защото след време ще е ти е нужен, ако дъщеря ти реши а следва. Към момента бащата дължи издръжка на дъщеря си при всички положения.
Сега ти е много самотно и тъжно, това е нормално. След месеци обаче ще видиш, че всичко ще си дойде на мястото.
Желая ти успех!
Ау, червенокоса! Повечето са едни сиви и мърливи.
Пак ще дойдете и ние също може да дойдем. Няма да е скоро, че имат изпити децата. Като сме безделници да не сме без празници.
За развода на родителите ми - баща ми не е живял с нас и нямаше проблем, макар да ми липсваше. Дъщеря ти е голяма и е свикнала с него. Оттам и чувството за отхвърляне. И на мене ми прави впечатление, че съученици на децата ми по-трудно приемат раздялата. Като малки е по-лесно, като всичко останало.
Пак ще дойдете и ние също може да дойдем. Няма да е скоро, че имат изпити децата. Като сме безделници да не сме без празници.
За развода на родителите ми - баща ми не е живял с нас и нямаше проблем, макар да ми липсваше. Дъщеря ти е голяма и е свикнала с него. Оттам и чувството за отхвърляне. И на мене ми прави впечатление, че съученици на децата ми по-трудно приемат раздялата. Като малки е по-лесно, като всичко останало.
Натака, благодаря ти!
Пожелавам ти най-вече здраве за децата! Явно си много силна жена! Браво!
Относно издръжката за детето ми, той вече си я плаща, макар и принудително. Мога да поискам и за мен, но ще се въздържа. А за развода тук изчетох всичките им закони и процедури, консултирах се с местен адвокат, относно правата ми, абе, общо взето, никой не може да ме бутне -подготвена съм.
И, да, както много пъти съм чела във форума "стоиш и чакаш да ти мине"
Пожелавам ти най-вече здраве за децата! Явно си много силна жена! Браво!
Относно издръжката за детето ми, той вече си я плаща, макар и принудително. Мога да поискам и за мен, но ще се въздържа. А за развода тук изчетох всичките им закони и процедури, консултирах се с местен адвокат, относно правата ми, абе, общо взето, никой не може да ме бутне -подготвена съм.
И, да, както много пъти съм чела във форума "стоиш и чакаш да ти мине"
Здравейте на всички! Нова съм във форума, но бих искала да поставя нова тема. На 36 години съм, сама отглеждам детето си от 1 година(16-годишна дъщеря) и живеем в чужбина. Предварително се извинявам, ако вече сте я обсъждали.
Как се справихте с болката, душевните страдания, чувството за вина и провал след раздяла с дългогодишен партьор/съпруг/БНД? Как преодоляхте факта, че много обичате БНД и усещате, че и той ви обича, по негов си начин, но това не е достатъчно, за да се съхрани семейството? Колко време се тресехте в немилост със самите себе си, след като сте се разделили(тръгнали сте си или сте го изгонили), като отчитате и това, че във връзката вие сте били източник, а той консуматор? Всички вие споделяте, че БНД много вие помогнал за затвърждаване на решението с поведението си преди и най-вече след раздялата. Еми, трудно ми е, много, дори една година след раздялата! Страшно ме боли от предателството, лъжите и най-вече пълното игнориране от негова страна на 16-годишната ни дъщеря. Детето опитваше контакт, но удари на камък и се отказа. Според баща и "тя трябвало да го търси и да се интересува". Е, малко ми е извратено това. Наистина не мога да си обясня как 15 години имаш дете, привързваш се към него, обичаш го и изведнъж то вече не съществува за теб!? Ще се радвам да чуя мнението ви!
Как се справихте с болката, душевните страдания, чувството за вина и провал след раздяла с дългогодишен партьор/съпруг/БНД? Как преодоляхте факта, че много обичате БНД и усещате, че и той ви обича, по негов си начин, но това не е достатъчно, за да се съхрани семейството? Колко време се тресехте в немилост със самите себе си, след като сте се разделили(тръгнали сте си или сте го изгонили), като отчитате и това, че във връзката вие сте били източник, а той консуматор? Всички вие споделяте, че БНД много вие помогнал за затвърждаване на решението с поведението си преди и най-вече след раздялата. Еми, трудно ми е, много, дори една година след раздялата! Страшно ме боли от предателството, лъжите и най-вече пълното игнориране от негова страна на 16-годишната ни дъщеря. Детето опитваше контакт, но удари на камък и се отказа. Според баща и "тя трябвало да го търси и да се интересува". Е, малко ми е извратено това. Наистина не мога да си обясня как 15 години имаш дете, привързваш се към него, обичаш го и изведнъж то вече не съществува за теб!? Ще се радвам да чуя мнението ви!
Здравейте!Искам да ви кажа,че съм на 19 години.Момиче.Майка ми и баща ми се разделиха,когато бях на 4 и той замина за Пловдив да си гледа ергенският живот.Бях и все още съм болнава.Той не се трогна.2016 ме изследваха за тумор на главата(оказа,се че нямам Слава Богу) той не се трогна.Сега иска аз да го търся,да ходя да му почиствам къщата,да се запозная със поредният боклук с които е сега...И да ви кажа едно-НЯМАТ СРАМ!НЯМАТ ГРАМ СЪВЕСТ!Някой не заслужават да стават бащи...Израснах без баща и това ме доведе до травми..Благодарна съм на майка ми,че тя ми даде всичко,от което съм имала нужда,но не може да изтрие травмите причинени от баща ми.Не сте сама!Обзалагам се че има още много такива случаи!!!