ЮНСКИ мами-бърборани, с нетърпение очакват сладките си беборани

 Здравейте мамита!
Аз тъкмо си идвам от консултация и съм малко разочарована, защото си направих консултация и с анестезиолг и се оказа, че май трябва да се откажа от епидуралнта упойка. Аз имам малък дефект на гръбначния стълб и заради него не ми я препоръчват. Можело ако искам спинална да ми сложат. Сега седя в къщи и се чудя какво да правя, но няма да го мисля много, като дойде ще решавам. Иначе бебка е добре, то само тонове слушахме, защото миналата седмица ми правиха ехограф.. Доки реши нещо да ми опипва корема, на вас пипали ли са ви го ? И после ми вика - добре е бебето, расте нормално.
Днеска още си нямаме бебенца, айде мамите дето им е ред да раждат вече

Момичета копирам от форума Родени през 2006 инфо за Пайзи - майската мама която се присъедини към нас.

Цитат от постинг на Даниеле: Новини от Пайзи - в петък ще й правят секцио, защото има някакви усложнения явно и бебо не иска и не може да излезе. Да й стискаме палци! Дано всичко с нея и бебо да е наред!

Стискам палци всичко да е наред.

Ами тук прегледа при консултация се състои само от опипване на корема и слушане на сърцето.Няма ехографи(при нормално протичаща бременност са само 2).Така определят и позицията...и дали имаш околоплодни води,и горе долу големината на бебето.В смисъл,ако прецени,че има някакъв проблем,те пращат тогава на ехо.
Ох момичета,май яко ме е налегнала депресията,че преносвам.Ей сега пак малко си поплаках...Влизах в детската и поседях малко там,като че ли ми олеква..Незнам какво чака това детенце,та не ще да излиза.Добре че поне е активна и я усещам....

Здравейте бъдещи и настоящи мамички!Най-накрая успях да поразритам малко племенници и се възползвам от паузата преди татито да се е прибрал,че после компютъра ща го гледам от другата стая..но няма начин-като сме такова голямо и задружно семейство...Иначе от липса на време не мога да се оплача все още-поне докатоне ни почнат коликите...Засега Иво само яде и спи....и естествено пълни памперси...
Та да използвам да Ви разкажа за раждането:
Нали се бях позагубила във четвъртъка-то не беше поради болки,а по скоро поради липса на всякакво желание за разговор-да не се плашите ако и на вас ви се случи-явно пак е хормонално-но си предупредете хората наоколо...че е направо страшно...Нашия тати как не ме наби на всичкото заяждане...просто  незнам...Та като начало,имах два дни по-болезнени контракции,разкритие от 4см,готова шийка,но бебо просто не беше тръгнал...А и се оказа,че тези контракции не са ефективни,затова решихме да си стоя вкъщи и да чакам,ако има нещо да звънкам на доктора...То ,не ,че не му звънях няколко пъти,но в крайна сметка си издържах геройски до края/т.е.до петък,когато бяхме решили ,че ми е крайния срок за събитието/.
И така-в петък сутрин се понесохме към клиниката-там като ме прегледаха се установи,че разкритието ми е вече 5-6см,че бебо и на трите премервания на УЗИто излиза все 4.200кг и че главата му е доста голяма...но нали съм си инат-за пореден път им обясних,че искам да родя максимално естествено и ,че само в краен случай им позволявам да ме режат,да ми включват системи и т.н.Междувременно ме уведомиха,че при моята диагноза-Спина бифида на лумбален/кръстен/прешлен,не мога да се ползвам от епидурална упойка,защото риска да се получи фал/ако се засегне нерв мога да се парализирам/ е много голям,та работата отидае съвсем на ...ама пък нали си исках да е натурално...
Та към 10часа вече ме настаниха/след клизма и тоалет/ във една много уютна стаичка,с нещо като легло с едни големи възглавници и ми включиха апарат за да ми следят контракциите и тоновете.Док ми спука плацентата за да изтекат водите/изобщо не е болезнено-не се усеща/През това време доктора и акушерката непрекъснато стояха при мен и си правихме мохабет,като аз не спрях да им задавам въпроси...горките-сигурно вече се изприщват като чуят за форума-то бива компетентност,бива,...ама и нашето си е направо страшно....По някое време ми доведоха и татито-той предварително беше обявил,че категорично отказва да присъства-но хората му казали,че ако иска може да влезе да ми прави компания докато чакам и го облекли със стерилни престилка и маска и го вкараха при мен...Така си продължихме мохабета-докато по едно време започнаха малко по-ефективни/но не бих казала по болезнени /контракции.
Предложиха ми да ми включат система с окситоцин,но аз нали си имам спомени от миналия път се затръшках,че неща...Е,включиха ми я все пак,но да тече доста бавно,за да  спомогнела на матката да изхвърлила плацентата след това .Към 11и нещо вече започнаха на 2мин.контракциите и лека полека започнах и да ги усещам.Предположих,че ще се помъча  повечко,и по-някое време започнах да бия отбой-дали не може нещо леко обезболяващо...ама докато го коментираха и докато акушерката извика анестезиолога да каже какво може-контракциите съвсем се сгъстиха.Към 11.30ми биха нещо-уж да ме отпуснело и ме казаха,че ей сега ще ми стане хубаво...но докато да го усетя това хубавото...и с три или четири напъна Ивайло вече беше навън/а,в последствие се оказа,че това дето са ми го беле май е било  метрорагин-за кръвоизлива от матката,но не съм сигурна,и май и но шпа за отпускане на шийката/.Всичко стана толкова бързо,че даже и татито не можа да се усети и да излезе/е,той и да искаше неможеше,щото аз така го бях стиснала за ръката...сигурно още му стоят отпечатъците от нокти/ Бебо ирева,казаха ми ,че е момче, еи почти веднага ми го дадоха да си го гушна...Само,че от вълнение или защото още беше много хлъзгав/а и шавлив-но вие това го знаете-нали ме тормозеше много през 9те месеца/замалко да го изпусна.След като си го разгледах и установих,че си има всичко педиатъркато/страхотно позитивен човек/ го взе да го оправят иотмъкна и татито с нея-после разбрах,че даже му е дала да сложи първия памперс...
Мен вече ме позаспаха с нещо за да ме зашият/смед като изкараха плацентата и я провериха,че е цяла/,защото се оказа ,че леко съм се цепнала/и това не го усетих/
Та следващите спомени са ми след около двайсет минути,когато се събудих и до мен видях Аси как си говори с бебчо....
Е,това беше всичко-после ме преместиха в стаята-бебо го настаниха в кувьоз за два часа/не защото имаше нужда-практика на клиниката/ и започнаха да идват посетители-първо свекито, а после и Елизир...наистина не се чувствах нито уморена нито нещо ме болеше...а и като го гледах малчо на два метра от мен как доволно мърка..направо да се разтопиш....
Във три часа вече ,хайвана почноа да реве и аз си го поисках за кърмене-махнахме кувьоза и ако щете вярвайте но веднага си засука-сякаш цял живот само това е правил-е,от това по-красиво усещане просто не се сещам...Не мога да кажа,че от това хранене имаше някакъв ефект,защото пусках само някакви мизерни капки коластра,но държах ,да не го дохранват,и след ден и половина чакане/е,вярно и две безсънни нощи-поради нежеланието ми да му дадат АМ/,в неделя вечер кърмата ми слезе/помогнах си и с хомеопатичното лекарство Рицин/ и оттогава си имам едно послушно и доволно бебе.
Та това е ...цялата история за моето раждане,което толкова много чаках и се притеснявах-след 9месеца проблеми-просто най-добрия завършек.Затова Ви го пожелавам от все сърце и на вас-дано всичко да е възможно най-естествено и безболезнено.Но и за всеки случай ви казвам-ако има възможност си отстоявайте исканията-или поне покажете осведоменост,защото сега разбирам,че уж добре протеклото ми първо раждане,е било доста форсирано и затова имах повече шевове/тогава ме срязаха без да ме питат/ и съответно повече болки след това.А сега освен при ходене до тоалетната не усещам никакво болка...
Съжелявам,ако съм бела много обстоятелствено,но видях ,че има желаещи за историята,така,че се надявам да им е от полза.
Стискам Ви палци и успех!Мислете позитивно и почивайте колкото може...Целувки от мен и Сами/който учудващо добре према братчето/

Кабранска много успокоителен разказ.Благодаря ти сърдечно .Интересува ме само,колко се оказа накрая бебока,над 4 кг или по малко?

И тук е така, но даже ехографа е само 1 и ето мен вече не ми назначават, а като ви чета вас ми се искаше и аз да знам колко е голямо бебето или нещо друго, но уви....

Меган, Иво се роди малко под 4 килца - не можал да ги стигне

Люба страхотен разказ

Здравейте мамита и от нас 1+1   .
ЧЕСТИТО НА МАМА Cygnus за двете сладки бебчета. Многа да я слушат и радват
Пепитка мила много съжалявам за това което ти се е случило но ти си силна ще се справиш а и вече е ред на бебчо да излиза  че само ти остана от петорката  . Хайде чакаме малкия юнак  .
Момичета без лоши мисли накая. То и мен ме беше подхванала предродилна депресия ама сега знаете ли какво си мисля какво като сме на квартира важното е бебо да е добре  . А и да ви кажа добре че живеем в гарсониера  че едвам имам време тези 2 стаи да изчистя  . Всяко зло за добро.
Поли* бебчо е добре както Миленка е казала иаде расте и пълни памперсите. Много ми тежи да го разнасям на ръце ама ни започнаха коликите и ходя така 
Затова почивайте сега че след това започва един режим през 2 часа не е истина  . Надявам се скоро да влезем в ритъм  . Мамита леко раждане на запътилите се а на чакащите .... абе какво правите още тук отивайте на разходка

Здравейте красавици!
Ето ме и мен отново само дето не съм 2в1 вече и си е много лекичко и готинко вчера ни изписаха с малкото Бобче и сме си в къщи а тя е едно съкровище на което не й се чува гласеца и само спинка и папка.
Да ви разкажа сега за раждането.....



На 31 ви влезнах както му се полага за планирано секцио в болницата и пак всичките досадни документи се попълваха и писаха 100 часа... прегледи ... тонове на бебка ... ехограф ... и хоп в предродилно. Там една маминка с високо кръвно скучаеше, та си бъбрихме и разхождахме цял ден .... на следващата сутрин ме събудиха рано ... дадох урина и аре на магарето за клизма  ... не е страшно ....  Разхотка 10 мин. из коридора за максимален ефект от клизмата и хоп в банята . Излизам от там и аре пак на магарето за да ми сложат катетър ... не е гадно и не се усеща след това. И на финала ме свалиха в операционната. Сложиха ме да си легна на масата ... сложиха ми абоката ... почнаха да ме наливат с разни неща , а аз рева като магаре Питат ме хората защо ... а аз фъфля и обяснявам че е от хормоните и , че ме е страх малко ... смяха ми се доста . Дойде анестезиоложката сгъна ме като дърводелски метър и ми бодна спиналната упойка. Настана едно чакане ... чистене на корема ... завиване с нещо зелено .... и хоп ... изненадаааааааа.... не ме лови упойката . Лекарят ме щипка аз си подвиквам ... той ме ръчка ,аз му се карам .... и на края анестезиоложката му се скара и ми боцна една пълна упойка.
Следващият ми спомен е от пренасянето ми в леглото.
В реанимация се лежи 24 часа .... гадно е , но няма начин . Най- неприятното беше системата с окцитоцин от която имах такива контракции каквито сигурно мамите раждали с епидурална нормално не са усетили ... направо се разбих от контракции и си мислех че ще започна да раждам .... стига да има какво

На следващия ден дойде една лелка рехабилитатор и ни раздвижи и размаха ... махнаха ми кактера и ме разходиха до тоалетната. После ме качиха на една количка и ме закараха в стаята .... татето беше решил да ме поглези и ми нае ВИП... не е лошо ... поне може да има хора при теб   Трудна работа ми беше ходенето този ден ... болка голяма ..... глава как ме болеше не е истина ... до вчера ме боля заради неуспешната спинална упойка. Аре стига съм писала ....че съм тръдна за четене

Това е  на каратко за моето раждане ... бебата беше 2550 , а не 2650 , но е една малка мушица послушна ... пу - пу 

сега ще си оправя тикера и ще ви я покажа .... а може и в албумчето да я кача


чао милички  за сега..... липсвахте ми .... целувам ви

Много  благодаряи на Кабранска  и на  valkiria  за разказите   
Аз незнам защо но също искам максимално естествено раждане ....знам че ще боли , но дано всичко да е наред накрая.
Ако утре не постъпя в болница ще да е вдругиден така че може да изчезна от форума но не си мислете че съм родила..не се знае кога ще е .
Много ще ми липсвате всички.
Целувки !
 

megan79,Иво в крайна сметка се роди 3.850кг/52см,но е доста едър,затова е изглеждал така на видеозона.И най-вече главата му е голяма-при бебетата това е най-големия диаметър от тялото-така,че ако тя може да мине,значеи няма проблем с раждането.
 Вили1 ,не се настройвай за болки-понякога са съвсем приемливи и поносими-е,стига да търпиш,де,но за няколко напъна и си струва да си спестиш болките и последствията при възстановяването.

Здравейте, момичета!
Благодаря на Kабранска и на Valkiria за разказите! Така се успокоявам!
Аз съм добре.Днес ходих на фризьор, подготвям се за срещата с бебка.Е,има още време.
И днес ли си нямаме бебчета?

И аз така, няма да искам упойка без да реша, че вече съм си на предела... макар че болката си я бива, мисля, че се изтърпява . А защо не ща упойка, не мога да ти кажа

Здравейте милички, не ви пиша защото няма нищо ново покрай мен. Б;агодаря на всички ви за съболезнованията.... сега сме се настроили позитивно, че един  живот си отиде за да започне друг.

Пуснах новата темичка по-рано, защото утре сутринта съм на запис на тоновете и не се знае кога ще се върна, а може и да ме оставят... нищо че бебон не подава знаци за скорошно раждане.

  ви и ви пожелавам приятна вечер

Мерсаж за разказите на Кабранска и Валкириа 
Пращаме по едно гушкане на всички малки сладурчета и на мамите им